Решение по дело №3292/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260302
Дата: 17 май 2021 г. (в сила от 17 май 2021 г.)
Съдия: Иван Цветозаров Иванов
Дело: 20201420103292
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

гр. Враца, 17 май 2021 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 13.05.2021 г. в състав:

 

                                                                 Районен съдия: Иван Иванов

 

при участието на секретаря А. П.

като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело 3292 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение 1, във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).

Делото е образувано по искова молба, подадена от „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Рашко Димитров“, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71 срещу М.Д.К. с ЕГН ********** и адрес ***.

В исковата молба се твърди, че на 20.09.2018 г. между ищеца, в качеството на кредитор и ответника М.К., в качеството на кредитополучател, бил сключен договор за кредит. Отпуснатата сума по кредита била в размер на 1 680,00 лева, с краен срок за погасяване 01.07.2019 г., като по договора не било предвидено кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва на кредитора.

При тези фактически твърдения на ищеца същият отправя искане до съда да осъди ответницата да му заплати сумата 1 680,00 лева-главница по договор за потребителски кредит № 27552 от 20.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 243,13 лева-мораторна лихва върху главното задължение за периода от 02.07.2019 г. до 03.12.2020 г. Претендира разноски, включително по обезпечаване на исковете.

Ответницата М.Д.К. не е подала отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК и не е взела становище по иска.

Ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, с оглед наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.

Съдът намира за основателно искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответницата М.Д.К. не е представила в срок писмен отговор, не се е явила в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното й призоваване и не е направила искане делото да се разгледа в нейно отсъствие, т.е. налице са формалните правни основания за постановяване на такова решение, установени в чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Налице са и предпоставките на чл. 239 от ГПК, тъй като на М.Д.К. е указано с връчването на исковата молба, а също и с връчването на разпореждането за насрочване от 07.04.2020 г. по делото, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в нейно отсъствие може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищеца.

От представените по делото писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на разглежданата искова претенция, която следва да бъде уважена.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по настоящото производство разноски, а на основание т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело 6/2012 г. на Върховния касационен съд, ОСГТК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в обезпечителното производство разноски.

Съдът намира обаче за необходимо да отбележи, че претендираните от ищеца разноски, направени от него в изпълнителното производство-изпълнително дело № 1207/2020 г. на ЧСИ И.Ц. с рег. № 899 в КЧСИ, а именно такси в полза на ЧСИ в размер на 117,10 лева, не следва да му се присъждат в настоящото производство, а подлежат на събиране от съдебния изпълнител по посоченото изпълнително дело, поради което съдът намира искането за разноски в тази част за неоснователно и не присъжда тези разноски на ищеца.

При съобразяване на частичната неоснователност на искането на ищеца за разноски, общият размер на подлежащите на присъждане разноски по исковото и по обезпечителното производство е 1 057,20 лева, съгласно представен от ищеца списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за действително направени разноски.

Така мотивиран, Врачанският районен съд

 

Р       Е     Ш    И  :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД М.Д.К. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Рашко Димитров“, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71 сумата 1 680,00 лева-главница по договор за потребителски кредит № 27552 от 20.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 243,13 лева-мораторна лихва върху главното задължение за периода от 02.07.2019 г. до 03.12.2020 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.Д.К. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Рашко Димитров“, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71 сумата 1 057,20 лева – направени в исковото и в обезпечителното производство разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

                                                           

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: