Решение по дело №181/2020 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ..........., град Шумен, 25.09.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                 Председател: Росица Цветкова

                                                                       Членове: Снежина Чолакова

                                                                                       Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря В. Русева

и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП,

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №181 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството по реда на чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба на ОД на МВР град Шумен, чрез главен юрисконсулт И.С., срещу Решение №288/21.07.2020 г. на Районен съд град Шумен, постановено по АНД №936/2020 г. по описа на същия съд.    

   Касаторът твърди, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи, че деянието, за което е ангажирана отговорността на нарушителя, е установено както от обективна, така и от субективна страна, тъй като законодателят не е предвидил законово задължение контролните органи да уведомяват лицата при служебно прекратяване на регистрацията на МПС поради липса на сключен договор „Гражданска отговорност“. С оглед на това отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на Наказателно постановление №20-1729-000193/28.04.2020 г. на Началника на РУ Шумен при ОД на МВР град Шумен и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.

   Ответната страна С.Л.Р., редовно призован, не се явява, но е депозирано писмено възражение от процесуалния представител адвокат К.А.при ШАК, в което се излагат доводи за неоснователност на касационна жалба и моли Решението на РС град Шумен, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

   Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна по същество и моли за решение в този смисъл.

   Настоящата касационна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

   Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

   На първо место следва да се отбележи, че спор по фактите няма между страните.

   Решаващият съд е установил правилно фактическото обстановка. Безспорно е установено, че на 26.02.2020 г. в с.Буйновица, около 10.55 часа, ответникът С.Р., е управлявал собствения си товарен автомобил „...“ с рег.№..., който е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, считано от 12.08.2019 г. За установеното бил съставен на ответника Акт за установяване на административно нарушение №Д-890774/26.02.2020 г. за нарушения по чл.140 ал.1 от ЗДвП. След постановяване на отказ за образуване на досъдебно производство от РП град Шумен с постановление от 28.04.2020 г. и въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушения по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.3 пр. първо от ЗДвП е наложено административно наказание ”глоба” в размер на 200.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

   При тези факти решаващият съд приел, че безспорно са налице всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба допуска движение на ППС по пътища, отворени за обществено ползване, които са регистрирани по съответния ред и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. Съдът обаче е приел, че не е налице субективния елемент на деянието, тъй като санкционираното лице не е било уведомено, че му е прекратена служебно регистрацията на ППС-то. Съдът е посочил, че водачът не е бил наясно, че е налице служебно прекратяване на регистрацията, поради което не е съзнавал, че управлява ППС без регистрация по съответния ред и не е налице вина.

   Тези изводи на решаващия съд не се споделят от настоящата касационна инстанция. По делото е категорично установено, а и безспорно между страните, че на посочената в наказателното постановление дата, място и час, ответникът е управлявал собствения си товарен автомобил, като регистрацията на последния е била прекратена на основание  чл.143 ал.10 от ЗДвП, предвид което касационният съд приема, че от страна на С.Р. са осъществени обективните признаци на визираното в процесното НП административно нарушение.

   Неправилно въззивният съд е приел, че нарушението не е осъществено от субективна страна. За съставомерността на процесното административно нарушение и за наличието на предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността е ирелевантно обстоятелството дали органът по регистрация на моторните превозни средства е предприел действия по уведомяването на собственика на процесния автомобил за процедурата по служебно прекратяване на регистрацията му. Съгласно разпоредбата на  чл.143 ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този смисъл, узнаването за прекратяването на регистрацията на моторното превозно средство от собственика му не представлява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията на същото. Собственикът на МПС е носител на задължението за сключване на договор за гражданска застраховка, поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение. Обстоятелството дали е изпълнено задължението за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация се явява ирелевантно, още повече, че се касае за период от близо девет месеца – последното покритие на полицата за ГО е за периода 13.03.-29.06.2019 г., в който нарушителят не е сключвал задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и въпреки това е управлявал процесното ППС-то.

   С оглед гореизложеното, настоящата касационна инстанция намира, че деянието е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Наложената глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца са в съответния минимум, предвиден в санкционната разпоредба на чл.175 ал.3 от ЗДвП. С оглед характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

   Като е достигнал до обратния извод, решаващият съд е постановил решение, което противоречи на материалния закон и следва да бъде отменено. Доколкото делото е изясненото от фактическа страна, спорът следва да бъде решен по същество, като следва да бъде потвърдено изцяло процесното наказателно постановление. Размерът на глобата и срокът на лишаване от правоуправление са определени при спазване на правилата на чл.27 от ЗАНН и съобразно законовата рамка.

   С оглед изхода на спора и направеното искане от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира на основание на чл.63 ал. 3 от ЗАНН, че следва ответникът С.Л.Р. да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Шумен сумата в размер на 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

  ОТМЕНЯ изцяло Решение №288/21.07.2020г. на Районен съд град Шумен, постановено по АНД №936/2020 г. по описа на същия съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

   ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1729-000193/28.04.2020 г. на Началника на РУ град Шумен към ОД на МВР град Шумен, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закона за движение по пътищата на С.Л.Р. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата.   

   ОСЪЖДА С.Л.Р. ***, с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 100.00 /сто лева / лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

   Решението е окончателно.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 25.09.2020г.