№ 2893
гр. С., 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110119131 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по депозирана от „.“ ЕАД срещу К. А. Н.
искова молба, с която са предявени обективно съединени установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
дължимостта на следните суми: сумата 1455.77 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в
гр. С., абонатен номер ., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 26.10.2023 г., до окончателното изплащане; сумата 249.33 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021г до 12.10.2023г. върху цената на
топлинната енергия; сумата 12.60 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.09.2020г – м.04.2022г, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.10.2023г., до окончателното изплащане и
сумата 2.85 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.11.2020г. до 12.10.2023г.
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.11.2023г. по ч. гр. д. №
.г. на СРС, 153 състав.
От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
1
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника
суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на
продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника К. А. Н. не е депозиран отговор на исковата
молба. С подадено в рамките на заповедното производство възражение ответникът е заявил
изрично, че не дължи заплащане на процесните суми, тъй като е направил отказ от
наследството на .., .. и С. А. Н..
Третото лице – помагач на страната на ищеца „.“ ЕООД не изразява становище за
основателност на предявените искове, но представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, респективно наследодателя на ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване,
освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.
В разглеждания случай от представените по делото писмени доказателства – договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
18.03.1992г и писмо от Ст.. от 07.12.2021г. се установява, че .. и .. са закупили апартамент .,
на . в жилищна сграда ., ., построена върху държавна земя, в комплекс „.“, за който между
страните не съществува спор, че съответства именно на процесния топлоснабден имот.
Същевременно по делото не са ангажирани доказателства след закупуването на имота . Н.
или . Н.а да са се разпоредили с правото на собственост върху процесния имот.
Видно от приложено по делото удостоверение за наследници с изх. № .г /л.20 от
делото/ .. е починал на 10.12.2003г, като е оставил за свои наследници съпругата си .. и
2
тримата си синове К. А. Н., Д. А. Н. и С. А. Н.. С оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН и
предвид обстоятелството, че топлоснабденият имот е бил придобит от починалия . Н. и
съпругата му . Н.а, за което не съществува спор между страните, следва да се приеме, че след
смъртта на . Н. притежаваната от него 1/2 ид.ч би се разпределила по равно между
четиримата му наследници, т.е всеки от тях би получил по 1/8 ид.ч от имота, при липса на
отказ от наследството от някой от тях.
Съгласно удостоверение за наследници с изх. № .г на С. А. Н., /л.16 от делото/ същият
е починал на 30.10.2010г., като не е оставил деца или съпруг, поради което по отношение на
него следва да намери приложение чл. 6 ЗН, доколкото към 30.10.2010г. . Д. е била жИ..
Съгласно удостоверение за наследници изх. № .г. .. е починала на 20.07.2022г. /през исковия
период/ и е оставила двамата си синове – ответника К. Н. и Д. Н., които по правилата на
чл.5, ал. 1 ЗН би следвало да придобият по наследство по 1/2 ид.ч от притежаваните от нея
права в съсобствеността и съответно задълженията й за заплащане на припадащата й се част
от стойността на потребената от нея приживе топлинна енергия за периода от м.05.2020г до
м.04.2022г.
По делото обаче от ищцовата страна не се установява при условията на пълно и
главно доказване, че ответникът К. А. Н. е наследник на . Н., С. Н. и . Н.а, т.е че ответникът
е материално легитимиран да отговоря за задълженията на . Н.а /която безспорно е
наследник на . Н. и С. Н./ към „.“ ЕАД. Напротив по делото към възражението по чл. 414
ГПК са представени съдебни удостоверения, а именно съдебно удостоверение изх.№ .г,
издадено от СРС, 84 състав, съгласно което ответникът К. А. се е отказала от наследството
на наследодателя си .., като отказът е вписан в специалната книга на съда под №
./23.02.2022г.; съдебно удостоверение с изх. № 20089/26.02.2024г., издадено от СРС, 149
състав, съгласно което ответникът К. А. се е отказала от наследството на наследодателя си
.., като отказът е вписан в специалната книга на съда под № ./23.02.2022г. и съдебно
удостоверение с изх.№ ./26.02.2024г., издадено от СРС, 149 състав, съгласно което
ответникът К. А. се е отказала от наследството на наследодателя си С. А. Н., като отказът е
вписан в специалната книга на съда под № ./23.02.2022г. Така представените доказателства в
рамките на заповедното производство следва да бъда съобразени от исковия съд съгласно
дадените в т.11а в Тълкувателно решение № . .4г. по тълк.д../2013г. на ОСГТК на ВКС.
С вписване на валидно направените пред районния съдия откази от наследство
/доколкото в случая не се твърди и няма данни същото да е било прието преди това/
настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото
правоприемство. С отказа от наследство, наследникът – в случая ответника К. Н. се лишава
от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Така той не
само престава да бъде наследник, но се счита, че не е била такъв, тъй като отказът от
наследство произвежда действие от открИ.не на наследството /в този смисъл т. 1 ТР № . г. на
ОСГК на ВС/. Следователно по делото не са ангажирани доказателства ответникът да е
наследник на . Н., на . Н.а и на С. Н., а се установява, че единствен техен наследник,
съответно и единствен собственик на топлоснабдения имот е Д. Н., който не е страна в
3
настоящото исково производство.
Същевременно ищцовото дружество не е оспорило действителността на направените
откази от наследство и не е ангажирало доказателства в тази насока, въпреки изрично
дадените от съда указания в определението по чл. 140 ГПК.
При това положение се налага извод, че в случая не се установява наличието на
основание за ангажиране отговорността на ответника, поради което предявените искове за
главниците за цена на топлинната енергия и услугата дялово разпределение се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло. С оглед акцесорния характер на
претенцията за присъждане на мораторна лихва и неоснователността на исковете за
главница, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се
дължат направените от него разноски, но доколкото от същия не е релевирано искане за
присъждането на такИ. и не са ангажирани доказателства, че страната е направила разноски,
Софийски районен съд не следва да присъжда такИ..
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „.“ ЕАД, с ЕИК . и със седалище
и адрес на управление гр. Со.., срещу К. А. Н., с ЕГН ********** и адрес гр. С., ул. „.“ .,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че К. А. Н., с ЕГН ********** дължи на „.“ ЕАД, с ЕИК . сумата
1455.77 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2020г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. С., абонатен номер ., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.10.2023 г., до окончателното
изплащане; сумата 249.33 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021г до
12.10.2023г. върху цената на топлинната енергия; сумата 12.60 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.09.2020г – м.04.2022г, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.10.2023г., до окончателното
изплащане и сумата 2.85 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.11.2020г. до
12.10.2023г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.11.2023г. по ч.
гр. д. № .г. на СРС, 153 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„.” ЕАД – „.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5