Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 07.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на трети февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 24 по описа за 2020г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на ППК „Начало“ – в ликвидация, депозирана чрез
адвокат Б.Г. от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 720/16.12.2019г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2083/2019г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 27-0000810/16.08.2019г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, с което на основание
чл. 416 ал.5 от Кодекса на труда КТ/, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на ППК
„Начало“ – в ликвидация е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева,
като съдът я е намалил на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че дружеството
не е извършило вмененото му нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй като лицето И.И.
не е упражнявал трудови функции, а е действало в условията на уговорена
изработка, уредена в нарочен граждански договор. Според инициатора на настоящото
производство, услугата, която И. е извършвал има инцидентен характер и отношенията
по предоставянето ѝ не следва да бъдат уреждани с правилата,
регламентирани в КТ. В тази връзка, касаторът сочи също, че съдът неправилно не
е ценил показанията на свидетеля И. и свидетеля М. и немотивирано е кредитирал
показанията на контролните органи, които жалбоподателят счита за противоречащи
си. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на съдебното решение
и за отмяна на правораздавателния акт. В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, Дирекция
„Инспекция по труда“ – Шумен, депозира писмено становище, в които поддържа
тезата за неоснователност на касационното оспорване. В съдебно заседание,
редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща представител.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Във връзка с изпълнение
на план за контролна дейност на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен,
компетентни длъжностни лица към Дирекцията извършили проверка на ППК „Начало“ -
в ликвидация, с. Добри Войниково относно спазване на трудовото законодателство
на 20.06.2019г. в база в с. Добри Войниково и на 02.07.2019г. по документи,
представени в Дирекция „ИТ“ – Шумен. При пристигане в базата в с. Добри
Войниково на 20.06.2019г. инспекторите заварили единствено лицето И. М. И..
От проведения разговор с
И. било установено, че между него и дружеството няма подписан трудов договор. В
деня на проверката в обекта, на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ лицето
писмено декларирало, че работи в ППК „Начало“ като чистач. Работното му време било от 08.00 часа до
20.00 часа, като работи всеки ден, вкл. събота и неделя. Работи сам, няма
колеги. Работата му се изразява в това да пази стопанския двор.
На 02.07.2019г. била
извършена документална проверка на
документи представени от страна на кооперацията в Дирекция „Инспекция по труда“
– Шумен, между които и сключен граждански договор на 01.06.2019г. с лицето И. И..
Съгласно договорът, ППК „Начало“ възложило на И. да изчисти, окоси тревните
площи и измете целия стопански двор по указания на възложителя, в рамките на м.
юни 2019г. срещу сумата от 560 лева. Въз основа на декларираните писмено от
лицето факти и обстоятелства и представените документи, контролните органи
приели, че лицето престира работна сила извършвайки дейности по охрана,
почистване и косене в базата в стопанския двор без сключен писмен трудов
договор, т.е. касае се за трудови правоотношения. Резултатите от проверките са
обективирани в Протокол за извършена проверка.
На 18.07.2019г.
свидетелката С.Т.съставила Акт за установяване на административно нарушение
№27-0000810, като приела, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 62,
ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на Т.Г.Т. –
ликвидатор. При предявяване на акта не били отразени възражения. Депозирани
били писмени такива на 24.07.2019г., в които се излага, че се касае за
гражданско - правни отношения, а не трудови.
Въз основа на съставения
акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият
орган издал обжалвания пред районния съд санкционен акт.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в
административнонаказателното производство не са допуснати нарушение, водещи до
ограничение на процесуалните права на жалбоподателя и същият е имал
възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдът
констатирал, че са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките
на определената им компетентност и са били надлежно предявени, а вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдебният състав
формирал извод за законосъобразност на НП и по същество. За да достигне до това
становище, районният съд обсъдил съобразил приобщените писмени и гласни
доказателства, приемайки, че лицето И. е престирало труд в нарушение на
изискванията на Кодекса на труда, а не е налице изпълнение на задължението,
произтичащо от уговорена изработка. В тази насока, предходният съдебен състав
констатирал, че отношението между И. и санкционирания субект притежава
съществените елементи на трудово правоотношение, а именно определено работно
време, заплащане, работно място, при което е налице престиране на работна сила
многократно срещу заплащане. Съдът не ценил в цялост показанията на свидетелите
М. и И., поддържащи тезата, че отношението подлежат на регулация от ЗЗД,
приемайки, че същите са пристрастни и противоречат на останалия доказателствен
материла, в това число и на попълнената от И. декларация. От друга страна,
решаващият състав на РС – Шумен кредитирал изцяло изложеното от контролните
органи. Въз основа на това, съдът достигнал до извод, че кооперацията е
допуснала вмененото ѝ неизпълнение, като изменил размера на наложената
имуществена санкция.
Приетата за установена
от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по
делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК,
поради което се споделя изцяло от касационната инстанция, както и направените
въз основа на нея правни изводи. Въз основа на доказателствата - събрани,
проверени и анализирани по надлежния ред, съдът е обосновал своя извод, както
за авторството на деянието, така и за правната му квалификация. Въззивният съд
е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от
касационната съдебна инстанция. С НП е наложена имуществена саннкция на кооперацията-касатор
за констатирано неизпъление на задължение, визирано в разпоредбата на чл. 62,
ал. 1 от КТ. Цитираният текст забранява недвусмислено на работодателя да
допуска до работа работник или служител, без да е сключен трудов договор. Противно
на застъпеното от касатора становище, доказателствата по делото сочат, че на
процесната дата лицето И.И. е предоставяло труда си и е осъществявало трудова
дейност в полза на ППК „Начало“ – в ликвидация, като е било натоварено с
функции като пазач със съответното работно време и заплащане. Този извод се
потвърждава от собственоръчно попълнената декларация от И., в която той
посочил, че работи като пазач сам, всеки ден, включително събота и неделя от
08. до 20 часа. Последващите му показанията, дадени в хода на съдебното
производство правилно не са били кредитирани, доколкото И. променя версията си
в полза на санкционирания субект и в унисон с изложеното от свидетеля М., който
е част от ликвидационния съвет. В показанията си М. сочи и друго обстоятелство,
което индикира, че И. е упражнявал трудова дейност – свидетелят сочи изрично,
че лицето е работило дълго време в кооперацията именно на длъжността пазач,
каквато трудова функция И. заявява, че изпълнява пред органите на Инспекцията. Твърдението
на последния, обективирано в показанията му от съдебното заседание, че се е
легитимирал първоначално като пазач, защото не познавал проверяващите и че бил
принуден от тях да попълни неверни данни в декралацията, не се споделя от
настоящата инстанция. Извод, че същите са насочени към неоснователно
оневиняване на санкционираната кооперация, с която той, както сочи М., има
дългогодишни отношения, се извлича и от обстоятелството, че при попълване на
декларацията И. не отразява наличието на сключен граждански договор между него
и касатора. При това положение и с оглед установените факти, правилно районният
съд е извел решаващото становище, че И. е престирал труд, а не е извършвал
дейност в изпълнение на граждански договор. Съдът е констатирал наличието на
съществените белези на породено трудово правоотношение /определено работно
време, заплащане, работно място/ и резонно е отхвърлил релевираните пред него доводи
за отмяна на НП, аргументирани от жалбоподателя с твърдение, че се касае за
извършване на конкретна работа, възложена на И. по силата на валиден граждански
договор. В тази връзка следва да се отбележи, че дали едно лице осъществява
трудова дейност, се определя от това дали обективно извършва действия, които са
характерни за трудова дейност, а в настоящия казус задълбоченият прочит на
приобщените доказателства навежда на единствено възможния правен извод, че
касаторът е осъществил от обективна страна вмененото му неизпъление.
Правилен и съответен на
закона е и изводът на съда за неприложимост на института на „маловажния случай
на административно нарушение“. Съгласно специалния текст на чл. 415в, ал. 2 от КТ, нарушенията на чл. 62, ал. 1 от кодекса не следва да бъдат възприемани за „маловажни.“
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010
г., ОСК специалният състав по глава ХIХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“
административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 720/16.12.2019г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2083/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 07.02.2020 г.