Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 11
гр. Пловдив, 03 февруари 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав,
на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
с
участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛОЗАР
ЛАЗАРОВ, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, въззивно наказателно
общ характер дело № 589 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда №
45/11. 11. 2019 г. по НОХД № 279/2019 г. С. окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия А.П.Н., със снета
самоличност, за ВИНОВЕН в това, че считано от неустановена дата от началото на
м. март 2018 г. до 23.03.2018 г., в град Ст. З., държал археологически обекти,
а именно – един брой монета, бронз, Т., И. Г., на стойност 100 лв.; един брой
монета, бронз, А. ІІІ В., на стойност 15 лв. и един брой монета, бронз, М. І, Д.,
на стойност 20 лв., всичко на обща стойност 135 лв., които не са идентифицирани и регистрирани по
съответния ред – чл. 97 ал. 3 от Закон за културното наследство и Наредба Н - 3/03.12.2009
г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими
културни ценности, поради което и на основание чл. 278, ал. 6 вр. чл. 55, ал. 1,
т. 2, б.“б“ вр. чл. 55, ал. 3 вр. чл. 36,
ал. 1 НК го е ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ, включваща
пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, всяка за срок от ЕДНА ГОДИНА – задължителна регистрация
по настоящ адрес с периодичност от два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител.
Съдът
се е произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски.
Недоволен от така постановената присъда са останали
подс. А.Н., който чрез защитника си обжалва същата с искане да бъде отменена и
той да бъде признат за невинен и оправдан.
Като алтернативна позиция се поддържа становище за
намаляване размера на наложеното наказание, предвид ниската степен на
обществена опасност на конкретното деяние.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, С. окръжен съд е
приел за безспорно установено от фактическа страна, че подс. А.Н. е роден на ***
***. През периода от 1974 г. до 1993 г. работил като електромеханик към
летището в гр. С. З.. След това се пенсионирал. Понастоящем живее в гр. С. З..
Не е осъждан.
В мотивите към
атакувания съдебен акт е посочено, че след като се пенсионирал, подсъдимият
започнал да проявява интерес към старинни предмети. През 2007 г. – 2008 г.
работил като продавач-консултант в антикварен магазин в С., държан от св. М. С..
Последният продължавал да поддържа връзка с подс. А.Н., от когото купувал
антикварни предмети, както и монети от ХІХ и ХХ век. Наред с това подс. А.Н. е
дарител на движими културни ценности, които предоставял на Регионален
исторически музей (РИМ) – С. З..
Според С. окръжен съд в началото на месец март 2018 г.
подс. А.Н., по неустановен по делото начин, се снабдил с пет броя старинни
монети. Около 17.03.2018 г. дал една от тези монети – бронз, Т., И. Г. – на св.
Д. К., за да я почисти.
На 23.03.2018 г. на подсъдимия е извършен обиск (л.23
ДП). В него са намерени и иззети:
1. старинна
монета, от едната страна с изображение на човешки лик, с надпис, който не се
чете, с диаметър около 2,7 см, намерена в левия джоб на панталона му;
2. предмет,
наподобяващ старинна монета, с диаметър около 1,7 см, поставена в найлонов
плик, намерена в левия джоб на панталона му;
3. старинна
монета с диаметър около 1,7 см, също намерена в левия джоб на панталона на
подсъдимия;
4. предмет,
наподобяващ старинна монета, с диаметър 1 см, намерена в кутийка в куфара на
подсъдимия.
Първостепенният съд е приел, че след като подсъдимият
бил задържан за срок от 24 часа, но преди да бъде отведен в помещенията за
задържане, между него и св. К. В. – оперативен работник в Сектор
„Противодействие на криминалната престъпност“ при ОД на МВР – С. З., е проведен
разговор относно това дали притежава и други такива монети. Подсъдимият доверил,
че дал една старинна монета за почистване на приятеля си Д. К.. По телефона
подсъдимият се обадил на св. Д. К. и му казал да донесе в сградата на ОД на МВР
– С. З. дадената му за почистване монета, след което разговорът с последния бил
продължен от св. К. В., който обяснил на Д. К. къде да се яви в сградата на ОД
на МВР – С. З. с монетата.
Свидетелят занесъл монетата, като за предоставянето й
бил съставен протокол за доброволно предаване от 23.03.2018 г. (л.38 ДП), в
който предаденият предмет е описан, като старинна монета с неправилна кръгла
форма, тъмна на цвят, от едната страна с релеф на човешка глава.
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство Археологическа експертиза (л.59 ДП), изготвено от вещите лица д-р М.
М., ас. М. К., Р. А.-Т. и Р. К. се установява, че намерените в подс. А.Н. и иззети с протокол за обиск от
23.03.2018 г. предмети представляват:
-обект
1 – съвременен фалшификат на антична монета на К., който няма качества на
движима културна ценност;
-обект
2 – бронзова монета, А. ІІІ В., датираща от 4
в. при Хр., отговаряща на изискванията за движима културна ценност по Закона за
културното наследство и на критериите за национално богатство, която е на
стойност 15 лв. (предмет на експертно заключение № 2);
-обект
3 – бронзова монета, М. І, Д., датираща от 235 - 238 г., отговаряща на изискванията
за движима културна ценност по Закона за културното наследство и на критериите
за национално богатство, която е на стойност 35 лв., (предмет на експертно
заключение № 3), като във внесения обвинителен акт е посочено, че стойността на
тази монета е 20 лв.;
-обект
4 – монета, бронз неясна, която няма качества на движима културна ценност.
Монетата,
дадена от подс. А.Н. за
почистване на св. Д. К. и предадена от
последния с протокол за доброволно предаване от 23.03.2018 г. (л.38 ДП), предмет на експертно заключение № 1,
представлява бронзова монета, Т., император Г., датираща от 198 - 202 г.,
отговаряща на изискванията за движима културна ценност по Закона за културното
наследство и на критериите за национално богатство, която е на стойност 100 лева.
В съдебно заседание
вещите лица изрично са пояснили, че оценените от тях три монети, имащи
качеството на движима културна ценност, освен пазарна, имат и историческа
стойност, която, особено ако се знае
къде е открита монетата, е възможно да е много по-голяма.
Видно от съдържащото
се удостоверение № 591/17.12.2018 г., издадено от Директора на Регионалния
исторически музей – С. З. /л.57 ДП/,
бронзовата монета, Т., И. Г.; бронзовата монета, А. ІІІ В. и бронзовата монета,
М. І, Д. (описани в експертни заключения
1 – 3), представляват археологически обекти от минали епохи,
съгласно чл.146 от Закона за културното наследство, които не са били
регистрирани и идентифицирани в РИМ – С.
З..
Основната защитна
версия на подс. А.Н. е свързана с твърдението му, че не е държал бронзовата
монета, Т., император Г., датираща от 198 - 202 г., понеже същата е била
предадена от св. Д. К.. Този довод е
обсъден внимателно в мотивите към атакувания съдебен акт. Обсновано
първостепенният съд е приел, че подсъдимият не отрича, че именно той е посочил
св. Д. К. като лице, на когото е дал монетата за почистване. Това обстоятелство
кореспондира с показанията на посочения свидетел. При това е напълно правилен
изводът, че макар и чрез другиго, именно подсъдимият упражнявал фактическа
власт върху тази монета, респ. държал.
Пред настоящата
инстанция се поддържа довод за наличието на грешка в предмета на престъплението
по чл.14 НК. С основание не са възприети с доверие думите на подс. А.Н., според
които до почистването й, не е знаел какво представлява бронзовата монета, Т.,
император Г., защото тя „беше едно топче с пръст“. Тази монета, както и другите
две – предмет на деянието, имал по наследство. Намерил я през 1981 г. в една ламаринена
кутия, заедно с други монети.
Както правилно е
посочено в мотивите към присъдата, подсъдимият от дълги години проявявал интерес към
старинни предмети, вкл. монети. Това
очевидно изисква опит и знания при разпознаването и датировката им. Този извод
се подкрепя и от обстоятелството, че не е пристъпил сам към почистването на
монетата, а потърсил помощта на св. Д. К.,
именно защото бил най-добрият в почистване на монети. С основание съдът се е
отнесъл резервирано към думите на св. Д. К. по време на съдебното следствие когато е заявил, че и след
почистването на монетата, разбрал единствено как тя е по-стара, а не от ХІХ или ХХ. Нещо
съвсем различно е посочил в показанията
си по време на досъдебното производство (л.97 ДП), приобщени на основание
чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 НПК и кредитирани от съда. Тогава свидетелят е бил
категоричен, че подс. А.Н. му дал старинна римска монета Гета, с молба да я
почисти и след това да му я върне.
Процесуално коректно
С. окръжен съд е изключил от доказателствената съвкупност думите на св. К. В., според
които след проведения разговор между него и подсъдимия, последният доверил, че
монетите, намерени у него са предназначени за продажба на св. М. С.. От една страна подсъдимият
не е потвърдил в обясненията си тази част от разговора си със свидетеля. В
случая става въпрос за информация, получена след като подс. А.Н. е задържан по ЗМВР,
под формата на извън процесуални обяснения, преди да придобие качеството на обвиняем
и да му бъде разяснено правото на адвокатска защита, т.е. чрез способ, различен от разпит на
обвиняем или иначе казано, получена чрез заобикаляне на строго лимитираните в
процесуалния кодекс правила за събиране на доказателства.
Описаната по-горе фактическа
обстановка е приета за безспорно установена след внимателен и задълбочен анализ
на събраните по делото доказателства. Съдът е изложил подробни и убедителни
съображения относно това, кои от гласните доказателства възприема с доварие и
кои не. Правилно е посочено, че фактическата обстановка по делото е изяснена
въз основа частично от обясненията на подс. А.Н. (л.65 гърба НОХД), показанията
на св. Д. К. (л.69 гърба НОХД, вкл. и тези, депозирани по време на досъдебното
производство в посочената по-горе част), св. М. С. (л.70 НОХД). В същата насока
са и събраните по делото писмени доказателства: протокол за обиск и изземване
(л.23 ДП), протокол за доброволно предаване (л.38 ДП), удостоверение (л.57 ДП),
удостоверение (л.58 ДП), протокол (л.59 ДП), експертни заключения (л.61 и сл.),
протокол за оглед на веществени доказателства (л.67 ДП), фотоалбум (л.68 ДП),
справка за съдимост (л.71 ДП), приемо-предавателен протокол (л.74 ДП), справка
за събимост (л.26 НОХД), писмо и списък (л. 59 и сл. НОХД), писмо (л.75 и сл.
НОХД) и приложените веществени доказателства.
По време на съдебното
следствие, от показанията на св. Д. К. и св. М. С. е изяснено по категоричен
начин обстоятелството, че именно от началото на месец март до намесата на
органите на реда – на 23.03.2018 г. подс. А.Н. е държал инкриминираните
археологически обекти. С основание не е
възприета с доверие защитната му версия, според която същите са придобити по
наследство. И св. Д. К., и св. М. С. са споделили, че именно някъде в началото
на март подс. А. Н. е започнал да проявава активност именно по отношение
предлагането на монетите. Впрочем, не е без значение обстоятелството, че по
същото време е дал за почистване монетата на св. Д. К.. Фактът, че монетата се
е нуждаела от почистване и е имала пръст по нея опровергава твърдението му, че
въпросните монети са намерени на село в кутия респ. са придобити от него по
наследство.
Обстоятелството досежно
времето на придобиване на монетите е от значение за преценка на реда, по който
те е следвало да бъдат идентифицирани и регистрирани, предвид бланкетния
характер на нормата на чл. 278 ал.6 НК, която препраща за някои от елементите
на престъплението към правни норми от други нормативни актове /Р-355-2014 І
н.о./.
Предвид на установения
по делото период на държане от началото на м. март до 23.03.2018 г., то напълно
законосъобразно първостепенният съд е преценил, че в случая е приложима
процедурата, регламентирана в чл. 97 ал.3 ЗКН и Наредба Н-3/03.12.2009 г. за
реда за извършване на идентификация и за водене на регистър на движими културни
ценности.
В мотивите към присъдата
първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на всички норми,
регламентиращи археологически обекти, културните ценности и тяхната
идентификация и регистрация. Текстът на чл.278, ал.6 НК посочва като форма на
изпълнително деяние държането. То се изразява в упражняване на фактическа власт
върху предмета на престъплението, без да е от значение начинът и основанието за
придобиване на тази фактическата власт.
По този състав предмет
на престъплението са археологически обекти. В дефинитивната норма на чл.146,
ал.3 ЗКН е визирано, че това са всички движими и недвижими материални следи от
човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на
тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на
информация са теренните проучвания. Движимите археологически обекти имат
статут на културни ценности с категория национално богатство до установяването
им като такива. Законодателят е извел съдържанието на понятието „археологически
обект“ от материалната характеристика на вещта и нейната връзка с човешка
дейност от минали епохи, без да ограничава по задължителен начин способа за
откриването й. Поради това, липсата на данни за това как са били открити
конкретните археологически обекти, както
в случая, кога, къде и от кого са били проведени теренните
проучвания, не може да бъде основание съответните обекти да бъдат преценяни по
различен начин и да им се откаже характеристиката на „археологически обекти“,
след като принципно се придобиват в резултат на дейности, свързани с проучване
на земната повърхност, нейното нарушаване или под вода.
Законът за
културното наследство
установява отделна уредба за археологическите обекти,
извън общата уредба за културните ценности въобще и в частност за движимите
културни ценности. По силата на чл. 2 ал. 3 ЗКН, културните ценности могат да
бъдат публична и частна собственост. Според
чл.2а ал.1 ЗКН, културните ценности,
които са археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.1 ЗКН, произхождащи от
територията и акваторията на Б., са публична държавна собственост.
Разпоредбата на
чл.4, ал.1 от Наредба Н - 3/03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности предвижда
идентификация на движимите вещи, определими като културна ценност. В ал.2 на
същия текст е посочено, че на задължителна идентификация подлежат тези движими
вещи по ал.1, които са държавна или общинска собственост. Съгласно ал.3 на
цитираната норма пък, на задължителна идентификация подлежат движимите вещи по
ал.1 - движими археологически обекти или движими археологически паметници на
културата, върху които физически или юридически лица са установили фактическа
власт до влизане в сила на ЗКН.
Напълно
законосъобразно С. окръжен съд е преценил, че възможността, дадена в чл.97, ал.3 ЗКН, за
идентификация и регистрация от страна на физически и юридически лица на вещи,
които могат да се определят като културни ценности, съществува за общата
категория културни ценности, но не и за археологическите обекти като тяхна подкатегория.
Прегледът на предвидената уредба за последните
установява, че тъй като след влизане на ЗКН в сила те са публична
държавна собственост, идентификацията и регистрацията за тях са задължителни. И
ако не са идентифицирани и регистрирани по реда, предвиден за физическите и
юридическите лица, сдобили се с тях преди влизане на ЗКН в сила, следва да бъдат предадени на държавата, чиято собственост са.
Въззивната инстанция
намира разсъжденията в мотивите на първостепенния съдебен акт по отношение
приложимостта на §5 и §6 от ПЗРЗКН при обсъждане тезата на подсъдимия за придобиване
на процесните монети по наследство за правилни.
Предметът на
престъпление в случая са монети. Според чл.5, т.2 от Наредбата, не подлежат на
идентификация по реда на този акт археологически обекти - монети и монетовидни
предмети, върху които физически или юридически лица са установили фактическа
власт до влизането в сила на ЗКН. Има
се предвид, че това става не по Наредба № Н-3, а по друг ред. Този
друг ред е указан в § 6, ал.1 от
преходните и заключителни разпоредби на ЗКН,
съгласно която разпоредба, лицата, които
до влизането в сила на закона, са установили фактическа власт върху движими
археологически обекти - монети и монетовидни предмети, са длъжни в едногодишен
срок от влизането му в сила да поискат тяхната идентификация и регистрация. Те,
съгласно ал. 2, се извършват от нумизматичните дружества, вписани в регистър на
министъра на културата и получили удостоверение за това.
От цитираното
по-горе удостоверение от директора на Регионалния исторически музей – С. З. се установи, че държаните от подсъдимия монети,
представляват археологически обекти, не
са били регистрирани и идентифицирани в
РИМ – С. З. като движима културна ценност. Самият подсъдим и не твърди
да е искал от нумизматични дружества по § 6, ал.2 ЗКН, идентификация и
регистрация на монетите, отсъствието на
каквато също е безспорно.
Предвид
несъстоятелността на защитната версия на подсъдимия е очевидно, че редът за
идентификация и регистрация е именно този, установен от първостепенния съд в
присъдата. Както правилно е посочено в мотивите към нея, при липса на
идентификация и регистрация, археологическите обекти – монети, винаги са
публична държавна собственост, чието държане представлява престъпление. В
хипотезата на чл. 278 ал.6 НК, държането на археологическите обекти е
неправомерно през цялото време, докато вещта е във владение на дееца и това е
така още от момента, в който е установена фактическата власт върху вещите, представляващи
културни ценности. С факта на установяване на фактическа власт върху тях,
когато са налице и останалите признаци на състава по чл. 278 ал.6 НК, деянието
съставлява престъпление по посочения текст /Р-132-2019 ІІІ н.о., Р-200-2017 ІІІ
н.о./.
При така установената
фактическа обстановка, законосъобразно е преценено, че подс. А.Н., е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на деянието, визирано в чл. 278, ал. 6 НК, понеже от
неустановена дата в началото на м. март 2018 г. до 23.03.2018 г., в град С. З.,
държал археологически обекти, а именно – един брой монета, бронз, Т., И. Г., на
стойност 100 лв.; един брой монета, бронз, А. ІІІ В., на стойност 15 лв. и един
брой монета, бронз, М. І, Д., на стойност 20 лв., всичко на обща стойност 135
лв., които не са идентифицирани и
регистрирани по съответния ред – чл. 97 ал. 3 от Закон за културното наследство
и Наредба Н - 3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за
водене на регистъра на движими културни ценности.
От субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общственоопасните последици и е искал това.
Не може да бъде
споделен основният довод на защитата за наличе на основания за приложение на
чл. 9 ал.2 НК, предвид ниската стойност на предмета на престъпление. Това
възражение също подробно е било обсъдено от Старозагорския окръжен съд и е
даден ясен и убедителен отговор защо то не може да бъде възприето. Наред с това
е необходимо да се посочи, че за съставомерността на деянието по чл. 278 ал.6 НК е без значение каква е стойността на археологическите обекти, която не е
определящ елемент за класификацията им, като част от културното наследство на
страната. Последното ясно се извежда от легалното определение по чл. 2 ал.1
ЗКН, според което културните ценности са носители на историчесската памет,
националната идентичност и имат научна или културна стойност /Р-220-2018 ІІІ
н.о./.
Основателен е
доводът на защитата, поддържан като алтернативно становище за това, че
наказанието се явява несъразмерно тежко. Напълно правилно първоинстанционният
съд е преценил, че в случая и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се
окаже несъразмерно тежко и са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като смекчаващи с основание са преценени средната
към невисока степен на обществена опасност на деянието, сравнена с тази
на престъпления от същия вид, от една страна с оглед неголямата стойност на
държаните монети, представляващи археологически обекти, от друга страна предвид
факта, че е извършено умишлено, както и с оглед на това, че броят на монетите е минимално
възможният, за държане на които, когато не са идентифицирани и регистрирани по
съответния ред, законът предвижда горепосоченото наказание. Не може да бъде
игнорирано обстоятелството, че подс. А.Н.
е с ниска степен на обществена опасност,
предвид чистото му съдебно минало. Съдействал е за разкриване на обективната
истина, признавайки къде е местонахождението на третата, при това най-ценната,
от държаните от него монети, представляващи археологически обекти. Навършил е
65 години и е пенсионер. Освен това е и дарил на РИМ – С. З. движими културни ценности. Липсват отегчаващи отговорността
обстоятелства.
С оглед на всичко изложено справедливо е
приложена хипотезата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК, като първостепенният съд е заменил
предвиденото в закона наказание лишаване от свобода, на което не е предвиден
най-нисък предел, с пробация.
Пловдивският апелативен съд счита, че определените пробационни
мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК, всяка за срок от една година – задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност от два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител е справедливо да бъдат намалени до техния минимален срок,
предвид всички изложени по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства.
С. окръжен съд е
положил необходимите усилия и е изискал справка от Регионалния исторически
музей в гр. С. З.. Видно от приложения списък към писмо изх. № 362/22.10.2019
г. /л.59 НОХД/, подсъдимият е дарил на музея в основен фонд „Средновековна
археология“ 120 бр. движими културни ценности и 1 бр. в основен фонд
„Нумизматика“.
Очевидно броят на
дарените предмети затвърждава изводът за ниската степен на обществена опасност
на дееца и не може да не бъде съпоставено с броя на археологическите обекти,
предмет на престъплението. Не може да не бъде отчетен и сравнително краткият
срок на държането им.
Ето защо
Пловдивският апелативен съд счита, че целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, могат да бъдат постигнати и с продължителност на наложените пробационни
мерки за по-кратък срок, а именно от ШЕСТ МЕСЕЦА за всяка една от тях, в
какъвто смисъл следва да се измени и присъдата.
По отношение приложението на чл. 55 ал.3 НК и не
налагането на наказанието конфискация, предвидено в чл. 278 ал.6 изр.2 НК,
съдът е изложил достатъчно мотиви. Поради липса на протест този въпрос е
безпредметно да бъде обсъждан.
Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 278
ал.7 НК и процедирано с приложената като веществено доказателство антична монета
на К. и неясна монета от бронз.
Правилно на основание чл.189 ал.3 НПК съдът е възложил
на подсъдимия разноските по делото, които са коректно изчислени.
Пред настоящата инстанция такива не са направени,
поради което не се и присъждат.
Предвид на изложеното и на основание чл. 337 ал.1 т.1 НПК, Пловдивският апелативен съд и
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 45/11.11.2019 г., постановена по НОХД № 279/2019
г., по описа на С. окръжен съд, като НАМАЛЯВА
срока на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК - задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност от два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител от ЕДНА ГОДИНА на ШЕСТ МЕСЕЦА по наложеното наказание
ПРОБАЦИЯ за извършено престъпление по чл. 278 ал.6 НК, наложено с приложението
на чл. 55 ал.1 т.2 б. Б НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО
не е окончателно и подлежи на обжалване или протест пред ВКС в
петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.