О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……
гр. София, 18.09.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Братоева ч. гр. д. № 9074 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 577 ГПК и чл. 32а ПВ.
Образувано е по частна жалба на „Б.Б.З.Р.“
АД, ЕИК ******, срещу отказ на съдия по вписванията при СРС, обективиран в
определение № 558 от 20.05.2020 г. за вписване на удостоверение, изходящ №
20200326120049/26.03.2020 г. на Агенция по вписванията.
Жалбоподателят твърди, че отказът
е незаконосъобразен, тъй като се искало отбелязване по партидата на
залогодателя „Е.Д.А.- Б.А.И П.*“ ЕООД, ЕИК ******, на вече вписан в ТРРЮЛНЦ договор
за залог на търговско предприятие с нотариална заверка на подписите и
съдържанието, сключен на 20.12.2017 г., обезпечените вземания, по който са му
прехвърлени с договор от 31.01.2020 г.. Актът въз основа на който се постановявало
вписването бил издаденото от АВ – ТРРЮЛНЦ удостоверение за вписване на особения
залог, като не се изисквало представяне на удостоверение от ЦРОЗ, тъй като този
регистър бил вторичен. Нямало никаква необходимост да се представя декларация
по чл. 264, ал. 1 ДОПК, тъй като такава била представена при вписването на
залога върху търговското предприятие. Договорът за залог на търговско
предприятие не изисквал посочване на конкретни недвижими имоти, тъй като имал
за предмет търговското предприятие като съвкупност.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените
доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:
С молба, вх. № 24697/20.05.2020 г.
„Б.Б.З.Р.“ АД, ЕИК ******, представила за вписване удостоверение №
20200326120049/26.03.2020 г. на АВ – ТРРЮЛНЦ за вписан залог върху търговско
предприятие с оглед притежаваните от залогодателя недвижими имоти на
територията на съдебния район на СРС, за което била представена справка от
ИКАР.
Обжалвания отказ съдията по
вписванията при СРС постановил, поради непредставена декларация от страна на
залогодателя „Е.Д.А.- Б.А.И П.*“ ЕООД, ЕИК ******, с нотариално удостоверен
подпис за притежавани недвижими имоти, непредставени данъчни оценки за липса на
задължения за имотите, валидни за 2020 г. и нотариално заварени декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК на залогодателя, съответно
липсата на удостоверение за вписване в ЦРОЗ.
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно т. 6. ТР № 7/2012 на
ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.
32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за
вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали
актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има
ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като не се проверяват
материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в
закон.
Когато се представи акт за
вписване, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване: 1) ако актът
не подлежи на вписване, 2) ако той не е съставен съобразно изискванията за
форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията - официален документ или
частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на
подписите, 3) ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на
страните и на имота (ако се отнася до конкретен имот), 4) ако не е представена
скица-копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с
одобрена кадастрална карта, 5) ако не е внесена необходимата такса за
вписването (когато такава се дължи) и 6) ако не са представени доказателства за
изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК (освен при вписването и
отбелязването на съдебно решение). На друго основание вписване в нотариалните
книги не може да бъде отказано – така изрично определение № 523 от 03.11.2017
г. по ч. гр. д. № 3584/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.
В случая е налице специална
разпоредба, която урежда вписването на договор за особен залог на търговско
предприятие, ако в същото са включени вещни права върху недвижими имоти – чл. 22а
ПВ, която предвижда вписването на актовете относно залог върху търговско
предприятие (чл. 21, ал. 3 ЗОЗ) да се извършва по разпореждане на съдията по
вписванията във всеки район, в който е поискано вписване, чрез подреждане в
книгата по чл. 33, буква "д" на удостоверението за вписване на залога
в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания.
Когато удостоверението за вписването в търговския регистър не съдържа описание
на заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписаният в
търговския регистър договор за залог. Вписването на залога в търговския
регистър се нанася по персоналната партида на залогодателя, а когато в залога
са посочени като елементи на търговското предприятие вещни права върху
недвижими имоти, вписването се нанася и в помощните партиди за имотите.
От посочената разпоредба става
ясно, че вписването в книгите се основава единствено и само на издаденото от
АВ-ТРРЮЛНЦ удостоверение, като няма необходимост и не е предвидено
представянето на удостоверение от ЦРОЗ, поради което това основание за постановения
отказ е незаконосъобразно.
Изискването на декларация от
страна на залогодателя за притежавани недвижими имоти, също не е нужно –
представен е официален документ (справка от ИКАР), който удостоверява наличието
на такива, включително в района на сезирания съдия по вписванията (макар това
да не е необходимо съгласно чл. 22а ПВп).
По отношение на изискването за
представяне на актуална данъчна оценка и декларация на залогодателя по чл. 264,
ал. 1 ДОПК за 2020 г., следва да се има предвид следното.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК императивно изисква прехвърлянето или учредяването на вещни права върху
недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването
на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски
в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог да се
допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя,
съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски. В случая при вписването на особения залог
декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от залогодателя „Е.Д.А.- Б.А.И П.*“
ЕООД, ЕИК ******, е представена и това е видно от
вписванията по партидата на дружеството в търговския регистър. Вторичното
вписване в службата по вписванията при СРС само по себе си няма конститутивно
действие, а само оповестително такова, което означава, че то не попада в
хипотезата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, а нормата не може да се тълкува разширително
и приложимостта й да се разпростира и до отбелязвания на вече извършени
вписвания. От друга страна лицето, задължено да декларира обстоятелствата по
чл. 264, ал. 1 ДОПК, е залогодателят. Молител в охранителното производство е
заложният кредитор, който не е адресат на задължението да декларира
обстоятелствата по чл. 264, ал. 1 ДОПК, съответно не може да се очаква, че
при липсата на съдействие от
залогодателя, за банката-кредитор ще е възможно извършването на това вторично
вписване. Нормата на чл. 264, ал. 1 ДОПК брани интересите на фиска и тяхната
защита има смисъл до вписването на особения залог. След неговото учредяване,
последващите вторични вписвания (отразяване на залога в други регистри) не са
от естество да увредят публичния интерес, затова и не е необходимо
представянето на нова актуална декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, като се държи
сметка и за факта, че кредиторът не разполага с правни средства да принуди
залогодателя да волеизяви и декларира тези обстоятелства.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по частната жалба на „Б.Б.З.Р.“
АД, ЕИК ******, отказ на съдия по вписванията при СРС, обективиран в
определение № 558 от 20.05.2020 г. за вписване на удостоверение, изходящ №
20200326120049/26.03.2020 г. на Агенция по вписванията и ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ вписване на
удостоверение, изходящ № 20200326120049/26.03.2020 г. на Агенция по вписванията.
РАЗПОРЕЖДА на съдията по вписванията при СРС да
извърши необходимите действия в изпълнение на настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.