Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 62
гр. Севлиево,
18.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
Х.
при участието на секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от съдията Х.
гражданско дело № 766 по
описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, като производството e във фазата по
допускане на делбата. Обективно съединен е и насрещен иск с правно основание
чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Делото е
образувано по искова молба от Й.М.Б., с ЕГН **********,*** срещу К.Н.М., с ЕГН **********,***.
Ищцата твърди, че страните са преки законни наследници на Е. С. Г., починала на
***г., която оставила в наследство следния недвижим имот: първи етаж от масивна
жилищна сграда с идентификатор 65927.501.1246.1 по кадастралната карта на гр.
Севлиево, находяща се в ***, с квадратура на етажа 84,50 кв. м., разположена в
поземлен имот с идентификатор 65927.501.1246, целият с площ 355 кв.м., при
съседи: Х.С.С., А.И.В. и И.Р.Н.,*** масивната жилищна сграда с идентификатор
65927.501.1246.1 по кадастралната карта на гр. Севлиево, се състоял от четири
стаи, коридор, баня - тоалетна със самостоятелен вход откъм улицата. Според
нотариален акт № 191, том I, дело № 536/1978 г., имотът бил собственост на
наследодателката Е. С. Г.. Със същия акт била учредена суперфиция на втори
самостоятелен етаж, който бил изграден в собственост на ищцата и съпруга й П.Х.Б..
Освен това с нотариален акт № 154, т. I, д. № 489/1989 г., наследодателката Е.
С. Г. продала на ищцата Й.М.Б. сутерена /избеното помещение/ под етажа на
старата сграда. В актуалния кадастрален план цялата сграда, състояща се от
първи - делбен етаж, сутерен и втори самостоятелен етаж - собственост на
ищцата, била обозначена с идентификатор 65927.501.1246.1, като с решение №
18-4917-15.06.2018 г. на Н-к СГКК Габрово по заявление на ответника било
отказано нанасяне на два самостоятелни обекта в сграда до ликвидиране на
съсобствеността върху първия етаж от сградата, представляващ старата жилищна
сграда на наследодателката Е. С. Г. преди нейното пристрояване и надстрояване,
който бил предмет на делото. С оглед изложеното и предвид, че не могли да
постигнат доброволна делба, ищцата иска съдебна делба на гореописаният недвижим
имот при равни квоти между страните по делото.
Преписи от
исковата молба и от доказателствата са връчени на ответника К.Н.М. и в
едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който иска се оспорва,
като неоснователен. Ищцата претендирала, че заедно с ответника са съсобственици
на процесния недвижим имот - първи етаж на жилищната сграда, на основание
наследствено правоприемство от общия им наследодател Е. С. Г. - майка на ищцата
и баба на ответника. Липсвали обаче
доказателства в подкрепа
на твърдяното от ищцата обстоятелство, че процесният
недвижим имот е бил собственост на Е. С. Г. към момента на смъртта ѝ. От
представения нотариален акт № 191, том I, дело № 536/1978 г. по описа на РС -
Севлиево - буква „А" било видно, че Е. С. Г. отстъпвала на сина си Н. М. Н.
- баща на ответника, право на пристрояване на 25 кв. м., като изрично било
посочено, че пристроената площ нямало да е самостоятелен обект, а „ще се
присъедини към етажа" и цялата площ на съществуващата едноетажна сграда,
заедно с пристроените помещения ще стане собственост на новия приобретател.
Обективираният в посочения нотариален акт договор имал вещно-прехвърлителен
ефект и със сключването му, бащата на ответника придобил изцяло собствеността
върху процесния недвижим имот. Имотът, предмет на иска за делба, не бил
съсобствен на страните по делото и тъй като липсвало съсобственост, ищцата
нямала правен интерес от предявяване на процесния иск за делба и не била
надлежна страна в процеса, поради липса на активна процесуална легитимация.
Иска за делба бил неоснователен и следвало да се отхвърли, защото ответника
понастоящем бил изключителен собственик на процесния недвижим имот. Имотът бил
придобил по наследство от баща си Н. М.Н., който от своя страна се легитимирал
като собственик по силата на нотариален акт № 191, том I, дело № 536/1978 г. по
описа на РС - Севлиево. Съгласно посочения нотариален акт бащата на ответника
придобил в собственост първия етаж /към момента на сключване на договора
единствен на жилищната сграда/, заедно с пристроените към него помещения.
Ответника винаги знаел, че с посочения нотариален акт баба му целяла да извърши
делба на сградата, при която първият eтаж да стане собственост на сина й, вторият етаж - на
дъщеря ѝ, а за себе си запазила собствеността на сутеренния етаж, в който
живяла от този момент до смъртта си и приживе прехвърлила на дъщеря си, като
запазила правото си на ползване. Евентуално ответникът се легитимирал като
изключителен собственик на процесния първи етаж от жилищната сграда и по силата
на упражнявано върху имота добросъвестно давностно владение в продължение на
четиридесет години, първоначално заедно с родителите си, а след смъртта им само
от него. От момента на пристрояването на етажа, тримата владяли имота
непрекъснато и необезпокоявано, със съзнанието, че са единствени негови
собственици. След извършеното надстрояване на втория етаж, ищцата никога не
живяла в процесния имот и не претендирала, че е съсобственик и, че е лишена от
възможност да го ползва. Е. Г. също не била живяла там след 1978 г. и до
смъртта си живеела в сутеренния етаж на същата сграда. След нейната смърт
ищцата не декларирала имотът в качеството на наследник, т. е. никога не го
възприемала като наследствен имот, от който притежава дял, както твърди в
исковата молба. Единствените, които владяли имота със съзнанието, че са изключителни
негови собственици през всичките години след 1978 г. били ответникът и неговите
родители. До настоящото дело никой, включително ищцата, не бил оспорил
собствеността на ответника и не предявявал претенции за имота. Претендира
разноски.
Едновременно
с отговора си К.Н.М. предявява насрещен иск срещу Й.М.Б.. Излага, че е
собственик на първи етаж - обособен като самостоятелно жилище, от двуетажна
жилищна сграда с идентификатор № 65927.501.1246.1, построена в поземлен имот с
идентификатор 65927.501.1246 по кадастралните карта и регистри на гр. Севлиево,
одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008г. на ИД на АГКК, със застроена площ
от 119 кв. м., с адрес на имота: ***. Имотът придобил по наследство от баща си Н.
М.Н., който от своя страна се легитимирал като собственик по силата на
нотариален акт № 191, том I, дело № 536/1978 г. по описа на РС - Севлиево.
Ответницата се легитимирала като собственик на втория етаж, съгласно учреденото
й по силата на същия нотариален акт, право на надстрояване. Липсвали строителни
книжа, както за извършеното пристрояване, така и за надстрояването на втория
етаж на жилищната сграда. Съгласно посочения нотариален акт бащата на ищеца
придобил в собственост първия етаж /към момента на сключване на договора
единствен на жилищната сграда/, заедно с пристроените към него помещения.
Евентуално ищецът се легитимирал като изключителен собственик на първия eтаж от
жилищната сграда и по силата на упражнявано върху имота добросъвестно давностно
владение в продължение на четиридесет години, първоначално заедно с родителите
си, а след смъртта им само от него. От момента на пристрояването на етажа,
тримата владяли имота непрекъснато и необезпокоявано, със съзнанието, че са
единствени негови собственици. След извършенотo надстрояване на втория етаж,
ответницата никога не живяла в процесния имот и не претендирала, че е
съсобственик и, че е лишена от възможност да го ползва. Е. Г. също не живяла там
след 1978 г. и до смъртта си живяла в сутеренния етаж на същата сграда. След
нейната смърт ищцата не декларирала имотът в качеството на наследник, т. е.
никога не го възприемала като наследствен имот, от който притежавала дял, както
твърдяла в исковата молба. Единствените, които владяли имота със съзнанието, че
са изключителни негови собственици през всичките години след 1978 г. били
ответникът и неговите родители. До настоящото дело никой, включително
ответницата, не бил оспорил собствеността на ищеца и не предявявал претенции за
имота. Двата етажа представлявали самостоятелни жилища, които обаче не били
нанесени като самостоятелни обекти на кадастралната карта на гр. Севлиево, а на
същата била нанесена само сградата и било отбелязано, че е еднофамилна. К.Н.М.
инициирал административна процедура за отстраняване на непълнота в
кадастралната карта на гр. Севлиево чрез нанасяне на схеми на два самостоятелни
обекта в жилищна сграда с идентификатор № 65927.501.1246.1. В хода на
процедурата, Й.М.Б. и съпругът й П. Х. Б. заявили писмено, че не са съгласни с
нанасянето на схеми на два самостоятелни обекта в сградата, без да посочат
конкретни основания или възражения. Административният орган им предоставил още
една възможност да посочат с какво конкретно не са съгласни относно внесения
проект за изменение и те заявили, че ще представят възраженията си в хода на
дело за изясняване собствеността на сградата. Това изявление дало основание на
Началника на СГКК-Габрово да приеме, че е налице спор за материално право между
заявителя К.Н.М. и заинтересованите лица Й.М.Б. и П. Х. Б., който може да бъде
разрешен единствено по съдебен ред. Предвид това обстоятелство, с решение №
18-4917-15.06.2018г. на Началника на СГКК-Габрово бил направен отказ да бъде
одобрено исканото изменение на кадастралната карта на гр. Севлиево, състоящо се
в нанасяне на схеми на два самостоятелни обекта в сграда с идентификатор №
65927.501.1246.1. Междувременно Й.М.Б. - ответница по насрещния иск, предявила
срещу К.Н.М. иск за делба, по който било образувано гр. д. № 766/2018 г. по
описа на РС - Севлиево. Предвид гореизложеното ищецът К.Н.М. иска постановаване
на решение, с което: да бъде признато за
установено, че е собственик на първи етаж - обособен като самостоятелно жилище,
от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 65927.501.1246.1, построена в поземлен
имот с идентификатор 65927.501.1246 по кадастралните карта и регистри на гр.
Севлиево, със застроена площ от 119 кв. м., с адрес на имота: *** и да бъде
признато за установено, че в кадастралната карта на гр. Севлиево, при заснемане
на двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 65927.501.1246.1 са допуснати
гореописаните непълноти и грешки, свързани с неотразяването на имота на ищеца
по насрещния иск като самостоятелен обект. Претендира разноски.
Преписи от
исковата молба по насрещния иск и от доказателствата са връчени на ответницата
по насрещния иск - ищца по първоначалния и в едномесечния срок по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор, с който насрещния иск се оспорва, като неоснователен.
Ответницата по насрещния иск, в писмения си отговор оспорва допустимостта на
насрещния иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като в рамките на особеното делбено
производство съгласно чл. 343 ГПК можело да се разглеждат само оспорвания на
произход, осиновявания, завещания и истинност на писмени доказателства, както и
искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения. Излага, че
всякакви други искове не могат да бъдат разглеждани по дела за делба предвид
особения характер на производството. Сочи, че единствено в първото по делото
заседание всеки от сънаследниците може да възрази срещу правото на някой от тях
да участва в делбата, срещу размера на неговия дял, и срещу включването в
наследствената маса на някои имоти, респективно да поиска с писмена молба
включването в наследствената маса и на други имоти. Предявяването и разглеждането
на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР в делбеното производство било недопустимо. В производството
по чл. 54, ал. 2 ЗКИР следвало да се установи собствеността не към настоящия
момент, а към момента на одобряване на кадастралната карта - 16.07.2008 г.,
което също правело недопустимо съединяването на двете производства в делбения
процес. Оспорва възражението срещу наследствения характер на делбения имот,
който представлявал първият етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор
65927.501.1246.1 по кадастралната карта на гр. Севлиево, находяща се в ***, с
квадратура на етажа 84,50 кв. м., състоящ се от четири стаи, коридор,
баня-тоалетна със самостоятелен вход откъм улицата. Имотът не бил придобИ. от Н.
М.Н. - баща и наследодател на ответника. От приложения нотариален акт № 191,
том I, дело № 536/1978 г. ясно и недвусмислено се установявало и било посочено,
че имотът бил и оставал собственост на общата наследодателка Е. С. Г.. Със
същия акт само била учредена суперфиция на втори самостоятелен етаж, който бил
изграден и станал собственост на ищцата и съпруга й П.Х.Б.. Освен това с
нотариален акт № 154, том I, дело № 489/1989 г., приложен по делото,
наследодателката Е. Г. продала на ищцата Й.М.Б. сутерена /избеното помещение/
под етажа на старата сграда. Действително, в кадастралният план цялата сграда,
състояща се от първия делбен етаж, сутерена и втория самостоятелен етаж -
собственост на ищцата, била обозначена с идентификатор 65927.501.1246.1, като с
решение № 18-4917-15.06.2018 г. на Н-к СГКК Габрово по заявление на ответника
било отказано нанасяне на два самостоятелни обекта в сграда поради наличието на
спор за материално право, т.е. до ликвидиране на съсобствеността върху първия
етаж от сградата, представляващ старата жилищна сграда на наследодателката Е.
Ст. Г. преди нейното пристрояване и надстрояване, който бил предмет на делото.
От изложеното било видно, че ответникът и родителите му не упражнявали
самостоятелно владение върху процесния имот и не го придобили по давност.
Фактическата власт осъществявана от единия наследник била владение на своите
части и държане на частите на другите съсобственици. Ако той имал намерение да
промени това държане и да го обърне във владение, с намерение да придобие целия
имот по давност, действията с които се предприема и доказва намерението
трябвало да са явни, недвусмислени, да отричат владението на останалите
съсобственици, да се манифестират пред тях и да се доведат до тяхното знание.
Тези действия трябвало да са конкретни, да установят несъмнено преобръщане на
владението, отблъскване владението на останалите наследници и промяна на
фактическата власт. Това било видно и от производството по ЗКИР. При тези
фактически и правни доводи, имотът не бил загубил наследствения си характер и
следвало да бъде допуснат до делба, тъй като искът за делба не се погасявал по
давност - чл. 34, ал. 3 ЗС.
В съдебно заседание ищцата по първоначалния иск и
ответница по насрещния иск, лично и чрез процесуалният си представител поддържа
исковата молба по първоначалният иск и
отговора по насрещният иск. Иска допускане делба на процесния имот като
наследствен и съсобствен мeжду страните. По отношение на
насрещния иск моли за отхвърлянето му. Заявява, че имота представлява самостоятелен
обект, с оглед заключението на вещото лице, но счита, че имота не е изключителна
собственост на ответника. Излага подробни съображения в писмена защита.
В съдебно
заседание ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния иск поддържа
подадения отговор на първоначалният иск и предявеният насрещен иск. Уточнява че
насрещният иск по чл. 54, ал.
2 ЗКИР е предявен в условията на кумулативност с иска за делба. Иска да не се допуска
делба на процесния имот, като изключителна собственост на ответника и отхвърляне
на иска за делба. Моли за постановяване на решение, с което да бъде уважен
предявеният насрещен иск. Излага подробни съображения в писмена защита.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Установява
се от удостоверение за наследници от 10.05.2018 г. на Е. С. Г., че същата е
починала на ***г. и е оставила следните наследници: дъщеря - Й.М.Б. и син – Н. М.Н., починал на ***г..
Установява
се от удостоверение за наследници от 10.05.2018 г. на Н. М.Н., че същият е
починал на ***г. и е оставил следните наследници: съпруга – М. С. Н., починала
на ***г.; син – К.Н.М. и син – М. Н.М., починал на ***г..
Установява
се от удостоверение за наследници от 10.05.2018 г. на М. Н.М., че същият е
починал на ***г. и е оставил следните наследници: съпруга – Й. И. З., баща
- Н. М.Н., починал на ***г. и майка – М. С. Н., починала на
***г..
Установява
се от удостоверение за наследници от 20.03.2018 г. на М. С. Н., че същата е
починала на 20.03.2018 г. и е оставила следните наследници: син – К.Н.М. и син
– М. Н.М., починал на ***г..
Установява
се от решение № 18-4917-15.06.2018 г. на началника на СГКК – гр. Габрово
и от
писмо от СГКК – гр. Габрово до К.Н.М., че е отказано одобрение на изменение на
КК на гр. Севлиево, състоящо се в нанасяне на схеми на два самостоятелни обекта
в сграда с идентификатор 65927.501.1246.1, съгласно схеми – проект, приложени
към заявление на К.Н.М., тъй като сградата с посоченият идентификатор не е
нанесена като състояща се от самостоятелни обекти, а заинтересованите лица, за
които са налице данни, че са съсобственици на сградата – Й.М.Б. и П. Х. Б. са
заявили, че не са съгласни с исканото изменение, като са посочили, че ще
представят възраженията си в хода на заведено дело за изясняване на
собствеността на сградата, поради което е прието, че е налице спор за
материално право, който може да бъде разрешен единствено по съдебен ред.
От
удостоверение от 02.08.2018 г., издадено от Община Севлиево, Д“ТСУ“, е видно,
че в имот с идентификатор 65927.501.1246 по КК на гр. Севлиево е построена
жилищна сграда на два етажа с идентификатор 65927.501.1246.1, със застроена
площ от 119 кв.м., цялата на маза с обособени две самостоятелни жилища с
отделни входове, като имот с идентификатор 65927.501.1246 е идентичен с имота
описан в нот. акт № 191, т. I, д. №
536/1978 г..
Установява
се от нотариален акт за учредяване право на пристрояване и право на
надстрояване върху чужд застроен, недвижим имот № 191, том I, д. №
536/03.11.1978 г. на Севлиевски районен съдия, че Е. С. Г., като собственица на
едноетажна, масивна, жилищна сграда, цялата на маза, с квадратура на етажа 84,50
кв. м. и квадратура на мазата 94,20
кв. м., построена в
собственото и дворно място, с адрес ***, представляващо имот пл. № 1063, от
350 кв. м., за което е отреден парцел VIII, пл. № 1063, в кв. 10 по плана на
града с площ 377 кв. м., с неуредени
регулационни сметки, при съседи: Х.С., А.В., И. Н.,***: А. отстъпва на сина си Н. М.Н. правото да пристрои до
съществуващата нейна сграда нови жилищни помещения с квадратура от 25 кв. м.
строителна площ, съгласно утвърден застроителен план, като пристроената площ ще
се присъедини към етажа и ще стане собственост на новия приобретател; Б.
учредява за дъщеря си Й.М.Б. и зет си П. Х. Б. правото, след като сина ѝ Н.
М.Н. извърши пристрояването упоменато в пункт А, да надстроят, съгласно
утвърден застроителен план втори етаж върху цялата площ, образувана след
присъединяването на новите жилищни помещения. Посочено е, че правото на
надстрояване и правото на пристрояване се отстъпват безвъзмездно, като Н. М.Н.
приема
отстъпеното му право, а Й.М.Б. и П. Х. Б., приемат учреденото им право, които
ще упражнят съобразно условията посочени в нотариалният акт и утвърден
строителен план. Нотариалният акт е подписан от Е. С. Г., Н. М.Н., Й.М.Б., П. Х.
Б. и от районният съдия.
Установява
се от нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 154, том I, д. №
489/1989 г. на Севлиевски районен съдия, че Е. С. Г. е прехвърлила срещу
задължение за гледане и издръжка на дъщеря си Й.М.Б. едно избено помещение /сутерен/
състоящо се от коридор, две стаи и водоснабдено помещение /баня/, находящо се под
етажа на старата жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо парцел
VIII-осми пл. № 1246 в стр. квартал 10, по плана на гр. Севлиево, при съседи: И.
Н., наследници на К.В., улица и В.Б.. Отбелязано е, че Й.М.Б. присъединява тези
помещения към втория етаж, който е нейна и на съпруга ѝ собственост,
построен по отстъпено право на строеж с нотариален
акт за учредяване право на пристрояване и право на надстрояване върху чужд
застроен, недвижим имот № 191, том I, д. № 536/1978 г. на Севлиевски районен
съдия.
От
показанията на свидетелката Р.П.П., първа братовчедка на съделителката Й.М.Б.,
преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по
делото, предвид възможната ѝ заинтересованост, се установява
следното: свидетелката познава Й.Б.
и К.Н.; Й. и на К. баща му са ѝ първи братовчеди; на майката на К. С.
къщата й е двуетажна и се намира зад СБА-то; къщата първо била на един етаж - наследствена
и на бащата на свидетелката изплатили някаква сума и на чичо й и останала за
лелята на свидетелката – К., когато била на 1 етаж; къщата била 2 стаи - големи
и един хол, коридор и маза; лелята и свакото на свидетелката стояли в мазата,
която била пригодена за живеене; след това Й. си построила отгоре етаж, а пък
на К. баща му си пристроили две стаи на 1-вия етаж; 1-вия етаж бил в окаяно
положение, нямал врати и прозорци; свидетелката мисли, че К. не живеел там вече;
за лелята К., свидетелката не знае да се е разбирала за кого да остане старата
къща; лелята К. я гледала Й., при нея починала, тя я изпратила; на К.
родителите живеели долу на етажа; свидетелката не е чувала дали е имало някакви
спогодби; Й. казвала, че са близки хора - да се разберат помежду си, тя си имала
дял; недоволствала, че има боклуци и не се поддържа; след като построили 2-рия
етаж, К. живеела при дъщеря си повече на 2-рия етаж.
От
показанията на свидетелката Д.П.Б., дъщеря на съделителката Й.М.Б. и братовчедка
на К.Н.М., преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други
данни по делото, предвид възможната ѝ заинтересованост, се установява
следното: свидетелката знае къщата,
като 2-рия етаж е изцяло на майка ѝ и на баща ѝ; първият етаж бил
на баба ѝ, която позволила на майка й да построи 2-ри етаж и на нейния
брат да си направи пристройка към нейната част; първия етаж бил старата част
преди пристройката, хол и още две стаи; бабата К. последно живеела в къщата при
свидетелката на горния етаж; на 1-вия етаж живеел братовчеда на свидетелката с
родителите си, преди да починат; майката на свидетелката и на К. баща му никога
нямали спогодба и майка й и те знаели, че етажа е на бабата на свидетелката, че
е наследствено и просто живеели там; К. решил да продава първият етаж 2018 г.,
когато П., с една жена от кадастъра идвали и заплашвали родителите на
свидетелката, карали ги да подписват някакви скици и документи, и тогава
потърсили адвокат и разбрали, че става въпрос за продажба; дотогава нямали
спорове; състоянието на първия етаж било много зле, необитаемо, нямал врати и прозорци,
били издънени подовете, ток нямало; адв. Раев, който правел завещание казал на
майката на свидетелката, че нотариалния акт го направил така за да няма
продажба и да остане в семейството, защото тя си държала да бъде семейно; към
къщата имало сутерен, който бил подземен етаж и там живеела бабата на
свидетелката преди да я вземат на вторият етаж.
От
показанията на свидетеля Г.И.Г., се установява следното: свидетеля познава К. и семейството му от
40 години; майката на свидетеля и бащата на К. работели заедно и ходели по пионерски
лагери, а и брата на свидетеля били
съученици с К.; свидетеля ходил у К. да играят; свидетеля бил и
колега с бащата на К.; майката на
свидетеля държала магазин до К., и с майка му се уважавали; имота бил зад
СБА-то на 2 етажа, отпред се влизало, свидетеля и семейството му живеели на първия
етаж; свидетеля влизал много пъти вътре; по - рано живеел там К., последните
5-6 години свидетеля го търсил за работа, беряли череши; всички живеели там, когато
беряли черешите и К. викал „Майка сигурно ще почине, трябва да търся някъде да
продам къщата.“ и свидетеля му помогнал да намери купувач, като всеки си имал
етажа; свидетеля ходил у К., когато брат му бил жив и имало една възрастна
жена, баба на К., която се карала, че пушат цигари; майката на К., се разболяла
той я гледал 5-6 години, но нямал работа и нямал възможност да я гледа; майката на К. стояла все при майката на
свидетеля, даже последната й давала хляб, била западнала.
От
показанията на свидетеля К.С.М., се установява следното: свидетеля познава К. отдавна, може би от
около 25 г., като баща му бил починал тогава; свидетеля знае имота където
живели К. и майка му, а сега само К.; сградата била в близост до СБА-то граничела
с гараж - магазин, била на два етажа; първия етаж бил с баня тоалетна и голям; К.
живеел на първия етаж с майка си преди тя да почине; на втория етаж някакви други
хора живели; на първия етаж други хора не били живели освен К. и майка му; брата
на К. починал; свидетеля последно ходил
там отдавна да гледа на брата на К. картините, който бил добър художник; месец преди
съдебното заседание свидетеля ходил да търси К., да го вика, защото той живеел в
процесния етаж въпреки, много лошите условия.
Установява се от заключението на вещото лице
по съдебно - техническата експертиза и от изслушването на същото в съдебно
заседание следното: имотът/имотите на
страните по делото са нанесени на всички кадастрални планове на град Севлиево
от 1954 г. до 2008 г., както и на кадастралната карта на града, приета през
2008 г.; на плана от 1954 г. имотът е изобразен като масивна жилищна сграда с
един надземен и един полувкопан етаж, градата
е разположена в дворище с пл. № 1063, за което е отреден УПИ VIII – 1063, в кв.
10 по действащия ЗРП, застроената площ на сградата по данни от този план е 90,30
кв.м.; на плана от 1979 г. имотът е изобразен като масивна жилищна сграда на
два етажа; сградата е разположена в дворище с пл. № 1246, за което е
отреден УПИ VIII-1246, в кв. 10 по действащия ЗРП, застроената площ на сградата
по данни от този план е 85,80 кв. м.; на кадастралната карта на града
процесният имот представлява част от първи жилищен етаж на сграда с
идентификатор 65927.501.1246.1, в
кадастралния регистър сградата е вписана като „жилищна сграда-еднофамилна"
на два етажа, като не е отбелязано наличието на допълнителни етажи; застроената
площ на сградата по данни от КК е 119 кв. м., за нейни собственици в
кадастралния регистър са вписани Н. М.Н., Й.М.Б. и П. Х. Б., основание за
вписването им като собственици е НА № 191, т. I, дело № 536/03.11.1978 г.; вписването
на тези данни в кадастралния регистър е направено на 02.04.2018 г.; в кадастралната
карта и регистъра към нея няма данни за самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор 65927.501.1246.1; при огледа, вещото лице е установило, че процесния
имот, представляващ жилище разположено на първия етаж на двуетажна жилищна
сграда и в първоначалния си вид, т.е. така както е изобразен на плановете на
града от 1954 и 1979 г. се е състояло от: входно антре, две стаи, санитарен
възел (тоалетна) и коридор; след пристрояване, направено в периода след 1978 г.
към изброените помещения са добавени още две стаи, в които се влиза от входното
антре; както в първоначалния си вид, преди неговото разширение чрез
пристрояване, така понастоящем, процесният имот отговаря на изискванията за
самостоятелно жилище според разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУТ; освен процесния
имот в сграда с идентификатор 65927.501.1246.1 има още едно жилище с отделен
вход, разположено на целия втори жилищен етаж, подпокривно пространство над
него и сутеренен етаж, който е разположен под целия първи етаж на сградата;
едната част от сутеренния етаж, разположена под старата част на сградата
принадлежи на ищцата съгласно НА № 154, том I, дело № 489/09.07.1989 г.,
другата част от сутеренния етаж се намира изцяло под пристройката към сградата
и е изградена заедно с нея; сградата може да бъдат обособени поне на три
самостоятелни обекта: по един самостоятелен обект за двете жилища разположени
на двата жилищни етажа и един самостоятелен обект за частта от сутеренния етаж,
собственост на ищцата; ако останалата част от сутеренния етаж е собственост на
една от страните по делото, а не обща част, то тя също може да се обособи като
самостоятелен обект, но това не е задължително; процесният имот първоначално е
бил построен като самостоятелно
жилище, след направеното разширяване чрез пристрояването на две стаи, той вече
е част от самостоятелно жилище разположено на първи етаж от двуетажна
жилищна сграда; застроената площ на разширеното жилище по данни от
геодезическите измервания е 117,20 кв. м., а застроената площ
на целия първи етаж е 131,00 кв. м.; част от направената пристройка е заета от
стълбища, осигуряващи достъп до жилището разположено на втория етаж на
сградата; резултатите от направените геодезическите измервания показват, че
контурът на сграда с идентификатор 65927.501.1246.1 е нанесен грешно в КК на
града, като на приложенията към експертизата контура на сградата от КК е
показан със удебелена зелена линия, а действително местоположение на сгрешената
част от контура на сградата е показано с червена линия; старата част от първият
етаж, вещото лице е защриховало в синьо, а в червено е защриховало новата част
от първият етаж на сградата на комбинирана скица, приложение № 3 към
заключението.
При така
установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Установи се
от нотариален акт № 191, том I, д. № 536/03.11.1978 г. на Севлиевски районен
съдия, че Е. С. Г., е отстъпила на сина си Н. М.Н. правото да пристрои до
съществуващата нейна едноетажна, жилищна сграда, с квадратура 84,50 кв. м.,
находяща се в гр.
Севлиево, имот пл. № 1063, за който
е отреден парцел VIII, пл. № 1063, в кв. 10 по плана на града, нови жилищни помещения с квадратура от 25 кв. м. площ,
като е уговорено пристроената площ да се присъедини към етажа и да стане
собственост безвъзмездно на новия приобретател. Установи се от същият
нотариален акт, че Е. С. Г. е отстъпила на дъщеря си - съделителката Й.М.Б.
и съпруга ѝ П. Х. Б., безвъзмездно право на надстрояване на втори етаж върху цялата площ, образувана след
присъединяването на новите жилищни помещения. Установи се от удостоверение
за наследници от 10.05.2018 г. на Н. М.Н., от удостоверение за наследници от
10.05.2018 г. на М. Н.М.
и от удостоверение за наследници
от 20.03.2018 г. на М. С. Н., че единственият наследник на Н. М.Н. е сина му – К.Н.М..
Основният
спорен въпрос между страните по делото е дали със сделката, обективирана в нотариален
акт № 191, том I, д. № 536/03.11.1978 г. на Севлиевски районен съдия е отстъпено
на наследодателя на съделителя К.Н.М., само правото безвъзмездно да пристрои 25
кв. м. площ, към съществуващата едноетажна, жилищна сграда или със същата е
прехвърлена и собствеността върху съществуващият първи етаж от жилищна сграда,
с квадратура 84,50 кв. м..
При
изясняване волята на страните по сделките, обективирани в нотариален акт № 191,
том I, д. № 536/03.11.1978 г. на Севлиевски районен съдия, следва да се съобрази
трайната практика на ВКС, споделена напълно от настоящият състав, съгласно
която на тълкуване според критериите на чл. 20 ЗЗД подлежат неясните, непълни,
и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение,
и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при
сключване на договора общо съгласие, и целените с договора правни последици.
Тълкуването се извършва съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, за да се изясни
действителната, а не предполагаемата воля на договарящите. Прилагането на
критериите на чл. 20 ЗЗД, предполага отделните договорни уговорки да се
тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като
се изхожда от целта му, обичаите в практиката, и добросъвестността, но без да
се подменя формираната при сключването на договора, и обективирана в
съдържанието му воля на страните. Тълкуването може да се осъществи не само въз
основа на самия договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията, и
поведението на страните при сключването на договора, както и според
обкръжаващите сключването на договора факти, други сделки между страните или с
трети лица, когато от самия текст не може да се открие точната воля.
При
съобразяване на горните критерии за тълкуване волята на страните следва да се
приеме, че с нотариален акт № 191, том I, д. № 536/03.11.1978 г. на Севлиевски
районен съдия, Е. С. Г. е извършила дарение, с което е прехвърлила на сина си Н.
М.Н., баща и наследодател на съделителя К.Н.М., правото на собственост върху едноетажна, жилищна сграда, с квадратура 84,50 кв. м.,
находяща се в гр. Севлиево, имот пл. № 1063, за който е отреден парцел VIII,
пл. № 1063, в кв. 10 по плана на града, и правото на пристрояване до тази
сграда на нови жилищни помещения с квадратура от 25 кв.м., като със същият нотариален
акт Е. С. Г. е извършила дарение, с което е прехвърлила на дъщеря си -
съделителката Й.М.Б., и съпруга ѝ П. Х. Б., правото на надстрояване на
втори етаж върху цялата площ, образувана след пристрояването към първият етаж.
Извод, че нотариален акт № 191, том I, д. № 536/03.11.1978 г. на Севлиевски
районен съдия, съдържа волеизявление на Е. С. Г. за разпореждане със
съществуващият първи етаж следва на първо място от самите клаузи в договора,
касаещи първия етаж, предвид уговорката, че пристроената площ следва да се
присъедини към етажа и да стане собственост безвъзмездно на новия приобретател.
Доколкото изрично в договора е посочено, че пристройката подлежи на
присъединяване към съществуващият етаж, като така образуваният обект, има нов
приобретател, а като такъв на пристроената част се сочи единствено Н. М.Н., не
остава съмнение, че новият приобритател е именно последният. По сходен начин е
уговорена в нотариален акт № 191, том I, д. № 536/03.11.1978 г. на Севлиевски
районен съдия и учредителната сделка на правото на надстрояване на
вторият етаж, но между страните няма спор, че същата е породила желаните правни
последици, като безвъзмездният характер на тази сделка предопределя, че по
правната си същност същата е дарение. Не спорят страните и по дарствения
характер на учредителната сделка за правото на пристрояване на несамостоятелен
обект към първият етаж, като единственият им спор е относно наличието или
липсата на воля у прехвърлителката Е. С. Г. да се разпореди със съществуващият първи етаж. Прилагайки горните
критерии по чл. 20 ЗЗД, които предполагат отделните договорни уговорки да се
тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като
се изхожда от целта му, обичаите в практиката, и добросъвестността, следва да
се приеме, че Е. С. Г. е целяла да осигури на двете си деца и семействата им,
чрез сделките обективирани в нотариален акт № 191, том I, д. № 536/03.11.1978
г. на Севлиевски районен съдия, жилища с еднаква площ, което следва и от начина
на посочване на площта на втория етаж /върху цялата площ, образувана след
присъединяването на новите жилищни помещения/. Всичко изложено по – горе преценено
съвкупно и със заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза,
което установява липсата на самостоятелен характер на пристроените към първият
етаж помещения, ползването на целият първи етаж /старата и новата част/,
единствено от съделителя К.Н.М., баща му и семействата им, още след
построяването им и до настоящото производство, установено безпротиворечиво от
показанията на всички разпитани по делото свидетели, налага извод за тълкуване
волята на страните по сделките, обективирани в нотариален акт № 191, том I, д.
№ 536/03.11.1978 г. на Севлиевски районен съдия, съобразно горевъзприетото.
С оглед
горното съдът намира, че следва първо да се произнесе по обективно съединеният
иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Когато една от страните в делбеното
производство твърди, че по отношение на имота - предмет на делба е допусната
грешка или напълнота в кадастралната карта, по същество се касае за съществуващ
между съделителите спор за собственост върху имота - предмет на делбата по
смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Този спор може да бъде разрешен не само в
производство по предявен самостоятелно иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, но и директно в производството по предявен иск за собственост,
респективно иск за делба на имотите. В този смисъл е изложеното в т. 4 от
Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8 от 2014 г. на ОСГТК
на ВКС, в решение № 97 от 03.05.2016 г. по гр. д. № 125 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. отделение и в решение №156/28.11.2016 по дело
№4236/2014 на ВКС, ГК, II г.о.. Имота, чиято делба се иска, по настоящото дело представлява,
част от самостоятелен обект, който съобразно възприетото по – горе е собственост
на съделителя К.Н.М., по наследство от баща му, който го е придобил по дарение
от майка си Е. С. Г. и
вследствие на упражняване на учреденото му право на пристрояване. Този
самостоятелен обект,
съобразно заключението
на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, е включен неправилно като
несамостоятелна част от сграда, нанесена в кадастралните карта и регистър като
собственост освен на наследодателя на К.Н.М. - Н. М.Н., също и на съделителката
Й.М.Б. и на съпругът на последната. С оглед изложеното установи се по делото,
че К.Н.М. е собственик на описаният от същият в исковата му молба имот на посочените
основания, като се установи и, че по отношение на този имот е допусната
описаната от същият непълнота в кадастралната карта и кадастралния регистър,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, следва да
се уважи, като спорният имот се индивидуализира съобразно възприетото в
заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза действително
положение, отразено на комбинирана скица, приложение № 3 към заключението.
Предвид
установеното по - горе, че имота, чиято делба се иска, по настоящото дело
представлява, част от самостоятелен обект, който е собственост на съделителя К.Н.М.,
по наследство от баща му, придобил го по дарение от майка си Е. С. Г. и
вследствие на упражняване на учреденото му право на пристрояване, иска за делба
е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като по делото не се установи
съсобственост между твърдените от ищцата лица, върху заявеният като делбен имот,
на соченото от същата основание.
С оглед изхода по
исковете и искането
от К.Н.М., по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
на същият
следва да се присъдят разноски, в размер на сумата от 1347,34 лева, за заплатено
адвокатско възнаграждение, депозит за възнаграждение на вещо лице и държавна такса.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.М.Б., с ЕГН **********,***,
че К.Н.М., с ЕГН **********,***,
притежава правото на собственост, като придобито по наследство от Н. М.Н.,
с ЕГН **********, върху жилище, със застроена площ от 117,20 кв. м., състоящо
се от входно антре, четири стаи, санитарен възел и коридор, представляващо самостоятелен
обект, разположено на първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 65927.501.1246.1,
построена в поземлен имот с идентификатор 65927.501.1246 по КК на гр. Севлиево,
обозначен със защриховане в синьо и в червено на комбинирана скица, изготвена от вещото лице, находяща се на лист 71 от делото, представляваща
приложение 3 към заключението на вещото лице, която подписана от съда следва да
се счита за неразделна част от настоящото решение, както и че е налице
непълнота в кадастралната карта на гр. Севлиево, изразяваща се в незаснемане на
горното жилище, като самостоятелен обект, в рамките на сграда с
идентификатор 65927.501.1246.1 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Севлиево.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Й.М.Б.,
с ЕГН **********,*** срещу К.Н.М., с ЕГН **********,*** за извършване на
съдебна делба на първи
етаж от масивна жилищна сграда, с идентификатор 65927.501.1246.1 по
кадастралната карта на гр. Севлиево, находяща се в ***, построена в поземлен
имот с идентификатор 65927.501.1246, при съседи: Х.С.С., А.И.В. и И.Р.Н.,***,
с площ на етажа 84,50 кв. м., състоящ се от четири стаи,
коридор, баня - тоалетна.
ОСЪЖДА Й.М.Б., с ЕГН **********,*** да заплати на К.Н.М., с ЕГН **********,***, сумата 1347,34 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: