Мотиви към Присъда,
постановена на 31.03.2021г. по н.о.х.д. № 379 по описа на Районен съд –
Варна за 2021г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт на В.И.В. за това, че на 01.04.2020г. в
гр. Варна, в съучастие с Д.И.В. като съизвършител,
отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Айфон-7"с ИМЕЙ №
355354086647791 и зарядно устройство за него, на
стойност 1034, 55 лв. / хиляда тридесет и четири лева и петдесет и пет
стотинки/, от владението на Л. Х. Х., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, както и на Д.И.В. за това, че на 01.04.2020г. в гр. Варна, като непълнолетен,
но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да
ръководи постъпките, в съучастие с В.И.В. като съизвършител,
отнел чужди движими вещи -мобилен телефон „Айфон-7"с ИМЕЙ №
355354086647791 и зарядно устройство за него, на
стойност 1034, 55 лв. / хиляда тридесет и четири лева и петдесет и пет
стотинки/, от владението на Л. Х. Х., без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои- престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.3 НК.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че
вината на подсъдимите е доказана по безспорен начин. Предлага за извършеното по
отношение и на трите да бъде наложено наказание към законоустановения минимум,
чийто размер да бъде редуциран съобразно разпоредбата на чл. 58 НК.
Защитникът на двамата подсъдими
на свой ред сочат, че виновността на подзащитните им
е установена в хода на наказателното производство, като посочва, че Д. е
действал поради увлечение и лекомислие. В случай, че съдът не прецени
аналогично пледира деянието да бъде преквалифицирано по чл. 194, ал.3 НК, с
оглед стойността на предмета на кражбата и доколкото същият е бил възстановен
приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 218б, ал.1 НК, като
наказанието „глоба“ следвало да се замени с наказание „обществено порицание“.
По отношение на В. В. счита, че на същия следва да се наложи наказание „глоба“
в размер на 300 лева.
Подс.В.И.В. и подс. Д.И.В.
посочват, че няма какво да добавят към казаното от защитника им.
В
предоставената им на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимия В.В. посочва, че се присъединява към казаното от защитника
му, а подс. Д.В. посочва, че желае да му се наложи
наказание „пробация“.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
В.И.В. е роден на ***г***, български гражданин, с основно образоване, неженен,
неосъждан, живущ ***, с ЕГН**********.
Подсъдимият
Д.И.В. е роден на ***г***, български гражданин, с основно образоване, неженен,
неосъждан, живущ ***, с ЕГН:**********.
В.И.В.
и Д.И.В. са братя, като подс. Д.В. се познавал с
пострадалата- св. Л. Х. Х..
На
31.03.2020г. двамата братя отишли в дома на св. Х., където подс.Д.В.
я запознал с брат си - В.В. и двамата й предложили да
отидат на гости на св.Делян Й., който бил техен приятел.
Св.
Х. се съгласила и вечерта на
31.03.2020г. срещу 01.04.2020г. тримата отишли в дома на Й., намиращ се в
гр.Варна на ул. „Тодор Влайков“ №19, ет.2, ап.2.
Четиримата
слушали музика и се черпили. През това време телефонът на св. Х. марка „Айфон-7“ с ИМЕЙ № 355354086647791
със СИМ- карта на „А1" бил в нея.
Около
04,30 часа на 01.04.2020г. св. Х., св.Д.Й. и подс.В.В. били легнали на легло в стаята на Й., а подс.Д.В. бил седнал на стол в същата стая.
Свидетелите
Л. Х. и Д.Й. заспали, като Х. заспала с
телефона си в ръка. До нея било и зарядното
устройство за мобилния апарат.
Двамата
подсъдими, виждайки че Х. и Й. спят,
решили да откраднат телефона на Х., а
след това да се разпоредят с него и с получените парични средства.
В
изпълнение на това си решение В.В. и Д.В. взели
телефона на Х. от ръката й, ведно със зарядното устройство за него и рано сутринта на
01.04.2020г. напуснали дома на св.Д.Й. с отнетите вещи. След това изхвърлили
СИМ-картата на телефона.
По-
късно на същия ден подс.В.В.
се свързал със св.Г.Г.и се срещнали в близост до
сградата на Първо РУ-Варна, като Г.бил придружаван от св.А.К..
В.В. показал на св.Г.мобилния телефон, собственост на св. Х.
и го попитал дали се интересува от него, като му казал, че с брат си искали за телефона
200 лева и трябвало да изчакат подс.Д.В..
Св.Г.решил
да отидат до заложна къща в кв. „Аспарухово“, където работил негов познат.
След
като подс.Д.В. се присъединил, четиримата отишли до
заложна къща „Линкеш“, в която св.Г.предложил на св. С.С.мобилния апарат. Св.С.го харесал и закупил същия за
сумата от 300 лева заедно със зарядното устройство за
него.
След
това св.Г.дал на двамата подсъдими по 100 лева или общо 200 лева, каквато сума подс.В.В. му бил казал, че искат
с брат си за телефона.
Сутринта
на 01.04.2020г. св.Л. Х. и св. Д. Й. се събудили и установили липсата на
телефона. На същия ден тя посетила Първо РУ-Варна и било инициирано настоящето
производство.
По
време на разследването св.С.С.предал доброволно
мобилния телефон Айфон-7 с ИМЕЙ № 355354086647791 и зарядно
устройство за него, които след това били върнати на св. Х. срещу разписка.
Съгласно
изготвените по делото справки съдимост, двамата обвиняеми не били осъждани към
момента на извършване на деянието.
Съобразно
изготвената по делото СПЕ, подс.Д.В., макар и
непълнолетен към момента на извършване на деянието, разбирал свойството и
значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си.
Стойността
на отнетия мобилен телефон и зарядно устройство за
него била 1034, 55 лв. / хиляда тридесет и четири лева и петдесет и пет
стотинки/, видно от заключението на изготвената СОЕ.
Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен
начин от всички събрани по делото доказателства – самопризнанията на подс. В.В. и на подс. Д.В., реализирани по реда на чл. 371, т.2 НПК, което
се подкрепя изцяло от всички налични по делото гласни доказателства, както и от
приобщените от досъдебното производство писмени доказателства, в това число справка
за съдимост, протоколи за оглед на веществени доказателства, протоколи за
разпознаване с приложени фотоалбуми, протоколи за доброволно предаване, експертни
заключения, подробно описани по вид и констатации по-горе в настоящото
изложение.
По делото не бяха констатирани противоречия и неясноти в
показанията на свидетелите, поради което и съдът даде изцяло вяра на същите.
Наред с това, налице са всички основания (доколкото заключенията
са пълни, компетентно изготвени и неоспорени в хода на цялото наказателно
производство) съдът да се довери на изготвените на досъдебното производство
експертни заключения, посредством които да приеме за установена стойността (в
това число общата) на всички инкриминирани вещи, психическото състояние на
дейците към момента на извършване на инкриминираните действия, които са в
унисон с останалите налични по делото гласни доказателства.
Подсъдимите лица на свой ред признаха
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се
подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, установяващи
авторството и механизма на извършване на инкриминираните деяния.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че подс. В.И.В. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. чл.194,
ал.1, вр. чл. 20, ал.2, НК, тъй като безспорно се
установи, че на 01.04.2020г. в гр. Варна, в съучастие с брат си Д.И.В. като съизвършител, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон
„Айфон-7"с ИМЕЙ № 355354086647791 и зарядно
устройство за него, на стойност 1034, 55 лв. / хиляда тридесет и четири лева и
петдесет и пет стотинки/, от владението на Л. Х. Х., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
От
субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият В.В. е действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е
съзнавал напълно противоправността на извършеното, искала е и е целял
непосредствено настъпването на общественоопасния резултат.
При
така възприетите фактически положения съдът намира, от правна страна, че
подсъдимият Д.И.В. ***, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и
значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките, в съучастие с В.И.В.
като съизвършител, отнел чужди движими вещи -мобилен
телефон „Айфон-7"с ИМЕЙ № 355354086647791 и зарядно
устройство за него, на стойност 1034, 55 лв. / хиляда тридесет и четири лева и
петдесет и пет стотинки/, от владението на Л. Х. Х., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Действително, същият е
неосъждан и е била непълнолетен към датата на инкриминираните събития, като
експертите са категорични, че същият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е можел да ръководи постъпките си въпреки маловръстието
си, поради което и съдът не намира основание да счете, че действията му са били
продиктувани от увлечение и/или лекомислие, като за това обстоятелство
свидетелстват и последващите му действия по
разпореждане с отнетите вещи изцяло в унисон с действията на неговия брат, което
обстоятелство предполага категорично взето с ясно съзнание решение .
Наред
с това установено с категоричност в наказателното производство е и че деянието
е извършено в съучастие от двамата подсъдими, тъй като действията и на двамата
са били насочени към осъществяването на целения общ резултат.
От
субективна страна, по делото е категорично доказано и че подсъдимият Д.В. е
действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно
противоправността на извършеното, искал е и е целял непосредствено настъпването
на общественоопасния резултат, като е извършил деянието в условията на
съучастие със своя брат.
По отношение вида и размера на
наложените наказания:
Що се отнася до подс. В.И.В. предвид обстоятелството, че същият беше
признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, следва да се посочи,
че разпоредбата на чл. чл.194, ал.1 НК предвижда за подобно деяние наказание
„лишаване от свобода” за срок до осем години.
При определяне на конкретния
размер на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия
чистото съдебно минало на В., обстоятелството, че вещта е била възстановена в
хода на проведеното досъдебно производство, като самата тя не е на значителна
стойност, като не констатира отегчаващи отговорността такива, поради което и
определи наказанието да бъде определено при условията на разпоредбата на чл.
55, ал.1, т.2, б. Б НК (със замяна на предвиденото наказание „лишаване от
свобода“ с наказание „пробация“), а именно „пробация“, изразяваща се в задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на изпълняване два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок също от шест месеца.
По отношение на подс. Д.В. съдът съобрази обстоятелството,
че същият на свой ред беше признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като следва да се посочи, че
разпоредбата на чл.194, ал.1 НК предвижда за подобно деяние наказание „лишаване
от свобода” за срок до осем години.
В конкретния случай, обаче
доколкото подсъдимият е бил непълнолетен към датата на извършване на деянието
разпоредбата на чл. 63 ал.1, т.3 НК задължава съда да приложи особените
правила при редукция на наказанието, поради което и за подсъдимия същото е в
размер до три години.
При определяне на конкретния
размер на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия
младата му възраст, чистото му съдебно минало, обстоятелството,
че вещта е била възстановена в хода на проведеното досъдебно производство, като
самата тя не е на значителна стойност, като не констатира отегчаващи
отговорността такива, поради което и определи наказанието да бъде определено
при условията на разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б. Б НК (със замяна на
предвиденото наказание „лишаване от свобода“ с наказание „пробация“),
а именно „пробация“, изразяваща се в задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на
изпълняване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок също от шест месеца.
Досежно искането на защитата за
приложение на разпоредбата на чл. 194, ал.3 НК, респ. на чл. 218б от същия
закон, съдът не намери основания да стори това, тъй като въпреки че стойността
на отнетото (и впоследствие възстановено имущество) не е значителна само себе
си, или е под размера на две минимални работни заплати за инкриминирания
период, предвид начина по който е било извършено отнемането (от спящ човек) и
предвид последвалите разпоредителни действия извършени напълно последователно и
целенасочено и от двамата подсъдими, не са налице основания деянието им да бъде
преценено от съда като маловажен случай, респ. за съдът не стои въпроса за
възможността от обсъждане на приложимостта на чл. 218б НК.
На основание разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимите да заплатят сторените по делото разноски
в размер на 234, 98 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: