№ 1700
гр. София, 19.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Иван Коев
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100603220 по описа за 2022 година
В Софийски градски съд е депозирана частна жалба, подадена от
защитника на подсъдимата М. З. – адв. П. от САК, срещу Определение от
23.07.2022 г., постановено по НОХД № 4249/2022 г. на СРС, НО, 112-ти
състав, с което е оставена без уважение молба за връщане на удостоверение за
водач на лек таксиметров автомобил с № ВТ 043917 и свидетелство за
управление на МПС и двете на името на подсъдимата З., иззети с протокол за
претърсване и изземване от 22.02.2022 г. по ДП № 223/2022 г. на IV РУ –
СДВР.
В жалбата за изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен
акт. Навеждат се съображения, че съдът разполага с правомощието да се
произнесе по направеното искане при тълкуване на разпоредбата на чл. 27, ал.
1 и чл. 111, ал. 2 от НПК. Счита се, че връщането на поисканите вещи няма да
затрудни процеса и разкриването на обективната истина. Посочва се и
обстоятелството, че документите са необходими на подсъдимата за
упражняване на трудова дейност и за реализиране на доходи. Иска се
обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и да бъде
постановено друго, с което гореописаните документи да бъдат върнати на
подсъдимата З..
Съдът, съобразявайки материалите по делото, намери, че постъпилата
частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без
1
разглеждане, тъй като оспорваното определение не подлежи на обжалване
отделно от крайния съдебен акт на първата инстанция, каквито са
изискванията, регламентирани в производството по глава ХХII-ра от НПК. В
разпоредбата на чл. 341, ал. 1 и ал. 2 от НПК изчерпателно са посочени
определенията и разпорежданията на първоинстанционният съд, които
подлежат на обжалване, като оспорваният съдебен акт не попада в нито една
от посочените категории.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, без да
навлиза в съществото на спора, следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от НПК веществените
доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство.
Действително в текста на чл. 111 НПК липсва изрично уредено правомощие
на съда да връща веществени доказателства на правоимащите лица преди
приключването на наказателното производство, като такова не следва и от
разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. Последната касае хипотезите, при
които е налице постановена присъда, но съдът е пропуснал да се произнесе с
нея по въпроса за съдбата на веществените доказателства, какъвто
настоящият случай очевидно не е, доколкото съдебното производство пред
първата инстанция е все още висящо. Същевременно обаче според този
съдебен състав разглежданото правомощие на съда може да се изведе при
тълкуване на разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и чл. 111, ал. 2 НПК. Посоченият
законов текст не следва да се тълкува буквално, тъй като този подход би
довел до правен абсурд, при който в рамките на съдебната фаза, в която
съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 НПК ръководно-решаващ орган е
съдът, последният да не може да осъществява правомощия, с които
прокурорът на досъдебната фаза разполага. Следва да се отбележи, че
съдебната фаза е централна такава, а досъдебната – предварителна.
Следователно, доколкото след внасянето на обвинителния акт от прокурора
съдът ръководи производството и решава всички въпроси по делото, налага се
изводът, че в съдебната фаза на наказателния процес именно съдът е този,
който разполага с разглежданото правомощие.
Настоящият съдебен състав не споделя отразеното в първоинстанционния
акт становище, че горното правомощие съдът може да упражни едва при
решаване на въпросите по чл. 301 НПК или с определение по чл. 306, ал. 1, т.
2
4 НПК. Действително само в тези две разпоредби законодателят изрично е
посочил, че съдът се произнася по въпроса за веществените доказателства.
Смисълът на посочените законови текстове обаче, по мнение на
контролиращата инстанция, не е да ограничи възможността на съда като
ръководно-решаващ орган в съдебната фаза на процеса да се произнася по
този въпрос, а да предотврати липсата на такова произнасяне след решаването
на основния въпрос за наличието на престъпление и вината. Затова и
въззивният съд заема позицията, че първата инстанция разполага с
правомощието да разгледа въпроса за съдбата на веществените доказателства
в съответствие с предпоставките на чл. 111, ал. 2 НПК дори в рамките на
висящото съдебно производство.
В обобщение и предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че
определението от 23.07.2022 г., постановено по НОХД № 4249/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 112-ти състав не подлежи на въззивна
проверка отделно от присъдата, поради което и частната жалба е процесуално
недопустима.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на подсъдимата М. К. З.
срещу определение от 23.07.2022 г., постановено по НОХД № 4249/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112-ти състав.
Делото да се върне на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
112-ти състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3