Р Е Ш Е Н И Е
№
260870
гр.
Перник, 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на девети
юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА КИРИЛОВА
при
секретаря Д. Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 6572 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Й.Д.Й. чрез своя баща и
законен представител Д.Й.К.,*** е предявен осъдителен иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 6000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания,
неудобства, уплаха, причинени от ухапване от безстопанствено куче, ведно със законната
лихва за забава, считано от 28.11.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 28.11.2020 г. малолетният ищец се намирал
пред жилищен блок с адрес гр. Перник, кв. „***, когато безстопанствено куче го
е подгонило и съборило на земята. Това причинило охлузвания по крайниците на
тялото, което наложило обработване и превързване на наранените места. В първите
дни на лечението ищецът изпитвал силни и нетърпими болки, което създавало трудности
от различно естество в личния живот, включително изпитвал и силен страх. Също
така, по време на лечението и възстановителния период детето търпяло неудобства,
свързани с манипулациите.
Ответната
страна в
отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище
за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Изразява становище за липсата на доказателства, установяващи фактите, изложени
в исковата молба. Твърди, че претендираното обезщетение
е завишено. Въвежда възражение за съпричиняване, тъй
като ищцовата страна бездействала за
индивидуализиране на животното, което било свързано с доказване на квалификацията
„безстопанствено куче“.
В съдебно заседание страните изпращат представители, които
поддържат заявеното в исковата молба и в писмения отговор. Претендират
разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд Перник е сезиран осъдителен иск правно основание
чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Когато вредоносните
последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено
да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази
работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр.
с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние
(действие или бездействие) на
лицата, на които е възложил да упражняват надзора и грижите за безстопанствените
кучета. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение
на предписани или други общоприети
правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения,
дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от
Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази
работа, е за чужди противоправни и виновни действия
или бездействия. Тази отговорност
има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването
на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени
вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и
да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959
г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникне притезателното
право на увредения от нападение от безстопанствено куче срещу Община Перник за
обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя
при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да
бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение и 2)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа от Община Перник чрез своето действие или бездействие.
Не е спорно правнорелевантното
обстоятелство, че на 28.11.2020 г. на посоченото в исковата молба време и място
малолетният ищец е бил нападнат от куче, в резултат на което са настъпили
травматични увреждания. Посочените факти се изясняват безпротиворечиво
от събраните по делото писмени и гласни доказателства – амбулаторен лист от
28.11.2020 г., съдебно-медицинско удостоверение № 248/2020 г., СМЕ, обясненията
на ищеца, разпита на свид. А.В.К. и свид. А.Е.А..
Спорното между страните обстоятелство е чия собственост е кучето, нападнало
ищеца, съответно – дали ответникът е материално легитимиран по настоящата
претенция.
От обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 15 ЗЗакрД, както и от разпита на свид.
А.К. – и двамата изслушани в присъствието на социален работник от Отдел
„Закрила на детето“, се установява, че през 2020 г. двамата играели навън в кв.
„***“ и решили да се приберат в дома на ищеца, за да продължат играта си там. Докато
децата вървели към блока, били подгонени от две черни кучета – свид. К. избягал в посока на площадката, а ищецът – към
магазина. Едното куче спънало ищеца в краката, ищецът паднал по гръб, а кучето
се хвърлило към него и се опитало да го ухапе по лицето. Ищецът успял да спре
кучето с ръце, но междувременно кучето го ударило по лицето и ръцете. Ищецът
избутал кучето, станал и тръгнал към площадката, като след това дошъл баща му и
изгонил кучето. В обясненията си ищецът изяснява, че тези две кучета винаги са
зад жилищния блок, като някои съседи ги хранели. Понастоящем едното куче било
хванато от „Четири лапи“, а другото продължава непрекъснато да обитава
пространството около блока. Ищецът няма спомен и не може да посочи кое от двете
кучета го е нападнало. Посочва, че не си е играл с кучетата, а преди това е
имало и други нападения. Посочва, че около седмица след инцидента е имал рана и
е изпитвал болки в китката, но се чувства изплашен, често си спомня за
неприятната случка и е посещавал баячка.
От показанията на свид. А.К. се
изяснява, че кучетата са две и си приличат, тъй като са с черна козина, но
едното е женско, а другото – мъжко, като женското било с по-малък размер от
мъжкото, а мъжкото – по-високо. Нееднократно в разказа си свид.
К. посочва, че конкретно женското куче е нападнало ищеца. Споделя, че
понастоящем пред блока им има само едно куче – женското, което е нападнало Й.,
като след нападението не е виждал повече другото (мъжкото) куче. Свидетелят
изяснява, че съсед от блока е направил къщичка за кучетата, дава им храна и понякога
ги разхожда, но същите са отвързани и нямат каишка, като според свидетеля за
женското понастоящем се грижи съсед. Свидетелят уточнява, че преди инцидента Й.
не се е страхувал от кучета, но след случката изпитва страх.
По делото е представена Декларация за осиновяване на домашен
любимец № 19/13.04.2019 г. по чл. 47, ал. 2 от Закона за защита на животните
(ЗЗЖ), видно от която лицето Р.Т.С. е взела за отглеждане като компаньон куче с
чип № 100235000012411, с черен цвят, от мъжки пол, което да бъде отглеждано на
адрес в кв. ***. В декларацията е отразено съгласието на осиновителката
представител на приюта да проверява дали за животното се полагат нужните грижи.
От констативен протокол № 151/07.12.2020 г. се установява,
че на посочената дата ветеринарен лекар в ОПБК кв. Кристал и негов колега са
заловили куче на адреса в кв. *** от мъжки пол, черен цвят, около 30 кг, на
възраст 2 години.
Видно от Декларация за осиновяване на домашен любимец №
109/16.12.2020 г. по чл. 47, ал. 2 от ЗЗЖ, трето лице – И.С.Д. е взел за
отглеждане като компаньон същото куче с чип № 100235000018411, с черен цвят, от
мъжки пол, без посочен адрес на отглеждане. В декларацията е отразено
съгласието на осиновителя представител на приюта да проверява дали за животното
се полагат нужните грижи, като е удостоверено, че същият е получил паспорт за
животното.
Разпитан в с.з., свид. А.Е.А. –
ветеринарен лекар, споделя, че през април 2020 г. след сигнал за агресивни
кучета е отишъл на място и прострелял кучето с дистанционна упойка. Посочва, че
кучето се намирало покрай бл. 91 и било само, като го описва като черно, мъжко,
около 30 кг., поради което много трудно успял да го качи в колата, за да го
закара в приюта, където кучето било кастрирано и с поставен чип и ушен номер. В
приюта кучето стояло около 2-3 дни, след което дошло трето лице – Р.Т., с която
възникнал конфликт, доколкото същата твърдяла, че кучето е нейно и че го гледа,
подписала декларация за осиновяване и взела кучето. Кучето не реагирало
агресивно спрямо Т., според свидетеля – вероятно защото тя го храни. Свидетелят
твърди, че в квартала по принцип имало и други кучета, но същите не били агресивни.
През декември 2020 г. последвал втори сигнал, след инцидент с ухапване на дете.
Свидетелят отишъл на място до бл. 91 със свой колега и същото куче избягало от
тях, тъй като инстинктивно знаело, че ще го заловят. На място дошла Р.Т. и
отново предизвикала конфликт, но свид. А. отново заловил
кучето с дистанционна упойка и го завел в приюта. Р.Т. дошла в приюта, придружена
от мъж, който сам осиновил кучето. Свидетелят изяснява, че ветеринарите
събеседвали с осиновителите и отишли на място, за да видят къде ще бъде
отглеждано кучето.
Видно от приложената жалба, вх. № 20/Д-681 от 30.11.2020 г.,
два дни след процесния инцидент бащата на ищеца е
депозирал в Община Перник жалба, с която е описал инцидента по време и място и
е сигнализирал за две безстопанствени кучета, едно от които е нападнало сина
му. В сигнала е отразено, че кучетата и друг път са реагирали нападателно, иска
се съдействието на общината, като е посочено, че в предходните два дни
двукратно е подаван сигнал на спешен телефон 112. Жалбата е придружена от копие
на амбулаторния лист и медицинско удостоверение.
При тези данни съдът намира, че ответникът е материално легитимиран по предявените искове.
Съображенията за това са следните.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗЗЖ общинските съвети приемат
програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат
средства за изпълнението им, като кметовете на общини организират изпълнението
на тези програми и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред изпълнителния
директор на Българската агенция по безопасност на храните. В ЗЗЖ са предвидени
редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените
кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета да не са на свобода в
населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. С оглед
на това законът предписва, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор
всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и
настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ).
Следователно, основната мярка за надзор
е именно настаняването на кучетата в приюти – арг.
чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, като само по изключение
се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети - чл. 47, ал. 3
ЗЗЖ. Ако е било проявено агресивно поведение от безстопанствени кучета, то
тогава се касае до грешна преценка на общинските органи да върнат кучетата по
местата, от които са взети, вместо да ги настанят в приюти. Следователно,
надзорът и грижите по отношение на безстопанствените кучета са възложени на
общините чрез техния изпълнителен орган – кмета.
По делото бе установено, че към процесната
дата две черни кучета са обикаляли междублоковото пространство в кв. „***“, при
бл. 91. При съвкупната преценка на ангажираните писмени и гласни доказателства,
съдът намира, че не кучето, което е било осиновено, е предизвикало процесния инцидент, а другото куче, което не е било
залавяно и за което няма налице данни да е собственост на конкретно физическо лице,
като животно-компаньон съгласно чл. 33 и сл. ЗЗЖ.
Свид. К. нееднократно посочва, че ищецът
е бил нападнат от женско куче,
по-малко по размер, а съгласно данните в двете декларации, кучето, дадено за
осиновяване, е било мъжко. Соченото обстоятелство се подкрепя от споделеното от
свид. А., че първият път, когато е завел мъжкото куче
в приюта, му е било трудно да го пренесе сам, тъй като същото е било около 30
кг. Същевременно от обясненията на ищеца, както и от разпита на свид. К., категорично се установява, че при нападението
кучето е повалило ищеца на земята, но той е успял да го избута и да избяга от
него. При изясняване на тези фактически положения, съобразно житейската логика
и опитните правила, след като мъж на физическа възраст 43 години е бил затруднен
да вдигне сам кучето, а малко 9-годишно дете е успяло да го избута, се налага доказателственият извод, че двете кучета са били различни –
още повече с оглед данните от разпита на свид. К., че
именно по-малкото, женско куче е нападнало ищеца. В този смисъл по същество са
и мотивите към Решение № 262/11.05.2010
г. по № 1155/2009 г. по описа на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК: „Съдът е длъжен да съобрази естеството на
факта, подлежащ на доказване и да се ръководи не само от буквалното
възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така също и от житейската логика
и опитните правила.“
Обстоятелството, че кучетата са били хранени от трети лица,
също не променя доказателствения извод на съда, че
липсват данни именно кучето, нападнало ищеца, да е било осиновявано и е
собственост на трето лице. Наред с изложеното, в своята практика и ВКС
нееднократно се е произнасял, че „безстопанствено“ по смисъла на чл. 70 от Закона
за ветеринарно-медицинската дейност (отм.) е всяко животно, което „не е в определено за това място, или в дом и
няма стопанин с него. Дори да го хранят хората от квартала, то по смисъла на
посочения текст е безстопанствено“ (Решение №639/02.07.2009 г. по дело №2398/2008 г. на ВКС). Същевременно
липсват и данни кучето да е било регистрирано по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност, вр. чл. 37 ЗЗЖ.
Наред с изложеното, от разпита на свид.
А. се установява, че преди осиновяването на мъжкото куче служителите отишли на
място, за да видят къде ще бъде отглеждано кучето. От гласните доказателства се
изясни, че кучето винаги е обитавало междублоковото пространство, а не жилище
на осиновителя, за което да се направи преценка за съответствие с изискванията
по чл. 34 ЗЗЖ. Тоест, на практика кучето фактически е било върнато обратно там,
откъдето е взето. Съгласно чл. 48 ЗЗЖ след залавянето на безстопанствени кучета
не се допуска същите да бъдат връщани в близост до площадки за игра, за каквато
са налице данни, че е имало в близост до местонастъпването
на инцидента (с оглед данните от изслушването на ищеца и от разпита на свид. К., от които се изяснява, че свид.
К. избягал именно към площадката) и в този смисъл с действията си общината е
нарушила изискванията на ЗЗЖ. Същевременно с оглед декларираното от
осиновителите съгласие представители на приюта да извършват проверки дали за
животното се полагат нужните грижи, няма данни такива последващи
проверки да са били извършвани и общинските служители в действителност да са
изследвали по какъв начин и къде на практика се отглежда кучето, след като вече
е било дадено на трети лица.
Съдът намира, че макар общината да е въвела в известна
степен мерки за надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се на нейна
територия, те не са приложени адекватно
и не са били достатъчни, като по улиците на гр. Перник са останали
агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки телесни увреждания и
психически стрес. В процесния случай не е положена
дължимата грижа за изпълнение предписанията на закона и в този смисъл е налице противоправно поведение.
Следователно, доказано е виновното неизпълнение на
нормативно установеното задължение Община Перник чрез своите служители да
осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината,
незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е установен
фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечитално-гаранционната
отговорност на ответната община за противоправното
бездействие на нейни служители – по реда на чл. 49 ЗЗД.
По
размера:
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
От анализа на медицинската документация – амбулаторен лист
от 28.11.2020 г., съдебно-медицинско удостоверение № 248/2020 г., СМЕ, се
изяснява, че при нападението са били причинени охлузване по десния лакът,
охлузвания по гръбна повърхност на дясна ръка,
охлузване по гръбна повърност
на втори и трети пръсти на дясна ръка и дясна тазобедрена област, както и
дребни охлузвания по ляво коляно. Посочените увреждания са резултат от
действието на твърди тъпи предмети, причинили са страдание и е възможно да са
получени по начин и време, съобразно описаното в исковата молба. Съгласно
данните на съдебно-медицинската експертиза, която съдът кредитира изцяло като
компетентна и задълбочена, през периода на лечението ищецът е търпял болки и
страдания, като през първите 7 дни същите са били с по-голям интензитет, но не
се очакват трайни последици от получените увреждания. През възстановителния
период – около 15 дни при нормално протичане според експерта, ищецът е търпял
неудобства в санитарно-хигиенно отношение, тъй като раните не бива да се мокрят
в периода на заздравяване.
По делото е изслушана съдебно-психиатрична експертиза, която
съдът кредитира като изготвена компетентно, безпристрастно и изчерпателно.
Съгласно експертните данни ищецът преживява житейската ситуация психотравмено и проявява симптоматиката на общо стресово
разстройство. Във възстановителния период след ухапването, по анамнестични данни се наблюдават прояви на
емоционално-волева лабилност и напрежение, тревожни симптоми, отбягване и лека
емоционално-волева потиснатост, нарушен сън с нощни страхове, както и
многократно възпроизвеждане на ситуацията. Острото стресово разстройство възниква
в отговор на стресогенното събитие, което е с
временен и преходен характер и би могло да продължи до няколко седмици. Фобийното преживяване на ситуацията обаче остава и на този
етап и дори при липса на реална житейска опасност, ищецът и понастоящем изпитва
напрежение и страх при вида на кучета. Съгласно данните в научната литература,
фобията е свързана с очакване на опасност от определени стимули и стимулни ситуации, които постоянно и натрапливо
се активират в човешкото съзнание и личността е принудена постоянно да мисли за
опасния стимул много повече, отколкото е необходимо на останалите хора. Фобията
предизвиква толкова високо ниво на тревожност, че страдащият е в състояние на
вцепенение и не е в състояние ефективно да редуцира тревожността и да се справи
с нея /„Обща психопатология“, Стойков, И., с. 157 и сл./.
Понастоящем при детето се установяват изразни симптоми на
тревожност и възстановяване на фобийните изживявания,
както и реминисценции, изразяващи се в многократно възпроизвеждане на събитието
и блокиране на ежедневни дейности от стресовите изживявания. Благодарение на
подкрепата на близките състоянието не
прераства в по-тежко психическо разстройство, но се оформя фобия към кучета,
която може да даде отражение в поведението на детето. Експертът е посочил, че
за бъдещ период е възможно при провокация и пренапрежение от различно естество
– физическо и емоционално, да се обостри конкретната фобийна тревожност и е възможно това да даде отражение
върху ежедневните дейности. В този смисъл останалата фобийна
активност, може да обуслови определена нарушена адаптивност или поведенчески
прояви в детето.
При определяне на заместващото обезщетение съдът съобрази, възстановителният
период на физическите травми и интензитетът на същите, които не са прекомерни,
с оглед други идентични случаи. Съдът подложи на внимателен анализ данните за
възрастта и личностните характеристики на детето, събрани чрез СПхЕ и чрез гласните доказателствени
средства. Процесният случай касае внезапно нападение
над дете, осъществило се докато детето се е прибирало от игра към своя дом. От
гласните доказателствени източници бе установено, че
детето реално е изпитвало и физическа болка, страх, симптоматика на посттравматичен
стрес, с тенденция за трансформиране към фобийно
състояние. Въпреки липсата на дългосрочни физически усложнения, се наблюдават негативни
психически преживявания, които могат да имат относително дългосрочни
последствия, свързани с нарушения в ежедневната дейност, отключване на фобията
в зряла възраст, реминисценции при съответен стимул и нарушена адаптивност в
поведенческите прояви. Същите не прерастват към по-тежко психическо разстройство
благодарение на подкрепата на близките. Ето защо съдът намира, че адекватното
заместващо обезщетение за болките, преживения от пострадалия стрес, уплаха и
дългосрочни последици за нормалното психично функциониране, следва да бъде в размер
на 4000 лв.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди трябва да бъде уважен за тази
сума, а отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер от 6000 лв. Върху главницата следва да бъде присъдена и законната лихва,
считано от датата на увреждането.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 780,04 лв., пропорционално на уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 3, вр.
ал. 8 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно частта, в която исковете
са отхвърлени, а именно – 66,66 лв., при определено юрисконсултско възнаграждение в поискания размер от 200 лв.
Така при компенсация на двете насрещни вземания ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 713,38 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА
ПЕРНИК, ЕИК *********, гр.
Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, представлявана от кмета Станислав
Владимиров, чрез юрк А.А. да заплати на Й.Д.Й., ЕГН **********, с
адрес *** 89/8 Б, действащ чрез своя баща и законен представител Д.Й.К. с ЕГН **********,
чрез адв. Р.З., на
основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 4000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства, уплаха, причинени от
ухапване от безстопанствено куче, настъпило на 28.11.2020 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на увреждането – 28.11.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 4000 лева до пълния предявен размер от 6000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК ********* да заплати
на Й.Д.Й., ЕГН **********, действащ чрез своя
баща и законен представител Д.Й.К.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 713,38 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.