№ 3197
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20221100101358 по описа за 2022 година
Образувано е по предявени от А. С. Г. срещу "Застрахователна компания Л.И."АД,
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
50000,00лв., частично от 70000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, възникнали по повод, настъпило на 18,09,2021год. пътно-транспортно произшествие,
ведно със законната лихва от 10,02,2022год. до окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се доводи, че на 18,09,2021год., в гр.София, около 09,50часа лек автомобил
с марка Мерцедес, модел МЛ320ЦДИ, с рег.№****, управляван от С. С. З. се е движил по
бул.А. Ляпчев, с посока от бул. Ал.Малинов към ул.Ресен, като в близост до бл.553 поради
нарушение на правилата за движение от страна на водача е реализирано произшествие с
пешеходеца А. Г.. Вследствие на ПТП за ищеца настъпили неимуществени вреди, подробно
описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение. Релевират се доводи, че
гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, е застрахована
при ответното дружество. Отправена е извънсъдебно покана за доброволно уреждане на
спора, но обезщетение не е заплатено.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗК Л.И. АД в указания законоустановен срок за отговор по реда на
чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа
ищецът да няма правен интерес, тъй като е предявил иск в срока за произнасяне по
ликвидационната преписка. Оспорва вина за произшествието да има водача на МПС.
1
Поддържа произшествието да съставлява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК,
евентуално същото е причинено по вина на пострадалия, който нарушил правилата за
движение по пътищата-навлязъл внезапно на пътното платно, предприел пресичане на
необозначено за целта място, с поставена отделителна мантинела между двете пътни платна
като водачът не е имал техническа възможност да предотврати настъпване на
произшествието, не се съобразил с разстоянието и скоростта на движение на МПС.
Оспорва причинно-следствената връзка между произшествието и причинените увреждания.
Релевира възражение за съпричиняване поради нарушение на чл.114 от ЗДВП и сл. При
условията на евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение като
прекомерно и несъответстващо на времето и интензитета на неимуществените вреди.
Оспорва дължимостта на лихва за забава поради непредставяне на изискуеми документи
изискани от ищеца.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От представеният по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с №К-
445 от 19,09,2021год. на СДВР МВР, се установява, че на 18,09,2021год., около 09,50часа, в
гр.София, на бул.А. Ляпчев, до бл.553 е настъпило пътнотранспортно произшествие между
МПС Мерцедес, модел МЛ320ЦДИ, с рег.№****, управляван от С. С. З. и пешеходец –А.
С. Г..
Не е спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение
по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност покриващ деликтната
отговорност на водача на лек автомобил с рег.№**** към датата на застрахователното
събитие.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт се установява, следния механизъм на процесното ПТП, настъпило
в гр.София на 18.09.2021г., около 09:50ч, на бул. „А. Ляпчев”, с посока от бул. „Ал.
Малинов“ към ул. „Ресен“, когато лек автомобил с марка „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ”, с рег.№
****, управляван от С. С. З., се е движил в лявата пътна лента със скорост от порядъка на 39
км/час, приближавайки района пред блок 553 отдясно. В дясно на платното за движение е
имало паркирани автомобили, включително микробус „Мерцедес Спринтер“, ограничаващ
видимостта на дясно към тротоара. В определен момент пешеходецът А. Г. е предприел
пресичане на пътното платно на булеварда със спокоен ход в посока от дясно наляво за
посоката на движение на автомобила към срещуположния тротоар. След излизане от
коридора на паркирания товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ е извървял 5 крачки по
пътното платно, като е изминал около 3,40 м, пешеходецът се е огледал, възприел идващият
и приближаващ лек автомобил, който в този момент се е намирал на около 33 метра от
мястото на удара. Пешеходецът не е преустановил пресичането и без да спира след шестата
2
си крачка е ускорил движението си като направил още 2-3 крачки тичайки. Водачът не е
възприел своевременно пресичащия пешеходец и не е намалил скоростта на движение на
автомобила. След извършване на деветата си крачка, пешеходецът се подхлъзва на мокрия
асфалт и пада на терена. Автомобилът е закачил с части по левия си габарит падналия
пешеходец и влачил по асфалта. След удара, водачът на МПС е задействал спирачната
уредба и установила автомобила на около 20 метра след мястото на удара. Заключението на
САТЕ сочи, че причините за настъпване па произшествието са от субективен характер като
водачът на МПС не е възприел своевременно пресичащия пешеходец и не е предприел
ефективни действия с органите за управление за екстрено спиране на автомобила преди
достигане на линията на пресичане на пътното платно от пешеходеца. Посочено е
разстоянието от момента, когато пешеходецът е станал видим за водача на МПС до мястото
на удара да е 32,77 метра. Опасната зона за спиране на автомобила при установената му
скорост на движение е 24,52метра или произшествието е било предотвратимо от водача на
МПС, с оглед отстоянието до мястото на удара. Установено е пешеходецът да е предприел
пресичане на пътното платно на бул. „А. Ляпчев“ срещу блок 553 на необозначено за целта
място - пешеходна пътека като от мястото на навлизане от десен тротоар няма мантинела,
ограда храсти или други препятствия. Пешеходецът би предотвратил настъпването на ПТП
в случай, че при възприемане на лекия автомобил предотврати пресичането.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е
получил следните травматични увреждания:
-фрактура на горното рамо на дясна пубисна кост; охлузни рани в областта на дясна
тазобедрена става;
-фрактура на медиалния /вътрешен глезен/;
-охлузване на тилната част на главата;
Фрактурата на таза е тежка по характер, тъй като се нарушава целостта на тазовия
пръстен, при което възстановяването е продължително. Характерът на травмата сочи на
трайно затруднение на десен долен крайник за период по-дълъг от 30 дни, който е около 5
месеца. Фрактурата на глезена на ляв крак сочи на трайно затруднение в движенията на
левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни, или около 3месеца. По спешност ищецът е
хоспитализиран за 9 дни в УМБАЛСМ Пирогов, където е извършена диагностика и
предприето мануално наместване под локална анестезия, а на лява подбедрица е поставена
гипсова шина за 1 месец и е назначено медикаментозно лечение. Търпените болки и
страдания са най –интензивни в първите 15 дни от увреждането, с умерен характер до 3
месеца и слаби до края на възстановителния период, който е около 5 месеца. Изложено е
становище получените травматични увреждания да са в причинна връзка с процесното
произшествие. На извършен личен преглед се констатира пълно възстановяване на ищеца,
поради което се приема възстановителния период да е приключил.
3
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. Е.Г., от които се
установяват неимуществени вреди за ищеца.
От показанията на св.С. З. -водач на автомобила се установява да не е възприел
ищеца преди настъпване на удара.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв. чл. 432,
ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От назначената по делото авто-техническа експертиза се установява, че процесното
ПТП е причинено от противоправното поведение на водача на лек автомобил Мерцедес,
който нарушил правилата за движение съгласно чл.5, ал.1 ЗДВП и чл. 20, ал. (1) и ал.2 от
ЗДВП, съгласно които разпоредби водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, като при избиране скоростта на движението
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Действително от заключението на САТЕ се
установи пешеходецът да е пресичал на необозначено за целта място, но от момента, в
който е станал видим за водача, след излизането му от коридора на спрялото МПС
микробус, ограничаващо видимостта на водача на МПС, той е бил предвидимо
препятствие на пътното платно, а с оглед отстоянието на автомобила до мястото на удара от
приблизително 32метра и опасната зона за спиране от 25метра, то произшествието е
предотвратимо за водача на лек автомобил. В този смисъл неоснователно е възражението на
ответника да се касае за случайно деяние, в който случай водачът не би могъл и не е бил
длъжен да предвиди обществено опасните последици. Извод за това се обосновава и от
мястото на произшествието, а именно в участък от пътното платно, който не е ограничен,
както от тротоара, където пешеходецът е предприел пресичане на платното с ограда, храсти
или друго, така и между двете платна за насрещно движение с разделителен остров, в които
случаи би могло да се коментира дали пешеходецът е непредвидимо препятствие.
Установява се също така, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди вследствие
на процесното ПТП. Също така, по делото не бе оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 от
4
ЗЗД. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди,
претърпени от увреденото лице.
По делото не е спорно, че е налице договорно правоотношение по застраховка
гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за
процесния период, съгласно което, искът с пр.кв. чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да
бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и
сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр. чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от увредения
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 45000.00лв. При определяне
на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания –установени
неразместени фрактура на рамо на дясна пубисната кост, при която възстановителния
5
период е около 5 месеца, неразместена фрактура на глезена на ляв долен крайник,
имобилизирана с гипсова шина, с възстановителен период за около 2,5-3месеца, през който
около 1 месец ищецът е бил на постелен режим, обстоятелство предполагащо чужда помощ,
ползване на помощни средства за период от около 2месеца /събраните свидетелски
показания/, в който ищецът несъмнено се е нуждаел от чужда помощ в ежедневието си,
съобрази се възрастта на пострадалото лице -46години /активна работоспособна възраст,
препятствана по причина на инцидента/, фактът, че оздравителният процес е приключил, без
данни за усложнения, липсата на проведени оперативни интервенции,/ извършено е
мануално наместване/, емоционалното отражение върху пострадалия от реализирания
деликт /при всички случай претърпян пътен инцидент оказва негативно емоционално
отражение върху пострадалия, което се установи и от гласните доказателства/. Съдът
съобрази и икономическата конюнктура в страната и лимитите на застрахователната
отговорност към датата на събитието при определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Същевременно, настоящия състав съобрази факта, че не се констатираха фрактура на
ацетабулум и фрактура на сакрума, както и липсва функционален дефицит на увредените
крайници.
Съдът намира възражението на ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от
ЗЗД да е основателно. От изслушаното заключение на САТЕ се установи ищецът да е
предприел пресичане на пътното платно на необозначено за това място в нарушение на
чл.113 от ЗДВП. Въпреки възприето приближаване на МПС пешеходецът е предприел
пресичане без да се съобрази с разстоянието до автомобила. С това поведение ищецът
съществено е допринесъл за настъпване на ПТП. Така установеното съпричиняване съдът
определя на 40%, поради което дължимото обезщетение е в размер на 27000лв., в който
размер исковата претенция е основателна и следва да бъде отхвърлена за разликата до
предявения размер от 50000лв.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
лихва. Същата съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на
молбата пред застрахователя на 09,11,2021год. е дължима от 10,02,2022год. до изплащане
на вземането. Неоснователно е възражението да не са представени изискани от
застрахователя документи, тъй като не са ангажирани доказателства какви документи са
изискани и доколко са относими към произнасянето по щетата.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски в
размер на 2419,20лв. от общо 4480,00лв., от които 2000,00-д.т., 480,00лв.-вещо лице и
2000,00лв.-адв. възнаграждение.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената
част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 174,80лв. от общо 380,00лв., от
които 240,00лв.-в.л., 40,00лв.-свидетел и 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
6
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „****, да заплати на А. С. Г., с ЕГН **********, със съд. адрес: гр.София, ул.**** на
осн.чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на 27000,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 18,09,2021год.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата от
10,02,2022год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над 27000,00лв. до предявен размер от 50000,00лв.-частично от
70000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „****, да заплати на А. С. Г., с ЕГН **********, със съд. адрес: гр.София, ул.**** на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 2419,20лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА А. С. Г., с ЕГН **********, със съд. адрес: гр.София, ул.**** да заплати
на ЗК„Л.И.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „****, на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 174,80лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7