Р Е Ш Е Н И Е
№ 1311/ 28.10.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХV състав
На двадесет и четвърти
септември 2019 година
В публичното заседание в
следния състав :
Председател : ГЕОРГИ
ГРЪНЧЕВ
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар Красимира Андонова
прокурор
………...........................
като разгледа докладваното от
съдията Грънчев
НАХ дело № 2782 по описа за 2019
година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на С.М.Г. ЕГН-**********,***
против наказателно постановление № 19-0769-000255/21.03.2019
год. на началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция", с което
на жалбоподателя на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 2000.
Във въззивната жалба се излагат
основания материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление и се претендира цялостната му отмяна.
Административнонаказващият орган
не изпраща представител. В съпроводителното писмо към административно
наказателната преписка изразява становище за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на наказателното постановление.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на
изискванията на закона. Същата е допустима.
Съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Срещу жалбоподателя С.М.Г. е
съставен акт за установяване на административно нарушение АУАН АА8413/03.01.2019
година от полицейски инспектор Х.К.К., в който е посочено, че “ на 03.01.2019
г. около 03:10 в гр.Бургас, по ул.“Цар
Симеон I“, до магазин „Панда“, в посока бул.“Сан Стефано“ жалбоподателят е управлявал
МПС л.а. „Джип Гранд Чероки“ с рег.№ собственост на Джонсън Робин Уилям. Водачът отказал да му бъде извършена проверка
за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с фабр.
№.ARBB 0094. Издаден талон за изследване №0002433.
Жалбоподателят подписал акта без възражения.
Описаната фактическа обстановка
се приема въз основа на акт за установяване на административно нарушение, който
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има законна доказателствена сила
и талон за изпращане на медицинско изследване, докладна записка.
На основание съставения акт началник-група
към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция"с издал, атакуваното наказателно
постановление, с което санкционирал нарушителя за извършено нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
При съставянето на акта и
издаването на наказателното постановления не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Актосъставителят и административно-наказващият орган
са спазили разпоредбите, съответно на чл.40-44 и чл.57,58 от ЗАНН.
Въз основа на приетите факти по
делото съдът прави следните правни изводи:
Жалбоподателят Г. не е оборил доказателствената
сила на акта чрез представяне на съответни доказателства пред
административнонаказващия орган или съда, при което следва да се приеме, че
фактите са такива, каквито са описани в акта за установяване на административно
нарушение.
Жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като
водач на моторно превозно средство е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества.
Извършил е нарушението виновно при форма на вината пряк умисъл.
Съдът не споделя възраженията в
жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление. В акта достатъчно ясно е описано, че жалбоподателят и отказал да
бъде изпробван за алкохол с техническо средство. Тези обстоятелства са изискуеми
съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН и представляват “описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено”. В акта ясно е формулирано
обвинението срещу Г. и то е отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол. За същото нарушение жалбоподателят
е санкциониран и с наказателното постановление. В тази връзка съдът счита, че
административнонаказателния процес не може да бъде по-формален от наказателното
производство по НПК. Тълкувателно
решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК и последвалите
законодателни промени в НПК са насочени
към ограничаване на формализма в процеса. При разглеждането на делата от
наказателноадминистративен характер се прилагат разпоредби на НК и НПК.
Следователно промяната в съдебната практика и наказателнопроцесуалното законодателство
следва да намерят приложение в и административнонаказателния процес.
В акта за установяване на
административно нарушение, който в административно-наказателното производство
има функцията на обвинителен акт, записано е, че „водачът отказва да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510" с фабр. №.ARBB 0094. Издаден талон за изследване №0002433“.
Следователно обвинението срещу жалбоподателя е ясно и точно формулирано и
правото му на защита не е ограничено.
Това деяние е квалифицирано в
наказателното постановление като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Квалификацията е правилна и съдът не намира
противоречие между фактическото описание на нарушението в акта за установяване
на административно нарушение и правната му квалификация в наказателното
постановление. Наказателното постановление е акт на първа инстанция в
административнонаказателното производство и съдът счита, че не е задължително
абсолютно съвпадение между квалификацията в административния акт и в наказателното
постановление.
Правото на защита на
жалбоподателя да узнае всички факти и обстоятелства, които се отнасят до
административно наказателната му отговорност не е ограничена от наказателното
постановление, тъй като то няма обвинителна функция. Наказателното
постановление е акт на орган, който има функциите на първа инстанция в
административнонаказателния процес. Административнонаказващият орган не
обвинява, а решава въпроса за вината и отговорността на нарушителя,
съобразявайки се с разпоредбата на чл.53 от ЗАНН. Обвинителната функция в
процеса е предоставена на длъжностни лица, оправомощени да съставят актове за
установяване на административни
нарушения. Актът обвинява лицето в извършването на административно нарушение и
той трябва да съдържа всички факти и обстоятелства, касаещи
административнонаказателната отговорност на нарушителя. В конкретния случай акт
за установяване на административно нарушение АУАН АА8413/03.01.2019 г. е
съставен според всички изисквания на чл.42 от ЗАНН и жалбоподателят е бил
уведомен за обстоятелствата, които се отнасят до административнонаказателната
му отговорност. В акта са описани съставомерните признаци на административното
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Посочено е, че жалбоподателят Г. е
управлявал на 03.01.2019 г. около 03:10
в гр.Бургас, по ул.“Цар Симеон I“, до магазин „Панда“, в посока бул.“Сан
Стефано“, като отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с фабр. №.ARBB 0094. Отразено е
мястото и времето на извършване на нарушението, а именно – 03.01.2019 г. около
03:10 в гр.Бургас по ул.“Цар Симеон I“,
до магазин „Панда“, в посока бул.“Сан Стефано. Следователно не е допуснато
съществено процесуално нарушение водещо, до ограничаване правото на защита на
жалбоподателят, тъй като той е бил уведомен от контролният орган за всички
съставомерни факти, касаещи административнонаказателната му отговорност.
Не се споделят от съда и
останалите възражения посочени в жалбата. Предмет на доказване е отказът на
водача да бъде изпробван за употреба на алкохол. За това е доказателствената
тежест на административнонаказващия орган. Законът е предвидил, че това става с
определени доказателствени средства. Актосъставителят и административнонаказващият
орган са изпълнили задълженията си по закон. Редовно съставеният акт има
доказателствена сила до доказване на противното. Следователно жалбоподателят
следва да докаже, че обстоятелствата в АУАН са различни от приетите от административнонаказващият
орган. Жалбоподателят не е доказал различни обстоятелства. Следователно съдът
следва да възприеме, тези които са установени в хода на
административнонаказателното производство. В това производство се прилагат
правилата на НПК, а според чл.107, ал.2 от НПК „Съдът събира доказателствата по
направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за
разкриване на обективната истина“. Служебното начало не е абсолютно задължение
на съда. За съда обективната истина е разкрита.
В заключение, отнасящо се и за останалите
възражения в жалбата следва да се посочи, разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН,
според която „Наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина”. Разглежданият случай
е точно такъв. Безспорно е установено, че жалбоподателят виновно е отказал да
бъде изпробван за употреба на алкохол.
За извършеното нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП на Г. е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева. Наказанието
е конкретно определено в закона и неговият размер не подлежи на съдебен
контрол.
Наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0769-000255/ 21.03.2019 г. на началник група
към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция", с което на С.М.Г. ЕГН-**********,***
на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2000/две
хиляди/ лева .
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен
срок, считано от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
ВО:К.А.