Решение по дело №3115/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260379
Дата: 23 юни 2021 г. (в сила от 9 ноември 2021 г.)
Съдия: Емил Кръстев
Дело: 20201420103115
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.ВРАЦА,23.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 03.06.2021 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С. Р.,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №3115 по описа за 2020 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

    Делото е образувано по искова молба от 25.11.2020 г. от ”Счетоводна къща-Фин консулт 2000”ООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София ул.”Връх Манчо” бл.1 вх.Ж ет.5 ап.150,представлявано от управителя В.И.,чрез Адвокатско дружество”Кръпов и партньори”,БУЛСТАТ *********,със седалище и адрес на управление гр.София ул.”Стара планина”№8-10 ет.2 офис 7, представлявано от управляващия съдружник И. К., против ”А2В Дорс”ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Шипка”№2,представлявано от управителя В. П. П..

    Ищецът твърди,че между страните/ищеца като изпълнител и ответника като възложител/ съществували неуредени отношения,произтичащи от договор за извършване на счетоводни услуги №156/12.03.2015 г.,по силата на който ответникът бил възложил на ищецът да изпълнява въз основа на предадени му документи изрично посочени в договора дейности,вкл. текущо водене на счетоводното и данъчно обслужване на месечна база в съответствие с изискванията на приложимото законодателство и изготвяне на годишна данъчна декларация и на годишен финансов отчет.

    На 01.04.2019 г. страните били подписали приложение №1 към договора,с което били определили месечна абонаментна такса от 300 евро без ДДС и еднократна такса за годишно приключване в размер на 100 евро без ДДС.

    Ищецът бил изпълнявал задълженията си качествено и в срок,като ответникът бил нямал възражения по отношение на изпълнената работа.В изпълнение на договора,ищецът бил издавал фактури за извършената услуга.Ответникът не бил заплатил сумите по 4 бр. фактури,общо 3 126 лв./№№12254/ 28.02.2020 г. на стойност 1 002 лв.,12413/31.03.2020 г. на стойност 708 лв.,12521/30.04.2020 г. на стойност 708 лв. и 12704/29.05.2020 г. на стойност 708 лв./.

    Съгласно договора,възнаграждението се заплащало до 10-то число на следващия месец,след представяне на фактура.

    Многократно до ответника били отправяни устни и писмени покани за заплащане на задълженията,но плащане нямало.

    Съответно,исканията са ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца : 3 126 лв. главница,представляваща дължимото възнаграждение по сключения договор за извършване на счетоводни услуги,съгласно представените 4 бр. фактури;законната лихва върху главницата,считано от подаването на иска до окончателното изплащане на сумата; разноските по делото/вкл. по обезпечително дело №52916/ 2020 г. на СРС/.

Искът е с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.чл.286 от ЗЗД и 288 от ТЗ.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от ответника е постъпил отговор,чрез адв.Р.С. ***.Иска се оспорва като неоснователен.

В изпълнение на договора,ищецът бил упълномощен да представлява ответника пред НАП,НОИ и НСИ.Ответникът бил получил информация за влязъл в сила съдебен акт, постановен в Кралство Белгия от трудов съд,с който ответникът бил осъден да заплати 21 613.94 евро дължими осигурителни задължения към белгийската Национална осигурителна служба.Случаят касаел двама работника, изпратени в К Белгия по силата на договор за обучение за производство на огнеупорни врати,като за работниците били внесени осигуровки в Република България.Производството било започнало през 2017 г. и били изпращани книжа,които ответникът не бил получил.На 11.08.2020 г.,ответникът бил изискал от НСИ Териториално бюро Враца препис от подадения от ищеца годишен финансов отчет и справка за предприятието на ответника за 2019 г..В справката като адрес за контакт с ответника бил посочен старият адрес на ответника в гр.С. и като място за извършване на дейността също гр.С..Подобни справки били подавани и за 2018 г. и за 2017 г..На 14.09.2016 г. ответникът бил заявил в Търговския регистър промяна на адреса на управление,което било известно на ищеца,но същият го бил неглижирал.Очевидно не била актуализирана информацията в документите,подавани от ищеца до НАП,НОИ и НСИ. Белгийските власти били отправили запитване до българските за адреса за контакт с ответника и същите били посочили гр.С..Съответно,всички книжа и съобщения били изпращани на този адрес.По този начин била пропусната възможността ответникът да осигури своевременна и адекватна защита в производството пред белгийския съд.От акта му ответникът щял да претърпи загуби.

Съответно,възразява за прихващане на задълженията към ищеца със сумата от 21 613.94 евро.

Също така,на ответника било известно за кредитно известие №12412/29.02.2020 г.,което вероятно било касаело сумата по фактура №12254.Възможно било такива известия да са били издадени и за останалите фактури.

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото допустими,относими и необходими доказателства,приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 12.03.2015 г. между страните е бил сключен договор №156/стр.стр.14-20 по делото/,по силата на който ответникът е възложил и ищецът е приел да извършва въз основа на предоставени документи следните дейности : текущо водене на счетоводното и данъчно обслужване на месечна база в съответствие с изискванията на приложимото законодателство;поддържане на личен състав за персонал във фирмата-изготвяне на лични досиета,трудови договори, длъжностни характеристики,заповеди,доп. споразумения и т.н.;изготвяне на ведомости за заплати,удостоверения, служебни бележки и др.;изготвяне и подаване на месечни декларации 1 и 6;изготвяне на уведомления по чл.62 от КТ за назначаване и прекратяване на трудови договори; обработка и заверка на трудови книжки;изготвяне на декларации и дневници по ЗДДС;изготвяне на годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО и изготвяне на годишен финансов отчет.

Страните са уговорили възнаграждение в размер и срок, съгласно приложение към договора,платимо до 10-то число на следващия месец,след представяне на фактура.

На 01.04.2019 г. между страните е било сключено приложение №2 към договора/стр.21/,по силата на което е била определена месечна абонаментна такса от 300 евро без ДДС и еднократна такса за годишното приключване в размер на 100 евро без ДДС,дължима до 31.03. на следващата година,заедно с предаването на годишния финансов отчет.

    Ищецът е издал на ответника 4 бр. фактури/стр.стр.10-13/,както следва:

-№12254/28.02.2020 г. на стойност 1 002 лв. с ДДС с основание счетоводна услуга 708 лв. и годишно приключване 2019 г. 294 лв.;

-№12413/31.03.2020 г. на стойност 708 лв. с основание счетоводна услуга;

-№12521/30.04.2020 г. на стойност 708 лв. с основание счетоводна услуга и

-№12704/29.05.2020 г. на стойност 708 лв. с основание счетоводна услуга.

    Ищецът е представил и писмо до ответника от 30.06.2020 г. с превод на български език/стр.стр.26 и 29/,с което уведомява ответника,че от 01.06.2020 г. едностранно прекратява договора за счетоводни услуги, поради неплатени задължения за счетоводни услуги.Със същото писмо претендира заплащане на текущи задължения от 3 126 лв. в срок до 31.07.2020 г..Ищецът не е представил доказателство за получаването на писмото от ответника.

По делото е била допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза/стр.стр.142-155/.Вещото лице е установило,че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника с пълната им стойност.Първите три фактури са отразени и в ДДС дневника на ответника и за тях ответникът е ползвал данъчен кредит.От страна на ответника няма постъпили плащания по фактурите.

    Първата фактура е включена в общата стойност на кредитно известие №12412/29.02.2020 г.,което за данъчен период м.02.2020 г. е анулирано от ищеца.

    Ответникът е представил доказателства/стр.стр.45-60/, че със задочно окончателно съдебно решение от 18.02.2019 г. на Нидерландско говорещ Трудов съд Брюксел,ответникът /с номер в регистъра на дружествата 0676.738.217 и със седалище и адрес на управление България С. бул.”Хиленденски”№33;с номер по ЗДДС BG-********* и със седалище и адрес на управление България Враца ул.”Шипка”№2/ е бил осъден да заплати на местната Държавна служба за социално осигуряване просрочени дължими социално-осигурителни вноски по схемата за социално осигуряване на работниците и служителите - 18 291.89 евро,ведно със законната лихва и разноските по делото.Държавната служба за социално осигуряване е представила решението и издадения въз основа на решението изп. лист на местен съдебен изпълнител за връчване на ответника/със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Шипка”№2/.

    В тази връзка,вещото лице е установило,че за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в НСИ София са били подавани справки за предприятието на ответника от ищеца,в които справки са били посочени адреси на дейност/за контакт в гр.С..

    За финансовите 2017 г.,2018 г. и 2019 г. в НАП са били подавани годишни данъчни декларации,в които декларации са били посочени седалище и адрес на управление/на ответника/ в гр.В..

    Вещото лице е установило още,че в ТД на НАП гр.В. в досието на ответника не се открива запитване от Трудов съд Брюксел/Белгийска държавна служба за социално осигуряване за адреса за контакт и седалището на ответника и съответно отговор.

    Видно от представеното по делото писмо от 25.05.2021 г. от НСИ до ВРС/стр.166/,в НСИ не е постъпвало запитване от трудовия съд в Брюксел или от Белгийската държавна служба за социално осигуряване относно ответника.

    Видно от представеното по делото писмо от 25.05.2021 г. от НОИ до адвоката на ответника/стр.185/,в НОИ не е постъпвало запитване от трудовия съд в Брюксел или от Белгийската държавна служба за социално осигуряване относно адрес за контакт и седалище на ответника.

    При тези фактически констатации,Съдът намира,че предявеният иск е допустим/като предявен от правен субект с интерес/.По основателността му:

Разгледан по същество,искът се явява частично основателен.

Претендира се възнаграждение по договор за извършване на счетоводни услуги,сключен между страните,съгласно издадени от ищеца на ответника 4 бр. фактури.

Съдът е посочил,че подлежащите на доказване от ищеца факти/сключването на договора и неплащането по издадените от ищеца фактури/ всъщност са безспорни между страните. Освен това,ищецът е ангажирал годни писмени доказателства.

При което,Съдът приема за установени по делото наличие на договор,вкл. възнаграждението по договора /месечна абонаментна такса от 300 евро без ДДС и еднократна такса за годишното приключване в размер на 100 евро без ДДС/,както и издаването на фактури.

По делото се установи и осчетоводяването на фактурите от ответника,което следва да се разглежда като приемане на работата на ищеца.

Всъщност възражението по същество на ответника е наличието на кредитни известия към издадените фактури.По делото се установи такова само към първата фактура и то впоследствие анулирано от ищеца.

Същественото е,че ответникът не е доказал заплащане на уговореното възнаграждение в уговорения размер.Затова и Съдът приема,че ответникът дължи 4 бр. месечни такси и 1 бр. такса за годишното приключване.

При наличието на фиксиран курс лев-евро/1.95583 лв./1 евро/,Съдът изчислява задълженията на ответника в по-малък размер от фактурирания – 704.10 лв. месечна такса вместо 708 лв. и 234.70 лв. такса годишно приключване вместо 294 лв..

При това положение/при извода за основателност на иска/,възражението за прихващане на ответника следва да бъде разгледано по същество.Съдът намира същото неоснователно,при което следва да бъде отхвърлено с решението по делото.

Съдът намира вкл.,че ответникът не е доказал,че осъждането му се дължи само и единствено на призоваването му на неактуален адрес.На следващо място - причинно-следствена връзка с действия/бездействия на ищеца.На следващо място – причинени вреди/заплащане на сумите по решението/.По делото се установи,че в НСИ и НОИ не са постъпвали запитвания относно адреса на ответника/това във връзка с довода,че ищецът бил подал невярна информация/.Всъщност от представеното съдебно решение е видно,че на белгийският съд са били известни актуалния ЕИК/БУЛСТАТ на ответника,както и че седалището/адреса на управление на дружеството са били в гр.Враца.Както и че информацията за адрес в гр.Сливница по-скоро е била почерпена от някаква местна регистрация/…номер в регистъра на дружествата 0676.738.217/.Затова и Съдът приема,че ищецът не е допринесъл неправомерно за осъждането на ответника и в този смисъл направеното от ответника възражение за прихващане е неоснователно.

Съответно,предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 3 051.10 лв. - дължимо възнаграждение по сключения договор за извършване на счетоводни услуги и съгласно представените 4 бр. фактури/4 бр. месечни такси и такса годишно приключване 2019 г./,ведно със законната лихва върху сумата,считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.В останалата му част до пълния му размер от 3 126 лв.,искът следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.

Разноските по делото:

Ищецът е претендирал следните разноски : 500 лв. адвокатски хонорар,125.04 лв. държавна такса,150 лв. депозит за вещо лице,40 лв. държавна такса в обезпечително производство/ч.гр. дело №52916/2020 г. на СРС/ и 197.50 лв. разходи във връзка с изпълнително дело по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/изп. дело №774/2020 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Момчил Нелов/.Не е доказал разходи повече от 167.50 лв.. Съответно,Съдът изчислява размер на разноските на ищеца 982.54 лв..

Ответникът е претендирал/и доказал/ 500 лв. адвокатски хонорар и 150 лв. депозит за вещо лице.Не е претендирал 10 лв. такси за издаване на съдебни удостоверения.Съответно,Съдът изчислява размер на разноските на ответника 650 лв..

При този изход на делото/при частичното уважаване на иска/,ответникът дължи на ищеца 959 лв.,съразмерно уважената част от претенцията му.

Ищецът дължи на ответника 15.57 лв.,съразмерно отхвърлената част от претенцията му.

По компенсация,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 943.43 лв. деловодни разноски.

    Водим от горното,Врачанският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

    ОСЪЖДА ”А2В Дорс”ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Шипка”№2,представлявано от управителя В. П. П.,да заплати на ”Счетоводна къща-Фин консулт 2000”ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София ул.”Връх Манчо” бл.1 вх.Ж ет.5 ап.150,представлявано от управителя В.И.,следните суми:

-3 051.10 лв. главница,представляваща дължимо възнаграждение по сключен договор за извършване на счетоводни услуги №156/12.03.2015 г.,съгласно фактури №№12254/28.02.2020 г.,12413/31.03.2020 г.,12521/ 30.04.2020 г. и 12704/29.05.2020 г./4 бр. месечни такси и такса годишно приключване 2019 г./;

-законната лихва върху главницата,считано от 25.11.2020 г. до окончателното изплащане на главницата;

-943.43 лв. разноски по делото.

 

 

    ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния му размер,като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ направеното от ответника и прието за разглеждане възражение за прихващане на задълженията към ищеца със сумата от 21 613.94 евро-причинени от ищеца на ответника вреди при изпълнение на договора между тях /осъждане на ответника за осигурителни задължения към белгийската Национална осигурителна служба/.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: