Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 10.04.2014 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На тринадесети март
През две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: К.Х.
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №
537 по описа на Районен съд-Тетевен за 2013 година,със страни:
Ищец: Р.М.И. ***,
Ответник:В.Д.В. ***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за ревандикация на недвижим имот,с посочено основание чл.108 от ЗС.
Ищецът твърди,че по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот №ххх НК станал собственик на следния недвижим имот,а именно:1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор хххх,находящ се в град Тетевен,Община Тетевен,Област Ловеч,по кад.карта и кад.регистри,одобрени със заповед №РД-18-16/06.03.2009г на Изпълнителния директор на АГКК,с адрес на поземления имот в град ххххх,с начин на трайно ползване –ниско застрояване до 10м.,с номер по предходен план –хххххх,при съседи имоти с идентификатори:ххххх и реално самостоятелен обект в сграда с идентификатор ххххх находяща се в град Тетевен,Лов.обл.,по кад.карта и кад.регистри в гореописания поземлен имот,при съседи:над обекта хххххх,както и на югоизточно мазе на сградата и входа към него и ½ ид.част от таванско помещение,заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.Описаните имоти му били дарени от ххххх-сестра на ответника,която е придобила идеалната част от поземления имот по дарение от баща им,а самостоятелния обект по дарение от ответника.
След изповядване н а дарението ищецът получил от хххххключ з а етажа,но не и за външната врата на сградата.Ключът за сградата в момента на дарението се намирал у ответника и той не желае да му осигури достъп до собствения му имот и не го допускал да влезе в него.До момента той държи собствения му имот,описан по-горе и не допуска ищеца в него.
Впоследствие ответникът завел срещу ищеца дело №хххххх,като твърдял,че е собственик на имота.Искът му бил отхвърлен като неоснователен,като решението на РС-Тетевен влязло в законна сила на ххх.При това положение между страните е установено със СПН,че ищецът е собственик на процесния имот.
Въпреки решението на съда и след влизането му в сила,ответникът отказва да му предаде собствеността върху собствените му имоти и да го допусне в тях.
В тази връзка подал до РП-Тетевен жалба за извършено престъпление по чл.323,ал.1 от НК за самоуправни действия,като образуваното досъдебно производство №хххх по описа на РУП-Тетевен било прекратено с мотива,че се касае за граждански правоотношения между страните,които следва да бъдат решение от гражданския съд.
В момента е лишен от възможността фактически да владее и ползва собствения си имот,тъй като ответникът го е заключил и осуетява достъпа на ищеца до него.
Моли да бъдат призовани на съд и бъде постановено решение,с което се признае за установено по отношение на ответника,че ищецът е собственик на описания в исковата молба поземлен имот,като бъде осъден ответникът да му отстъпи собствеността и предаде владението върху описания имот,с всички законни последици от това.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника ,в който същият оспорва иска изцяло-.Счита,че същият е допустим,но по съществото си неоснователен.
Прави възражение,че ищецът не е собственик на процесния имот.Излага твърдения за нищожност на сделката,обективирана в нот.акт №ххх,сключена между ответника и праводателката на ищеца ххх,на основание чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД.Възразява се,че сделката е нищожна и на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД,поради липса на основание за сключването и.Не може да се индивидуализира престацията по сделката,тъй като имотът не е описан по местонахождение и граници.Сделката е нищожна и на основание чл.576 от ГПК,в-ка с чл.570,ал.1 и чл.573,ал.1 от ГПК.възразява,че районният съдия,който е извършил нотариалното удостоверяване не е имал право на това.По нотариалното производство няма данни съдията да е бил натоварен с нотариална работа.
След като сделката на праводателката е нищожна,то и сделката на ищеца е нищожна,тъй като първата сделка не поражда правни последици.Правят възражение,че ищецът не е собственик на имотна по тази причина.
Ако се приеме,че сделката не е нищожна,а унищожаема,то срокът,в който трябва да поискат прогласяване на унищожаването започва да тече от датата,на която влезе в сила решението за прогласяване нищожността на сделката,сключена между отв.В. и ххххххх
На следващо място в нот.акт №хххх е записано изрично,че имотът ще се ползва само за здравни и курортни нужди.Праводателката не може да прехвърли повече права,отколкото има тя самата.Поради това и ищецът може да прави искане за ползване на имота само за здравни и курортни нужди.Тази клауза е вид тежест,учредена при разпоредителната сделка.Прехвърлителят има право да налага тежести върху имот,който прехвърля.Такъв случай е учредяването на право на ползване върху имот,който се прехвърля.При наличието на такава тежест ищецът не може да иска да му се предаде цялото владение на имота.Той също може да го ползва само за здравни и курортни нужди.След като не притежава правото да ползва имота постоянно,ищецът не притежава и правото на собственост в пълен обем.Поради това той е завел неоснователен иск да му се предаде владението и да му се отстъпи собствеността.
Прави възражение и че с решение по гр.д. №ххх съдът е прогласил нищожността на сделката,сключена с нот.акт №ххх на РС-Тетевен,с която ххх е дарил на синът си В.Д. и дъщеря си ххххх в равни части посочения в отговора поземлен имот.По тази причина и след като ххххх не е собственик на ½ ид. от поземления имот,то тя не е можела да го прехвърли на ищеца с нот.акт №182/2003г.Тя се е легитимирала като собственик именно с акта,който е прогласен за нищожен.
Искът е неоснователен и защото ответникът не владее имота,предмет на делото.Твърди и че ищецът никога не е отправял искане ответникът да бъде допускан до имота,както и това да му е било отказано.Искът е неоснователен и поради това,че ответникът е собственик на процесния имот.
Позовава се на писмени доказателства.Представя писмена защита в която доразвива съображенията си по съществото на спора.
От представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел ххххх,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:
С договор за дарение,обективирано във формата на нотариален акт №хххххг на РС-Тетевен,ответникът В.Д.В. е дарил на сестра си ххх недвижим имот,находящ се в град Тетевен,представляващ първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,застроена на 100 кв.м.,състоящ се от кухня,ниша,две спални,детска стая,баня с клозет и коридор със самостоятелен вход от югоизточната страна,заедно с югоизточната маза и входа към него и ½ ид.ч. от таванското помещение,заедно със съответна на този етаж по обичай и по закона от общите части на сградата.В акта е отразено,че страните по сделката се споразумяват отв.В. да ползва частта откъм западната страна от получено по дарение от баща им ххх дворно място,а надарената хх да ползва източната страна от дворното място.
С договор за дарение,обективирано във формата на нотариален акт №хххххх по описа на нотариус ххххх на НК и район на действие РС-Тетевен,хххххххотодеа дарила на ищеца Р.М.И. *** следния недвижим имот:1/2 ид.част от хххх кв.м.,при граници и съседи:от две ххххххххххххххх,ххххх,съответстващ на парцел ххххххх по плана на град Тетевен,при реално ползване на източната реална половина от двора,ведно с целия първи етаж от жилищна сграда-двуетажна,масивен тип,състоящ се от:купня,ниша,две спални,детска стая,баня с тоалетна и коридор,със самостоятелен вход от югоизток на сградата,заедно с югоизточното мазе и входа към него и заедно с ½ ид.ч. от таванското помещение,заедно със съответстващата част от общите части на сградата по закон и обичай за този етаж.
По действащата кадастрална карта и регистри на град Тетевен,урегулирания поземлен имот е заснет с идентификатор хххххх, с площ от ххххххкв.м.,с предназначение на територията –урбанизирана,начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10м./,и номер по предходен план-квартал хххххКато собственици на имота са записани ищецът Р.М.И. и ххххсин на ответника-факт,служебно известен на съда/.Имотът е с отразени граници-имоти с идентификатори ххххххх
Самостоятелният обект в сградата е заснет с идентификатор хххс предназначение-жилище,апартамент,брой нива на обекта-1 и съседи:над хххх
От показанията на свидетеля ххххх се установява,че през ххххх ищецът се консултирал с него за евентуални ремонти и промени върху недвижим имот,”преписан от тъща му”.Дошли в град Тетевен,ищецът се опитал да отключи входна врата „долу откъм двора” ,но не могъл да отвори вратата.В дворното място е застроена къща на два етажа,като според свидетелят в къщата се чувал шум,”може би е имало някой вътре”.
Представен е отговор на нотариална покана от ответника В.Д.В. до ищеца Р.М.И.,в който В. уведомява И.,че тъй като е висящо посочено гражданско дело,счита претенция на И. за освобождаване на имота или за заплащане на наем за неоснователна.
От представено постановление от ххххх на РП-Тетевен е видно,че е прекратено наказателно производство по досъдебно производство №253/2012г по описа на РУП-Тетевен,образувано по тъжба на ищеца И. срещу ответника В.,за престъпление по чл.323,ал.1 от НК.В мотивите на акта е прието,че И. не е оспорил пред надлежния орган предполагаемо право на отв.В.,който орган да се е произнесъл с влязъл в сила акт и поради това не е осъществен състава на престъплението по чл.323,ал.1 от НК,от обективна страна.Изпратената покана е само изявление за намерение за предприемане на действия за реализация на притежаваното имуществено право.
От представена искова молба/стр.34-37 от делото/ и служебно извършената констатация в съдебно заседание,проведено на 31.01.2014г се установява,че на производство пред РС-Тетевен е гр.дело №хххх със страни-ищец В.Д.В. и ответник Нхххххх и предмет иск по чл.26 от ЗЗД,чл.576,в-ка с чл.573,ал.1,чл.570,ал.1 от ГПК и петитум на иска:прогласяване нищожността на сделка,обективирана в нот.акт №хххх на РС-Тетевен.
От представените от ищеца писмени доказателства-искови молби и съдебни решения/стр.68-107 от делото/се установява,че между страните от една страна и от друга между ответника В.Д.В. и неговата сестра ххххх съществуват дългогодишни спорове за собствеността на имота,предмет на предявения иск за ревандикация,като са били разгледани и решени следните дела:
-С Решение по гр.дело №ххххпо описа
на РС-Тетевен са отхвърлени,като неоснователни и недоказани/С решение по
в.гр.д. №600/2002г по описа на ОС-Ловеч/ предявени от ответника В. и хххх от
град Ябланица,Лов.обл. против ххххх искове за прогласяване на договор за
дарение ,отразен в нот.акт №хх,на основание чл.13,ал.7 от СК, и чл.26,ал.2 от ЗЗД и за отмяна на нотариалния акт;
-С Решение по гр.дело №хххх по описа
на РС-Тетевен е отхвърлен,като
неоснователен и недоказан ,предявеният от отв.В. и хххх срещу хххх и ищеца Р.М.И. иск по чл.97,ал.1
от ГПК,за установяване на собствеността им върху имота,описан в нот.акт №хххх на РС-Тетевен и искането за отмяна на
акта;
-С Решение по гр.дело №хххх по описа на РС-Тетевен е отхвърлен ,като неоснователен и недоказан,иска на отв.В. против ххх за прогласяване на основание чл.576 от ГПК нищожността на нотариално действие за издаване на нот.акт за дарение на недвижим имот по нот.акт №хххх75г.Със същото решение е прогласена нищожността на сделката от ххххх,обективирана в нот.акт №ххххх5г на РС-Тетевен,с която ххх. е дарил на сина си В.Д.В. и на дъщеря си хххххх в равни части поземлен имот с идентификатор ххххххх по кад.карта и регистри на град Тетевен.
При така описаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е квалифициран по чл.108 от ЗС/ревандикационен иск/,като при разпределение на доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти/съгл.чл.146,т.5 от ГПК/,съдът е указал на страните,че в тежест на ищеца е да докаже изложените факти в исковата молба за придобиване на собствеността ,чрез договор за дарение,обективирано във формата на нот.акт №ххххх,както и че описаният в акта поземлен имот,придобит от ищеца,се владее или държи от ответника В.Д.В..Съдът е указал на ответника,че в случай,че ищецът докаже посочените факти,в тежест именно на ответника е да докаже основанието за осъществяваното владение или държане на поземления имот,респ. възраженията си,оборващи легитимацията на ищеца.
Съдът приема,че ищецът е доказал придобиване на собствеността,чрез дарение,на описания в исковата молба поземлен имот.Приложен е нот.акт №182/2003г по описа на хххх на НК и район на действие РС-Тетевен,от който се установява,че дарителката хххххх от град ххххххх-сестра на ответника В.,се е разпоредила безвъзмездно със собствения си поземлен имот,находящ се в град Тетевен и индивидуализиран в акта/ по индивидуализиращи белези имотът съвпада с описания имот по исковата молба/,като го е дарила на ищеца Р.М.И. ***.
Съдът приема за неоснователни възраженията досежно активната процесуална легитимация на ищеца,заявени в отговора на исковата молба,касаещи легитимацията на праводателката на ищеца хххх,респ. че същата е дарила имот,без да е била собственик на същия. С мотивирано определение,постановено в съдебнозаседание на 31.01.2014г,съдът е оставил без уважение искането на ответника за спиране на производството по делото,на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК-до приключване с влязъл в сила акт на гр.дело №ххх,по което е атакувана сделката,с която праводателката на ищеца хххх е придобила собствеността на процесния поземлен имот.В тази връзка съдът е съобразил и задължителната практика на ВКС/решения,постановени по реда на чл.290 от ГПК/по този въпрос Решение № 695 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 478/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева и много други/,съгласно която дарението на чужда вещ не е нищожно, т.е. дори при позитивно решение по иска,въз основа на който е образувано гр.д. №хххх по описа на РС-Тетевен,постановеният акт няма пряк дерогативен ефект на правата на ищеца,възникнали на основание факта на договора за дарение,обективиран в нот.акт №хххх. В тази връзка следва да се отбележи,че от сключване на сделката ,обективирана в нот.акт №хх е изминал значителен времеви период,а по цитираните и приключили производства между страните,в т.ч. между ответника и неговата сестра и праводател на ищеца хххххх,са установявани данни за упражнено владение върху имота от ххххххх след 1975г.,поради което както тя,така и ищецът могат да заявят конкуриращо основание за придобиване на собствеността върху процесния имот,а именно давностно владение,при визираните в чл.79,ал.1 или ал.2 от ЗС хипотези и срокове.
На основание горните съображения съдът е оставил без уважение и доказателствени искания на ответника-за допускане на гласни и писмени доказателства, за установяване на нищожност на сделката и нотариално действие,по нот.акт № хххх на РС-Тетевен.
В предвид горните съображения съдът приема,че ищецът е доказал настъпване на факта/основанието/за придобиване на собствеността върху поземления имот,предмет на иска за ревандикация.
Съдът намира обаче,че ищецът не е доказал по категоричен и несъмнен начин факта на осъществявано владение или държане върху този имот от страна на ответника В.В..
При изложение на обстоятелствата,на които основава искането си,ищецът е посочил,че след сключване на договора за дарение,е получил от праводателката си ключ за етажа,т.е., за самостоятелното жилище,заснето по кад.карта и регистри на град Тетевен с идентификатор ххххх,но не е получил ключ от сградата,в която се намира това жилище,т.е. от двуетажната къща.При описанието на дарения имот в нот.акт №ххх обаче е отразено,че това жилище е със самостоятелен вход от югоизток на сградата и не става ясно дали и за този самостоятелен вход ключът се държи от ответника по делото.От показанията на свидетеля хххххххх/за доказване факта на осъществявано владение или държане върху имота от ответника ищецът е ангажирал единствено този свидетел/по-скоро се установява противното,а именно,че ищецът не притежава или не е могъл да отключи с поставен от него ключ,само входната врата на дворното място,в което се намира къщата,заснето с идентификатор ххххх,която входна врата свидетелят сочи ,че се намира „долу откъм двора”,но не и че е правен опит и ищецът не е могъл да отключи вратата на самостоятелния вход-от югоизток,на жилището,заснето с идентификатор хххххххх. В показанията си този свидетел заявява следното: „…не можа да отключи с ключа,който имаше…той не можа да отвори,тъй като предполагам,че бравата е сменена”. Тези показания на свидетеля по-скоро индикират,че ищецът е разполагал с предоставен му/неизвестно от кого/ключ от входната врата/портата/ към дворното място,в което е застроена двуетажната жилищна сграда,но не е могъл да отключи тази входна врата,поради неустановена причина.
Свидетелят не твърди и не излага данни от една страна,че именно ответникът е подменил бравата на входната врата/портата/към дворното място/макар и да има данни,индициращи,че ответникът В. живее в жилище в двуетажната къща,то същото е собственик на неговия син ххххххВ.Д./,а от друга,че ответникът владее или държи съответната идеална част от дворното място,придобита чрез дарение от ищеца И.,респ.”източната страна от дворното място”,съобразно разпределението на ползването на имота по договора между ответника и праводателката на ищеца хххххххх,обективиран в нот.акт №хххххх.,както и самостоятелното жилище,заснето с идентификатор хххххххх
Не би могло да се приеме,че в отговора на нотариалната покана ,от ответника до ищеца,първият признава факта на осъществявано владение или държане върху процесния имот.В отговора е направено изявление,че ищецът няма основание да иска освобождаване на имот,за който претендира,че е негов собствен,обосновавайки се с висящо исково производство.Освен че не е индивидуализиран соченият имот,то и така отразеното в отговора не би могло да се възприеме като направено извънсъдебно признание на факта на осъществявано владение или държане от ответника,на процесния имот.Напротив,както в отговора на исковата молба,така и в хода на настоящето производство/в т.ч. и в писмената защита/ответникът поддържа,че НЕ ВЛАДЕЕ ИМОТА ,ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО.
В предвид ангажираните от ищеца доказателства,съдът приема,че същият не е доказал факта на осъществявано владение или държане върху собствения му придобит чрез дарение поземлен имот,от страна на ответника В.Д.В..
От показанията на единствения разпитан свидетел по-скоро може да се формира извода,че евентуално се касае за неправомерни действия,извършени от неустановено лице,препятстващи достъпа на ищеца до собствения му имот,респ.ограничаващи и препятстващи упражняване на правото на собственост в пълен обем/действия по подмяна на брава на входна врата/порта/ към дворното място,в което е разположено жилището на ищеца/.Според изложените твърдения в исковата молба и показанията на свидетеля съдът приема,че в конкретнияслучай се касае за нарушено право на собственост, каквото е изискването на чл. 109 от ЗС т.е. налице е ограничено противоправно въздействие върху чуждата вещ, а не пълното й отнемане,респ.установяване на владение или държане върху същата.В този случай обаче защитата на ищеца би могла да се реализира чрез предявяване на негаторен иск по чл.109,ал.1 от ЗС/какъвто не е предмет на разглеждане в настоящия процес/,в т.ч. и чрез задължаване на лицето,извършило действията да предостави ключ на ищеца от подменената брава/както се приема в практиката на ВКС, спецификата на търсената защита с всеки отделен иск по чл. 109 ЗС определя и конкретния петитум, съответно диспозитива на решението и затова, след като правото на собственост е ограничено чрез липса на достъп до определени помещения поради изцяло подменена врата/респ.брава на врата/ следва да се осигури адекватна защита на нарушеното право чрез предоставяне на ключ за съответната врата/.
В предвид изложените съображения и след като ищецът не доказва кумулативната наличност на фактите/предпоставките/които са вменени в негова тежест,предявеният ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан,без съдът да коментира изложените възражения от ответника/в доклада по делото съдът е указал на ответника,че същият следва да установи основанието за осъществяване на владение или държане върху процесния имот в случай,че ищецът докаже съществуването на фактите,подлежащи на доказване именно от него,което ищецът не е сторил в настоящето производство/.
Искането за присъждане на сторените разноски на ответника,заявено своевременно в хода на устните състезания по делото,чрез процесуалния му представител,следва да бъде отхвърлено,като недоказано.Съгласно т.1 от ТР №6/2013г на ОС ГТК на ВКС, „…само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение”.От приложения договор за правна защита и съдействие по делото/стр.38 от делото/ е видно,че е отразен само договорен размер на възнаграждение-сумата от 700 лева,но няма отбелязване,че сумата е платена.В предвид изложеното искането за присъждане на разноски на ответника е неоснователно.
Мотивиран от горните съображения,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от Р.М.И.,ЕГН:********** ***,против В.Д.В.,ЕГН:********** ***,осъдителен иск с основание чл.108 от ЗС,за признаване за установено,че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ххххх,находяща се в град Тетевен,Лов.обл.,по кадастралната карта и кадастрални регистри ,одобрени със Заповед №РД-18-16/06.03.2009г на Изпълнителния директор на АГКК,с площ на целия имот от 430 кв.м.,трайно предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно ползване-ниско застрояване до 10м.,с номер по предходен план-квартал ххххпри съседи имоти с идентификатори хххххх и реално на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ххххххххнаходящ се в град Тетевен,обл.Ловеч,по кадастрална карта и кадастрални регистри на град Тетевен,който самостоятелен обект се намира в сграда 01 в гореописания поземлен имот при съседи-над обекта ххххххххх,както и на югоизточно мазе на сградата и входа към него и ½ ид.ч. от таванското помещение,заедно със съответните идеални части от общите части на сградата,като бъде осъден ответникът да му отстъпи собствеността и предаде владението върху описания имот.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователно,искането на В.Д.В.,ЕГН:********** ***,за присъждане на сторените разноски в производството в размер на 700 лева,представляващи договорено възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: