№ 6163
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100510530 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Л. Ц. М. срещу съответната неизгодна
за него част от решение № 6495/14.06.2022г., постановено по гр. д. № 67086/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, 33 с-в. Посоченото решение се обжалва в неблагоприятните
установителни части за дължими суми – главница, лихви и разноски от страна на Л. Ц. М.
към „Топлофикация София“ ЕАД, а именно: сумата 3014,28 лева, представляваща главница
за потребена топлинна енергия за периода от 22.07.2018 г. до 30.04.2020 г. за апартамент,
находящ се в гр. София, р-н Изгрев, ул. „*******, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 22.07.2021 г. до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната
част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се
решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, е
депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Претендира
присъждане на сторените във въззивното производството разноски.
Третото лице - помагач не е взело становище по въззивната жалба.
1
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на
договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този
период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и
доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Неоснователни са оплакванията, че съдът не е обсъдил всички възражения на
ответника. Напротив, с решението по делото са обсъдени всички елементи от фактическия
състав на иска, като СРС подробно се е обосновал защо ги намира за доказани.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че искът на „Топлофикация
София” ЕАД следва да е насочен към топлинните счетоводства, а не към ответника. Видно
от представените по делото доказателства: нотариален акт за дарение № 22/1993г. и
изисканите справки по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., М. е единствен собственик на
топлоснабдения имот. С оглед на изложеното ответникът, като собственик на имота, се
явява страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, като именно между тях е възникнало това
правоотношение по продажба на ТЕ.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
2
условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те
влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С публикуване от топлопреносното
предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/
на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149
ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане
цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на
получаване на съответни фактури. Ето защо, неоснователни са изложените във въззивната
жалба възраженията, че ищецът е следвало да насочи иска към топлинните счетоводства,
след като правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, е
възникнал именно между страните по настоящето дело, като този договор за продажба се
счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по
арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Неоснователно е и оплакването за недължимост на сумите, предмет на исковата
молба, поради липсата на сключен договор с фирмата за дялово разпределение, поради
следните съображения.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът
с лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г.,
разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост
се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от въззиваемия,
съобразно методиката по приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с
лице по чл. 139 6 ЗЕ няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на
топлинна енергия.
Действително по делото се установява, че отчитането на топлинна енергия през
3
процесния период е извършвало „Директ” ООД, а не „Техем сървисис” ЕООД. Това обаче не
води до извод за неоснователност на иска.
За възникване на задължение за плащане е достатъчно ищецът да установи, че до
имота реално е доставено твърдяното количество ТЕ, каквото доказване е проведено. На
вещото лице по СТЕ са били предоставени документи, въз основа на които е изготвило
заключението си. СТЕ е изготвено от експерт, притежаващ необходимите специални знания
в областта на съответните науки, изпълнило е обективно и пълно поставените задачи, като
не са налице основания съдът да не даде вяра на същото и да не го ползва за разрешаване на
правния спор, предмет на делото. Ето защо и поддържаните с въззивната жалба в тази
връзка доводи са неоснователни.
Неоснователни са и оплакванията, че неправилно СРС не е допуснал свидетел на
жалбоподателя. Обстоятелствата, за които се е искало неговото допускане - установяване
начина на извършване на контрол от страна на топлинния счетоводител и начина на
получаване на документи от ищеца, са неотносими към предмета на доказване по
настоящето дело.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 6495 от 14.06.2022 г., постановено
по гр. д. № 67086/21 г. по описа на Софийски районен съд, 33 състав.
ОСЪЖДА Л. Ц. М., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5