РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Пловдив, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева.
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20235300900693 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от адв. А. М., в качеството си на пълномощник
на Т. П. Щ., с ЕГН ********** от *** и М. П. Щ. – П., с ЕГН ********** от
***, със съдебен адрес ***, против ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 3.
Ищците твърдят, че на *** г. в гр. ***, около 11:00 часа, на кръстовището
на *** и ***, водачът на лек автомобил Опел, модел „Зафира“ с рег. № *** К.
Г. П. не пропуснала пресичащата на пешеходна пътека при зелен светлинен
сигнал на светофара М. Т. Щ., поради което настъпил удар между лекия
автомобил и пешеходката. От удара пострадалата получила тежки
наранявания, в резултат на които около 03.00 часа на *** г. починала в
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив. Произшествието било посетено
от компетентните органи и било образувано ДП № 72/2022 г. по описа на
ОДМВР – гр. Пловдив. С влязла в сила присъда, постановена по НОХД №
1717/2023 г. подсъдимата К. П. била призната за виновна в извършване на
престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно б,“Б“ във вр. с ал. 1, б. „В“, във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Ищецът Т. Щ. бил син на загиналата в пътното произшествие пешеходка
М. Щ., а М. Щ. - нейна дъщеря. Ищците посочват, че имали дълбока и силна
емоционална връзка с майка си, а внезапната й смърт довела до силен стрес и
1
шок за тях, дискомфорт, болки и страдания, които продължавали да търпят и
до днес. Единствената опора за ищеца Щ. след загубата на баща му била
неговата майка, с която имали изградена силна връзка на обич и уважение.
След загубата на майка си ищецът се затворил в себе си, станал мълчалив и
ограничил социалните си контакти.
Ищцата Щ. била семейна и живяла със съпруга си в гр. ***, но въпреки
това твърди, че имала също много силна емоционална връзка с майка си –
чували се ежедневно по телефона, като разстоянието между тях не се
отразило негативно на отношенията им и при всяка възможност М. Щ.
посещавала майка си. Заедно посрещали празници, а дъщерята на ищцата – В.
живяла при баба си М. Щ. повече от десет години.
След внезапната загуба на майка си за ищцата било много трудно да се
върне към нормалния си начин на живот и да продължи работата си като
учител – нямала настроение, чувствала тъга и отказвала да се включи в нови
училищни дейности и инициативи. Ограничила социалните си контакти,
прекарвала повече време вкъщи и се затворила в себе си, а преди инцидента с
майка й била жизнерадостен и комуникативен човек.
Наред с описаните морални вреди ищецът Щ. понесъл и имуществени
такива в размер от 2 030 лева, съгласно фактура № 548/08.08.2022 г., издадена
от „Хронос – 2007“ ООД, представляващи разходи по организиране на
погребението на майка си.
Ищците твърдят, че към момента на настъпване на пътнотранспортното
произшествие виновната водачка на лек автомобил Опел модел „Зафира“ с
рег. № *** имала валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
АД – застрахователна полица № BG /03/12000228624, валидна до 14.01.2023
г.
С оглед на изложените обстоятелства ищците отправили искане за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинените им имуществени
и неимуществени вреди пред ЗАД „БУСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
АД, по повод на което била образувана щета № 2509/20.09.2022 г., по която
обаче и към настоящия момент нямало определено и изплатено
застрахователно обезщетение.
Поради изложеното се иска от съда осъждане на ответното
застрахователно дружество ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
АД да заплати обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от
ответниците в размер от по 150 000 лв. /частично от общо дължимата сума от
200 000 лв./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.12.2022 г.
– датата на отказа да се изплати обезщетението до окончателното му
изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди, сторени от ответника
Щ. в размер от 2 030 /две хиляди и тридесет лева/, представляващи направени
разходи по погребението на М. Щ., съгласно фактура № 548/08.08.2022 г.,
издадена от „Хронос“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата от
2
05.12.2022 г. – датата на отказа да се изплати обезщетение, до окончателното
изплащане. Претендират разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове, както по основание,
така и по размер. В отговора се посочва, че не е ясен механизмът на
настъпилото ПТП, поведението на участниците и на водача на МПС
непосредствено преди настъпване на произшествието, поради което релевира
доводи за изключителен принос на пострадалата пешеходка М. Щ. – твърди
последната да не е проявила нужното внимание на пешеходец и да е навлязла
внезапно на пътното платно, което да е ограничило възможността за реакция
на водача на лекия автомобил. Оспорват се видът и характерът на
уврежданията, посочени от ищците в исковата молба и настъпилите във
връзка с ПТП, както и причинно – следствената връзка между деликта и
претърпените неимуществени вреди.
На самостоятелно основание твърди съпричиняване от страна на
пострадалата пешеходка за настъпване на вредоносния резултат, за което се
позовава на разпоредбата на чл. 113, ал. 1 и 114 от Закона за движение по
пътищата.
Счита предявените искове за силно завишени по размер. Твърди забава
на кредитора (застрахования) по отношение на плащането, както и че
ответникът не дължи лихва по чл. 409 от КЗ. Претендира разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 372 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с
която ищците оспорват твърденията на ответника за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата М. Щ..
Позовават се на постановената присъда и мотиви по НОХД № 1717/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив.
Отговор на допълнителната искова молба не е постъпил.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно
сезиран, но без удовлетвортелен за ищците резултат. При това положение
3
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила, което прави
прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните
материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.
В случая е налице влязла в сила присъда, признаваща вината на водача за
настъпване на произшествието поради нарушаване правилата за движение -
чл. 116 и чл. 119, ал. 1 ЗДвП и причинената в резултат на това смърт по
непредпазливост на пострадалото лице.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които
са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат
установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които
не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената
смърт на пострадалото лице в резултат на настъпилото ПТП, които са елемент
от състава на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да
бъде наказан за точно това престъпление.
При това положение налице са всички елементи от фактическия състав
на чл. 45 ЗЗД, като наред с това наличието към датата на събитието на
валидно застрахователно правоотношение за автомобила, с който е станало
произшествието, не се оспорва от ответника, като този факт изрично е
признат за безспорен и ненуждаещ се от доказване.
Не се оспорва също, че ищците са съответно син и дъщеря на
починалата. Категорично при това положение те притежават материално
правна легитимация по делото, като спорни са само въпросите относно
наличието на съпричиняващо поведение от страна на пострадалата, както и
размера на търпените от тях неимуществени вреди.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането
като неблагоприятен резултат.
В тази връзка по делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът
възприема като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от
страните. След анализ на материалите по делото експертът е стигнал до
следните изводи:
Пешеходка М. Т. Щ. е предприела пресичане на платното за движение
на б*** от изток на запад, от ляво на дясно пред л.а. „Опел Зафира“, по
4
маркираната пешеходна пътека. В момента, в който пешеходката е навлязла
на платното за движение, л.а. „Опел Зафира“ се е намирал на разстояние по -
голямо от дължината на опасната зона, като водачката е имала видимост към
пешеходката и е имала техническа възможност да предотврати настъпването
на удара чрез безопасно екстрено спиране. В момента, в който пешеходката е
навлязла на платното за движение, водачката на л.а. „Опел Зафира“ е имала
пряка видимост към пешеходката. Скоростта, при която водачката на л.а.
„Опел Зафира“ е реагирала и е задействала екстрено спирачната система, е
била около 26 km/h. Скоростта на пешеходка е била 4,52 km/h, което
съответства на характер на движение бърз ход. В момента, в който е
реагирала, водачката на л.а. „Опел Зафира“ е нямала техническа възможност
да установи автомобила преди мястото на удара. Водачката на л.а. „Опел
Зафира“ би имала техническа възможност да спре преди мястото на удара,
ако бе реагирала своевременно при навлизане на пешеходката на платното за
движение.
При устния си доклад в съдебно заседание вещото лице разяснява
следното: „Щом водачът е имал видимост, съответно и пешеходката е можела
да види автомобила. Предвид разположението на автомобила и посоката, от
която идва, за да го види, тя е трябвало да се обърне надясно поне на 90
градуса, защото автомобилът идва отзад и отдясно спрямо нейното
движение.“; „Сигналът, който свети за автомобила и за пешеходеца, в случая
свети „зелено“. Те се движат реално в една и съща посока. Когато свети
„зелено“ за автомобила, свети „зелено“ и за пешеходеца. Конфликтът се явява
при тези, които правят завой – било наляво или на дясно, но и за двамата
светофарът свети „зелено“.
Експертните изводи не се опровергават и от споделеното от самия
водач, разпитан като свидетел в настоящото производство, като от съвкупната
им преценка не може да се направи извод за съпричиняващо поведение на
пострадалата. Вярно е, че водачът заявява следното: „Аз исках да завия наляво
и в последния момент жената ми се качи на колата. Жената беше на
пешеходна пътека. Преди да предприема маневра „завой наляво“ аз
погледнах наляво, погледнах и надясно. Не я видях жената. Докато
извършвах маневрата, също не видях жената. Не я видях и когато е стъпила
на пешеходната пътека“. Този разказ обаче от една страна е субективен и не
отразява обективната реалност, експертно анализирана технически от
позицията на всички участници в произшествието, а от друга, е опит за
оневиняване - въпрос, който не подлежи на преразглеждане от гражданския
съд при категорично призната с присъда вина на водача.
Действително при преминаване през обозначена пешеходна пътека
законодателят е въвел задължение за пешеходците /чл. 113, т.1 ЗДвП/ да се
съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с
тяхната скорост на движение. Въведена е и забрана за пешеходците внезапно
да навлизат или да пресичат платното за движение при ограничена видимост
- чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП. В случая такова нарушение няма, тъй като не се
5
установява пешеходецът да е навлезнал внезапно или да е пресякъл платното
за движение при ограничена видимост, нито да не се е съобразил с
разстоянието до приближаващото се превозно средство и скоростта му на
движение - с оглед установеното от вещото лице по приетата и неоспорена
САТЕ, че водачът е имал техническата възможност да спре преди мястото на
удара, ако бе реагирал своевременно при навлизане на пешеходката на
платното за движение. Т.е. основна причина за настъпилото произшествие е
поведението на водача на автомобила, който не е реагирал своевременно на
опасността от удар. А само по себе си предположението, че пострадалата е
имала възможност да забележи автомобила преди навлизането си на платното
за движение и по време на движението по него, /да се обърне надясно поне на
90 градуса, както разяснява вещото лице/, не обосновава принос от нейна
страна при липсата на установено нарушение на цитираните по – горе правила
за поведение, в светлината на безспорно установената възможност на водача
да спре автомобила преди мястото на удара, настъпил в зоната на пешеходна
пътека и нормативното му задължение като водач на завиващо МПС да
пропусне пешеходците. Т.е. не се касае до внезапно навлизане на пътното
платно без съобразяване с приближаващия се автомобил, като така
пешеходецът да е попаднал в т.нар. „сляпа зона“, правеща невъзможно
възприемането му. Доколкото в случая не е налице правило за поведение,
което пострадалата да е била длъжна да съблюдава и/или нарушаване на
общоприети или опитни правила за поведение, не може да се приеме, че с
действията си тя обективно е създала предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането.
Поради това принос от страна на пострадалия няма и обезщетението,
което ще се присъди на ищците, не следва да се намалява с процент
съпричиняване.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение, като се
ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се зачетат от съда. Такива обективни критерии при
причиняването на смърт са обстоятелствата, при които е настъпил
вредоносният резултат, възрастта на увредения, общественото положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на
чл.52 ЗЗД възмездява страданията и/или загубата на морална опора и
подкрепа, понесени от близките на увредения, вследствие на настъпилата
смърт.
Причинените на ищците душевни болки и страдания от загубата на
майка им, се установяват по категоричен начин от разпита на свидетелите А.
Щ. /братовчед на ищците/ и И. Т. - Н. /без родство, дългогодишна приятелка
на ищцата/, от които еднопосочно се установяват, както дълбоката
емоционална близост с майка им, така и вида и интензитета на описаните в
6
исковата молба негативни преживявания.
Следователно налице са доказателства за интензитета и
продължителността на негативните емоции, преживени от ищците, като дори
при липса на такива съдът би ги приел за доказани предвид невъзможността
да се обективират болките и страданията като част от психичния живот на
личността и строго субективните й преживявания, а и чисто житейски се
предполагат при безспорно установени добри житейски взаимоотношения,
взаимна обич и подкрепа, доколкото в случая се касае до една от най –
тежките безвъзвратни загуби – тази на майка.
Затова съдът приема, че сумата от по 150 000 лв на всеки от ищците
представлява справедливо обезщетение за безспорно доказаните болки и
страдания съобразно общоприетите критерии за справедливост и обществено-
икономическите условия за живот в страната, поради което предявените
частични претенции са основателни и ще се уважат.
Основателна е и претенцията на ищеца за репариране на имуществените
вреди, които се установяват по основание и размер от представената фактура
и от свидетелските показания, като същевременно причинната им връзка с
индицента е безспорна.
На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при отказ и липса на плащане на обезщетение
от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. Затова акцесорната претенция
ще се уважи в обема, в който се претендира, считано от 05.12.2022 г. –
датата на отказа да се изплати обезщетение, до окончателното плащане.
При този изход на делото на ищците се дължат направените от тях
разноски за адвокатско възнаграждение, които за ищеца се установяват в
размер на 10 730 лв, а за ищцата в размер на 10 650 лв съобразно списък на
разноските на л. 87 и доказателствата за действително направен разход в този
размер.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПОС, сумата от 12 081.20 лв за държавна такса съобразно уважения размер
на претенцията.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ №
3 да заплати на Т. П. Щ., с ЕГН ********** от ***, сумата от 150 000 лв.,
7
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска
отговорност», за причинените по вина на К. Г. П. като водач на лек автомобил
Опел, модел „Зафира“ с рег. № ***, неимуществени вреди - болки и
страдания, претърпени от ищеца от смъртта на майка му М. Т. Щ., починала в
резултат на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на *** г. в гр.
***, около 11:00 часа, на кръстовището на *** и ***, за което водачът е
наказан с влязла в сила присъда по НОХД № 1717/2023 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив, както и сумата от 2 030 лв за имуществени вреди,
представляващи направени разходи по погребението на майка му, съгласно
фактура № 548/08.08.2022 г., издадена от „Хронос“ ООД, ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от 05.12.2022 г., до окончателното
изплащане, както и сумата от 10 730 лв – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ №
3 да заплати на М. П. Щ. – П., с ЕГН ********** от ***, сумата от 150 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
«Гражданска отговорност», за причинените по вина на К. Г. П. като водач на
лек автомобил Опел, модел „Зафира“ с рег. № ***, неимуществени вреди -
болки и страдания, претърпени от ищцата от смъртта на майка й М. Т. Щ.,
починала в резултат на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на
*** г. в гр. ***, около 11:00 часа, на кръстовището на *** и ***, за което
водачът е наказан с влязла в сила присъда по НОХД № 1717/2023 г. по описа
на Окръжен съд Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 05.12.2022 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 10 650 лв –
разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ №
3 да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на ПОС, сумата от 12 081.20 лв за държавна такса съобразно уважения
размер на претенцията.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8