Мотиви
по НОХД № 139
по описа на РАЙОНЕН СЪД - ПИРДОП за 2017 година
Районна прокуратура- Пирдоп е внесла
обвинителен акт срещу лицето:
Н.И.Д., роден на
*** ***, с настоящ адрес:***, българин, български гражданин,
разведен, със средно образование, управител на фирма, осъждан, ЕГН: **********, с който му е повдигнато
обвинение за това, че на неустановена дата през месец октомври 2016г. в с.Ч.
противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която е владеел, като се е
разпоредил /продал/ вещта на трето лице- И.Н.И., ЕГН: **********,***, без да е
упълномощен изрично за това, а именно: лек автомобил марка „Форд“, модел „Маверик“, с рег. № РВ **** РР на стойност 3000 лв.,
собственост на С.Д.Ц., ЕГН: ********** *** – престъпление по чл.206, ал.1 НК.
Преди
започване разглеждането на делото в съдебно заседание пострадалото физическо
лице С.Ц. е депозирал молба за конституирането му като частен обвинител и
граждански ищец в процеса. Гражданският иск е предявен за размера на
претърпените от инкриминираното деяние вреди в размер на 1500 лв. Съдът се е
произнесъл по молбата преди даване ход на делото в първото съдебно заседание,
като е приел за съвместно разглеждане гражданския иск и е конституирал С.Ц.
като граждански ищец и като частен обвинител в наказателното производство. Така
конституираният като частен обвинител и граждански ищец С.Ц. е взел участие в
процеса, явявайки се в няколко на брой съдебни заседания, като на 04.03.2018г.
обаче е починал при инцидент.
На
мястото на починалия частен обвинител и граждански ищец С.Ц., съдът е
конституирал в същото качество неговите наследници- родителите му П. И.Ц. и Д.С.Ц.,
които са продължили да поддържат заявената от сина си позиция и предявения от
него граждански иск и са взели участие в процеса до самия му край с
постановяването на съдебен акт от първоинстанционния
съд.
В
хода на съдебното производство е дадена възможност на подсъдимия да възстанови
причинените с деянието имуществени вреди, каквато той изрично е поискал и
поддържа становището, че го е сторил, като е изплатил приживе на С.Ц. сумата от
1500 лв. непосредствено след едно от съдебните заседания по делото, с което му
се е издължил изцяло.
Прокурор
И.И., осъществявал функцията на наблюдаващ прокурор
по досъдебното производство, инициирал съдебното производство и поддържал
обвинителния акт в хода на делото, по съществото му счита обвинението за
доказано по безспорен начин, а именно: че подсъдимият Д. е осъществил състава
на престъпление по чл.206, ал.1 НК, като на неустановена дата през месец
октомври 2016г. противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел,
разпореждайки се с нея без да е изрично упълномощен за това. На база на
доказателствата, прокурор И. извежда фактическа обстановка, която намира за
установена. Сочи, че от обективна страна подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението „обсебване“ по основния му състав, като
се е разпоредил в свой интерес с чужда движима вещ, която била във фактическата
му власт, а от субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, съзнавайки
че се разпорежда с чужда движима вещ, без да има това право. Представителят на
прокуратурата счита, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да
се отчетат признаването на вината в хода на досъдебното производство, заявеното
от подсъдимия затруднено материално положение, както и желанието му да
възстанови вредите. Относно вида и размера на наказанието прокурорът пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание от 1 година лишаване от свобода,
изпълнението на което да бъде отложено, на основание чл.66, ал.1 НК, с
изпитателен срок от 3 години, а претенцията по гражданския иск счита, че следва
да бъде уважена в пълния предявен размер. Разноските, според държавното
обвинение, следва да се възложат на подсъдимия, а веществените доказателства- да
се върнат на собственика им.
В
хода на съдебните прения, частните обвинители и граждански ищци- П. Ц. и Д.Ц.-
родители на пострадалото лице, молят съда да уважи размера на гражданския иск.
Желаят подсъдимият Д. да поеме вината си и да изтърпи полагащото му се по закон
наказание. Д.Ц. е категоричен, че сумата, която е била дължима на сина му, не е
била заплатена, включително в хода на процеса, а свидетелят, който твърди
обратното не казва истината. П. Ц. намира поведението на подсъдимия за
„подигравка“ с честта и паметта на сина им.
Защитникът
на подсъдимия в процеса- упълномощеният адв. Н.З. от
САК счита, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, а
единственият безспорно доказан факт бил този, че на 08.01.2016г. автомобилът е
закупен с договор за покупко-продажба, който бил документ с невярно съдържание,
тъй като записаната в него покупна цена от 200 лв. не отговаряла на
действителната. Безспорно било установено и че цената на процесния
автомобил е 2600 лв. към месец октомври 2016г., видно от приетата
съдебно-техническа оценителна експертиза на вещо лице инж. И.В.. Всички останали,
изложени от прокуратурата факти, защитата намира за неустановени. Адв. З. твърди, че сумата от 1500 лв. е възстановена, за
което има свидетели, поради което съдът следва да освободи подсъдимия от
наказателна отговорност и да приложи чл.78а НК, налагайки административно
наказание към минимума, предвиден в закона. Предвид застъпеното становище, че
сумата е „броена“, то защитата моли гражданският иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Иска се от съда, при определяне на наказанието, да
вземе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия.
При упражняване на правата си на
защитна реч и на последна дума по чл. 297 НПК подсъдимият Н.Д. заявява, че желае показанията му да бъдат
взети предвид, тъй като казва истината относно възстановяването на парите. В
тази връзка иска от съда оправдателна присъда. Изразява съжаление за случилото
се.
Съдът,
като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като взе
предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Н.И.Д.
е роден на *** ***, общ. Ч., обл. Софийска, ул. „Хр.Б.“
№10, българин, български гражданин, разведен, неосъждан
/реабилитиран/, със средно образование, управител на фирма, с ЕГН: **********.
На 08.01.2016г. в гр. Пловдив С.Д.Ц. ***
закупил лек автомобил марка „Форд“, модел „Маверик“,
с рег. №РВ **** РР, за което с продавача Д.С.Д.сключили договор в законоустановената писмена
форма с нотариална заверка на подписите, като след закупуването обаче Ц. не
извършил пререгистрация на автомобила на свое име в ОДМВР КАТ- София област, а
го управлявал с договора за покупко-продажба.
През месец октомври 2016г. С.Д.Ц. се
намирал в заведение в гр. Златица, стопанисвано от подсъдимия Н.И.Д., заедно
със свой приятел, с който коментирали решението на Ц. да продаде закупения през
януари същата година лек автомобил и разговорът им бил чут от подсъдимия.
Последният звъннал вечерта на собственика на автомобила и му предложил да го
закупи, като за целта се срещнали на другия ден пред заведението, където Д.
изпробвал „джипа“, след което заедно двамата отишли в дома на С.Ц., където
последният си свалил вещите от автомобила и го предал на Д.. Уговорката между
тях била автомобилът да бъде закупен от Д. за сумата от 2500 лв., като в
момента на фактическото предаване на вещта Д. трябвало да плати 1000 лв., което
и сторил. Останалите 1500 лв. следвало да бъдат заплатени в срок до няколко
дни, а след изплащането на пълната сума - да се извърши покупко-продажба пред
нотариус. Предаването на вещта станало достояние на свидетеля Д.Ц.- баща на С.Ц.,
който видял как автомобилът бива откаран от дома им от подсъдимия, а
непосредствено след това синът му споделил пред него и съпругата му- П. Ц., за
конкретната уговорка. Между С.Ц. и Н.Д. не бил сключван предварителен договор
за сделката, но владението над превозното средство било предадено в замяна на
частичното заплащане на уговорената сума, заедно с всички документи на
автомобила /включително свидетелствата за регистрация на автомобила част I и част II/, без обаче
подсъдимият да бъде упълномощаван да се разпорежда по какъвто и да е начин с
вещта.
След изтичане на уговорения между С.Ц.
и Н.Д. срок за изплащане на остатъка от договорената за покупко-продажбата на
автомобила „Форд Маверик“, с рег. №РВ **** РР, сума
от 1500 лв., собственикът Ц. запитал Д. кога ще му плати останалите дължими
пари, за да оформят продажбата пред нотариус, при което получил обещание, че
след още няколко дни сумата ще бъде платена, тъй като към конкретния момент е
затруднен финансово. Последвали още няколко подобни разговора, които останали
безрезултатни, тъй като плащане не било осъществено.
Две седмици след предаване на
автомобила, собственикът му С.Ц. го видял във владение на И.Н.И. ***, който го
управлявал и който заявил на Ц., че го е купил от Н.Д. за равностойността от
2500 лв. С.Ц. видял, че и документите на автомобила също се намират у И..
Свидетелят И.И.
управлявал автомобила известен период от време, след което той се повредил до
степен, че станал негоден за употреба /рамата се „скършила“- цит. св. показания И. л.60 и 61 от делото/ и свидетелят го
продал на части, а след разпита му в досъдебното производство предал доброволно
регистрационните табели, които съхранявал.
В продължение на месец след постигане на
уговорката между Ц. и Д. сумата от 1500 лв. все още не била заплатена от
подсъдимия, поради което на 30.11.2016 г. С.Ц. подал жалба до РУ МВР-Пирдоп с
искане за съдействие да му бъде заплатена сумата или да му бъде върнат
автомобилът.
Незаплатената от Н.Д. в уговорения
срок сума от 1500 лв. не била издължена и впоследствие- нито в хода на
разследването, нито до приключване на съдебното следствие пред РС-Пирдоп.
Реалната стойност на процесния
автомобил „Форд Маверик“ възлиза по експертна оценка на
2600 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът приема така изложената
фактическа обстановка за безспорно установена въз основа на събраните в хода на
досъдебното производство № 5006/2017 на РУ-Пирдоп и приобщени от съда доказателствени средства: гласни - прочетените по реда на
чл.281, ал.5 НПК показания на свидетелите С.Ц. /л.6 ДП/ и И.И.
/л.9 ДП/; писмени- справка от КАТ за автомобил /л.18 ДП/, декларация за семейно
и материално и имотно състояние /л.19 ДП/, жалба до РУ-Пирдоп/л.27 ДП/,
характеристика на Н.Д. /л.35 ДП/; експертни – Съдебно оценителна експертиза
/л.16 ДП/, както и въз основа на събраните в съдебното производство доказателствени средства: гласни – разпитите на свидетелите
С.Д.Ц./л.40-44 от делото/, П. И.Ц./л.44-45 от делото/, Д.С.Ц. /л.45-46 от
делото/, И.Н.И. /л.59-62 от делото/, И.Т. Пенев/л.110-112 от делото/,
обясненията на подсъдимия Д. /л.113 от делото/; писмени- договор за
покупко-продажба на МПС /л.17 от делото/, писмо от НАП/л.35 от делото/, писмо
от СОС/л.37 от делото/, справка за МПС /л.59 от делото/, справка за съдимост на
Н.Д. /л.94-95 от делото/, справка от НБД „Население“, препис-извлечение от акт
за смърт и удостоверение за наследници на С.Ц. /л.83, 86 и 88 от делото/;
експертни- съдебно автотехническа оценителна
експертиза/л.73-76 от делото/. Към делото като доказателства са приложени и
веществените такива- регистрационни табели на процесния
автомобил, които също допринасят за доказателствената обезпеченост на
фактическите и правни изводи.
Установимо от приобщения договор за покупко-продажба на МПС, на 08.01.2016г.
С.Д.Ц. е станал собственик на процесния автомобил
марка „Форд“, модел „Маверик“, рег. №РВ **** РР, рама
№ VSKNXXWGVNRS15530,
номер на двигател КА24859737Т. Договорът е сключен между С.Ц.
като купувач и Дончо Стайков Дончев като продавач. Именно лицето Дончо Дончев е
отразено като собственик на същия автомобил в регистрите на МВР, сектор КАТ,
тъй като, както свидетелства С.Ц. – не му е сменил номерата, поради факта, че
автомобилът е бил задържан като доказателство по досъдебно производство, а след
като му е бил върнат е решил да го продаде.
Съдът намира за доказано, че деянието,
по повод на което е образувано досъдебното производство, е осъществено през
месец октомври 2016г. В тази връзка, достатъчни се явяват свидетелските
показания на С.Ц., който в приобщените чрез прочитане свои показания, дадени
пред разследващия орган, е заявил, че не може да си спомни точната дата, но
именно през октомври 2016 г. е решил да продаде своя джип „Форд Маверик“, рег. № РВ **** РР и се е договорил с подсъдимия Н.Д.
последният да го закупи, предал му го е, а няколко дни по-късно е установил, че
Д. се е разпоредил с автомобила, предоставяйки го на свидетеля И.И.. Свидетелят не знае с конкретика
кога автомобилът е бил предаден на И.И. - трето,
непричастно към отношенията на подсъдимия и пострадалия, лице. Жалбата на С.Ц.
по повод действията на Н.Д. е входирана в РУ-Пирдоп
на 30.11.2016г., т.е. деянието на подсъдимия е осъществено преди тази дата, а
както заявява свидетелят Ц.- той е
изчакал изминаването на повече от 1 месец преди да подаде жалбата, т.е. в
действителност деянието следва да е извършено на неустановена дата през
октомври 2016г.
Безспорно е установено посредством свидетелските
показания на пострадалото лице С.Ц. и неговите родители Д.Ц. и П. Ц., че предаване
на фактическата власт и правото на ползване
върху процесния автомобил на Н.Д. е било
осъществено и то по силата на устна уговорка за бъдещо прехвърляне на
собствеността. С.Ц. заявява, че Д. е взел джипа от дома му, където заедно са
отишли, за да му го предаде. Фактът на предаването потвърждава в своите
показания и Д.Ц., който е видял Д. да си тръгва с автомобила. Косвено, но
непротиворечиво предаването на фактическата власт от Ц. на Д. се доказва и от
обстоятелството, че трето лице- свидетелят И.И., е
закупило автомобила и фактически го е получило именно от Д., което би било
невъзможно ако вещта не се е намирала у подсъдимия.
От свидетелските показания се извежда
и съдържанието на постигнатата уговорка между С.Ц. и Н.Д.. В действителност,
при уговаряне параметрите на бъдещата сделка, освен тях двамата други лица не
са присъствали, като единствено свидетелят Д.Ц. се е намирал в близост и е
възприел отделни елементи от събитията. Съдът кредитира изцяло показанията на С.Ц.,
изложени в тази връзка, а именно заявеното от него, че уговорката е била Д. да
закупи собствения на свидетеля лек автомобил „Форд Маверик“
за сумата от 2500 лв., като 1000 лв. подсъдимият му е дал веднага, а останалите
1500 лв. следвало да даде до няколко дни, след което да „оправят“ документите,
за да стане джипът собственост на Д.. На първо място, добросъвестно свидетелят
признава, че една част от сумата му е била заплатена, поради което претендира
посредством гражданския иск само останалата част. На следващо място,
непосредствено след предаване автомобила на Д., С.Ц. е споделил каква е била
уговорката пред родителите си, които в своите показания го потвърждават и е
заявил пред тях, че за другите пари „ще изчакат“. Свидетелят Д.Ц., освен това е
видял сумата от 1000 лв., която синът му е получил от подсъдимия. Спомня си от
разговора между двамата да е дочул, че Д. „остава да му дължи пари за събота“.
Фактът, че сумата по уговорката не е била заплатена изцяло косвено се
потвърждава и от фактът, че страните по тази уговорка не са извършили
покупко-продажбата, сключвайки я в законоустановената
форма. Друг косвен ориентир за цената на предмета на уговорката – процесния автомобил, е стойността на същия, установена в
хода на процеса чрез автотехническа оценителна експертиза – 2600 лв., както и
стойността, за която свидетелят И.И. е закупил
автомобила /според неговите показания от досъдебното производство, които
поддържа като по-рано дадени/ - 2500 лв. Логиката на желанието за продажба на
едва вещ е срещу прехвърлянето и да бъде получена стойност поне близка до
пазарната или действителната. Неоправдано би било свидетелят Ц. да продаде
автомобила си на по-ниска стойност, поради което показанията му, че са
уговорили продажба за цена от 2500 лв. са правдиви и кореспондират с житейската
логика. Самият Н.Д., непосредствено след привличането му като обвиняем, въпреки
отказа си да дава обяснения, е заявил, че се признава за виновен и не е успял
да изплати изцяло автомобила на Ц., тъй като има много задължения.
Доказано е,
че предметът на деянието- лекият автомобил- „Форд Маверик“
е вещ със стойност. Стойността на процесния
автомобил, чиито технически параметри се установяват от приложената по делото
справка от КАТ и частично от свидетелските показания на С.Ц. и И.И., е била предмет на установяване от две
съдебно-оценителни експертизи, като вещото лице С. е оценила автомобила на 3000
лв., а вещото лице В. го е оценил на 2600 лв. Съдът възприема втората стойност,
а именно- 2600 лв., доколкото заключението на експертът, определил именно нея,
е много по-мотивирано, базирано е на изложени методики, а и самото вещо лице
притежава квалификация „авто-експерт“. Начинът, по
който е достигнато до крайния извод е ясен, логичен и проследим, което мотивира
съда да кредитира именно тази експертиза. В действителност, по делото са
събрани данни, че автомобилът е бил с подменен двигател, доколкото свидетелят И.И. заявява, че му е бил предаден договор за закупуване на
нов двигател. Това обстоятелство обаче не представлява категорично
доказателство нито, че автомобилът е бил с двигател, различен от оригиналния,
нито че подобен факт би препятствал пререгистрацията му ако пререгистриращият
разполага с документи за новия двигател. По-важният извод според съда обаче е
направило самото вещо лице В. при изслушването му в съдебно заседание при
защита на експертизата, а именно: че смяната на двигателя на автомобила не би
повлияла съществено върху неговата стойност, тъй като двигателят се счита за
резервна част с една и съща годност.
Посредством
свидетелските показания на свидетелите И.И. и С.Ц.,
се доказва по несъмнен начин, че подсъдимият Н.Д. се е разпоредил с предадената
му от С.Ц. вещ- лек автомобил „Форд Маверик“, рег.
№РВ **** РР. Свидетелят Ц. е заявил на досъдебното производство, че е видял
свидетелят И.И., няколко дни след като предоставил
джипа на Д., да управлява същия, при което го е попитал защо автомобилът е в
него, а И. заявил, че го е закупил за сумата от 2800 лв. При разпита в
съдебното производство свидетелят Ц. е заявил, че две седмици, след като дал
автомобила, е отишъл до склада на И.И. и го е видял
там, а И. му обяснил, че го е закупил от Д.. Това разминаване в показанията на С.Ц.
относно обстоятелството кога точно и по какъв начин е установил, че автомобилът
му е във владение на трето лице, съдът намира за несъществено, доколкото не
променя самото обстоятелство, че все пак превозното средство е предадено на И.И., което самият И. потвърждава недвусмислено. Освен това,
промяната в детайлите на спомените е логично следствие на изминалия дълъг период
от време между събитието, за което свидетелят бива разпитван, и самия му разпит.
Свидетелят И.И. заявява пред съда, че е харесал
джипа, който преди това е видял на обява в интернет, пусната от С.Ц. и го е
взел от Н.Д., за да ходи с него по горите. Според свидетеля, Д. му е казал, че
джипът си е негов, купил го е „от Тони“ /свидетелят С.Ц./ и го продава.
Свидетелят твърди още, че Д. му е предал набор от документи- голям талон, малък
талон, договор за покупка на двигател и пълномощно „за Тони“. Спомня си, че е
заплатил сумата на два пъти, като общо е дал на Д. около 2200-2300 лв., а
впоследствие се коригира за сумата и заявява, че тя е толкова, колкото е заявил
на досъдебното производство- 2500 лв. От изложеното от свидетеля И. е видно, че
той познава състоянието на автомобила и описва, че същият е бил със счупено
огледало и тропал. И при този свидетел се наблюдават известни противоречия
между показанията му от досъдебното и тези от съдебното производство, най-вече
в обстоятелството колко време е управлявал автомобила, преди той да се повреди.
Този факт, не е съществен обаче за изводите по делото и отново би могъл да бъде
изкривен през призмата на изминалия период от време.
Спорен, от
гледна точка на събраните доказателства, е фактът дали в хода на съдебното
следствие, подсъдимият Н.Д. е заплатил, както той самият убедено твърди, сумата
от 1500 лв., която не е могъл да заплати по-рано на Ц.. В съдебното заседание
от 01.02.2018г. защитникът на подсъдимия адв. З. е
замолил съда да им бъде даден срок за възстановяване на вредите. Делото е
отложено за 22.03.2018 г., като междувременно, видно от справката от Национална
база данни „Население“ и извлечение от акт за смърт, пострадалият С.Ц. е
починал на 04.03.2018г. В следващото съдебно заседание подсъдимият е заявил, че
още веднага след предходното съдебно заседание, С.Ц. е отишъл при него в
заведението в гр. Златица и той му е дал всичките пари - 1500 лв., а Ц. е казал, че ще мине
по-късно, за да отидат да оформят пред нотариус сделката, но не го е сторил. В
подкрепа на твърдението си, подсъдимият и неговата защита са се възползвали от
правото си да ангажират доказателства и са поискали да доведат свидетел, който
съдът е изслушал в съдебното заседание от 17.05.2018г. Свидетелят И.Т. Пенев
заявява пред съда, че познава подсъдимия Д. и са в приятелски отношения, тъй
като е чест посетител на заведението на Д.. Твърди, че е станал пряк свидетел
на случка, при която Д. е „броил“ на друго лице някаква сума в копюри по 50 и 100 лв. и впоследствие в разговор с
подсъдимия е разбрал, че става въпрос за продажба на някакъв джип, който той е
платил и че лицето, на което е дал парите е С.Ц.. Точната сума свидетелят не е видял, но е
видял, че се броят пари. Според свидетеля масите в заведението са много близо
една до друга, поради което без да иска е видял случката. Чул е и че човекът,
на който Д. е дал парите, е казал, че „ще донесе документите по-късно“.
Свидетелят още в началото на разпита си заявява, че не познава С.Ц., а запитан
впоследствие от къде е разбрал, че именно той е бил в заведението, сочи че Д.
му е казал, че това е Ц.. Свидетелят Пенев твърди, че това, което е видял, се е
случило през зимата на тази година /2018г./- февруари или януари, а като време
от деня е било по обяд или след обяд. Свидетелят не знае дали подсъдимият Д. е
имал финансови затруднения.
Като свидетел
е преразпитан, по искане на прокурора, Д.Ц., който
заявява, че след съдебното заседание, след което подсъдимият твърди да се е
издължил на сина му, последният не му е споменавал с Д. да са уредили
финансовите си взаимоотношения и че С. е искал парите да му бъдат предадени с
нотариален документ. Свидетелят сочи, че след като катастрофирал синът му, не е
получавал никаква информация за процесните пари, нито
подсъдимият ги е търсил като родители на С., за да заплати дължимото. В хода на
съдебните прения и вече като страна в процеса, Д.Ц. заявява, че е невъзможно
синът му да е ходил при Д. в сочения от него ден, тъй като в този ден той е
работил заедно с него на апартамент в гр. Златица още от преди обяд.
По така
събраните свидетелски показания, съдът намира, че същите не могат да обосноват
извод, че дължимата на С.Ц. сума от 1500 лв. е била заплатена. Това е така, тъй
като дори свидетелят Пенев да казва истината, видяното от него не предоставя
категорична информация нито за размера на сумата, която Д. е предал, т.е. дали
е цялата сума от 1500 лв., нито за това на кого я е предал. Щом свидетелят не е
познавал С.Ц., то той основава твърдението си само на думите на подсъдимия, без
да е сигурен дали именно с Ц. той се е срещнал. Не е изключена, макар и
оставайки само хипотеза, възможна инсценировка на събитието с цел набавяне на
свидетели, непознаващи пострадалия Ц., които да подкрепят защитната позиция на
подсъдимия. Съмнение в тезата на защитата внася и обстоятелството, че С.Ц. не е
споделил на най-близките си хора- родителите си, че е получил сумата пари,
която толкова дълго е чакал, а също и обстоятелството, че не е подписана поне
разписка в проста писмена форма за предаването на сумата, макар на подсъдимия
да бе изрично разяснена от съда необходимостта да ангажира писмени
доказателства в случай, че възстанови вредите. Това последно разяснение съдът
не е отразил изрично в протокола, но и при липсата му, следва да се отчете, че
подсъдимият в хода на цялото производство е защитаван от адвокат, като именно
защитникът е поискал отлагане на делото за възстановяване на вредите и с оглед
характера на функцията си, няма как да не е разяснил на своя подзащитен важността на писмения документ, който да
удостовери предаването на процесната сума. За да се
приеме, че сумата, предмет на гражданския иск, е възстановена, съдът следва да
разполага с убедителни и категорични доказателства за това, каквито не са
ангажирани. Ангажираните доказателства се изчерпват със свидетелските показания
на свидетел, който не внася никаква конкретика във
фактите, а единствено заявява, че е видял Д. да дава неопределена сума пари на
друг, непознат за него човек.
Обясненията,
дадени от Н.Д. в хода на съдебното следствие също са в насока на това, че е
възстановил вредите, причинени с инкриминираното деяние, като е заплатил на С.Ц.
сумата от 1500 лв. след съдебното заседание на 01.02.2018г. Обясненията на
подсъдимия имат двуяка функция- от една страна като
доказателство в процеса и от друга страна – като средство за защита. В
настоящия случай заявеното в обясненията на Н.Д. съдът намира за изградена
защитна версия, част от линията на защита, която следва подсъдимият.
Съдът намира за необходимо да
отбележи, че смъртта на пострадалия С.Ц., е юридически неиздържано и морално
неправилно, да бъде използвана като повод за внушение чрез несигурни
доказателства, на факти, за които починалият вече не е в състояние да потвърди,
нито отрече.
При вземане предвид справката за съдимост
на Н.И.Д., съдържаща две осъждания, и при преценка на условията за настъпване
на реабилитация по право за лицето, съдът намира, че подсъдимият е реабилитиран,
поради което следва да се счита за неосъждан. С присъда на РС-Пирдоп, влязла в
сила на 03.01.1978 г. по НОХД №115/1977г. Н.Д. е осъден като непълнолетен на
лишаване от свобода за срок от 4 месеца, изтърпяването на което наказание е
отложено с изпитателен срок от две години, в рамките на който лицето не е
извършвало ново престъпление. С присъда №3/09.02.2000г. по НОХД №296/1999г. на
СОС, влязла в сила на 14.11.2001 г. Н.Д. е осъден за няколко на брой престъпни
деяния и му е наложено най-тежкото от определените за тях наказания, а именно:
4 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим и е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 4000 лв. С протоколно
определение от 24.04.2003 г. по НЧД №1068/2003 г. СГС е освободил предсрочно
условно Н.Д. от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода в размер на 6 месеца и 18 дни, като толкова е и определеният
изпитателен срок. Последващи осъждания Д. няма.
Според писмо от НАП, приобщено като писмено доказателство по делото: към
12.10.2017г. задълженията на Н.Д. по НОХД №296/1999г. на СОС са погасени по
давност.
Според
характеристиката на Д., изготвена от РУ-Пирдоп, той е със средно образование,
разведен, с две пълнолетни деца, криминално проявен.
В
декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние, попълнена от
подсъдимия, е отбелязано, че семейството му се състои от двама членове, а
получаваните от него трудови възнаграждения възлизат годишно на 2500 лв.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият
Н.И.Д. е осъществил от обективна страна престъплението „обсебване“ по чл.206,
ал.1 НК, като са налице всички обективни съставомерни признаци, изискуеми от
състава на престъплението, а именно: присвоил е намиращата се в
негова фактическа власт чужда движима вещ – лек автомобил марка „Форд Маверик“, с рег. №РВ **** РР, тъй като се е
разпоредил с нея като със своя, предоставяйки я на трето лице срещу заплащане.
Обект на престъплението "обсебване" са
обществените отношения, свързани с правото на собствеността върху движими вещи,
а в конкретния случай движимата вещ е лек автомобил. Според чл.206, ал.1
НК, обсебването
представлява противозаконно присвояване на чужда движима вещ, с тази особеност,
че вещта се намира във фактическата власт на дееца на определено правно
основание, като изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез акт
на противозаконно (без знанието и съгласието на собственика) фактическо или
юридическо разпореждане с чуждата вещ. Процесната вещ
безспорно е движима такава (според чл.110, ал.2 вр.
ал.1 ЗС) и към момента на разпореждането с нея е била чужда за разпореждащото
се лице, тъй като е принадлежала на С.Ц., който я е закупил надлежно (с писмен
договор с нотариална заверка на подписите- изискуема форма съгласно чл.144,
ал.2 ЗДвП), независимо че не я е регистрирал на свое име в КАТ. Вещта се е
намирала във владение на подсъдимия по силата на уговорка между страните за
ползването и до бъдещото и закупуване. Тази уговорка няма формата на
предварителен договор, доколкото въпреки уговарянето на съществените условия на
бъдещата продажба, не е сключена в писмена форма, както повелява чл.19, ал.1 ЗЗД. Вещта обаче следва да се счете, че е предоставена с неформален договор за
ползване до придобиване на същата по силата на транслативна
сделка, която следвало да бъде сключена едва при заплащане пълната стойност на
вещта, за което между страните имало уговорен срок. Уговореният между тях
няколкодневен срок за плащане представлява условие, при несбъдването на което
неформалният договор за ползване прекратява действието си и вещта следва да
бъде върната обратно на собственика. Независимо дали към момента на
разпореждането от страна на Д. с лекия автомобил неформалният договор за
ползване е вече прекратен поради несбъдване на условието, което да обуслови
трансформирането на този договор в такъв за покупко-продажба, към момента на
получаване на фактическата власт от Д. правно основание е имало и това не може
да бъде отречено само защото предаването на владението е станало по силата на
устна уговорка. Страните изрично са се уговорили, че лекият автомобил ще бъде
прехвърлен в собственост на подсъдимия едва когато той заплати стойността му,
т.е. до този евентуален бъдещ момент правото на последния се е изчерпвало с
възможността да го ползва по предназначение, поради което и съдът счита, че се
касае за договор за ползване, който не може да бъде определено дали е възмезден
или безвъзмезден, тъй като в заплатената като капаро за бъдещата
покупко-продажба сума от 1000 лв. не е ясно дали свидетелят С.Ц. е включил и
стойността на ползването преди продажбата. Н.Д. е осъществил акт на
разпореждане с процесния лек автомобил, който е
фактически, въпреки че желанието на същия е било да се разпореди юридически
като я продаде. Продажбата на вещта от Д. на свидетеля И.И.
не е обективирана в законоустановената
форма, а и не би могла да бъде, тъй като продавачът не е собственик и нотариус
не би изповядал такава сделка, поради което същата е недействителна. Въпреки
това, фактическото разпореждане с вещта /фактическата и продажба/ е несъмнено
доказано и същото се е изразило в предаване владението на вещта на трето лице,
непричастно към отношенията на подсъдимия със С.Ц.. С факта на това
разпореждане подсъдимият е обективирал и намерението
си да свои вещта, т.е. да я третира като своя. Разпореждането той е осъществил
в своя полза и интерес, като срещу предаване на автомобила на свидетеля И. е
получил сума пари, от която той се е обогатил. Разпореждането съдът квалифицира
като „противоправно“, тъй като е осъществено без
знанието и съгласието на действителния собственик на процесната
вещ и без изрично да е оправомощен от същия да
действа от негово име, разпореждайки се с вещта. Престъплението се явява
довършено именно към момента на извършване на противозаконното разпореждане,
т.е. в настоящата хипотеза- в момента на предаване на лекия автомобил „Форд Маверик“, с рег. №РВ **** РР от Н.Д.
на И.И..
Съдът не споделя становището на защитата, че не се
явяват доказани всички факти, имащи отношение към съставомерността
на деянието. Обстоятелството, че не е установена конкретната дата, на която е
извършено самото деяние и че в обвинителния акт е записано „на неустановена
дата“ не създава проблем от правна страна, тъй като месецът и годината, в която
са се развили инкриминираните събития, са посочени от прокуратурата/октомври
2016г./, което съдът намира, че е достатъчно времево индивидуализиращо. Освен
това, следва да се отбележи, че не винаги е възможно да се установи с конкретика до дата и час кога дадено деяние е извършено,
което обаче не отменя престъпния му характер, нито създава основание за ненаказуемост
на същото. В действителност правото на защита на лицето, поставено в правното
положение на подсъдим, изисква индивидуализация на вмененото му деяние,
включително времево, но това изискване се счита изпълнено и при посочване на интервал
от време, с не голяма продължителност, в рамките на който то е извършено.
Всички останали признаци от обективната страна на престъплението „обсебване“,
обсъдени в предходния абзац, също съдът счита за доказани, което може да се
установи от доказателствения анализ, обективиран по-нагоре в изложението. Без правно значение за
настоящия казус е фактът на каква цена действителният собственик на процесната вещ я е придобил и дали отразената в придобивното основание стойност е реално заплатената или
не. Дори документът- договор за покупко-продажба да е с невярно съдържание,
както твърди защитата на подсъдимия, това не се отразява върху съставомерността на деянието, за което на него му е
повдигнато обвинение, още повече, че придобивната
стойност на вещта от нейния собственик остава извън признаците на
престъплението „обсебване“. Освен това, ако целта на защитата е да се задейства
сезиращата функция на съда в случай на данни за престъпление, то тя е
неприложима, когато предполагаемият деец е починал.
Съдът намира за неприложим в случая по-леко
наказуемия състав на престъплението, а именно: чл.206, ал.6, т.1 НК, който се
явява приложим само и единствено ако присвоеното имущество бъде внесено или
заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд. Както се установи от доказателствата, процесният
автомобил е бил разпродаден на части, поради което е било и невъзможно
връщането му на собственика. От друга страна, РС-Пирдоп, както вече се е
мотивирал, намира за недоказано заместването на вещта, т.е. изплащането на
пълната и стойност в хода на процеса, макар именно такова да е твърдението на
подсъдимия и неговата защита. В този смисъл, съдът не намери основание за
преквалификация на деянието в такова по привилегирован състав, а възприе именно
предложената от прокуратурата правна квалификация.
С оглед стойностното разминаване между оценката на
процесната движима вещ в досъдебното производство и
тази, извършена в съдебното производство, която бе възприета като правилна,
съдът намери основание да оправдае подсъдимия относно разликата между
възприетата стойност от 2600 лв. до стойността, за която обвинението му е
повдигнато, а именно- 3000 лв.
От
субективна страна подсъдимият Д. е извършил деянието при форма на вината пряк
умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2
НК (единствено възможната
форма на вина при престъплението по чл. 206 НК), тъй като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното
- съзнавал е, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, съзнавал е,
че владее вещта на правно основание – договор за ползване, предшестващ бъдещия договор
за покупко-продажба и че съгласно това правно основание не му е позволено да
извършва разпореждане с вещта, тъй като все още е само нейн
ползвател, неупълномощен за други действия. Наред с това подсъдимият е
предвиждал общественоопасните последици от
престъплението - предвиждал е, че в резултат на разпореждането с нея, вещта ще
премине във властта на друг субект, в случая- физическо лице, като е съзнавал,
че това излиза извън правомощията му, тъй като те не включват разпореждане с
предмета на посегателството. Във волево отношение подсъдимият Д. е имал за цел
именно да се разпореди противозаконно с процесната
вещ в свой интерес, тъй като този му интерес е бил свързан с получаването от
негова страна на определена сума пари, т.е. искал е настъпването на общественоопасните последици за собственика на вещта.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
Защитата, с оглед поддържаната позиция
в процеса, пледира за освобождаване на подсъдимия Н.Д. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба“. С оглед
възприетата от съда фактическа обстановка, при която възстановяване на
причинените с престъплението вреди не е доказано и това препятства
преквалификация на същото по чл.206, ал.6, т.1 НК, то липсват две от основните
предпоставки за приложение на чл.78а НК, а именно: за престъплението да се
предвижда лишаване от свобода до три години и причинените от престъплението
имуществени вреди да са възстановени.
По отношение престъплението с правна
квалификация чл.206,
ал.1 НК /която правна квалификация съдът възприе/, се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от една до шест години, в който диапазон съдът следва да
определи наказанието при липса на изключителни и многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, какъвто е настоящият случай. В така
очертаните законови рамки на наказанието и на основание чл.54 НК, съдът наложи
на подсъдимия Н.Д. наказание от една година лишаване от свобода, която се явява
и предвиденият в разпоредбата на чл.206, ал.1 НК минимум, при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства. На първо място, подсъдимият е с
чисто съдебно минало, тъй като е реабилитиран по право и за двете фигуриращи в
справката му за съдимост осъждания. За
осъждането като непълнолетен с присъда на РС-Пирдоп, влязла в сила на
03.01.1978 г. по НОХД №115/1977г. на лишаване от свобода за срок от 4 месеца,
изтърпяването на което наказание е отложено с изпитателен срок от две години, Н.Д.
е реабилитиран по чл.86, ал.1, т. НК с изтичане на изпитателния двугодишен
срок, в рамките на който не е извършил ново престъпление. За осъждането на 4
години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим
и „глоба“ в размер на 4000 лв. с присъда №3/09.02.2000г. по НОХД №296/1999г. на
СОС, влязла в сила на 14.11.2001 г. Н.Д. е реабилитиран през ноември 2013г.
Това е така, тъй като на 24.04.2003 г. СГС е освободил предсрочно условно Н.Д.
от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода в размер
на 6 месеца и 18 дни, като му е определил и същият изпитателен срок. В рамките
на този изпитателен срок и десет години след изтичането му Д. не е извършвал
други престъпления, поради което и на основание чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1,
т.3 НК е бил реабилитиран и са се заличили всички последици на осъждането му,
включително правото на държавата да го счита за „осъждан“. Относно глобата,
наложена със същата присъда и след събиране на информация, че тя е погасена по
давност, съдът намира, че реабилитацията не е препятствана от евентуалното
незаплащане на тази глоба, представляваща присъединено наказание, а напротив-
по отношение на него също е настъпила реабилитация. На следващо място, в хода на досъдебното
производство подсъдимият признава вината си и изразява съжаление, като по този
начин съдейства на правоохранителните и правораздавателните
органи за установяване на обективната истина. Изменението в линията му на
защита в съдебната фаза на процеса, според настоящия състав, не създава
основание да се ревизира преценката на поведението на подсъдимия като
смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото той се възползва от правото
си да организира своята защита по най-удачния за него начин, без да отрича вече
признатата вина. Съдът възприема като смекчаващо отговорността обстоятелство и
посоченото от прокуратурата „затруднено финансово положение“ на подсъдимия,
макар извод за него да прави единствено от заявеното от самия Д., че има много
задължения и отразеното в декларацията му за имуществено положение относно
ниския годишен доход и липсата на недвижими имущества. Съдът не намери и
съответно не отчете при определяне на наказанието отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Съдът намира, че така определеното
наказание от една година лишаване от свобода, на основание чл.66, ал.1 НК,
следва да бъде отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три
години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. Това е така, тъй като
от една страна, имайки предвид срока на наложеното наказание лишаване от
свобода, който е в рамките до три години, и чистото съдебно минало на
подсъдимия /настъпилата реабилитация/ към момента на извършване на деянието, спрямо
него не са налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане.
От друга страна, като отчете и изброените по-горе смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, съдът намери, че за неговото поправяне и
превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Това е така, тъй като едно условно осъждане ще възпира подсъдимия
от извършване на следващи престъпления, в който срок на отлагане на
изпълнението за три години, деецът ще се принуди да заживее според обществените
норми, в противен случай ще следва да изтърпи отложеното наказание.
Така
индивидуализираното по вид и размер наказание, а именно- една година лишаване
от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години,
съдът намира за справедливо, както и счита, че ще съдейства за поправянето на
подсъдимия Н.Д. и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както
по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото.
При определяне
вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа,
върху които е изградена наказателно-правната ни система- принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Пострадалият С.Ц. е предявил граждански
иск за сумата от 1500 лв., който е приет за съвместно разглеждане. Този граждански иск има своето правно
основание в разпоредбата на чл.45 от Закона за задълженията и договорите.
Посочената разпоредба по един общ начин вменява в задължение на всички правни
субекти да не нанасят вреда другиму- както морална, така и материална. То има
за цел да обезпечи признатата от Конституцията и законите на страната, закрила на
личността и нейната собственост. Несъобразяването с това общо правило за
поведение влече след себе си неблагоприятни последици за нарушителя - санкция,
изразяваща се във вторичното по своя характер задължение за репариране на
причинените вреди.
Елементите на сложния фактически състав
на непозволеното увреждане са следните: да бъде извършено деяние; същото да
бъде противоправно и виновно; от деянието да са
настъпили вреди; да е налице пряка причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилите вреди. В конкретния случай, следва да се приеме, че всеки един от
така посочените по- горе елементи на гражданския деликт,
е налице. Така, безспорно се установи, че е налице деяние, което се
характеризира с висока степен на обществена опасност, същото е противоправно и наказуемо. На пострадалия е нанесено
увреждане, описано по - горе в настоящото изложение, което е в резултат на
виновното поведение на подсъдимия, разпоредил се противоправно
със собствена на пострадалия движима вещ, която е владеел. В резултат на
виновното и противоправно поведение на подсъдимия,
пострадалият е бил ощетен имуществено със сумата от 1500 лв. Това е именно
сумата, която Д. не е заплатил на С.Ц. до пълния размер на цената, която
собственикът е определил като продажна и която Ц. не е могъл да набави чрез
сделка с друго лице, доколкото Д. се е разпоредил с неговия лек автомобил по
начин, изключващ връщането му на собственика. Съдът, както вече посочи и
обоснова по-горе, намира за недоказано твърдението на подсъдимия, че е заплатил
1500 лв. на С.Ц. преди смъртта му и в хода на съдебното следствие.
С оглед
гореизложеното, съдебният състав прецени, че приетият за съвместно разглеждане
в рамките на наказателното производство граждански иск е безспорно доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен, като претендираната
сума бъде присъдена на родителите на пострадалия С.Ц., които се явяват негови
наследници и които са били конституирани в неговата процесуална роля.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание
чл.189, ал.3 НПК и с оглед изхода на делото, съдът възложи в тежест на подсъдимия
Н.И.Д. да заплати разноските по делото: 67,62 лева за разноските от досъдебното
производство по сметка на РУ МВР -Пирдоп за изготвената експертиза, 200 лева в
полза на държавата по сметка на РС-Пирдоп за изготвената нова
съдебно-оценителна експертиза и защита на двете експертизи в съдебното
производство, както и 60 лева държавна такса върху размера на уважения гражданския
иск – отново в полза на държавата и по сметка на РС-Пирдоп.
ОТНОСНО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Според чл.111, ал.1 НПК
веществените доказателства се пазят до завършване на наказателното производство.
Доколкото регистрационните табели на процесната
движима вещ лек автомобил „Форд Маверик“ с ДК № РВ **** РР са собственост на Държавата в лицето на МВР, съдът
намери, че следва да бъдат върнати на ОДМВР-Пловдив- сектор КАТ.
По изложените съображения съдът
единодушно постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.
Мотивите са изготвени на 01.06.2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: