О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 327
гр.Пловдив,
18.02.2020 год.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, VI-ти състав,
в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Куршумова в. ч.
гр. д. № 374 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Подадено
е възражение вх. № 5231/14.02.2020 год. по реда на чл. 423, ал.1, т.1 ГПК от Р.В. С., ЕГН: **********,***,
чрез пълномощника адвокат А.Ч. ***, против Заповед № 488/18.06.2019 год. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 890/2019 год. на Районен
съд Карлово, в полза на заявителя „ЕОС МАТРИКС“
ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес управление: град София, район Витоша,
ж.к. Малинова Долина, улица „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6.
Във възражението
се излагат съображения, че Р.В. С. е узнала за издадената заповед на 08.01.2020
г. след справка в РС-Карлово, която заповед и до момента не й е била връчена
надлежно. Излага доводи, че заповедта по чл.410 от ГПК е била връчена на трето
лице – Р. С. С. в качеството му на нейн съпруг, което лице не познавала, тъй като
съпругът й се казвал Л. С. С.. За удостоверяване на посоченото обстоятелство
представя препис - извлечение от Акт за сключен граждански брак на 25.04.1999
г. с Л. С. С., който препис е издаден на
13.01.2020 г. от Община Карлово, като в графа бележки на преписа не е отразено
прекратяването на брака към датата на издаването му. Моли съда да приеме възражението и да спре изпълнението на
издадената заповед по чл.410 от ГПК.
Възражението е надлежно връчено на
заявителя „ЕОС
МАТРИКС“ ООД, ЕИК *********, който в едноседмичния срок оспорва допустимостта на
същото с довода, че длъжникът е узнал по телефона от негов служител за
образуваното производство, както и оспорва основателността на възражението.
Прави доказателствени искания за обяснения от длъжника по реда на чл.176 ГПК
дали в телефонен разговор е разбрал за производството; за разпит на връчителя
към РС - Карлово и за назначаването на СГЕ, която да установи дали подписа,
положен на разписката е изпълнен от Л. С. С..
Пловдивският окръжен съд при извършена
служебна проверка за допустимостта на производството намира, че възражението е
подадено от процесуално легитимиран субект, пред надлежния за разглеждането му
съд, насочено е срещу акт, който подлежи на атакуване по този ред. Възражението е
подадено в законоустановения за това срок по чл. 423, ал. 1 ГПК, считано от
твърдяната от длъжника дата на узнаване на заповедта за изпълнение - 08.01.2020 г. Неоснователно е
оспорването на допустимостта на възражението, доколкото от документите в
заповедното производство се установява, че длъжникът се е запознал с делото на
08.01.2020г., каквото е и неговото твърдение, а какви разговори е провел с
трето лице е ирелевантно, поради което е
и неоснователно искането за даване на обяснения по чл.176 ГПК.
В
производството по ч.гр. д. № 890/2019 г. на РС-Карлово е издадена Заповед № 488/18.06.2019 год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено Р.В. С., ЕГН: **********,***
да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ООД, ЕИК ********* сумата 1500 лв.– главница,
дължима по Договор за Кобрандирана Mtel Visa Gold кредитна карта от
20.11.2006г., частично от общо дължима главница 2996.27 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по пощата – 12.06.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в
размер на 30,00 лева за платена държавна такса.
Заповед № 488/18.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК е
била връчена на посочения в заявлението адрес на длъжника: гр. К., ул. „И. В.“
№6. Връчителят е удостоверил в разписката на съобщението, че заповедта е
връчена на Р. С. С. - съпруг със задължение да предаде.
Заповедният съд е приел, че заповедта
е връчена редовно и е разпоредил в полза на кредитора да бъде издаден
изпълнителен лист за посочените в заповедта за изпълнение суми, на основание на
което е издаден изпълнителен лист № 720 от 15.08.2019 г. по ч.гр. д. № 890/2019 г.
на РС-Карлово
При
така установеното от фактическа страна и предвид оплакванията във възражението,
настоящият съдебен състав на ПОС намира следното:
С възражението си длъжникът Р.В.
Стоянова се позовава на разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК като твърди,
че заповедта за изпълнение не й е била връчена надлежно. Настоящият съдебен състав на ПОС намира за
основателно това възражение. Съгласно чл.38 от ГПК съобщението се връчва на
адреса, посочен по делото. Когато адресатът не бъде намерен на посочения адрес,
съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния.
Законодателят предпочита личното връчване (чл. 45 ГПК), а когато съобщението не може да
бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е
съгласно да го приема. Това лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му
или който живее на адреса, или работник, служител, съответно работодател на
адресата.
В случая, заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на посочения в
заявлението адрес, при спазване на разпоредбата на чл.38 от ГПК. Заповедта не е
връчена лично на адресата, а на трето лице. По смисъла на чл.46 от ГПК, за да е
редовно връчването на третото лице, същото следва да е пълнолетно от домашните
на адресата или да живее на адреса. В разписката за връчване на заповедта по
чл.410 от ГПК е посочено, че заповедта е връчена на Р. С. С. в качеството му на
съпруг. Видно обаче от представения препис - извлечение на акт за сключен
граждански брак Р.В. С. има сключен граждански брак с лицето Л. С. С. от дата
25.04.1999 г., от което се установява, че така посоченото лице в разписката на
съобщението - Р. С. С. няма качеството
на съпруг на длъжника. Изложеното обосновава извода, че третото лице, посочено
в разписката на съобщението като съпруг на длъжника, няма качеството на пълнолетно
от домашните на адресата. Въззивният съд намира, че предвид извършеното от
връчителя удостоверява на самоличността на получателя на заповедта – Р. С. С.,
неоснователно е искането за разпит на връчителя. Неоснователно е и искането за
назначаването на съдебно - графологическа експертиза на подписа на Л. С.,
доколкото в разписката не е удостоверено получаването на заповедта от
последния.
При
тези данни по делото, заповедният съд неправилно е приел за редовно
връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК не е била надлежно връчена, поради което
са налице
предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК за приемане на възражението на
длъжника.
Следва на основание чл. 423, ал. 3 ГПК изпълнението на Заповед № 488/18.06.2019 год. за
изпълнение на парично задължение издадена по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
890/2019 год. на Районен съд Карлово, а така и на издадения въз основа на нея
изпълнителен лист, да бъде спряно.
Делото следва да бъде върнато на Районен съд - Карлово за извършване на следващите се действия по чл. 415 ГПК.
Така
мотивиран Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА възражение вх. № 5231/14.02.2020 год., подадено от Р.В. С., ЕГН: **********,***, против Заповед №
488/18.06.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 890/2019 год. на Районен съд Карлово.
СПИРА изпълнението на Заповед № 488/18.06.2019 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
890/2019 год. на Районен съд Карлово, въз основа на която е издаден
изп.лист. № 720/15.08.2019 год. по същото дело
ВРЪЩА делото на Районен съд Карлово за даване указания
на заявителя по чл.415, ал.1 от ГПК, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса и
представи доказателства по делото за това
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: