РЕШЕНИЕ
№ 260589, 26.04.2021г.,
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд
VІ граждански състав,
на тридесет и първи март две хиляди двадесет и
първа година
в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня Георгиева
Секретар:
Петя Цонкова,
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
гражданско
дело № 533 по описа за 2021 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258,
ал.1, предл. второ от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от А.С.Д. против
Решение № 260151/15.01.2021г., пост. по гр.д.№ 9886/2020, ПРС, с което
е признато за установено в отношенията
между страните, по предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, че Д.Т.М.
и М.И.М. не дължат на А.С.Д. сумата от
6000лв., представляваща главница, дължима по запис на заповед от 08.06.2005 г.,
за която е издаден изпълнителен лист от 11.11.2008 г. по ч.гр.д. № 596 от 2008
г. на Районен съд Велинград, на основание на който е образувано изп. дело № 440
по описа за 2009 г. на ЧСИ Никола Торнев, впоследствие преобразувано под
изп.дело № 1692/ 2011 г. по описа на ЧСИ
Тодор Луков, район на действие Окръжен съд Пловдив, като погасена по давност,
като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят
поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че съдът
неправилно е приложил нормите, регламентиращи перемпцията в изпълнителния
процес, респ. погасяването по давност на вземането, като са развити подробни
съображения по извършените фактически действия за прекъсване на давността.
Позовава се на задължителна и трайно установена съдебна практика. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с което отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемите
страни Д.Т.М. и М.И.М. са подали отговор на въззивната жалба, в който я
оспорват и поддържат правилност и законосъобразност на постановеното решение.
Настояват, че при доказателствена тежест за кредитора, същият не е провел
доказване на твъреднията си за прекъсване на давността, поради което и правилно
първоинстанционнийт съд е приел, че е настъпила перемпция в изпълнителния
процес. Считат, че изводът на съда, че
извършените плащания от запори не съставляват признание на дълга са правилни,
като сочат и практика в тази насока. Молят за потвърждаване на решението.
Претендират разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 от ГПК,
изхожда от легитимирана страна – ответник, останал недоволен от обжалвания
съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл.
нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса
относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По
отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Първоинстанционният
съд е уважил предявен от въззииваемите Д. и М.М. против А.Д. иск с пр. осн.
чл.439, ал.1 от ГПК, като е постановил, че ищците не дължат на ответника сумата
от 6000лв., представляваща главница, дължима по запис на заповед от
08.06.2005г., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№596/2008, ВлгрРС,
на основание на който е образувано изп.д.№440/2009 на ЧСИ Н. Торнев,,
преобразувано в изп.д.№1692/2011, ЧСИ Т. Луков, поради погасяване на вземането
по давност. За да постанови този резултат, съдът е приел, че въпреки постъпленията
от наложен запор на трудовото възнаграждение на М. М. в периода 2009-2020г.,
т.к. в началото на периода взискателят по делото не е инициирал предприемане на
изпълнителни действия, които да прекъснат давността, то вземането е погасено по давност.
От
фактическа страна се установява, че производството по и.д. № 1962/2011, по описа на ЧСИ Луков/ преобразувано от
изп.д.№ 440/2009 на ЧСИ Торнев/ е
образувано по молба на А.Д. за събиране
на вземането му от длъжниците Д. и М. М. на 19.06.2009г. Още с образуването на
изпълнителното дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М.М.
в Белла България АД на 30.06.2009г. По този запор по делото постъпват плащания
в периода м.08.2009г.-м.02.2020г., като има периоди само от един до три месеца,
в което не са постъпвали суми.
Поканите
за доброволно изпълнение на М.М. и Д.М. са връчени м.04. 2013г., а на
10.04.2013г. е извършено и първото разпределение на постъпилите по делото суми.
Взискателят Д. е депозирал молби за извършване на изпълнителни действия на 03.11.2015 г. и
10.05.2017 г. Запори на банкови сметки са налагани на 20.11.2017г., но от тях
няма постъпления. Взискателят е искал извършване на изпълнителни действия с
нова молба от 07.10.2019г.. Наложен е
запор на сметки на „Уникредит Булбанк“ АД на 12.11.2019г., също без
постъпления. С молба от 27.07.2020г. взисктелят е посочил нов изпълнителен
способ – налагане запор на трудово възнаграждение на Д. М..
При
така описаните изпълнителни действия по делото, съдът намира, че по отношение
на длъжника М.М. не е настъпвала перемпция по делото, респ. не е и налице
погасяване на вземането по давност. По отношение на длъжника Д.М. се установява,
че първото изпълнително действие след образуване на изпълнителното дело, в
което е поискано налагане на запор, е предприето чак през 2017г., когато са
наложени запори на банковите сметки на двамата длъжника. Към този момент
производството по отношение на този длъжник вече е било перемирано, а вземането
погасено по давност.
Нормата
на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда
изпълнителното производство да се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като
изключение от това правило правят делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна
практика и задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ , а именно - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Указано е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването
на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ.
Съгласно същото ТР не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В
това ТР е обявено за изгубило действие ППВС №3/80, според което погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Доколкото до произнасянето на ВКС по този въпрос
със задължителен акт / ТР/ са важали задължителните указания, дадени в
предходен такъв, то следва да се приеме, че до 26.06.2015 г. / датата на
постановяване на ТР№2/15, по т.д.№2/13, ОСГТК, ВКС/ приложение следва да намери
търкуването дадено в предходния задължителен акт на Върховния съд - ППВС№3/80.
В настоящия случай
жалбоподателят е поискал извършване на
изпълнителни действия срещу двамата солидарни длъжници с молбата за образуване
на изпълнителното производство -19.06.2009г. От този момент започва да тече
двугодишния срок за перемпция. По отношение на длъжника М. Д. този срок е
прекъснат с налагане на запор върху трудовото й възнаграждение през м.06.2009г., който запор е изпълняван до
2020г. Доколкото трудовото възнаграждение е ежемесечно плащане, макар и запорът
да се налага с едно запорно съобщение до работодателя, то има характера на
ежемесечен запор, при което не може да се приеме, че взискателят следва всеки
месец или в някакви периоди да иска наново налагане на запор върху този
възнаграждение, за да поддържа висящността на процеса. При наличието на
изпълняван запор и постъпления на суми по изпълнителното дело от него не е
налице бездействие на взискателя по отношение на този длъжник, т.к. неговото
подлежащо на изпълнение право се удовлетворява в рамките на поискания от него
способ на принудително изпълнение. От друга страна, не са приложими
разпоредбите за признание на дълга от страна на длъжника, т.к. изпълнението не
е в резултат на негова воля, а на приложен изпълнителен способ , посочен от
взискателя. Ето защо по отношение на този длъжник не е налице нито перемпция на
изпълнителното производство, т.к. с всяко плащане по запора започва да тече нов
срок, нито погасяване по давност на вземането, т.к. ежемесечно се изпълнява
принудително изпълнение върху неговите вземания от трето лице – от работодателя
му за трудово възнаграждение.
По отношение на длъжника Д.М.,
обаче, след образуване на изпълнителното производство не са предприемани
никакви изпълнителни действия до 2017г..
След като не са извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват
давността, съгласно посочените по-горе задължителни указания на ВКС, то е
налице изтичане на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК до м.06.2011г. и изпълнителният процес е
прекратен по право. От този момент започва да тече три годишния срок за
погасяване на вземането и същият е изтекъл през 06.2014г.. / с оглед
разясненията в т.10 на ТР№2/15, т.д.№2/13, ОСГТК/.
Следва изрично да се посочи,
че независимо от факта, че задължението на двамата длъжници е солидарно, то предвид
предприетите действия по принудително изпълнение само по отношение на единия
длъжник М. М., с които многократно се прекъсва давността и по отношение на нея
започва да тече нова давност, се достига до погасяване на вземането само по
отношение на другия длъжник – Д. М., против когото не са предприемани никакви
изпълнителни действия.
С оглед изложените съображения,
съдът намира, че обжалваното решение е правилно по отношение на въззиваемия Д.
М. в тази част следва да бъде потвърдено, а по отношение на М.М. е неправилно и
следва да бъде отменено, като вместо това бъде постановено ново такова, с което
се отхвърли предявения от нея иск.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК М.М. следва да
заплати на А.Д. сумата от 690лв., разноски в производството по съразмерност.
На осн. чл.78 от ГПК А.Д. следва да
заплати на адв. Р.Д. сумата от 630лв., за адвокатски хонорар, за оказана правна
защита и съдействие на осн. чл.38 от ЗАдв на Д.М. във въззивното производство.
Първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в частта, в която А.Д. е осъден да заплати на М.М. сумата от 132лв., разноски в
производството.
По изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260151/15.01.2021г., пост. по гр.д.№ 9886/2020, ПРС, в частта, в която е признато за установено в отношенията между страните, по предявения иск с правно
основание чл.439, ал.1 ГПК, че М.И.М.,
ЕГН: **********,*** не дължат на А.С.Д., **********, адрес: ***, сумата от 6000
лв. (шест хиляди лева), представляваща главница, дължима по запис на заповед от
08.06.2005 г., за която е издаден изпълнителен лист от 11.11.2008 г. по ч.гр.д.
№ 596 от 2008 г. на Районен съд Велинград, на основание на който е образувано
изп. дело № 440 по описа за 2009 г. на ЧСИ Никола Торнев, впоследствие
преобразувано под изп.дело № 1692/ 2011 г.
по описа на ЧСИ Тодор Луков, район на действие Окръжен съд Пловдив, като
погасена по давност; както и в частта, в
която А.С.Д., ********** е осъден да заплати на
М.И.М., ЕГН: ********** сумата от 132 лв., разноски в производството,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВРЪРЛЯ предявения от М.И.М., ЕГН: **********, с адрес: ***
против А.С.Д., **********, адрес: ***,
иск за признаване за установено на осн. чл.439 от ГПК, че не дължи сумата от
6000 лв. (шест хиляди лева), представляваща главница, дължима по запис на заповед
от 08.06.2005 г., за която е издаден изпълнителен лист от 11.11.2008 г. по
ч.гр.д. № 596 от 2008 г. на Районен съд Велинград, на основание на който е
образувано изп. дело № 440 по описа за 2009 г. на ЧСИ Никола Торнев,
впоследствие преобразувано под изп.дело № 1692/ 2011 г. по описа на ЧСИ Тодор Луков, район на
действие Окръжен съд Пловдив, поради погасяване по давност.
Потвърждава обжалваното
решение в останалата му част.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН: **********, да
заплати на А.С.Д., ********** сумата от 690 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА А.С.Д., ********** да заплати
на Адвокат Р.Д.Д., личен № *** от ПАК, адрес: гр. Пловдив, ул. „*** на
основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 630 лева (шестстотин и тридесет лева),
представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство на Д.М. във
въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :