№ 9
гр. Сливен, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500525 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба депозирана от адв. П. –
пълномощник на В. БР. В., ЕГН **********, от гр. Сливен, *** против
решение № 260456/07.10.2021 г. по гр.д. № 481/2021г. на Сливенския районен
съд, с което е било признато за установено спрямо въззивницата, че същата
дължи на „ ЮБЦ „ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ***
част от сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 260595/09.11.2020г. по ч.гр.д. 3875/2020г. на СлРС, а именно
63.65лв. – главница по Договор за мобилни услуги с „БТК“ ЕАД от
09.08.2013г. прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018г. на „С.С.Груп“
ЕАД и с втори договор за цесия от 31.10.2017г. на „ ЮБЦ“ ЕООД, за което са
били издадени фактури № **********/10.10.2017г. и **********/01.11.2017г.
С обжалваното решение въззивницата била осъдена да заплати и законна
лихва както и деловодни разноски в размер на 410.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.
1
На първо място се посочва, че предявеният иск е бил недопустим, тъй
като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят бил
посочил, че вземането му произтича от неплатени задължения за
далекосъобщителни услуги, а в исковата молба се претендират суми за
далекосъобщителни услуги и за лизингови вноски. Изтъква се, че предмет на
исковото производство, като продължение на заповедното производство
следва да е същият като на заповедното производство, а не да бъде изменян
или подменян. В тази насока била трайната практика на ВКС.
На следващо място се посочва, че решението е постановено при
неизяснена фактическа обстановка. От данните по делото не било установено,
в кой момент ответницата е била уведомена за извършените цесии. Дори да се
приеме, че втората цесия е била съобщена с връчване на исковата молба, то за
първата цесия от 2018г. не били налице данни да е била съобщавана на
жалбоподателката. Освен това не били представени доказателства, че самото
вземане съществува. Задължението не можело да се установи от
представените по делото фактури. В този смисъл исковата претенция била
неустановена и по размер.
В жалбата се съдържа оплакване, че решаващият съд не е обсъдил
направеното с възражението оплакване за изтекла погасителна давност и по
този начин бил допуснал съществено процесуално нарушение, което
обосновава неправилността на решението.
На последно място, страната счита, че обжалваното решение е
неправилно и в частта на присъдените разноски, тъй като ищецът бил
направил частичен отказ от иска, а това негово действие не било взето
предвид при окончателното определяне на разноските по делото. Освен това
не били представени документи удостоверяващи самото плащате на
разноските ( фискален бон).
Моли се обжалваното решение да бъде обезсилено или отменено.
Претендират се разноски. Няма направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв. Г., пълномощник на „ ЮБЦ „ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. София, ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна.
Посочено е, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Страната
2
изтъква, че в едномесечния срок за депозиране на отговор на исковата молба
реално не са направени възражения за липсата на реално уведомяване за
извършените цесии, както и оспорване на фактурите. Страната счита, че
недопустимо във въззивната фаза на производството жалбоподателят навежда
нови твърдения. По отношение на двете извършени цесии, въззиваемата
страна заявява, че те са надлежно съобщени на жалбоподателя с връчването
на исковата молба. За настъпилото частно правоприемство „ СГГ“ ООД бил
уведомил Васил Степанов Нейковчен (трето, неизвестно по делото лице) с
представено по делото уведомление.
На следващо място страната посочва, че погасителната давност не е
изтекла предвид законодателните мерки свързани с КОВИД и извънредното
положение (13.03.2020г. – 14.06.2020г.).
В отговора се посочва, че обжалваното решение е правилно и в частта
на разноските ( въпреки направеното частично оттегляне на иска). А в случая
самият договор за правна помощ имал характера на разписка за заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски. Страната не е направила доказателствени искания.
В с.з. въззивникът редовно призован се представлява от представител па
пълномощие - адв.П. която заявява, че поддържа въззивната жалба и моли
същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява . В
писмено становище процесуалният представител адв. Г. заявява, че оспорва
жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение за насрещната страна.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 11.10.2021г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 25.10.2021 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
3
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
На първо място следва да се отбележи, че производството по
депозирания иск е допустимо. По същество и в заповедното производство и в
исковото производство се претендират част от суми, за които са издадени
фактури **********/01.10.2017г. и **********/01.11.2017г. Същите са
издадени от БТК – Виваком, с което дружество въззивницата е имала
договорни отношения за различни услуги – телевизия, интернет, лизингови
вноски за устройства и т.н. Важна е същността на претенцията, а не точните
думи, с които се изписва в заявлението за издаване на заповед за изпълнение/
искова молба.
На следващо място, съдът намира, че действително е възможно
длъжникът да бъде уведомен за двете извършени цесии с получаването на
исковата молба и това становище не е в противоречие с установената
практика на ВКС. Ищецът е основал своята претенция на цесия на вземането
му от „ СГ Груп“ ООД. По делото е представен договор за прехвърляне на
вземания от 01.10.2019г. За тази цесия няма връчено уведомление на
длъжника преди депозиране на исковата молба. По делото е представен и
договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. между БТК и „ СГ Груп“
ООД. За тази цесия отново има извлечение за прехвърляне на вземането, но
няма връчено уведомление на длъжника преди депозиране на исковата молба.
По същество обаче искът се явява недоказан. По представените фактури
са установени задължения в по – висок размер (фактура № ********** е за
46.96лв., а по фактура ********** са били начислени 46.57лв., т.е. общо 93.53
лв. при претендирани 63.65 лв.).Сумите са били претендирани като главица,
но по пера от фактурите са били начисляване различни суми, които биха
могли да бъдат главници – мобилни услуги, тв.услуги, интернет, цена за
лизингови устройства. Страната не е посочила защо претендира само част от
начислените суми и коя точно част. С възражението депозирано по
заповедното производство е възразено, че всички дължими суми са платени,
за което са представени разписки от 09,10, 11, 12 месец 2018г. и 01 и 02 месец
4
2019г. По делото не е установено нито кога точно е прекратено договорното
отношение между страните, нито точно кои задължения са били погасени.
Ищецът не е установил по пътя на главното доказване, че вземането му
съществува както по основание , така и по размер.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за недоказан,
поради което не следва да коментира основанията за изтекла погасителна
давност.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се отмени, а
предявения иск да бъде отхвърлен като недоказан.
Съобразно правилата на процеса на въззивната страна следва да бъдат
присъдени деловодни разноски за първа инстанция в размер. Такива обаче
макар и да са претендирани не са доказани в исковото производство.
Страната не е приложила и списък по чл. 80 от ГПК, в който да ги
конкретизира. По заповедното производство по ч.гр.д. № 3875/2020г. са
доказани разноски в размер на 180.00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. За въззивна инстанция на въззивната страна следва да се
присъдят разноски в размер на 25.00лв държавна такса и 200.00лв. -
адвокатско възнаграждение, което е в минимален размер.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260456/07.10.2021 г. по гр.д. № 481/2021г. на
Сливенския районен съд.
Вместо това постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с
чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено по
отношение на В. БР. В., ЕГН **********, от гр. Сливен, кв. ***, че дължи на
5
„ ЮБЦ „ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, *** част от
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 260595/09.11.2020г. по ч.гр.д. 3875/2020г. на СлРС, а именно
63.65лв. – главница по Договор за мобилни услуги с „БТК“ ЕАД от
09.08.2013г. прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018г. на „С.С.Груп“
ЕАД и с втори договор за цесия от 31.10.2017г. на „ ЮБЦ“ ЕООД, за което са
били издадени фактури № **********/10.10.2017г. и **********/01.11.2017г.
ОСЪЖДА „ ЮБЦ „ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.София, *** да заплати на В. БР. В., ЕГН **********, от гр. Сливен, кв. ***
деловодни разноски по заповедно производство по ч.гр.д. № 3875/2020г. в
размер на 180.00 ( сто и осемдесет) лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, както и 25.00 ( двадесет и пет) лева държавна такса и 200.00
( двеста) лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6