№ 15044
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110139208 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 405 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът А. С. К. твърди, че с ответника е сключил застраховка „Каско на МПС“ по
отношение на МПС - лек автомобил „Порше Кайен“, с рег.№ СВ 9966 ВХ, обективирана в
полица № 00500100394087 за периода от 13:40 часа на 24.12.2020 г. до 13:39 часа на
24.12.2021 г. Заявява, че на 15.02.2021 г. в с. Равнище, община Правец при движение в
посока от центъра към махала „Грозьов дол“, П. Г. К., при управление на лек автомобил
„Порше Кайен“, с рег.№ СВ 9966 ВХ, при условията на непочистен от сняг и лед път, при
десен завой, колата излиза от пътното платно и се удря в крайпътно дърво. Поддържа, че за
събитието е съставен от компетентните органи Протокол за ПТП № 1604495 и е уведомен
застрахователя - ответника, като е образувана преписка по щета № **********. Твърди, че
ответника застраховател е отказал да заплати застрахователно обезщетение, в размер който
сам е изчислил от 8294.56 лева. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати 8294.56
лева, заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 05.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата. С Протоколно определение № 12402/17.05.2023 г. съдът
е допуснал допълване на т. 1 и т. 2 от проекто-доклада обективиран в Определението №
9775/14.03.2023 г., като съдът е сезиран по иск чл. 86 ГПК за сумата от 100 лева,
представляваща мораторна лихва, върху главницата от 8294.56 лева и за периода от
29.02.2021 г. до 03.07.2021 г. С оглед волеизявлението на ищеца и представеното в
съдебното заседание на 17.05.2023 г. молба и на основание чл. 214 ГПК съдът е допуснал
увеличение на предявените искове, като иска по чл. 405 КЗ, да се счита предявен за сумата -
8850 лева и искът по чл. 86 ЗЗД да се счита предявен за 307.30 лева. Претендира разноски.
Ответникът ЗД „..........“ АД е получил препис на исковата молба и в срока по чл. 131
от ГПК е представил писмен отговор. Оспорва фактическата обстановка, относно
настъпилите увреждания на процесния автомобил. Твърди, че щетите по автомобила са
възникнали при механизъм, различен от посочения в обяснението на водача и в АУАН, като
при удар в дърво деформацията е характерна с овална форма, а по предния ляв калник
липсва такава деформация. Заявява, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 4 от Общите условия по
застраховка „Каско на МПС“, застрахователят отказва плащане на обезщетение ако лицето,
което претендира обезщетение се е опитало да въведе в заблуждение застрахователя,
1
относно настъпването на застрахователното събитие. Поддържа, че иска е в завишен
размер.Прави искане по чл.219 ГПК за конституиране на трето лице-помагач Община
Правец. Претендира разноски.
С Разпореждане № 44578/20.05.2022 г. съдът е конституирал на основание чл. 219
ГПК, община Правец, като трето лице-помагач на ответника.
Третото лице-помагач Община Правец е получил препис от исковата молба и
писмения отговор и в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор. Заявява, че ПТП-то не е
настъпило по описания в исковата молба начин и не съответства на описания в Протокол за
ПТП № 1604495 и декларация на ищеца механизъм. Оспорва съдържанието на Протокол за
ПТП № 1604495, относно описанието на механизма на ПТП-то, като представителя на МВР
не е присъствал на самото ПТП, а е посетил мястото след инцидента, като в протокола е
документирал изявленията на свидетели-очевидци (водача на МПС-то и собственика му).
Твърди, че основната причина за ПТП-то е несъобразяване на скоростта с конкретните пътни
условия, като неспазване на правилата за движение от конкретния водач са довели до
процесното ПТП. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от водача на
МПС-то.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл.405 КЗ
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 от ГПК по
делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ответникът
е застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ по отношение на
лек автомобил „Порше Кайен“, с рег.№ СВ 9966 ВХ, обективирана в полица №
00500100394087 за периода от 13:40 часа на 24.12.2020 г. до 13:39 часа на 24.12.2021 г., както
и настъпването на застрахователното събитие на 15.02.2021 г., за което е образувана
преписка по щета № **********.
От Протокол за ПТП № 1604495 и АУАН от 15.02.2021 г. се установява, че П. Г. К.,
при управлението на процесния лек автомобил „Порше Кайен“, с рег.№ СВ 9966 ВХ при
движение по пътя в посока от с. Равнище, община Правец към махала „Грозьов дол“, поради
несъобразена скорост с пътната обстановка (заснежен и непочистен път) губи управление
над автомобила и излиза извън пътното платно в ляво, в следствие на което
самокатастрофира в дърво от ляво на пътя и реализира ПТП с материални щети.
От свидетелските показания на Р.А.А. се установява, че е узнал за пътния инцидент от
А. К. (собственик на процесния автомобил), който му се е обадил и съобщил, че жена му се е
ударила в дърво на един завой, поради което свидетелят е отишъл на мястото на ПТП-то.
Посочва, че колата се е намирала на средата на шосето, с оглед на което заедно с А. К.
преместили автомобила, за да не пречи на пътното движение. Разказва, че платното е било
заснежено и не се виждал асфалт. Посочва, че автомобила се е ударил в дървото и се е качил
върху него, наклонил се е, след което водачът го е преместил. Разказва, че П. Г. К. била
видимо уплашена, както и че са оставили колата на мястото на ПТП-то, след което са се
обадили на компетентните органи.
От свидетелските показания на водача на процесния автомобил П. К. - съпруга на
ищеца се установява, че в този ден е валял сняг, а завоят през който е преминала бил с лек
наклон, посочва, че увеличила леко скоростта, поради което не е успяла да завие и
автомобилът се е качил директно върху крайпътното дърво. Посочва, че колата е била
позиционирана настрани и не е била в състояние да се движи, пътна помощ е дошла, за да я
придвижи, след което пояснява, че няма точен спомен как техният съсед, който се отзовал и
съпругът й са преместили колата от плътното.
От приетата съдебно-автотехническа експертиза от 28.04.2023 г. се установява, че
съгласно Протокол за ПТП № 1604495, съставен на 15.02.2021 г. е реализирано ПТП на
2
15.02.2021 г. около 09:00 часа между П. К. – водач на лек автомобил „Порше Кайен“ с per. №
СВ 9966 ВХ и крайпътно дърво. Произшествието е настъпило на територията на община
Правец, с. Равнище. Същото е посетено от служители на компетентните органи, като
причина за настъпването му е посочено движение с несъобразена скорост с пътната
обстановка, като при десен завой водача губи управление над автомобила, излиза извън
пътното платно и се удря с предна лява част в крайпътно дърво. Посочва, че от данни от
декларация на ЗД „..........“ АД механизъм на настъпване на произшествието е следният: на
15.02.2021 г. в 09:00 часа, МПС е управлявано от П. К. в с. Равнище при снежна покривка и
скорост на движение от около 20 км/час на непочистен път от сняг, колата занася и се ударя
в крайпътно дърво. Увредените детайли са в предната част на автомобила. Вещото лице
посочва, че съгласно свидетелските показания, причина за настъпване на ПТП е била
пътната обстановка, като на десен завой, водача губи контрол над автомобила и се удря с
предната си лява част в крайпътно дърво, в следствие на което настъпва ПТП с материални
последици. Вещото лице е посочило, че снежната покривка на пътното платно е допринасяла
за утежняване и усложняване на пътната обстановка, но ако водачът на процесното МПС е
съобразил скоростта на движение на автомобила с конкретната пътна обстановка, то същия
би имал възможност да предотврати настъпване на ПТП, като скоростта в момента на удара
не е превишавала 30 км/час, съдейки по това, че не са задействани въздушните възглавници
на автомобила по време на удара. Разяснява, че видно от снимките са налице следа от гуми
вдясно от крайпътното дърво, което означава, че поне предна лява гума на автомобила се е
намирала върху изкорененото дърво, от което следва, че щетите по процесния автомобил са
в предната лява част на същия и биха могли да настъпят при удар с крайпътното дърво.
Пояснява обаче, че неналичието на процесния автомобил и крайпътното дърво не позволява
извършването на точен анализ на деформациите по двата обекта. Посочва, че стойността,
необходима за възстановяване на щетите по лек автомобил „Порше Кайен“ с per. № СВ 9966
ВХ, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП-то е 21 426.64 лева, а
действителната стойност на процесния автомобил, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 15 000 лева. Стойността, необходима за възстановяване на
щетите по автомобила по средни пазарни надхвърлят 70 % от неговата действителна
стойност и в този случай е налице тотална щета на превозното средство. Стойността на
запазените части е в размер на 3 750 лева(25% от 15 000 лева).
Съдът намира, че с оглед събраните по делото доказателства - протокол за ПТП,
изслушаните свидетелски показания, както и приетата по делото САТЕ, е установен
механизмът на настъпване на процесното ПТП, а именно, че на 15.02.2021 г. в с. Равнище,
община Правец при движение в посока от центъра на селото към махала „Грозьов дол“, П. Г.
К., при управление на лек автомобил „Порше Кайен“, с рег.№ СВ 9966 ВХ и при условията
на непочистен от сняг и лед път, при десен завой, излиза от пътното платно и се удря в
крайпътно дърво. Установява се и вината на водача на автомобила, който е управлявал
същия с несъобразена скорост, вследствие на което с действията си е станал причина за
настъпване на вредоносния резултат.
Договорът за застраховка „Каско на МПС” е вид имуществена застраховка, по силата
на който застрахователят се задължава да заплати на застрахования обезщетение за
имуществени вреди, настъпили в резултат на настъпване на застрахователно събитие.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Не се
спори между страните по делото, че през действие на договора за имуществена застраховка,
на 15.02.2021 г., е настъпило застрахователно събитие - самокатастрофа, при което са
причинени вреди на застрахования автомобил. Спорно между тях е настъпването на
твърдените увреждания, причинната връзка, както и стойността на имуществените вреди,
които следва да бъдат обезщетени от застрахователя.
Повредите по лек автомобил „Порше Кайен“, с рег.№ СВ 9966 ВХ са описани от
представители на застрахователя в описа при завеждането на щетата, като вещото лице дава
заключение, че е възможно да са в причинно-следствена връзка с механизма на процесното
3
събитие. Така въз основа на писмените доказателства и заключението на САТЕ съдът
приема, че всички повреди по застрахования автомобил, така както са отразени в описа на
застрахователя, са настъпили в резултат от процесното събитие - самокатастрофа на
15.02.2021 г.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена
застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. Съгласно чл.
386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, каквито твърдения не са ангажирани от страна на
ответното дружество в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и
трайната съдебна практика, възприета с Решение № 6/02.02.2011 г. по търговско дело №
293/2010 г. на I ТО при ВКС; Решение № 206/03.09.2013 г. по търговско дело № 107/2011 г. на
II ТО при ВКС; Решение № 79/02.07.2009 г. по търговско дело № 156/2009 г. на I ТО при
ВКС; Решение № 235/27.12.2013 г. по търговско дело № 1586/2013 г. на II ТО при ВКС, както
и в Определение № 156/27.03.2015 г. по търговско дело № 1667/2014 г. на II ТО при ВКС,
постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими и в настоящия случай, съгласно
която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото количество и качество като увредената вещ. Съгласно
разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ, „тотална щета“ на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто
от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя
съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена от сервиз проформа
фактура – при възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна оценка – при изплащане
на парично обезщетение.
В заключение на САТЕ е посочено, че стойността, необходима за възстановяване на
щетите по лек автомобил „Порше Кайен“ с per. № СВ 9966 ВХ, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП-то е 21 426.64 лева, а действителната стойност на
процесния автомобил, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е
15 000 лева, стойността на обезщетението за уврежданията по процесния автомобил,
определена при условията на тотална щета (тъй като стойността, необходима за
възстановяване на процесното МПС, по средни пазарни цени надхвърлят 70 % от неговата
действителна стойност) и след приспадане на запазените части от 3750 лева.
В този случай дължимото обезщетение се равнява на пазарната стойност на
автомобила към датата на събитието, след приспадане на стойността на запазените части,
което според заключението на вещото лице е сумата от 3750 лева, поради което към
настоящия момент ответникът дължи още 11 250 лева. С оглед на гореизложеното и
предвид на диспозитивното начала в гражданския процес, регламентиран в чл.6 ГПК
предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за цялостния
размер от 8850 лева.
Като законна последици от уважаване на предявения иск е и присъждането на
законната лихва, върху тази сума, считано от датата на исковата молба-05.07.2021 г. до
окончателното и изплащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
В материалноправната разпоредба на чл. 405, ал. 1 КЗ е законоустановено, че при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по
4
чл. 108, ал. 1 - 3 или ал.5 КЗ, респективно ответникът е изпаднал в забава след изтичането на
15 работни дни от завеждането на щетата. От материалите по делото се установява, че
щетата е заведена при ответното дружество на 15.02.2021 г., респективно застрахователят е в
забава, считано от 04.03.2021 г. Ето защо претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателна за
период от 04.03.2021 г. до 03.07.2021 г. в размер на 452.33 лева , изчислен по реда на чл. 162
ГПК с помощта на електронен калкулатор.
В тази връзка и предвид на диспозитивното начало предявеният иск следва да бъде
уважен за цялостния размер от 307.30 лева.
По разноските
При този изход от спора право на разноски има единствено ищецът. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 3581.78
лева, от които 381.78 лева за държавна такса, 200 лева за депозит за САТЕ и 3000 лева за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „..........” АД, ЕИК ........., седалище и адрес на управление - гр. София,
район „Искър“, бул. „Х.фор Колумб“ № 43, да заплати на А. С. К., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, ул. „Костенски водопад“, бл. 247, вх. В, ет. 3, на основание
чл. 405 КЗ, сумата от 8850 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по
застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 00500100394087 за щети по лек
автомобил „Порше Кайен“, с рег.№ СВ 9966 ВХ, причинени от ПТП на 15.02.2021 г. в с.
Равнище, община Правец, по щета № **********, ведно със законната лихва считано от
датата на исковата молба-05.07.2021 г. до окончателното изплащане, както на основание чл.
86 ЗЗД, сумата от 307.30 лева, представляваща мораторана лихва за период от 04.03.2021 г.
до 03.07.2021 г.
ОСЪЖДА ЗД „..........” АД, ЕИК ........., седалище и адрес на управление - гр. София,
район „Искър“, бул. „Х.фор Колумб“ № 43, да заплати на А. С. К., ЕГН ********** с адрес
гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, ул. „Костенски водопад“, бл. 247, вх. В, ет. 3, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3581.78 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е взето при участието на Община Правец, като трето лице-помагач на
страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд от страните в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5