РЕШЕНИЕ
№ 1099
гр. Пловдив, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500966 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Н.-***" ЕООД, ЕИК: ***, против
Решение № 2647 от 23.12.2021 г., постановено по гр. дело № 5129 по описа на
РС – Пловдив за 2021 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на
„ЦЕНТРАЛНА КОНСУЛТАНТСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД, ЕИК: ***,
следните суми: сумата от 1790,26 лв. с вкл. ДДС - главница, представляваща
втора вноска от допълнително възнаграждение, дължимо на основание чл. 4.1.
вр. чл. 5.2. от Едногодишен договор за предоставяне на консултантски услуги
от 22.08.2017 г., сключен между страните, за което е издадена фактура №
***/*** г., и сумата от 458 лв. – обезщетение за забава върху главницата,
дължимо за периода от 01.09.2018 г. до 09.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 24.03.2021 г., до окончателното й изплащане.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на така
постановеното решение, като се иска неговата отмяна и постановяване на
ново по съществото на спора, с което предявените искове да се отхвърлят.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от въззиваемото дружество „ЦЕНТРАЛНА КОНСУЛТАНТСКА
КОМПАНИЯ“ ЕООД, в който жалбата се оспорва като неоснователна и се
1
настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва
да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата,
като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни
норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка,
съдът приема за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на
подадена от ищеца „ЦЕНТРАЛНА КОНСУЛТАНТСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД
против ответника "Н.-***" ЕООД искова молба, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1790,26 лв. - главница,
представляваща втора вноска от допълнително възнаграждение, дължимо на
основание чл. 4.1., вр. чл. 5.2. от Едногодишен договор за предоставяне на
консултантски услуги от 22.08.2017 г., сключен между страните, за което е
издадена фактура № ***/ *** г., и сумата от 458 лв. – обезщетение за забава за
периода от 01.09.2018 г. до 09.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. В исковата си молба ищецът сочи, че по силата
на посочения договор се е задължил да предоставя консултантски услуги и да
изготвя проекти, с които ответното дружество да кандидатства за
финансиране по европейски проекти. В изпълнение на поетите задължения
ищецът е изготвил и администрирал през профила на ответното дружество в
Информационната система за управление и наблюдения на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове /ИСУН/, проектно
предложение с идентификационен № BG05M9OP001-1.021-0487 по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“,
приоритетна ос Подобряване достъпа до заетост и качество на работните
места по Процедура № BG05M9OP001-1.021. Твърди се още, че проектното
предложение е включено в одобрения с решение от 08.01.2018 г. от
ръководителя на Оперативна програма „Развитие на човешки ресурси“ към
МТСП списък с одобрените за финансиране проекти с одобрен размер на
финансиране 59 675 лв. На 01.03.2018 г. между ответника и министерството е
бил сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014 - 2020 г. В исковата молба се сочи още, че съгласно клаузата на чл. 4 от
договора за консултантски услуги, сключен между страните, в случай че
2
изготвеният проект бъде одобрен за финансиране, възложителят дължи освен
основното възнаграждение по чл. 3 и допълнително възнаграждение, което се
определя като процент от одобрената сума за финансиране. При одобрена
сума от 0 до 70 000 лв. възложителят по делото дължи на изпълнителя
възнаграждение в размер на 5 % от одобреното финансиране, което в случая е
59 675 лв. В чл. 5 от договора е уговорено допълнителното възнаграждение да
се плати на две вноски от по 50 %. Предвид това, ищецът поддържа, че
първата част от възнаграждението в размер на 1790,26 лв. е платима в 8-
дневен срок от одобряване на проекта, т.е. от 08.01.2018 г., а втората част,
която е в размер от 1790,26 лв., е платима в 8-дневен срок от получаване на
първо авансово плащане по договора, а в случай че не се предвижда авансово
плащане - в срок
от 6 месеца от сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ
между
възложителя и финансиращата институция. За втората вноска от
допълнителното възнаграждение, предмет на настоящия исков процес, е
издадена фактура № 493/*** г. Доколкото административният договор е
сключен от ответника с МТСП на 01.03.2018 г. и ищецът няма данни дали е
предвидено авансово плащане, то същият приема, че падежът на втората
вноска е настъпил на 01.09.2018 г. В исковата молба се сочи още, че за
събиране на гореописаните суми, с изключение на сумата от 1790,26 лв.,
дължима по фактура № ***/*** г., ищецът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като вземането по посочената
заповед е установено с влязло в сила решение по гр.д. № 2729/2019 г., по
описа на РС- Пловдив, потвърдено изцяло с решение № 260531/14.12.2020 г.
по в.гр.д. № 2284/20 г. по описа на ОС - Пловдив. Към настоящия момент
дължима е останала сумата от 1790,26 лв. по фактура № ***/*** г.,
представляваща втората част от допълнителното възнаграждение по чл. 4 от
договора, поради което същата се претендира в настоящото производство.
Върху тази сума се претендира и обезщетение за забава за периода от
01.09.2018 г. до 09.03.2021 г. в размер на 458 лв.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът в настоящото производство основава претенциите си на
сключен с ответника Едногодишен договор за предоставяне на консултантски
услуги от 22.08.2017 г., по силата на който се е задължил да извършва
необходимите действия за проследяване за допустимост по европейските
програми за финансиране, да изготвя и редактира проектни предложения по
програми, по които възложителят желае да кандидатства, да администрира
подадените проекти до момента на окончателна оценка от страна на
управляващия орган и да консултира възложителя при възникнали въпроси
относно програмите за финансиране. Видно от представения по делото
договор, за изпълнението на предмета на договора възложителят дължи на
изпълнителя сумата от 3500 лв. без ДДС, платима в срок до 8 календарни дни
3
от датата на сключването му. В чл. 4 от договора е предвидено, че при
одобрението на проект, който е изготвен от изпълнителя, възложителят
дължи допълнително възнаграждение за успех, което е процент от одобрената
сума на всеки успешен проект, платимо на две равни части съобразно
уговореното в чл. 5 от договора.
По делото е представено Решение № 2645 от 27.07.2020 г., постановено
по гр.д. № 2729 по описа на РС – Пловдив за 2019 г. Решението е било
обжалвано с подадена от "Н.-***" ЕООД въззивна жалба, въз основа на която
е било образувано в.гр.д. № 2284 по описа на ОС – Пловдив за 2020 г. С
Решение № 260531 от 14.12.2020 г., което е окончателно, въззивният съд е
потвърдил изцяло първоинстанционното решение. Предмет на разглеждане в
посочените производства е бил спор между страните по настоящото дело
относно дължимостта на уговореното в чл. 3 от договора основно
възнаграждение и на първия транш от уговореното в чл. 4, вр. чл. 5 от
договора допълнително възнаграждение за успех, претендирано с оглед
сключването от страна на ответника на договор с МТСП по Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“ от м. март 2018 г. въз
основа на одобрен проект, изготвен от ищеца. С влязлото в сила решение на
първоинстанционния съд е призната дължимостта както на основното
възнаграждение, така и на първия транш от допълнителното такова. Предвид
горното, съдът намира, че по отношение на страните е установено със сила на
пресъдено нещо, която следва да бъде зачетена в настоящото производство,
че между тях е възникнало по надлежен ред правоотношение по посочения
договор за консултантски услуги, както и че налице пълно и точно
изпълнение на договорните задължения от страна на ищеца, в това число за
изготвяне и администриране на проектно предложение за кандидатстване по
посочената по-горе оперативна програма. По тази причина не следва да бъдат
обсъждани наведените във въззивната жалба възражения за недоказаност на
изпълнението на задълженията по процесния договор.
На разглеждане в настоящото производство остава въпросът за
дължимостта на претендираната втора част от уговореното в договора
допълнително възнаграждение за успех. Съгласно чл. 5.2 от договора 50% от
възнаграждението се заплаща на изпълнителя в срок от осем календарни дни
от получаване на авансово плащане по одобрения проект от страна на
възложителя, а в случаите, когато не се предвижда авансово плащане, то
възнаграждението е дължимо в срок до шест месеца от датата на сключване
на договор с финансиращата институция. Правилно първоинстанционният
съд е приел, че релевантна в настоящия случай е втората хипотеза, на която се
позовава и самият ищец, доколкото липсват данни ответникът да е получил
авансово плащане и освен това авансовото плащане в договора с МТСП е
било уговорено под условие, което липсват данни да се е осъществило.
Втората хипотеза предвижда, че вторият транш от допълнителното
възнаграждение се дължи в срок до шест месеца от сключването на договора
с финансиращата институция. В случая договорът с МТСП е сключен на
4
01.03.2018 г., от което следва, че втората част от допълнителното
възнаграждение е станало изискуемо, считано от 01.09.2018 г. Правилно
съобразно уговореното в сключения между страните консултантски договор
първоинстанционният съд е определил размера на главната претенция. В
случая одобрената сума за финансиране е в размер на 59 675 лв. Съгласно чл.
4.1 от процесния договор при одобрена субсидия до 70 000 лв. на
изпълнителя се дължи възнаграждение в размер от 5% от одобрената сума, но
не по-малко от 400 лв. Предвид горното, то общо дължимото на ищеца
допълнително възнаграждение за успех възлиза на 2983,75 лв. без ДДС или
3 580,52 лв. с ДДС. Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 5 от договора
допълнителното възнаграждение се дължи на две равни части. В предходно
проведеното производство по гр.д. № 2729 по описа на РС- Пловдив за 2019 г.
с влязло в сила решение е призната дължимостта на първата част от
допълнителното възнаграждение в размер на 1790,26 лв. с ДДС, поради което
понастоящем дължима се явява втората част от възнаграждението, която е в
същия размер и за която е издадена от страна на ищеца е издадена фактура №
***/ *** г.
Неоснователно се явява възражението на ответника, поддържано от него
и пред първата инстанция, че претендираната сума от 1790,26 лв. не се дължи,
тъй като процесният договор все още не е започнал своето действие. За да
обоснове това свое възражение, ответникът се позовава на клаузата на чл. 2 от
договора, според която същият се сключва за срок от една година, считано от
датата на подписване, като неговото изпълнение влиза в сила след
изпълнение на чл. 3 от страна на възложителя, т.е. след заплащането на
сумата от 3500 лв. без ДДС. Макар и по делото да не се установява дали тази
сума действително е платена, доколкото с влязло в сила съдебно решение е
установено, че е налице изпълнение по договора, като ответникът е бил
осъден да заплати посочената сума, то не може да се приеме за основателен
доводът, че договорът не е започнал своето действие.
Не следва да бъде обсъждано като наведено за пръв път едва с
въззивната жалба възражението на ответника, че фактурата за
претендираното в настоящото производство вземане за допълнително
възнаграждение за успех е издадена три месеца след датата на неговия падеж.
С оглед основателността на обуславящия иск, то правилно
първоинстанционният съд е уважил и обусловения иск за заплащане на
обезщетение за забава, като е приел, че падежът на главното задължение е
настъпил на 01.09.2018 г., от която дата ответникът е изпаднал в забава.
Изчислен с помощта на онлайн калкулатор, размерът на дължимото
обезщетение за периода 01.09.2018 г. – 09.03.2021 г., възлиза на 458 лева.
По изложените съображения подадената въззивна жалба се явява
неоснователна, поради което и обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има ищцовото дружество. В
5
негова полза следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 500 лв. съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК. От страна на ответника по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Размерът на
възнаграждението е съобразен с фактическата и правна сложност на делото,
неговия материален интерес, а също така и с броя на предявените искове,
предмет на разглеждане в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2647 от 23.12.2021 г., постановено по гр.
дело № 5129 по описа на РС – Пловдив за 2021 г.
ОСЪЖДА "Н.-***" ЕООД, ЕИК: ***, да заплати на „ЦЕНТРАЛНА
КОНСУЛТАНТСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД, ЕИК: ***, сумата от 500 лв. –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6