№ 735
гр. Русе, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520100816 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 221, ал.2 КТ.
Постъпила е искова молба от „Линамар Лайт Металс Русе” ЕООД ( с
предишно наименование „Монтюпе“ ЕООД) срещу Л. Н., Л., в която се
твърди, че с трудов договор от 04.11.2020г., ответникът бил назначен на
работа в „Монтюпе“ ЕООД гр. Русе на длъжност „машинен оператор“,
считано от същата дата, с безсрочен трудов договор. Съгласно чл. 11 от
последния бил определен срок на предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение 45 дни. Със Заповед **** от 13.07.2021г. било
прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 от КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Заповедта била връчена чрез нотариална покана на 29.07.2021г. Твърди се, че
до настоящия момент ответникът не е изплатил на работодателя си пълния
размер на обезщетението, което дължал при дисциплинарно уволнение, което
било в размер на 1316,40 лв., формирано по реда на чл. 228, ал. 1 КТ.
С оглед на това се моли да бъде постановено съдебно решение, с което
Л. Н. Л. бъде осъден да заплати на „Линамар Лайт Металс Русе“ ЕООД, с
предишно наименование „Монтюпе“ ЕООД сумата 1316,40 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, ведно със законната лихва
върху същото от подаване на исковата молба до заплащането му. Претендират
се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника, назначен
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК изразява становище за допустимост и
основателност на предявеният иск.
1
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение и
ответникът е заемал длъжността „машинен оператор“ с място на работа
предприятието на ищцовото дружество в гр. Русе, с уговорено трудово
възнаграждение в размер на 916лв. и възнаграждение за придобит трудов
стаж в размер на 0,6% за всяка година. В т.11 от трудовия договор между
страните (№***/04.11.2020г.) е уговорен срок на предизвестието за
прекратяването му в размер на 45 дни.
Със заповед №58/13.07.2021г. на ответника Л. Н. Л. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяването му на работа без
уважителна причина за периода 15.06.2021г. до 17.06.2021г. Заповедта е
връчена на ответника чрез нотариална покана на 29.07.2021г., приета за
връчена на 26.08.2019г. по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
На 04.08.2021г. работодателят е депозирал уведомление до НАП за
прекратеното с ответника трудово правоотношение.
Видно от представените по делото фишове за начислени трудови
възнаграждения на ответника, преди прекратяването на трудовото му
правоотношение, последното получено трудово възнаграждение за отработен
цял месец е за месец април 2021г., когато за 17 работни дни му е начислено
трудово възнаграждение в размер на 745,94лв. или 43,88лв. за един ден.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение
за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в
размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение
съгласно чл. 221, ал.2 КТ. С оглед на това, при прекратяване на трудовото
правоотношение на ответника поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, той дължи на работодателя обезщетение за 45 календарни дни
съгласно уговореното в т. 11 от трудовия договор между страните, или сумата
от 1316,40лв. за периода 30.07.2021г. до 12.09.2020г. вкл., в който период има
30 работни дни.
По делото не са наведени възражения срещу основателността и
размера на исковата претенция, не са оспорени доказателствата на които се
основава, с оглед на което тя следва да се приеме за изцяло доказана.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде изцяло
уважен като основателен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се
възложат и направените от ищцовото дружество разноски за настоящото
производство в общ размер на 852,65лв. държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за назначения особен представите).
2
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Н. Л. ЕГН**********, с постоянен адрес гр. ****** да
заплати на „Линамар Лайт Металс Русе“ ЕООД ЕИК131429080, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Освободител“ №8А,
ет.2, представлявано от управителя Лорето Айбанез сумата от 1316,40лв.
представляваща обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ за период от 45 календарни
дни, ведно със законната лихва върху нея считано от 12.02.2024г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Л. Н. Л. ЕГН**********, с постоянен адрес гр. ****** да
заплати на „Линамар Лайт Металс Русе“ЕООД ЕИК131429080, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Освободител“ №8А,
ет.2 представлявано от управителя Лорето Айбанез сумата от 852,65лв.
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3