Р е ш е н и е
№ 496 / 26.7.2018г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен
съд Пазарджик, V състав, в открито заседание на единадесети юли две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател: Георги
Видев
при секретаря Т. С., като
разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 208 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на
В.Е.Ж. против Заповед № 2721/06.11.2017 г. на кмета на община Пазарджик, с т. 1 от разпоредителната част, на която е наредено на собствениците на недвижимата
културна ценност (Сградата на бившата Популярна банка, намираща се на ул. „Шипка“ № 1, в УПИ I – 502,
кв. 36 по плана на гр. Пазарджик, притежаваща статут на единична
архитектурно-строителна ценност с категория „местно значение“) да предприемат
действия по изготвяне, съгласуване и одобряване на проекта по чл. 84 от ЗКН и с т. 2 от разпоредителната
част, на която е наредено през този период да бъдат извършени незабавни мерки
по ограничаване достъпа до националната културна ценност с категория „местно
значение“.
Жалбоподателката претендира отмяна на т. 1 от
заповедта и прогласяване нищожността на т. 2
от същата. Поддържа жалбата си
чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в
представена писмена защита. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът –
кмет на община Пазарджик – оспорва жалбата чрез
процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита. Също заявява претенция за
разноски.
Заинтересованите
страни Б.З.Б. и И.А.Б. също оспорват жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита. На свой ред претендират
присъждане на направените разноски.
Заинтересованите
страни Н.Т.Ш., П.П.П., П.Г.Г., Ц.Г.Г., Ю.П.Б. и М.Х.С. не се явяват и не се
представляват в проведените съдебни заседания. Не вземат становище по правния
спор.
Жалбата е
допустима:
Не се спори, че жалбодателката е съсобственик на
процесната сграда. Затова съдът намира,
че жалбата е подадена от надлежна страна, против индивидуален административен
акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред. Съдът приема, че производствата по
чл. 72 и чл. 73 от ЗКН са отделни производства, всяко от които завършва
със съответен административен акт, поради което оспорената пред съда заповед по
чл. 73 от закона не представлява част от производството по издаване на
указаниятата за аварийно-временно укрепване. Заповедта е издадена от съответен
административен орган, съдържа негови волеизявления, които пряко засягат
законни интереси на жалбоподателката, в качеството ѝ на съсобственик на
процесната сграда и създава за нея задължения.
Съгласно чл. 73,
ал. 3, изр. 2 от ЗОС заповедта се съобщава на заинтересованите лица и може да
се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Несъобщаването на
заповедта на жалбоподателката представлява незаконосъобразно бездействие, от
което ответникът не би могъл да черпи права, доколкото както е посочено по-горе
тя има правен интерес от обжалването ѝ и следователно е заинтересовано
лице.
Чл. 32. (1) от ЗОС предвижда
следното: Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Тази
разпоредба има гражданскоправен характер и урежда отношения между
съсобственици. Каквито и решения да вземе общото събрание по чл. 32. (1) от ЗОС, тези решения
биха породили гражданскоправни права и задължения именно между тях.
Разпоредбата е неотносима към административното производство и в никакъв случай
не би могла да доведе до отпадане на правния интерес, нито на правото на
жалбоподателката, като заинтересовано лице - съсобственик да оспори заповедта.
Неоснователно е и възражението за просрочие на
жалбата:
Въпреки указаните му от съда задължения за представяне
на цялата преписка и за носене от него на тежестта на доказване ответникът не
изложи твърдения и не представи доказателства, че е съобщавал обжалваната
заповед на жалбоподателката. Твърдението му е единствено, че тя е запозната със
заповедта, тъй като през месец декември 2017 г. (съответно на 22.12.2017
г. и на 28.12.2017 г.) тя е получила две покани, в които е
изрично е посочена Заповед №
2721/06.11.2017 г. на кмета на община Пазарджик и тъй като жалбата е подадена
на 21.02.2018
г., то същата е просрочена. Видно от поканите (находящи се на
листове 73-74 от делото) е, че в тях обжалваната заповед действително е
цитирана с номер, дата и издател. Но по никакъв начин не е възпроизведено
нейното съдържание, нито срокът за обжалването ѝ. Такъв срок не е посочен
и в самата обжалвана заповед. Поради това, от една страна не би могло да се
преме, че към датите 22.12.2017 г. и на 28.12.2017 г. на жалбоподателката надлежно е
съобщена обжалваната заповед по законово предвидения в чл. 61 от АПК ред. Но
дори и да се приеме, че е налице такова съобщаване и то към първата от тези
дати - 22.12.2017 г., то жалбата не е просрочена, тъй като е подадена на 21.02.2018 г., т.е. в законния двумесечен срок за
обжалване, предвиден в чл. 140, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна:
Преди всичко
обжалваната заповед в нейната т. 1 има напълно неясна разпоредителна част.
Както е посочено по-горе, с т. 1 е наредено на собствениците на процесната недвижимата
културна ценност да предприемат действия по изготвяне, съгласуване и одобряване
на проекта по чл. 84 от ЗКН.
Относимата в случая законова разпоредба е чл. 73, ал. 3 от ЗКН (чието изр. 2 е посочено,
като едно от правните основания за издаването на заповедта) предвижда следното:
Въз основа на
констативния протокол кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с
която задължава лицата по чл. 71, ал.
1 (т.е. собствениците на недвижимата културна ценност) за тяхна сметка
да извършат
в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и
ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по
реда на чл. 84,
ал. 1 и 2. Заповедта се
съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението й.
От своя страна
чл. 84,
ал. 1 и 2 от ЗКН, който е посочен посредством препращане в чл. 73, ал. 3 от ЗКН, има следното съдържание:
(1)
Съгласуването по този раздел се извършва с писмено становище и заверка с печат
върху графичните материали в срок до 4 месеца от датата на постъпване на
съответната документация в НИНКН или в общината, определена по чл. 17, ал.
3. Инвестиционните проекти и искания за намеси в
защитени територии за опазване на културното наследство се внасят:
1. за
недвижими културни ценности с категории "световно значение" и
"национално значение" в техните граници и охранителни зони – в НИНКН;
2. за
недвижими културни ценности с категории "местно значение",
"ансамблово значение" и "за сведение" в техните граници и
охранителни зони – в съответното звено по чл. 17, ал.
3.
(2)
Съгласуването по ал. 1 на инвестиционните проекти и исканията за намеси
по чл.
83 се извършва от министъра на културата или оправомощени от него
длъжностни лица за:
1. единични и
групови недвижими културни ценности с категории "световно значение" и
"национално значение" в техните граници и охранителни зони – след
писмено становище на НИНКН;
2. единични и
групови недвижими културни ценности с категории "местно значение",
"ансамблово значение" и "за сведение" – след писмено
становище на съответното общинско звено по чл. 17, ал.
3.
Следователно,
относимите законови разпоредби, които уреждат на издаването на заповеди от рода
на обжалваната предвиждат следните четири елемента, които трябва да се включват
в нейната разпоредителна част:
Извършваване на
конкретни необходими укрепителни, консервационни, реставрационни и
ремонтни дейности, определяне на конкретен срок за извършването на
посочените дейности, определяне за чия сметка следва да се извършват дейностите
и задължение проектната документация (инвестиционните проекти и искания за
намеси в защитени територии за опазване на културното наследство) за
извършването на конкретните дейности да бъде съгласувана с конкретни
административни органи.
В случая т. 1 от
разпоредителната част на обжалваната заповед съдържа само част от четвъртия от
законово предвидените елементи, а именно с него се нарежда собствениците на НКЦ
да извършат действия по съгласуване и одобрение на проекти (след изготвянето
им).
Липсата на
законовопредвидените елементи от разпоредителната част на заповедта води до
пълна неяснота относно това, което е разпоредено с нея: Напълно неясно е какви конкретни дейности
следва да бъдат извършени. Какъв е видът на тези дейности, а именно дали те са
укрепителни, консервационни, реставрационни или ремонтни. Не е поставен никакъв
срок за извършването им. Не е посочено, че дейностите следва да бъдат извършени
за сметка на собствениците (както предвижда законът, очевидно при условията на
факултативност), поради което последните напълно резонно биха могли да
претендират например, че дейностите ще бъдат финансирани или поне съфинансирани
от общинския бюджет. Не на последно място със заповедта са задължени
собствениците на културната ценност да изготвят и след това да внесат за
съгласуване и одобрение проект с неизяснени параметри за осъществяване на неуточнени
дейности, с които да се препятства увреждането
или разрушаването на недвижимата културна ценност.
Действително
в началната част на обжалваната заповед е посочено, че същата се издава във
връзка със съставен констативен протокол на 11.04.2017 г. от комисия по чл. 73
от ЗКН. Видно от относимите части на този протокол е, че комисията е
констатирала следното:
„Двете
главни фасади са в лошо състояние, силно компрометирани от влагата, като до
настоящия момент не се наблюдава отцепване и падане на големи части от
мазилката в общественото пространство. Покривната конструкция е дървена също
компрометирана, като това е довело до течове по фасадата и вътре в сградата,
вследствие на това сградата не отговаря в достатъчна степен на
санитарно-хигиенните изисквания, изискванията за безопасна експлоатация, и
енергийна ефективност. Очевидно през годините не са предприемани действия за
извършване на основен, или текущ ремонт, което е довело до влошаване
състоянието на сградата и негодност за ползването ѝ.“
Заключението
на комисията е, че:
„С
оглед застрашаване на общественото пространство около сградата от падаща
мазилка и др., собствениците на имота, в срок до 20.06.2017 г., да обезопасят
сградата, като ограничат достъпа в и около нея по подходящ категоричен начин.
Да бъде сложена предупредителна табела и лента, и при необходимост да се покрие
с предпазна мрежа. Да се възложи технически проект за
фасадна реставрация, ремонт на покрива в компрометираните зони без промяна на
контура и материалите му след изготвяне на необходимите заснемания и
становища, и адаптация на сградата след изясняване на
бъдещата функция, съгласувано с всички собственици на сградата.
Намесата в сградата по автентични данни и адаптация в съответствие с
инвестиционните намерения на съсобствениците е допустима след представяне на
проектна документация за съгласуване по реда на ЗКН.“.
Направените
в протокола констатации за лошото състояние на сградата в пълна степен се
потвърдиха и от заключението на вещото лице. Но посочените в заключението на
комисията действия не са възпроизведени в никаква степен в разпоредителната
част на обжалваната заповед. Затова, дори и да се приеме, че фактическите
основания за издаването ѝ се съдържат в констатациите на комисията, то не
би могло аналогично да се приеме и по отношение на липсващите елементи от
констативната част на заповедта, свързани с необходимите дейности, които следва
да бъдат извършени.
Ако
все пак се приеме, че посоченият в т. 1 на заповедта проект, за изготвянето,
съгласуването и одобрението, на който собствениците следва да направят
необходимото, се отнася до фасадната реставрация и ремонт на покрива в
компрометираните зони без промяна на контура и материалите му, както е
препоръчано с констативния протокол, то не е ясно дали ответникът вече е
съгласувал тези проектни действия с всички собственици на сградата или поне
дали обжалваната заповед следва да се счита за нареждане проектните действия да
бъдат извършени „след изясняване на бъдещата функция и адаптация на сградата,
съгласувано с всички собственици на сградата“, което също е препоръчано с
констативния протокол. Още повече, че самият ответник не оспорва
обстоятелството, че голяма част от собствениците на сградата не са известни.
Освен това в заключението на комисията не са посочени срокове, нито за чия
сметка следва да бъдат извършени действията, за да се приеме евентуално, че
тези елементи се взаимствани в разпоредителната част на обжалваната заповед по
пътя на препращането.
Посочените неясноти в т. 1 от разпоредителната част на заповедта
представляват съществено нарушение на формата, при издаването ѝ, което
поставя пречка, както пред защитата на засегнатите лица, така и пред
изпълнението на заповедта, след евентуалното ѝ влизане в сила.
Независимо, че вероятно целта, с която е издадена обжалваната заповед е да се
предпази недвижимата културна ценност от увреждане или разрушаване, то тази цел
не може да бъде постигната предвид липсата на посочените по-горе елементи в т.
1 от разпоредителната ѝ част.
Затова
посоченото нарушение представлява самостоятелно и достатъчно основание за
отмяната на т. 1 от обжалваната заповед.
Т. 2 от разпоредителната част на заповедта, с която е
наредено „през този период да бъдат извършени незабавни мерки по ограничаване достъпа до
националната културна ценност с категория „местно значение“ е
нищожна. Това е така, тъй като кметът на общината няма самостоятелно правомощие
да постановява ограничаване достъпа до национални културни ценности. Такова
правомощие му дава чл. 72, ал. 3, във връзка с ал. 1 и
ал. 4 от ЗКН, съгласно които кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният
инспекторат по опазване на културното наследство дават
незабавно съответни указания за аварийно-временно укрепване (включващи и
действия по обезопасяването на недвижимата културна ценност) и определят срок
за изпълнението им. Тоест правомощието по обезопасяване - ограничаване достъпа се упражнява само при кумулативната
компетентост на кмета или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният
инспекторат по опазване на културното наследство. Затова доколкото с т. 2 от разпоредителната част на
обжалваната заповед това правомощие незаконосъобразно е упражнено еднолично от
кмета на общината, то същият е излязъл извън законово предвидената си
компетентност и е постановил нищожен акт.
Във връзка с посочената процедура по чл. 72, ал. 3 от
ЗКН по делото са приложени Указания за
аварийно – временно укрепване, издадени на 02.10.2017 г., с които е разпоредено
ограничаване на достъпа до процесната сграда. Следователно не е имало
необходимост кметът на общината, излизайки извън правомощията си, да
постановява с т. 2 на обжалваната заповед повторно ограничаване на достъпа до
същата недвижима културна ценност.
Предвид всичко гореизложено следва жалбата да бъде
уважена изцяло, като т. 1 от
разпоредителната част на обжалваната Заповед № 2721/06.11.2017 г. на кмета на община
Пазарджик бъде отмена, а т. 2 – бъде обявена за нищожна.
С оглед
изхода на делото е основателна претенцията за разноски на жалбоподателката.
Учреждението на ответника следва да ѝ възстанови направените разноски в
размер на 610 лв., включващи 600 лв., платено адвокатско възнаграждение и 10
лв., платена държавна такса.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Отменя т. 1 от разпоредителната част на
Заповед № 2721/06.11.2017 г. на кмета на община Пазарджик, с която точка е
наредено на собствениците на недвижимата културна ценност (Сградата на бившата
Популярна банка, намираща се на ул.
„Шипка“ № 1, в УПИ I – 502,
кв. 36 по плана на гр. Пазарджик, притежаваща статут на единична архитектурно-строителна
ценност с категория „местно значение“) да предприемат действия по изготвяне,
съгласуване и одобряване на проекта по чл. 84 от ЗКН.
Обявява
нищожността на т. 2 от разпоредителната част на Заповед №
2721/06.11.2017 г. на кмета на община Пазарджик, с която точка е наредено през
този период да бъдат извършени незабавни мерки по ограничаване достъпа до
националната културна ценност с категория „местно значение“
Осъжда община Пазарджик да
заплати на В.Е.Ж. разноски по делото в размер на 610 лв. /шестстотин и десет
лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С
решение № 2095 от 10.02.2020 г. по адм. дело № 12616/2018 г. на ВАС -
ОТМЕНЯ изцяло решение № 496/26.07.2018г., постановено по адм.д.№208/2018 г. от
Административния съд – Пазарджик и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на
В. Е. Ж. от гр. Пазарджик против заповед № 2721/06.11.2017г. на кмета на Община
Пазарджик.
ОСЪЖДА В.Е. Ж. да заплати на Община Пазарджик, разноски, направени по делото в
размер на 600 лева общо за двете съдебни инстанции, както и на Б. Б. разноски,
направини по делото в размер на 750 лева.
Решението е окончателно.