Р Е Ш Е Н И Е
гр.Никопол,
27.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Никополския
районен съд, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Деница Тончева, като разгледа докладваното от председателя
НАХД № 71 по описа за 2019 год. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.А.И. ***- 0270-
000074/15.02.2019г. на началник група, към
ОДМВР Плевен, РУ Гулянци.
Жалбоподателят моли да бъде отменено
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание редовно призован, се
явява лично, подържа жалбата и моли НП
да бъде отменено, като в хода на съдебните прения, излага, че не е паркирал, на соченото място, а само е
бил спрял зад полицейският автомобил за да си купи вестник и да разговаря по
някакъв повод с полицаите.
Въззиваемата страна в съдебно заседание
редовно призована, не се явява и не е изразила становище по делото.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът, като прецени
събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на
обжалваното НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 126260
от 25.01.2019 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движението по пътищата – ЗДвП /“Наказва
се с глоба 50 лв. водач, който:, неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека,
спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище;”/ за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП (”Престоят и паркирането са
забранени на спирките на
превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници“), изразяващо се в това, че на 25.01.2019 год., в 11.08ч. в гр.Гулянци на ул.”Г.С.Раковски”,
№ 23, като водач на л.а. марка ”***“, с рег.№ ***, паркирал в зоната
на автоспирка на по – малко от 5 метра.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото.
При така установената фактическа
обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в срок и от лице имащо правен интерес да обжалва
издаденото НП.Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган.
При
изясняване на фактическата обстановка, обаче, след анализа на събраните писмени
и гласни доказателства, заедно и поотделно, съдът достига до извода, че при
установяване на твърдяната фактическа обстановка в АУАН и в последствие в
наказателното постановление, проверяващите органи са допуснали грешки, които
водят до непълноти и неясноти в твърдяната фактическа обстановка.
Вменената, като нарушена е правната норма
на чл.98, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата, съгласно която са
забранени престоят и паркирането на спирките на
превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.
Фактическия състав на
административното нарушение има за основни елементи даденото превозно средство
да е паркирало или да престоява върху автобусна спирка от редовните линии за обществен превоз на
пътници.
Следователно при установяването на
това административно нарушение следва да е налице установено превозно средство
върху дадена автобусна спирка, както и
превозното средства да е паркирало или да престоява. Нормата обаче, не вменява
задължение на водача, това да е станало в зоната на спирката и на точно
установено разстояние и то да е по – малко от 5 метра.
От показанията на разпитаните
свидетели се установя, че жалбоподателя
е спрял автомобила си, след служебният
автомобил. От показанията на свидетелите не се установи, полицейският патрул да
е спрял на автобусната спирка.
Обстоятелството, че полицейският патрул е бил спрян преди или след,
автобусната спирка, а автомобила на
жалбоподателя, след този на полицаите, както и факта, че нормата на чл.98,
ал.2, т.3 от ЗДвП, не вменява задължение на водачите да паркират
или да престояват на точно установено разстояние, не е взето предвид от административно
наказващия орган, който не е извършил необходимото разследване, даващо му право
да приеме за безспорно установена конкретната фактическа обстановка.
Гореизложените
факти водят до съмнения относно обективността на извършената проверка и
описаните факти в АУАН, пренесени в последствие и в обжалваното НП. Не се
установи според съда, жалбоподателя да е бил паркирал в зоната на автобусна спирка на по – малко от
5м., т.к. ограничения във отстоянието между паркиралият автомобил
и спирката/метрите/, не съществува
във вмененото нарушение на
жалбоподателя.От друга страна, нормата на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП не забранява
паркиране в зоната на автобусната спирка, а „на спирките“.Законодателя не
обособява, така да се каже зона,
периметър или разстояние „на по – малко от 5м.“ около спирките, в която е забранен на МПС, каквато е
възприел, че съществува наказващият орган, нито е освободил, оправомощените
органи установяващи това нарушение, в
случаят служителите на РУ Гулянци, от това задължение, които се установи
безспорно, че са били паркирали служебният си автомобил в близост до
автоспирката, а жалбоподателя паркирал неговият след техният. Следователно в случая презумираната доказателствена сила на акта бе разколебана в хода на съдебното производство.
Нарушената законова разпоредба не
може да бъде извличана по пътя на формалната или правната логика. Това има за
последица неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните такива и в сериозна степен би застрашило
правото на защита на засегнатото лице.
Отделно, правоприлагането, особено
в частта му на налагане на административни наказания, не може да почива на
предположения.
Съдът съобразява принципа, че
всички съмнения и установени несъответствия следва да се тълкуват в полза на
жалбоподателя.Липсата на безспорност в описаната в АУАН и наказателното постановление
фактическа обстановка водят до опорочаване на обжалваното процесно наказателно
постановление и до неговата пълна незаконосъобразност.Като незаконосъобразно,
процесното наказателно постановление,следва изцяло да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 19- 0270-
000074/15.02.2019г. на началник група, към
ОДМВР Плевен, РУ Гулянци, с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП на
Т.А.И. с ЕГН ********** е
наложена имуществена санкция „Глоба“ в размер на 50лв.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр.
Плевен, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото
постановяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: