РЕШЕНИЕ
Номер 130 21.06.2023 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, втори касационен състав,
на четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Ивайло Йосифов
Членове: 1. Галена
Дякова
2. Диана Калоянова
при секретаря Бисерка
Василева и с участието на прокурор Диана
Неева като разгледа докладваното от съдия
Калоянова КАНД № 26 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на началник сектор
„Охранителна полиция“, Първо РУ при ОД МВР Русе против Решение № 733/14.12.2022
г., постановено по АНД № 1675/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е отменено
Наказателно постановление № 22-1882-000194/01.08.2022 г., издадено от касатора.
С наказателното постановление на И.И.И., за нарушение на чл. 140, ал. 1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175,
ал. 3, изречение първо от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. Касаторът оспорва съдебния акт с твърдения,
че за да постанови обжалваното решение, районният съд неправилно е приел, че
макар формално обективно да са изпълнени признаците на посоченото нарушение, липсва
виновно поведение от страна на жалбоподателя. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на касационния ответник. Посочените в жалбата оплаквания съдът
квалифицира по чл. 348, ал.1 от НПК - неправилно решение поради противоречие с
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В
съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Ответникът – И.И.И., ЕГН **********, с
адрес ***, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира
становище по оспорването.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе пледира за неоснователност на оспорването и претендира
съдът да остави обжалваното решение в сила като правилно и законосъобразно
предвид Тълкувателно постановление № 2/2023 г. на Тълкувателно постановление №
2/05.04.2023 г. по т.д. № 3/2022 г. на
ООС на НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна по чл. 210, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК,
настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните причини:
С Наказателно
постановление № 22-1882-000194/01.08.2022 г. И.И.И. е санкциониран за това, че
на 24.04.2022 г., около 23,02 часа в гр. Русе, на бул. „Васил
Левски“, до сервиз „Клас“ е управлявал собствения си лек автомобил марка
„Фолксваген пасат“, рег. № Р1861РН като автомобилът е с прекратена регистрация
на 15.12.2021 г. по смисъла на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Във връзка с
констатираното след съставен АУАН № 609459/24.04.2022 г., е сезирана от Районна
прокуратура - Русе, като преписката приключила с Постановление от 17.06.2022 г.
за отказ от образуване на наказателно производство, в което прокурорът приел,
че няма данни за извършено престъпление от общ характер поради липса на
субективна страна по повод на проверка за извършено деяние по чл. 345 ал. 2 във
връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс - управление на МПС, което не е
регистрирано но надлежен ред. След това заключение е издадено и процесното
наказателно постановление.
За
да постанови решението си, съдът е приел, че от формална страна обжалваното
наказателно постановление съдържа всички изискуеми реквизити. Съдът е преценил,
че нарушението е надлежно описано в наказателното постановление, като ясно са
отразени дата, място и час, както и доказателствата, които го потвърждават. Въпреки
това е обосновал е извод за несъставомерност на констатираното деяние и неправилно
ангажиране на административно наказателната отговорност на лицето. Като причина
за този извод, въззивната инстанция е посочила, че се касае до автоматична дерегистрация на база на въведена н експлоатирана компютърна
информационна система в МВР, при което дали реално такава дерегистрация ще
настъпи или не и кога точно ще настъпи е неизвестно дори за съответните длъжностни
лица. Няма данни лицето да е било предварително предупредено за настъпването на
подобен резултат -прекратяване на регистрация на МПС към определен времеви
период, с което се изключва и извод за наличие на непредпазливо нарушение. Няма
категорични доказателства към кой точно времеви момент автоматично системата ще
прекрати регистрацията на дадено превозно средство
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл. 218, ал.
2 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията
на касатора са неоснователни.
Основното
възражение, релевирано в касационната жалба се отнася до това, че уведомяването
на собственика на МПС от органите на КАТ за служебно прекратената регистрация
не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията. Въпреки
това твърдение, съдът намира, че за органите на КАТ е налице законоустановено
задължение, въведено с нормата на чл. 143, ал. 10, изречение първо, съгласно
която Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Видно е, че за да бъде извършено нарушение на тази правна
разпоредба е необходим фактически състав, включващ две условия при
кумулативност: да има уведомление от Гаранционния фонд и собственикът на ППС да
бъде уведомен.
В
този смисъл е и Тълкувателно постановление №
2/05.004.2023 г. по т.д. № 3/2022 г. на
ООС на НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от
Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който
управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по
реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е
уведомен собственикът на моторното превозно средство.
Настоящата инстанция намира, че съдебното
решение не страда от сочените в жалбата пороци и е съобразено с материалния
закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно
е изследвал фактическата обстановка, като изложените от решаващия съд мотиви
относно възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя са обстойни и се споделят и от настоящия касационен състав.
Обсъдени са всички приложени по делото доказателства.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Русе,
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 733/14.12.2022 г., постановено по АНД №
1675/2022 г. на Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: