№ 3122
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100514620 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 13493/08.07.2024 г., допълнено с решение №
18512/14.10.2024 г. и с определение № 41663/14.10.2024 г., постановени по
гр.д. № 56710/2023 г. на СРС, ГО, 168 състав, ответникът Гаранционен фонд,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *********, е осъден да
заплати на Т. Г. Н., с ЕГН: **********, на основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557,
ал.1, т.1 КЗ сумата от 900 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени, вследствие на
противоправното поведение на водач, нарушил правилата на чл. 25 от ЗДвП на
05.09.2022г. в град София, на ул. „Самоковско шосе“, който напуснал
местопроизшествието, и не е бил установен, ведно със законната лихва върху
сумата за периода– 08.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
като искът е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 900 лева до
пълния претендиран размер от 3000 лв.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен частично предявеният
иск с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал.1, т.1 КЗ, е постъпила
въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Т. Г. Н., в
която се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е
определил размер на дължимото обезщетение от 3000 лв., но неправилно е
приел съпричиняване от 70 %. Поддържа се, че фактът, че пострадалата е била
1
права не може да обоснове извод за наличие на съпричиняване, още повече
липсвало нормативно установено задължение пътниците в градския транспорт
да пътуват седнали. Навежда е, че при инцидента ищцата се е държала за
предвиденото за това място в превозното средство – обезопасителна тръба,
като неправилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на
свидетеля И..И., управлявал автобуса при настъпване на инцидента, доколкото
същият бил заинтересован и няма как да си спомня в такива подробности
детайли от събитието. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен в цялост,
като бъдат присъдени и сторените разноски.
Въззиваемият ГАРАНЦИОНЕН ФОНД оспорва подадената въззивна
жалба. Счита решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за
правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни
материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да
следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд
намира следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба на Т. Г., срещу
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД за осъждане на ответника, за заплащане на сумата от
3000 лева представляващи неимуществени вреди претърпени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.09.2022г. в град София, на
ул. „Самоковско шосе“, причинено от водач, който напуснал
местопроизшествието, който не е бил установен.
Първоинстанционното решение в частта, в която предявеният иск е
уважен за сумата от 900 лв., не е обжалвано и е влязло в законна сила, т.е. със
сила на пресъдено нещо е установено, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждания, причинено от
неустановено МПС. Единственият спорен момент, подлежащ на установяване
в рамките на въззивното производство, е дали е налице съпричиняване от
страна на ищцата на вредоносния резултат и съответно какъв е размерът на
дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.
2
От представените по делото писмени доказателства – докладна записка и
сведения от свидетелските показания на свидетелите И.Ц.И. и Д.С.Д., и от
заключението по допуснатата съдебно автотехническа експертиза се
установява, че на 05.09.2022г. ищцата била пътник на автобус с peг. №
*********, на Столичен градски транспорт по линия №3, управляван от
И.Ц.И.. В района на бул. „Самоковско шосе“, № 13 от пресечна улица от
дясната страна на пътното неустановен водач, управлявал неустановен
автомобил, с неустановени марка, модел и регистрационни номера предприел
маневра ляв завой за включване на бул. „Самоковско шосе“. За да
предотврати настъпване на ПТП водачът на автобус с peг. No *********
И.Ц.И., намалил рязко скоростта. Свидетелят И..И., разпитан в хода на
първоинстанционното производство твърди, че ищцата не се е държала за
обезопасителна тръба или дръжка на автобуса, а се е държала за нейната
количка. Въззивният съд кредитира показанията на свидетеля, доколкото
същите са логични и кореспондират с останалите доказателства по делото и
приема, че при настъпване на процесното ПТП ищцата е била права и не се е
държала. Същевременно от изготвената комплексна САТЕ и СМЕ се
установява, че травмите на ищцата не биха се причинили, ако тя е успяла да се
задържи при внезапното спиране на автобуса. Вещото лице е посочило, че
когато възникнат внезапно интерционни въздействия е налице достатъчна
кинетична енергия за да се преодолее дори здрав захват и да се наруши
опората на тялото, а с това да последва падане и удар в близкостоящи
предмети от интериора. Експертизата заключва , че в процесния случай е
можело да се предотврати настъпвалите или част от настъпилите трамватични
увреждания при ищцата при положение, че същата се е държала достатъчно
здраво за осигурителните тръби в автобуса и своевременно е възприела
опасността. Въззивният съд намира, че действително стоенето прав в движещ
се автобус от пътник без да се държи за обезопасителна тръба е действие,
което обективно би могло да съпричини вредоносния резултат при настъпване
на ПТП и съответно падане на пътника, но в конкретния случай видно от
експертизата предотвратимостта на падането се свързва с още едно условие –
своевременно възприемане на опасността от пътника, т.е. дори ищцата да се
беше държала за обезопасителна тръба в автобуса при настъпване на
произшествието, отново биха настъпилите трамватични увреждания при липса
на своевременно възприемане на опасността от внезапно спиране на автобуса.
За пътниците в автобуса не съществува нормативно задължения да следят
пътната обстановка, респ. да възприемат своевременно потенциални
опасности, поради което и възражението за съпричиняване се явява
неоснователно.
Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да
бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща
имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите,
предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС
3
№ 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Т.е. критериите за определяне на
този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените вреди,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото към датата на увреждането /01.08.2015 г./, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за
цялостните последици за ищеца, като се вземат предвид конкретните
обстоятелства по делото. Съдът, при определяне на обезщетението, което да
репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последици, продължителността и интензитета на търпените болки.
От представените по делото писмени доказателства /амбулаторни
листове, рентгенографски изследвания/ и заключението по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза се установяват следните увреждания при
ищцата: наличието на контузия на гръден кош, двустранно и повече в дясно, а
по повод продължаващи оплаквания е проведен ново образно изследване, при
което на 07.09.22 г. са установени и образни данни за счупване на 6-то дясно
ребро по задна мишнична линия, както и данни за абдоминална колика.
Ищцата получавала анагетични лекарства и лекарства свързани с нейните
хронични заболявания. Вещото лице е посочило, че при благоприятно
протичане на възстановителен процес функционално възстановяване настъпва
за до 20 - 25 дни след инцидента, като приблизително за такъв период от
време отшумяват болките, свързани с травмата. С оглед на изложеното, и при
съобразяване на всички посочени критерии и конкретните обстоятелства по
делото, които установяват преживяно физическо и психическо страдание от
ищцата, въззивната инстанция счита, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е в размер от 3000 лв., поради което и
предявеният иск се явява изцяло основателен.
С оглед частичното несъвпадане на изводите на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в
обжалваната част, като бъдат присъдени още 2100 лв. обезщетение. Съгласно
чл. 558, ал. 1, изр. последно от КЗ Гаранционен фонд дължи лихви за забава
по реда на чл. 497 от КЗ. По силата на чл. 497, ал. 1 о т КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната
4
от двете дати- изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3,т. 1 или изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. От
ангажираните в процеса доказателства се установи, че ответникът е изисквал
от ищцата писмени доказателства, които са представени на 23.03.2023 г., като
15 работни дни от този момент са изтекли на 13.03.2023 г., поради което и
законна лихва следва да се присъди, считано от 14.04.2023 г.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която в
полза на ответника са присъдени разноски. На процесуалния представител на
ищцата следва да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство в размер от 184 лв. /съдът определя
дължимо адвокатско възнаграждение по 400 лв. за всяка от инстанциите/, а на
ищцата следва да се присъдят допълнително разноски в размер от 511 лв. За
въззивното производство на въззивницата следва да се присъдят разноски в
размер от 42 лв. за заплатена д.т., а на процесуалния представител на
въззивницата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 400
лв. на основание чл.38 ЗА.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 13493/08.07.2024 г., допълнено с решение №
18512/14.10.2024 г. и с определение № 41663/14.10.2024 г., постановено по
гр.д. № 56710/2023 г. на СРС, ГО, 168 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Т. Г. Н., ЕГН: **********, срещу Гаранционен фонд, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *********, иск с правно
основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал.1, т.1 КЗ, за разликата над присъдения
размер от 900 лева до пълния претендиран размер от 3000 лв., както и в
частта, в която Т. Г. Н., ЕГН: **********, е осъдена да заплати на
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
********* на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 350 лева разноски в
производството и 70 лева за юрисконсултско възнаграждение, и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. *********, да заплати на Т. Г. Н., ЕГН: **********, на основание
чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал.1, т.1 КЗ, сумата от още 2100 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
5
претърпени, вследствие на противоправното поведение на водач, нарушил
правилата на чл. 25 от ЗДвП на 05.09.2022г. в град София, на ул. „Самоковско
шосе“, който напуснал местопроизшествието, и не е бил установен, ведно със
законната лихва от 14.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. *********, да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на Т. Г. Н.,
ЕГН: **********, допълнителни разноски за първоинстанционното
производство в размер от 511 лв., както и разноски за въззивното производство
в размер от 42 лв.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. *********, да заплати на основание чл.38 ЗА вр. чл.78,ал.1 ГПК на
В. В. О. от САК с Булстат *********, допълнително адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство в размер от 184 лв.,
както и адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер от
400 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6