№ 301
гр. Враца, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Миглена Н. К.а
като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско
дело № 20211400500417 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Козлодуй против решение
№260135/16.06.2021 год., постановено по гр.дело №870/2020 год. по описа на РС-Козлодуй,
с което състав на съда е уважил предявения от ищеца Р. К. Я. от с.***, Община Козлодуй
отрицателен установителен иск, като е признал за установено в отношенията между
страните по делото, че ответната Община Козлодуй не е собственик на недвижим имот,
съставляващ дворно място от 2450 кв.м., парцел III, кв.125 по регулационния план на с.***
от 1908 год. / парцел V, кв.277 по неприложен план на селото от 1982 год., съобразно
вписване в разписен лист/.
Въззивникът подробно обосновава становище за недопустимост на обжалваното
решение, като постановено по недопустим иск и при липса на правен интерес у ищеца за
предяваването му, като цитира относими и приложими според него законови текстове и
процедури и се позовава на съдебна практика.Твърди и неправилност на обжалвания
съдебен акт, като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила.
Моли обжалваното решение да бъде обезсилено, а производството по делото
прекратено. Евентуалното му искане е решението на РС-Козлодуй да бъде отменено, а
предявеният против Община Козлодуй отрицателен установителен иск отхвърлен, като
неоснователен.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца пред РС-Козлодуй Р. К. Я., в
1
който също подробно се обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба.
Въззиваемият поддържа, че правния му интерес от предявяване на иска е безспорен, тъй
като Община Козлодуй оспорва правото му на собственост с действия и бездействия,
включително и като се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са
събирани.
След анализ на събраните пред РС-Козлодуй доказателства, поотделно и в пълнота,
във връзка с доводите, съображенията и възраженията на страните, настоящият състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Гражданско дело №879/2020 год. по описа на РС-Козлодуй е образувано по искова
молба на Р. К. Я. от с.***, Община Козлодуй, с която ищецът е предявил против Община
Козлодуй отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че Община Козлодуй не е собственик на недвижим имот,
съставляващ дворно място от 2450 кв.м., парцел III, кв. 125 по per. план на с.*** от 1908 год.
/парцел V, кв.277 по неприложен план на селото от 1982 год., съобразно вписване в разписен
лист/.
Според изложеното в исковата молба, ищецът е наследник на бившия жител на с. ***
Д. Я. Т., починал на 19.11.1971 год., който приживе бил собственик на имот - дворно място
от 2450 кв.м., парцел III, кв.125 по per. план на с.*** от 1908 год. Имотът са владее и
понастоящем от наследниците, но при извършена справка в Кметство с.*** те установили,
че имотът е вписан като общинска собственост по силата на Заповед №1630/02.11.1982 год.
на Окръжен Народен Съвет - Враца, издадена по реда на ЗТСУ.
При извършена от ищеца справка той установил, че Заповед №1630/02.11.1982 год.
има своето правно основание в чл.75 от ППЗТУ, като с нея е наредено на Общински
Народен Съвет Козлодуй да изпълни процедурата по чл.138,ал.1,т.2 от ЗТСУ, но данни за
изпълнение на тази процедура няма. Освен това, "жилищните нужди" по Заповед
№1630/02.11.1982 год. на ОНС - Враца, за които е включена в регулационния план на селото
необработваема земя, касаят земя в квартал 160, а не земя в кв.125, където се е намирала
земята на наследодателя, която вече в разписен лист на с.*** / към плана от 1982 год./ е
посочена като "парк" за парцел V, имот 277, а не като "жилищна нужда". За имота не е
съставян Акт за държавна или общинска собственост.
Като установил, че с цитираната заповед на ОНС - Враца или с други такива не е
изпълнена процедура по отчуждаване на имота и заплащане на обезщетение, той отправил
молба до Община Козлодуй да упражни правата си, като прекрати производството на
основание § 9,ал.1 от ПЗР на ЗУТ вр. § 2 ПЗР на ЗТСУ /отм./, чл.208 ЗУТ вр. чл.134,ал.2
ЗУТ, но въпреки настойчивите му опити за становище на Община Козлодуй последвал
"мълчалив отказ", поради което и единствения правен способ за защита правото му на
собственост е съдебният такъв.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната Община Козлодуй, в който
2
се оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът сочи, че със Заповед №1630 от 02.11.1982год. на Окръжен народен съвет -
Враца е одобрен кадастралния, застроителен и регулационен план на с.***, окръг
Врачански, а съгласно разпоредбата на чл.69 от Правилника за прилагане на Закона за
териториалното и селищно устройство /отм./ проектите на плановете /заедно с кадастралния
план и разписния списък и съответните други планове, схеми и профили/ се съобщават на
заинтересованите собственици и на останалите граждани с обявление, обнародвано в
Държавен вестник и чрез поставяне на обявлението на видно място в населеното място, като
съобщаването на проектите предхожда процедурата по тяхното одобряване. Съгласно чл.70
от ППЗТСУ /отм./ в 14-дневен срок от обявлението в Държавен вестник и в 7-дневен срок от
съобщението по чл.194,ал.1 от закона, заинтересованите могат да направят писмени
възражения и искания по проекта до техническата служба при народния съвет, но след
направена справка в архива на общинска администрация Козлодуй не е установеноот ищеца
или от неговия наследодател да са постъпвали писмени възражения и/или искания във
връзка с проекта на плана на с.***.
Сочи още, че съгласно чл.138,ал.1,т.2 от ЗТСУ /отм./, Заповед №1630/02.11.1982 год.
на ОНС - Враца, с която е одобрен кадастралния, застроителен и регулационен план на
с.***, подлежи на обжалване пред окръжния съд, което не е сторено в регламентираните
срокове. Твърди, че дори хипотетично да се приемат неправилните и недоказани твърдения
на ищеца за ненадлежно връчване на заповедта /Заповед №1630/02.11.1982 год/, то нейната
евентуална отмяна, както и на одобрения и действащ план и постановения мълчалив отказ,
са от компетентността на административния съд по реда на Административно процесуалния
кодекс /АПК/.
Признава, че за процесния имот не е съставян Акт за държавна или общинска
собственост, но сочи,че съгласно разпоредбата на чл.5,ал.З от Закона за общинската
собственост актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, а
собствеността на общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква
с факта на тяхното съставяне. Твърди и, че в разписен лист, неразделна част от Заповед №
1630/02.11.1982 год., са посочени имоти с техните планоснимачни номера по новия план на
с.***, като за собственик на имот с планоснимачен номер 277 е посочен Селски общински
народен съвет /СОНС/, което е индиция за обстоятелството, че Община Козлодуй е
собственик на процесния имот, който е предназначен за парк, видно от разписния лист и от
действащия план, и предназначението на съществуващите зелени площи, реализирани
съгласно предвижданията на плановете, не може да се променя.
Оспорва твърдението на ищеца, че имотът се владее от него и наследниците на Д. Я.
Т., тъй като по данни на кмета на с.*** имота се владее и стопанисва от кметството на
селото и се поддържа от служители на БКС, като никой не е оспорвал владението на имота и
не е имало претенции от трети лица към него. В подкрепа на тези си твърдения сочи факта,
че ищецът не е декларирал имота в отдел "Местни данъци и такси" и не е заплащал анъци за
същия.
Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като недопустим, неоснователен и
3
недоказан. Евентуалното му искане е съдът да признае за установено, че Община Козлодуй е
придобила правото на собственост върху имот от 2450 кв. м., находящ се в с. ***, част от
недвижим имот с планоснимачен номер 277 по плана на с.*** от 1982 год., посредством
давностно владение, продължило повече от 10 години.
По делото са събрани писмени доказателства, като са приети представените от
страните такива, а именно: Удостоверение за наследници №69/25.05.2017 год. на Кметство
с.*** ; Нотариален акт №127, том.3, нот.дело №547/1947 год. на Областен съд Оряхово,
съставен на 13.08.1947 год., и записка за вписването му; Скица на парцел III в кв. 125 по
отменения план на с.*** от 1908 год. ; Скица на парцел V, пл.№277 в кв. 122 по плана на
с.*** от 1982 год.; Протокол - Скица по трасировъчен карнет на "ЦЕИС" ЕООД Враца;
Заповед №1630/02.11.1982 год. на ОНС - Враца; Разписен лист по плана на с.*** от 1982
год.; Молби до Община Козлодуй от 26.06.2020 год. и 24.08.2020 год.; Извлечение от
деловодна система на Община Козлодуй. Събрани са и гласни доказателства, като по искане
на ищеца са разпитани свидетелите П. С. и Д. Ц., а по искане на ответника е разпитан
свидетеля О. С.. Допусната е и е изслушана специализирана съдебно-техническа експертиза.
Заключението на вещото лице инж.Л. А. не е оспорено от страните и е прието от съда.
От така събраните доказателства е установена следната фактическа обстановка:
От приложеното по делото заверено фотокопие от Удостоверение за наследници изх.
№69/25.05.2017 год., издадено от Кметство с.***, се установява, че ищецът Р. К. Я. е син на
К. Д. Я., починал на 30.06.2001 год., и внук на Д. Я. Т., починал на 19.11.1971 год.
Видно е от приложените нотариален акт №127, том.3, регистър 1186, нот.дело дело
№547/1947 год. на Областен съд Оряхово, съставен на 13.08.1947 год., и записка за
вписването му, че по силата на покупко-продажба след публичен търг, проведен на 28,29 и
30 юни 1930 год. Д. Я. Т. е придобил правото на собственост върху спорния недвижим имот,
описан като празно дворно място от 2450.00 кв.м. в землището на с.***, парцел III в кв.125
по регулационния план на с.***, при съседи Г. Д., С. Д., шосе и улица.
Със Заповед №1630/02.11.1982 год. на Окръжен Народен Съвет - Враца е одобрен нов
кадастрален, застроителен и регулационен план на село ***, който е действащ. Съгласно
този план и разписен лист към него, имотът - дворно място от 2450 кв.м., парцел III, кв.125 е
обединен с още два имота в парцел V, пл.№ 277 и е записан като собственост на Селски
общински народен съвет /СОНС/, респективно на Община Козлодуйи, и е предназначен за
парк.
Това мероприятие не е реализирано,като по отношение на имота не е проведена
отчуждителна процедура и няма отчуждителна преписка. Община Козлодуй признава този
факт, като признава също, че за имота не е съставен акт за общинска собственост.
С две молби - вх.№903-94-360/26.06.2020 год. и вх.№ 903-94-360/24.08.2020 год.,
ищецът Р. К. Я. е поискал от Община Козлодуй при спазване на § 9, ал.1 ПЗР на ЗУТ вр. §2
ПЗР на ЗТСУ да прекрати незапочнатото отчуждително производство и да измени влезлия в
сила план по отношение на дворно място от 2450.00 кв.м., парцел III в кв.125 по
регулационния план на с.*** от 1908 год. В молбата е посочено, че имотът не е завзет до
30.10.1998 год. и собствениците го владеят и понастоящем, но са установили, че е вписан
4
като общинска собственост по силата на Заповед №1630/02.11.1982г. на ОНС-Враца,
издадена по реда на ЗТСУ. По делото липсват данни за изпратен отговор на тези молби от
Община Козлодуй.
От неоспореното заключение на вещото лице се установява, че спорният по делото
поземлен имот по плана на с.*** е с площ 2450 кв.м. и представлява парцела III в кв.125 при
съседи две частни лица, шосе и улица. За имота наследниците на б.ж. Д. Я. Т. притежават
нотариален акт за собственост от 1947 година. В Община Козлодуй се съхраняват два
регулационни и кадастрални плана на с.*** за процесния имот - стар план, одобрен през
1908 год. и план, одобрен през 1982 год., който е действащ и към момента. По проучвания
на вещото лице в Геокардфонд на АГКК - гр. София, за с.*** има още един регулационен
план, одобрен през 1928 год., където има формиране на нови квартали, които не касаят
кв.125. Според заключението на вещото лице, границите на имота съгласно нотариалния акт
за собственост от 1947 година и съгласно плана на с.*** от 1928 год., сравнен и със скицата
на имота по плана от 1908 год. са едни и същи. По плана от 1982 година и приложената
заповед №1630/02.11.1982 год. на ОНС -Враца вещото лице установява, че парцелите, които
по старите планове са били разделени в кв.125, в плана от 1982 година, вкл. процесната
парцела III, са обединени в един имот с кадастрален номер 277, т.е. за процесния парцел
заедно с останалите парцели в квартала с плана от 1982 год. са заличени регулационните
граници на всеки имот в стария кв.125 и са обединени в един имот с кадастрален номер 277.
Така към момента процесния имот попада в поземлен имот с пл.№277 и е определен за парк.
Според заключението на вещото лице, за процесния имот парцел III кв. 125 няма придаваеми
части от други съседни парцели, а единствено с одобрения план от 1982 год. дворищно
регулационните граници на имота са заличени и трите парцела, които са съществували в
стария кв.125 с номера I, II и III, са обединени в общ имот с пл.сн. № 277, като няма
парцели, от които да се придават части един към друг.
В устна обосновка в съдебно заседание вещото лице, извършило и оглед на имота, го
описва като тип ливада с единични дървета, разположен непосредствено до пътя с. *** - гр.
Козлодуй в края на селото, в регулация. На място е установило поставени от ищеца
циментови колове и ограда с бодлива тел, като това по твърдения на ищеца е извършено при
трасирането на имота от правоспособното лице М., който е направил съпоставката по стари
и нови планове. Вещото лице сочи още, че в част от имот пл.сн. №277 /извън границите на
спорния/, въпреки че е отреден за парк, има застрояване, като няма друг ПУП , който да сочи
изменение на плана от 1982 год., така че да е променено предназначението на имота за
озеленяване.
От разпита на свидетеля на ищеца П. С. се установява, че ищецът е негов роднина,
съседи са и се познават отдавна. Свидетелят знае имота от малък. Имота е в края на селото,
срещу "***". Бил е заграден с битница - дувар от тъпкана земя, и в него се отглеждал бостан,
боб. Дядото на ищеца ги водел там и те играели като деца. Имотът е голям, над два декара и
половина е според него. Преди няколко години имота също бил ограден от ищеца с тел, но
откраднали телта и колците. Последните години имота е ливада и се коси от ищеца. Спомня
си, че миналата година му паднала косачката в една шахта, източно на границата с двора.
5
Свидетелства, че ищецът стопанисва имота, като само го почиства и коси тревата. Не е
виждал в имота други хора освен ищеца и хора от селото, които си пасат добитъка. Не е
виждал, нито е чувал някой от държавата, полицията, община да гони ищеца от имота му.
Знае, че ищеца от около две години се интересува и подава молби за имота си.
От разпита на свидетеля Д. Ц. се установява, че познава ищеца Р. Я. като човек от
село. Свидетелят от 2002 година е земеделски производител, живее в края на селото към
"***". Знае имота, който се намира срещу "***" и е с площ около два декара и половина.
Пасял си е кравите в имота и ищецът изрично му заявил, че няма против. Според свидетеля,
през последните години ищеца се грижи за имота като го коси, а той взема тревата от него.
Заявява, че никой не го е гонил от имота и виждал в имота да пасат овце. Знае, че имота е от
дядото на ищеца. Знае, че след 2002 год. ищецът е поставил ограда на имота, но тя е била
открадната.
От разпита на свидетеля на ответника О. С. се установява, че е кмет на село ***.
Избран е на тази длъжност от 2012 година. Знае, че действащ регулационен план на селото е
от 1982 година. Запознат е със спорния имот. Имотът е зелена площ с дървесна
растителност. Според него, дърветата в имота са засадени и са чинари и липи. Свидетелства,
че имота се почиства и растителността в него се подкастря от служители на кметството.
Имотът не е ограден и в него всеки има свободен достъп. Помни имота в този вид от години и
не му е известно някога да е бил заграден. В имота не са извършвани промени и
преустройства. Не му е известно дали през годините е имало претенции за имота.
Свидетелства, че миналата година ищецът е идвал при него и се е интересувал от имота.
Срещата е била неофициална и той отговорил на ищеца, че не е от компетенцията на
кметството. Свидетелят не може да отговори на въпроса дали имота е включен в план
сметката на общината за поддръжка, но твърди, че работници по озеленяване към Кметство
*** кастрят дърветата в имота.
При така изложената фактическа обстановка РС-Козлодуй е приел, че предявеният
отрицателен установителен иск е процесуално допустим при обоснован правен интерес на
ищеца и основателен.
За да приеме иска за допустим, РС-Козлодуй се е позовал на т.1 от ТР №8/27.11.2013
год. по тълк.дело №8/2012 год. на ОСГТК на ВКС, като е посочил, че ищецът е доказал
правото на собственост на Д. Я. Т. върху спорния имот, както и че имотът е вписан като
общинска собственост по действащия план на с.*** от 1982 год. и разписен лист към него.
Относно процедурата по §9, ал.1 ПЗР на ЗУТ, съдът е посочил, че тя е неприложима в
конкретния случай и ищецът не може да иска отмяна на отчуждаването по този
административен ред, тъй като отчуждително производство по отношение на имота не е
проведено и не е започнало.
За да приема иска за основателен, РС-Козлодуй е посочил, че влезлият в сила общ
кадастрален, застроителен и регулационен план на с. *** от 1982 год. няма непосредствено
пряко отчуждително действие по отношение на имота, доколкото чл.110 от ЗТСУ /отм./ е
неприложим. Посочил е, че предвид отреждането на имота за парк, за придобиване на имота
от Общината е било необходимо издаване на заповед за отчуждаване, както и за
6
обезщетяване на собствениците, а по делото не е спорно, че отчуждителна процедура не е
започвана и осъществена, имота не е завзет, а мероприятието "парк" не е реализирано.
Затова Община Козлодуй не е придобила спорния имот с одобряване на плана с.*** от 1982
год. и имотът не се счита отчужден от наследниците по силата на заповедта, с която плана
от 1982 год. е одобрен. При този си извод е обсъдил и възражението на Община Козлодуй за
придобиване на имота по давност, като го е намерил за неоснователно, основано само на
неконкретните показания на свидетеля О. С. при безспорния факт, че мероприятието, за
което е отреден имота, не е реализирано и при показания на другите свидетели в обратен
смисъл.
Въззивната инстанция споделя фактическите и правни изводи на районния съд, и
намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния и
процесуалния закон и правилна преценка на доказателствата по делото, като на основание
чл.272 от ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
В отговор на изложените в жалбата оплаквания към мотивите на районния съд е
необходимо да бъдат добавени следните съображения:
Доводите във въззивната жалба касаят изключително наличието/липсата на правен
интерес у ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск, съответно
допустимостта на предявения иск и допустимостта на постановеното решение на РС-
Козлодуй. Тези доводи не са навеждани пред РС-Козлодуй, но доколкото касаят
допустимостта на иска, а оттам и на постановеното решение, въззивният съд е длъжен да ги
обсъди при служебната си проверка по чл.269, изр.1, пр.2 от ГПК.
Съобразно задължителните разяснения, дадени в ТР № 8/2012 от 27.11.2013 год. по
тълк.дело №8/2012 год. на ОСГК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има
възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
В производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът носи
тежестта да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а ответника - фактите,
от които произтича правото му - т.1 от ТР № 8/2012 год.
В конкретния случай ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на
отрицателния установителен иск с притежавано от наследодателите му право на собственост
върху конкретно обособен имот преди одобряването на нов кадастрален, застроителен и
регулационен план на с. ***, извършено със Заповед №1630/ 02.11.1982 год. на Окръжен
Народен Съвет - Враца, с факта, че за този имот не е провеждана отчуждителна процедура и
не е заплатено обезщетение, с факта, че с плана от 1982 год. границите на имота са заличени
и той е включен в общ парцел с още два имота, отреден е за мероприятие на Държавата по
чл.22,ал.1 от ЗТСУ /отм/ - за парк, като въпреки липсата на отчуждителна процедура, по
разписен лист към плана от 1982 год. новообразуваният имот - парцел V, имот кад.№277, е
записан като собственост на Селски общински народен съвет /СОНС/.
Иначе казано, гражданско-правният спор, иницииран с предявяването на
отрицателния установителен иск, не касае нито законосъобразността на мълчаливия отказ на
7
Община Козлодуй да се произнесе по молбите на ищеца за приложение на § 9, ал.1 от ПЗР
на ЗУТ / молбите намират своето правно основание в § 9, ал.2 ПЗР на ЗУТ и чл.208 вр. с чл.
134,ал.2,т.1 от ЗУТ при изложените в тях доводи /, нито отношения между ищеца и
общинската администрация във връзка с неприключила отчуждителна процедура -
твърдението в исковата молба е, че такава не е започвала, като не са издавани заповеди за
отчуждаване и обезщетяване на съсобствениците / Д. Я. Т. е починал преди одобряване на
плана от 1982 год./, нито отношения между ищеца и общинската администрация по
процедура по изменение на плана / кадастралния, застроителен и регулационен план на
с.*** от 1982 год./.
Предмет на отрицателния установителен иск е правото на собственост на ответната
Община Козлодуй при изложените по-горе обстоятелства - отреждане на имота за парк /за
обществено мероприятие/ с плана от 1982 год., липсата на процедура по отчуждаване на
имота и обезщетяване на съсобствениците, липсата на завземане на имота и вписването му в
разписния лист като държавна / тогава/, респективно общинска собственост /сега/ -
собственост на Селски общински народен съвет.
При така очертания предмет на спора ОС-Враца намира за неоснователни доводите
на Община Козлодуй във въззивната жалба, че спорът е административно правен и не е
подведомствен на гражданския съд / чл.14 от ГПК/.
Неоснователен е и доводът, че правен интерес от ищеца не е обоснован, тъй като
отричането на правото на ответника не би довело до защита на притежавано от ищеца
самостоятелно право или възникване на такова право, доколкото неосъществяването на
фактическия състав на §9, ал.2 ПЗР на ЗУТ няма за правна последица ex lege възстановяване
на положението отпреди отчуждаването и възникване право на собственост в патримониума
на ищеца.
Този довод е неоснователен на първо място поради факта, че по делото е
установено, доказано и неоспорено от Община Козлодуй обстоятелството, че отчуждаване
няма - кадастралния, застроителен и регулационен план на с.*** от 1982 год. /ПУП/ няма
непосредствено пряко отчуждително действие, а отчуждителна процедура в периода от
влизане в сила на Заповед №1630/02.11.1982 год. на ОНС –Враца, с която плана е одобрен,
до 14.10.2020 год., на която дата е депозирана исковата молба на Р. Я., процедура по
отчуждаване на бившия парцел III в кв.125 по регулационния план на с.*** от 1908 год. не е
започнала и не осъществена. А при липсата на отчуждаване е безпредметно да се обсъжда
дали неосъществяването на фактическия състав на §9, ал.2 ПЗР на ЗУТ /явно се има предвид
незавземането до 30.09.1998 год на имот, за който е започнало отчуждително производство,
до 30.09.1998 год./ би довело да възникване право на собственост в патримониума на ищеца.
При гореизложеното и ОС-Враца приема, че недовършената процедура по §9, ал.2 ПЗР на
ЗУТ, инициирана по молба на ищеца Р. Я., е ирелевантна за настоящия правен спор, тъй
като тя е приложима само относно имоти, за които е започнала отчуждителна процедура, но
не са завзети до 30.09.1998 год, съответно ищецът не би могъл да защити или възстанови
свои права по този ред, който безспорно е административноправен.
На следващо място, този довод е неоснователен и поради факта, че правният
8
интерес от предявяването на отрицателния установителен иск се обосновава с наличието на
твърдяно и защитимо право на собственост, което за ищеца произтича от наследствено
правоприемство от прекия му наследодател К. Д. Я. – единствен син и наследник по закон
на бившия собственик Д. Я. Т., което право се оспорва ответника.
Действително, с представените по делото нотариален акт от 1947 год и
удостоверение за наследници ищецът се легитимира като съсобственик, а не като единствен
собственик на спорния имот, но в трайната си съдебна практика ВКС приема / напр.
Решение № 11/01.02.2018 г. по гр.д.№ 1131/2017 г. , ІV г.о.. на ВКС, Решение №
820/27.05.2010 г. по гр.д.№ 768/2009 г., І г.о. на ВКС, Решение № 728/02.11.2010 г. по гр.д.№
213/2010 г., І г.о. на ВКС, Решение № 553/08.09.2010 г. по гр.д.№ 1692/2009 г., І г.о. на ВКС
и др/, че искът за защита право на собственост може да бъде предявен самостоятелно от
всеки от съсобствениците, без да е необходимо останалите да участват в процеса. Правото
на ищеца да търси защита не само по отношение на собствените си права, но и по
отношение на целия имот произтича от това, че като съсобственик той може да ползва
цялата вещ независимо колко и кои са съсобствениците на имота. Съсобствениците в
производството по иск за собственост не са необходими, а обикновени другари, поради
което не е необходимо участието на всички, а постановеното решение по отношение на един
от тях не обвързва със сила на присъдено нещо и останалите. Като взема предвид тази
съдебна практика и като отчита, че в конкретния случай е предявен отрицателен
установителен иск и предметът на спора не е правото на собственост на ищеца, а
отричаното от него право на собственост на ответника, настоящият съдебен състав намира
иска за допустим и на това основание.
Неоснователен е и следващия довод на Община Козлодуй във въззивната жалба, че
ищецът няма правен интерес от предявяване на иска, тъй като Община Козлодуй до
депозиране на исковата молба не е оспорвала правото му на собственост. Такава е позицията
на Община Козлодуй във въззивното производство, но в първоинстанционното
производство тя се е позовала на право на собственост както по силата на записа в
разписния лист към плана на с.*** от 1982 год. / "...като за собственик на имот с
планоснимачен номер 277 е посочен Селски общински народен съвет /СОНС/, което е
индиция за обстоятелството, че Община Козлодуй е собственик на процесния имот, който е
предназначен за парк, видно от разписния лист и от действащия план, и предназначението
на съществуващите зелени площи, реализирани съгласно предвижданията на плановете, не
може да се променя", така и на право на собственост по силата на изтекла в нейна полза
придобивна давност.
Неоснователен е и доводът на Община Козлодуй във въззивната жалба, че при запазено
по силата на §6,ал.1 от ПЗР на ЗУТ действие на подробните градоустройствени планове,
приети при действието на отменения ЗТСУ, какъвто е и кадастралния, застроителен и
регулационен план на с.*** от 1982 год., и при погрешен според ищеца запис в разписния
лист към плана, то пътят за защита на правата му е по чл.54 вр. с §4, т.2 от ПЗР на ЗКИР, т.е.
отново по административен ред, а не по ГПК, като в тази връзка е достатъчно да се посочи
нормата на чл.54, ал.2 от ЗКИР и да се отбележи възприетото в т.5 от ТР №8/2014 от
9
23.02.2016 год. по тълк.дело №8/2014 год. на ОСГК на ВКС, че производството по предявен
иск с правно основание чл. 53, ал.2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2
ЗКИР, не е обуславящо по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за производството по предявен
иск за собственост на същия имот.
Неоснователен е и последният довод, че искът е недопустим и неоснователен, тъй като
от събраните доказателства не се установява, че ищецът е собственик на процесния имот,
тъй като представения нот. акт №127, том.3, регистър 1186, нот.дело №547/1947 г. не
съдържа описание на продадения имот, което да е годно да индивидуализира имота в
достатъчна степен, включително по начин да направи възможно съставянето на извод за
идентичност на имота, описан в нотариалния акт на праводателя на ищеца / парцел III в
кв.125 по плана на с.*** от 1908 год./ с вписания в разписния лист и плана, одобрен със
заповед № 1630/02.11.1982 год. недвижим имот / парцел V, пл.№277 по плана от 1982 год.
Представените от ищеца Удостоверение за наследници изх.№69/25.05.2017 год. и нот. акт
№127, том.3, регистър 1186, нот.дело №547/1947 год. са достатъчни , за да бъде направен
извод за доказано право на собственост на ищеца върху идеални части от спорния имот,
което е придобил по силата на наследствено правоприемство от своя пряк наследодател К.
Д. Я., а идентичността на бившия парцел III в кв.125 по плана на с.*** от 1908 год. с част от
новообразувания парцел V, пл.№277 по плана от 1982 год. е установена от заключението на
вещото лице инж.А..
При всичко гореизложено настоящият състав на ОС-Враца приема,че предявеният пред
РС-Козлодуй отрицателен установителен иск е процесуално допустим, като очертаният с
него спор е гражданскоправен, а не административноправен, тъй като не касае отношенията
между физическо лице и общинска администрация във връзка с неприключила
отчуждителна процедура, респективно процедура по изменение на плана от 1982 год.
Допустимо, като постановено по допустим иск , е и обжалваното пред ОС-Враца
решение №260135/16.06.2021 год. по гр.дело №870/2020 год. по описа на РС-Козлодуй,
След като ищецът е доказал фактите, от които произтича наличието на твърдяното от
него защитимо право, с което обосновава правния си интерес от предявяването на
отрицателния установителен иск, ответникът дължи доказване на твърдените от него факти,
от които произтича съществуване на неговото право на собственост, отричано от ищеца.
Извън доводите за недопустимост на иска и за недопустимост на постановеното от РС-
Козлодуй решение по този иск, пред въззивната инстанция Община Козлодуй поддържа и
заявеното пред РС-Козлодуй възражение за придобиване на имота по давност, основано на
показанията на разпитания като свидетел О. С. - кмет на с.***, че имотът се почиства и
растителността в него се подкастря от служители на кметството, които действия според
въззивника са достатъчни за обосновано предположение, че Общината свои имота, т.е.,
отнася се към същия като към свой собствен.
Това възражение е неоснователно, като тук съдът ще се съгласи със заявеното с
отговора на въззивната жалба становище на пълномощника на Р. Я. за раздвоение в
позицията на Община Козлодуй по въпроса оспорва или не правото на собственост на
ищеца пред районен съд.
10
Възражението е неоснователно, тъй като О. С. свидетелства за обстоятелства след 2012
год., при което до предявяване на иска не са изтекли 10 години. Отделно от горното, в
случая по силата на §6,ал.1 от ЗУТ е приложима и разпоредбата на чл.208,ал.1 от ЗУТ,
регламентираща сроковете за започване на отчуждителни процедури, която според
настоящия състав изключва придобиване по давност на имот, отреден по ПУП за озеленена
площ - парк, от страна на адресата на задължението за провеждане на тези процедури, в
случая Община Козлодуй, до изтичане на предвидения в правната норма срок. ЗУТ е в сила
от 31.03.2001 год., а срокът за започване на отчуждителни процедури за имоти, предвидени
за озеленени площи, е 15 години от влизане в сила на плановете, от което следва, че до
31.03.2016 год. придобивна давност в полза на Община Козлодуй не е текла.
При всичко гореизложено настоящият състав на ОС-Враца намира, че обжалваното
решение на РС-Козлодуй е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено, но
с една корекция, а именно:
РС-Козлодуй е признал за установено в отношенията между страните по делото, че
ответната Община Козлодуй не е собственик на недвижим имот, съставляващ дворно място
от 2450 кв.м., парцел III, кв.125 по регулационния план на с.*** от 1908 год. / парцел V,
кв.277 по неприложен план на селото от 1982 год., съобразно вписване в разписен лист/, без
да съобрази, че парцел III, кв.125 по регулационния план на с.*** от 1908 год. не е
идентичен с парцел V, кв.277 по неприложен план на с.*** от 1982 год., а е част от него,
както и че точната идентификация на новообразувания имот е парцел V, имот кадастрален /
планоснимачен/ №277 в кв.122 по плана от 1982 год., а не парцел V в квартал 277.
При този изход на спора право на разноски има само въззиваемият Р. К. Я., които
според представения списък по чл.80 от ГПК възлизат на 600.00 лева за адвокатско
възнаграждение.
В хода на устните състезания пълномощникът на въззивника е направил възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът, предвид
разпоредбата на чл.7,ал.,т.4 от Наредба №1 от 09.09.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, намира за неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271,ал.1,пр.1-во от ГПК, Окръжен съд-
Враца
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260135/16.06.2021 год., постановено по гр.дело
№870/2020 год. по описа на РС-Козлодуй, с което състав на съда е уважил предявения
от ищеца Р. К. Я. от с.***, Община Козлодуй отрицателен установителен иск, като е
признал за установено в отношенията между страните по делото, че ответната Община
Козлодуй не е собственик на недвижим имот, съставляващ дворно място от 2450 кв.м.,
парцел III, кв.125 по регулационния план на с.*** от 1908 год., представляващо част от
парцел V, имот кад. №.277 в кв.122 по неприложен регулационен и кадастрален план
11
на с.*** от 1982 год., съобразно вписване в разписен лист.
ОСЪЖДА Община Козлодуй, БУЛСТАТ ***, с адрес гр. ***, представлявана от
кмета М. Г. Н. да заплати на Р. К. Я., ЕГН: **********, с адрес с.***, Община
Козлодуй, *** направените съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция в
размер на 600.00 /шестстотин / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12