№ 1058
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100510913 по описа за 2024 година
С решение № 14433 от 23.07.2024 г., гр.д. 11894/2023 г., СРС, 64 с-в се
ОСЪЖДА „Съни Холидей 12“ EООД да плати на Държавата, представлявана
от министъра на туризма на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 1 250 лева -
неустойка поради неизпълнение на задължения по т. 6.1.10 букви „в“, „г“, „д“,
„е“ и „ж“ от договор № Т-РД-35-12/17.05.2022 г. за отдаване под наем на обект
– изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежната
плажна ивица, представляващ морски плаж „Бяла – Централен 1“, находящ се
в община Бяла, област Варна, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (06.03.2023г.) до окончателното плащане, ОТХВЪРЛЯ
предявения от Държавата, представлявана от министъра на туризма срещу
„Съни Холидей 12“ EООД иск по чл. 92 ЗЗД за сумата от 5 000 лева –
неустойка поради неизпълнение на задължение на ответника за предоставяне
на банкова гаранция съгласно сключен между страните договор № Т-РД-35-
12/17.05.2022 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна
собственост, обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляващ
морски плаж „Бяла – Централен 1“, находящ се в община Бяла, област Варна,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (06.03.2023г.) до
1
окончателното плащане, като ОСЪЖДА ответника да плати на ищеца 20 лева
– разноски, а ищцата на ответника 250 лева – разноски.
Срещу решението в отхвърлителната част постъпва въззивна жалба от
ищеца Държавата, представлявана от министъра на туризма. Счита, че са
доказани всички законни и договорни предпоставки за присъждане на
уговорената неустойка при невнасяне на гаранция. След като са уважени
исковете за останалите неустойки, няма причина да се постановява различно
решение относно неустойката за същественото неизпълнение на
гаранционното задължение. Безспорно е, че гаранцията не е внесена, въпреки
че ответникът е поканен да изпълни. Иска се отмяна на решението в тази част
и постановяване на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият – ответникът по иска „Съни Холидей 12“ EООД оспорва
жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбите. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Насрещните страните са обвързани от облигационно правоотношение по
2
чл. 8, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие чрез
договор № Т-РД-35-12 от 17.05.2022 г. Уговорено е, ищецът Държавата,
представлявана от министъра на туризма да предостави на ответника по иска
„Съни Холидей 12“ ООД временното и възмездно ползване на обект,
представляващ изключителна държавна собственост, а именно: обособена
част от крайбрежната плажна ивица, представляващ част от морски плаж
„Бяла – Централен 1“, находящ се в община Бяла, област Варна. Срокът на
действие е 5 години, при наемна цена за първата година от 6 000 лв., с ДДС.
Според чл. 4.5 – чл. 4.7 от договора наемателят следва да предостави на
наемодателя неотменяема банкова гаранция за изпълнение, която за първата
година възлиза на 30 % от наемната цена. При пълно неизпълнение, забавено
или частично изпълнение на кое да е от договорените задължения от страна на
наемателя, наемодателят има право да събере дължимите неустойки по чл. 8
от договора чрез усвояване на гаранцията.
Безспорно е, че ответникът не предоставя уговорената гаранция за
първата година.
Спори се, доколко поради тази своя неизправност в негова тежест
възниква отговорността за дължимост на съответна неустойка по чл. 8.11 вр.
чл. 9.1, б. „б“ от договора.
Преди всичко, уговорените неустойки и паричната
банкова гаранция обезпечават различни вземания на наемодателя.
Неустойките обезпечават изпълнението на договорните задължения от
наемателя, а гаранцията обезпечава удовлетвораване на вземанията за
неустойки чрез съответни усвоявания от внесената гаранция. В този смисъл,
договорните неустойки не обезпечават неизпълнението на задължението за
внасяне на гаранция.В подкрепа е постигнатото договаряне в чл. 8.1 – чл. 8.10
за неустойки, дължими от наемателя при неизпълнение на различни
задължение, сред които не фигурира неустойка за процесното неизпълнение.
Отделно, съобразно чл. 8.11 от договора при съществено неизпълнение
на задълженията по смисъла на чл. 9.1, наемателят дължи неустойка в размер
на наемната цена за съответната година. Съгласно чл. 9.1, б. „а“ под
„съществено неизпълнение на договора“ се разбира неизпълнение, свързано с
естеството на конкретни задължения от договора от гледна точка на тяхната
значимост - водно спасяване и медицинско обслужване, неизпълнението на
3
които задължения може да съставлява опасност за живота и здравето на
посетителите. Такъв вид съществено неизпълнение предвижда и следващата
б. „б“ при неточно или забавено изпълнение на едно и също задължение два
или повече пъти, без значение от продължителността на отделните
неизпълнения. Още по-малко, процесното неизпълнение може да се окачестви
като „съществено“ след като гарантира усвояване на равностойност само до
30 %, при това само на една неустойка в размер на годишния наем. Третата
хипотеза на б. „в“ е неприложима при констатирано ползване на имота с трети
лица или преотдаването му под наем изцяло или отчасти, но не и в настоящия
случай.
Въззивният съд намира, че и трите предложения за неустойки по чл. 9.1
са неприложими спрямо процесното неизпълнение на еднократното
задължение за предоставяне на парична гаранция в рамките на първата
година. Това задължение не е значимо за предотвратяване живот или здраве на
посетители - б. „а“ към чл. 9.1, не подлежи на изпълнение два или повече пъти
за една година – б. „б“ и не се касае за ползване заедно с трети лица или
пренаемане – б. „в“.
Същевременно, предпоставка за дължимост на неустойките според чл.
8.12 от договора е връчването на покана за отстраняване на неизпълнението в
3-дневен срок. Отправените в този контекст писма от 16.06.2022 г. и от
29.07.2022 г. не се доказва да са връчвани на ответника.
Според задължителните разяснения на т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г.,
ОСГТК на ВКС, съдът следи служебно за нищожност на неустойката поради
нарушен принципа за справедливост и спазване на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая, при извършена преценка за нищожност на претендираната
неустойка за невнасяне на гаранция поради накърняване на добрите нрави към
момента на договарянето, въззивният съд съпоставя следните критерии:
Неустойката е уговорена по вид като мораторна за неизпълнение за парична
престация, дължима през първата година от действие на договора, а не като
компенсаторна за пълно неизпълнение през целия оставащ срок на договора,
сключен за общо 5 години. Нейният размер, съответстващ на наема за първата
4
година от 6 000 лв., съществено превишава предвидимите към момента на
договарянето вреди за ищеца през същия период. Присъждането на подобна
неустойка, която превишава повече от три пъти размера на дълга - 30 % от
6 000 лв., или 1 800 лв., би довело до неоснователно обогатяване на ответника,
вместо до обезщетяване съразмерно реалните вреди от неизпълнение. Като
уговорена с единствената цел да се отклони от присъщите й функции, т.е. в
противоречие с добрите нрави, клаузата за неустойка е изцяло нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователен е искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8.11 вр. чл. 9.1, б. „б“
от договора за сумата 5 000 лв. – неустойка поради неизпълнение на
задължение за предоставяне на гаранция.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, прeдл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която е отхвърлен искът.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не установява реализирани
разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14433 от 23.07.2024 г., гр.д. 11894/2023 г.,
СРС, 64 с-в в частта, с която отхвърля предявения от Държавата,
представлявана от министъра на туризма срещу „Съни Холидей 12“ иск по чл.
92 ЗЗД за сумата от 5 000 лева – неустойка поради неизпълнение на
задължение на ответника за предоставяне на банкова гаранция съгласно
сключен между страните договор № Т-РД-35-12/17.05.2022 г. за отдаване под
наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от
крайбрежната плажна ивица, представляващ морски плаж „Бяла – Централен
1“, находящ се в община Бяла, област Варна, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (06.03.2023г.) до окончателното плащане.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6