№ 447
гр. София , 15.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600240 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на П. В. Г. срещу определение на
СГС – НО, 1ви с-в. от 29.01.2021г., постановено по ЧНД №67/2021г., с което е
оставена без разглеждане молба от 28.09.2020 год. на осъдения П. В. Г. за
определяне на едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“,
измежду наложените му две отделни наказания „лишаване от свобода“ с
присъда от 27.03.2015 год- по дело № 15/2014 год., постановена от
Провинциален съд гр. Валядолид, **********която при условията на чл.457
НПК е приета за изпълнение с определение на Софийски градски съд по ЧНД
№ 5849/2017год.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
опредлението.
В съдебно заседание осъденият се явява лично със своя защитник и
поддържа всички съображения изложени в писмената жалба.
Прокурорът от апелативна прокуратура изразява становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на постановеното
определение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните,
материалите по делото, законосъобразността на атакувания съдебен акт
1
,намира за установено от фактическа страна следното:
С определение от 14.02.2018 год. по н.ч.д. №5849/2017 г., Софийски
градски съд, НО, 12 - ти състав на основание чл. 457 от НПК е приел за
изпълнение присъда на Провинциален съд Валядолид, Второ отделение,
Кралство **********постановена на 27.03.2015 г., по дело № 15/2014 г.,
влязла в сила на 07.10.2015 г., по отношение на българския гражданин П. В.
Г., като: преценил, че престъпленията, за които е осъден Г. по чл. 177bis,
ал.1Ь,ал.2 и ал. 4Ь и по чл. 188, ал.1 и ал.2 от НК на Кралство Испания
съответстват на тези по чл. 1596, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 159а, ал. 2, т.1, т. 2,
пр.2 и т. 4, вр. с чл. 159а, ал.1, пр.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 от НК и по чл.
155, ал. 5, т. 2, пр.1, вр. с ал. 3, вр. с ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал. 1 от
НК; определил на основание чл. 23 от НК общо наказание „лишаване от
свобода“ в размер на единадесет години измежду наказанията, наложени за
двете отделни престъпления / 11 год. за първото и 1 година и 9 месеца за
второто/; определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на общото
наказание и приспаднал времето, през което осъденият е търпял наказание в
Кралство Испания до влизане в сила на определението на СГС.
С определение от 02.05.2018 г„ постановено по в.н.ч.д. № 419/2018 г.,
САС, НО, 3- ти състав е изменил посоченото определение на СГС, като го
отменил в частта относно приложението на чл. 23 от НК и постановил двете
наложени от испанския съд наказания „лишаване от свобода“, общо в размер
на 4650 дни, да бъдат изтърпени поотделно.
Осъденият Г. останал недоволен от определението на САС и подал
молба до СГС. С нея поискал от Софийски градски съд:
- да определи на основание чл. 23 от НК общо наказание измежду
санкциите, наложени му с присъдата на Провинциален съд Валядолид, Второ
отделение, Кралство Испания;
-в случай, че не може да определи общо наказание да приложи
разпоредбата на чл. 27 от НК или да посочи поредността на изтърпяване на
отделните наказания;
- да приспадне от определеното му общо наказание времето, през което
е полагал труд в затвора в Кралство Испания.
2
По молбата било образувано н.ч.д. № 3131/2020 г., по описа на СГС,
НО, 12 - ти състав. С разпореждане № 260010/ 14.09.2020 г., постановено по
същото дело, съдията - докладчик прекратил наказателното производство на
основание чл. 250, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, като преценил, че
въпросите, поставени в молбата на осъдения са били решени с определение
02.05.2018 г., постановено по в.н.ч.д. № 419/2018 г., САС, НО, 3- ти състав,
влязло в сила на 02.05.2018 г.
Осъденият обжалвал разпореждането на съдията докладчик пред САС,
който с определение № 793/ 09.11.2020 г., постановено по в.н.ч.д. № 1178/
2020 г., го отменил и върнал делото на СГС за ново разглеждане на молбата
на осъдения от друг съдебен състав. След връщането на делото в СГС е
образувано н.ч.д. № 4125/2020 година. С разпореждане № 260886/
25.11.2020 г., СГС, НО, 1 - ви състав, докладчикът прекратил съдебното
производство и изпратил делото за разглеждане на PC - Разлог, като
преценил, че той е компетентен на основание чл. 39, ал.1 от НПК да се
произнесе по молбата на осъдения, тъй като е последният съд постановил
присъда срещу него ( присъда № 2993/22.06.2010 г., по н. о. х. д. № 215/2010
г., по описа на PC- Разлог).
С разпореждане № 504932/08.12.2020 г., постановено по н.ч.д. №
577_2020 г., PC - Разлог повдигнал спор за подсъдност.
С решение от 5.01.2021 год. постановено по ЧНПД 991/20 год. ВКС
изпратил делото за разглеждане на Софийски градски съд.
В СГС било образувано н.д.д. № 67/21 год.,с което молбата на осъдения
(28.09.2020 год.) била оставена без разглеждане.
При изложената фактология по делото, настоящият съдебен състав
намира жалбата за недопустима, а определението на решаващият съд за
законосъобразно.
На първо място, от изложените по-горе факти безспорно се
установява,че по отношение на осъдения П. В. Г. са наложени две отделни
наказания с една присъда от 27.03.2015 год. на Провинциален съд –
Валядолид в Кралство **********като сроковете за изтърпяване на
3
наказанията са посочени ясно и точно: 11 години лишаване от свобода и 1
година и 9 месеца лишаване от свобода , общо 4 650 дни. За да се приложи
разпоредбата на чл.25,вр.чл.23 НК е необходимо с едно деяние да са
извършени няколко престъпления от осъденото лице или то да е извършило
няколко престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е
от тях. Настоящият случай не е от такова естество. Въпросите за
евентуалното им групиране е било предмет на обсъждане в решение на
Софийския апелативен съд по НЧД 419/2018 год.(решение №182/2.05.2018
год.) Този въпрос е бил предмет на обсъждане и от ВКС на РБ, който с
решение от 29.06.2020 год. е оставил без уважение искането на осъдения за
възобновяване на наказателното производство по влязлото в сила
определение на СГС от 14.02.2018 г., изменено с решение 182/02.05.2018 г. по
ЧНД 419/2018 г. на САС.
В цитираните съдебни актове, (както в решението на ВКС,така и в
решението на САС) изрично е било посочено, при изпълнение на влязлата в
сила присъда на чуждестранния съд, в правомощията на българския съд не е
предвидена възможност за смекчаване на наложените на осъдения наказания
с приложението на материално правната разпоредба на чл.23 НК, тъй като
българският съд не упражнява контрол по отношение на влязлата в сила
присъда, а единствено гарантира правилното изпълнение на наложените
наказания след трансфера. Действащата по българското законодателство
уредба за определяне на общо наказание в случая е неприложима, тъй като
би се стигнало до промяна на вече постановената от испанските съдебни
власти присъда. При това положение правилно СГС е приел, че по така
направеното искане за групиране на наложените от испанския съд наказания
има влязло в сила решение и въпросът не може да бъде отново пререшаван.
Същото важи и за останалата претенция- приспадане на част от
времето, през което осъденият е бил задържан и е търпял наказанието
лишаване от свобода. На последно място искането за приложение
разпоредбата на чл.27 НК също е намерило правилно разрешение в
изготвените мотиви, като въззивният състав изцяло споделя изложените
съображения на решаващия съд.
Предвид изложеното Софийски апелативен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС от 29.01.2021г. по нчд№67/2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5