№ 229
гр. Благоевград, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Г. Янев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20231200500043 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 233 ГПК.
Образувано по молба на ищеца Г. Л. Ц., ЕГН **********, чрез адв. Г. Ч., с искане за
прекратяване на делото, поради отказ от иска.
Окръжният съд е сезиран с жалба от Г... „П...”-М.., подадена чрез Гл.юрисконсулт Д. И.-Я.,
срещу Решение № 906885/02.11.2022г., постановено по гражданско дело № 3468 от 2019г.
на РС Благоевград, с което са уважени претенциите на Г. Л. Ц., за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщането му в дневен
с коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до
окончателното изплащане на дължимото. Поддържа се с въззивната жалба, че атакуваното
решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и са наведени оплаквания
за необоснованост от събраните доказателства по делото. Твърди се и допуснато нарушение
на процесуалните норми. Изведени са доводи, че с обжалваното решение не са обсъдени от
първоинстанционния съд, възраженията на Г...»П...». Служебното правоотношение на ищеца
се уреждало единствено със ЗМВР, като е неприложима нормата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ,
тъй като не са налице предвидените в нея предпоставки при условията на кумулативност.
Законодателят предвидил възможността държавните служители в системата на МВР,
работещи на смени, да полагат нощен труд с продължителност от 8 часа за всеки 24-часов
период. Поддържа се че не е налице празнота в приетия подзаконов нормативен акт. Такава
е изричната воля на законодателя, израз на която е специалната рапоредба на чл. 187 ал. 3 от
ЗМВР. Именно последният регламентирал съотношението на нормалната продължителност
1
на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд
от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР, да е 8:8, а не
предвиденото за работещите по трудово правоотношение 8:7. Поддържа се с в. жалба, че в
случая няма положен извънреден труд, а нощен такъв, за който е заплатено съответното
допълнително възнаграждение на осн. чл. 179 ал. 2 от ЗМВР. Навадени са с жалбата правни
доводи, че съдът неправилно е тълкувал разширително разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от
ЗМВР. Специалната закрила на служителите, полагащи нощен труд, била неприложима към
установената от чл. 179 ал. 1 от ЗМВР нормална продължителност на работното време през
нощта. От приложените доказателства не станало ясно ищецът да е работил извън нормата
за периода, което да води до заплащане на извънреден труд. КТ, НСОРЗ и ЗМВР не
предвиждали заплащане на извънреден труд, получен след преобразуване на нощните
часове в дневни, с възнаграждението, предвидено за извънреден труд. КТ не можел да
намери приложение в служебното правоотношение между страните нито субсидиарно, нито
по аналогия. Поддържа се от жалбоподателят, чрез неговия пълномощник че не е налице
сходство в главните белези на юридическите факти. Правното основание на нощния труд на
служителите в МВР не се извежда от чл. 8-9 от НСОРЗ, а се съдържало в чл. 179 и 187 от
ЗМВР. НСОРЗ е неприложима, защото с нормата на чл. 187 ал. 9 от ЗМВР, е дадена
изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните
служители в МВР извънреден труд. Поддържа се с жалбата, че исковата претенция, търсена
като допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, не следва безусловно да се
приема като извънреден труд. Излагат се доводи, че за преизчисляването на дневния в
нощен труд, с коефициент 1,143 се дължи възнаграждение в увеличен размер, но такова не
следва да се извършва при полагане на извънреден труд. Поддържа се с въззивната жалба, че
горните изводи се подкрепят и от Решение на съда на ЕС от 24.02.2022г., постановено по
дело № С-262/2020г. по преюдициално запитване от състав на РС Луковит, където е прието
че чл. 8 и чл. 12, б. «а» от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003г., следва
да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема от националната правна уредба
изричен текст, с който да се регламентира че нормалната продължителност за нощния труд
на работниците от публичния сектор/полицаи и пожарникари/, е по- кратка от предвидената
за тях нормална продължителност на труда през деня. Следователно Съдът на ЕС е приел, че
е допустима разликата в третирането по отношение на нормалната продължителност на
нощния труд при полицаи и пожарникари в сравнение с работещите в частния сектор, когато
е предвидена в националното законодателство на държавата- членка, и е свързана с
допустима и законна цел, както и когато е съразмерна с тази цел, каквато се поддържа от
жалбоподателят че е предвидена в чл. 2 ал.1 от ЗМВР за служителите на МВР. Поради
изложените съображения поддържа се с въззивната жалба, че неосноватени са и предявените
акцесорни искове за лихви. С въззивната жалба се иска от окръжния съд да отмени
обжалвания акт на районния съд и да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции, включително юрисконсулстко
възнаграждение.
Срещу Решение № 906885/02.11.2022г., постановено по гражданско дело № 3468 от
2
2019г. на РС Благоевград, в частта му в която първоинстанционният частично е отхвърлил
предявения иск над уважения от съда размер- 1703.89лв. до претендирания от ищеца размер
от 5001.00лв. като неоснователен, е депозирана въззивна жалба от Г. Л. Ц., чрез
пълномощника му адв. Ч.. Излагат се доводи че на осн. чл. 178 ал.1 т. 3 от ЗМВР,
предвидено е че служителите на МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. В разпоредбата на чл. 143 ал.1 от КТ е дадено определение за «извънреден
труд». Поддържа се, че съгласно чл. 187 ал.5 т. 2 от ЗМВР, предвидено е работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно, да се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период от служителите на МВР,
работещи на смени, а съгласно чл. 6 е предвидено извънредния труд да се заплаща по ал. 5- с
50% увеличение на основното месечно възнаграждение. Поддържа се с въззивната жалба от
Г. Л. Ц. , че в чл. 187 ал.9 от ЗМВР, предвидено е редът е организацията за разпределението
на работното време, за неговото отчитане и компенсиране, да се урежда с отделна наредба
от Министъра на вътрешните работи. Такива наредби са били издавани, а в последствие
отменени. С въззивната жалба от жалбоподателят Ц. са развити съображения, че съгласно
чл. 188 ал.2 от ЗМВР държавните служители които полагат нощен труд, се ползват от
специалната закрила по КТ. Тъй като към настоящия момент в действащата Наредба липсва
правило, съобразно което отработените часове като нощен труд да се превръщат в дневни,
то приложима е нормата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ, тъй като приемането на обратното би
означавало поставянето в неравностойно положение работниците и служителите в
системата на МВР с различен статут. При изложените съображения, иска се от въззивния
съд да отмени Решение № 906885/02.11.2022г., постановено по гражданско дело № 3468 от
2019г. на РС Благоевград, в частта му в която първоинстанционният съд частично е
отхвърлил предявения главен иск като неправилно и да постанови ново решение, с което да
уважи исковата претенция на Г. Л. Ц. изцяло- като доказана по основание и размер.
Претендират се разноски за пред настоящата въззивна инстанция.
След насрочване на делото в открито с.з. и преди провеждането му е депозирана молба
пред ОС Благоевград, от 19.04.2023г., изходяща от ищцовата страна, с която ищецът Г. Л.
Ц., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Г. Чорбаджи, на основание чл. 233 ГПК е
направил отказ от исковете и моли производството по делото да бъде прекратено.
Съставът на ОС Благоевград като взе предвид, че отказът от иск е допустим до влизането в
сила на решението, включително по време на въззивното и касационното производство,
намира, че са налице установените в закона предпоставки на чл. 233 изр. 3, предл. 2 ГПК за
обезсилване на постановеното невлязло в сила решение на първоинстанционния съд, след
което производството по делото подлежи на прекратяване поради десезирането на съда.
В хипотезата на отказ от иска не се изисква становище на противната страна, тъй като в този
случай ищецът не може да предяви повторно същия иск след прекратяването на
производството по делото.
Предвид изложеното въззивното производство следва да бъде прекратено, решението
на РС Благоевград следва да бъде обезсилено и производството по предявения иск да бъде
3
прекратено.
Във въззивната жалба са претендирани разноски за пред въззивната инстанция, като
производството по делото се прекратява поради причини, независещи от процесуалното
певедение на Г... „П...”-М.., поради което следва на страната да бъдат присъдени 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Воден от изложените съображения, БлОС
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 изр. 3 предл. 2 ГПК производството по в.гр.д. №
43/2023г. по описа на ОС Благоевград.
ОБЕЗСИЛВА невлязло в сила Решение № 906885/02.11.22г., постановено по гр.д. №
3468/19г. по описа на РС Благоевград.
ОСЪЖДА Г. Л. Ц., ЕГН ********** да заплати на Г... „П...”- М..., сума в размер на
100.00лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред АС София, в едноседмичен срок от съобщението до
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4