МОТИВИ към Присъда № 66 от 26.11.2015г. по НОХД №847/2015г. по описа на Плевенски окръжен съд:

 

Окръжна прокуратура – гр.Плевен е повдигнала срещу подсъдимата Н.И.Н. с.гр. обвинение за това,че на 03.08.2015г. в гр.Плевен умишлено умъртвила своята майка Й.С. И. с ЕГН ********** - престъпление по чл.116, ал.І, т.3, пр.2 вр. с чл.115 от НК.

 Подсъдимата Н.Н. е заявила лично и в присъствието на защитника си адв.К.Я. от САК, че разбира обвинението, признава фактическите обстоятелства изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези обстоятелства като и е разяснено,че направеното  от нея самопризнание може да бъде ползвано при постановяване на присъдата.

Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на Глава „ХХVІІ”  от НПК и в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - гр.Плевен приема при съобразяване на  възприетата диференцирана процедура,че обвинението спрямо подсъдимата се подкрепя от направеното от нея самопризнание и събраните по делото доказателства,което не налага самостоятелно аналитично изследване.Констатира в допълнение едновременното наличие на многобройни и изключителни смекчаващите вината обстоятелства без да конкретизира същите и на този фон на разсъждения предлага определяне на наказание при условията на чл.55 от НК,т.к. и минимално предвиденото от закона наказание лишаване от свобода се явява изключително тежко за извършеното деяние.

 Защитникът на подсъдимата Н.И.Н.– адв.К.Я. от САК пледира  за определяне на наказание лишаване от свобода в рамките на минимално допустимото  от материалния закон. Лаконично посочва в подкрепа на направеното искане чистото съдебно минало на подзащитната си,битовия характер на престъплението,чийто генезис намира във физическото малтретиране на подсъдимата като дете от нейната майка и психичното заболяване на Н.Н.,довело до тежки изменения в структурата и характера на личността.

Подсъдимата Н.И.Н. изразява съжаление  за извършеното от нея деяние като моли за определяне на минимално наказание.

 

Плевенският окръжен съд като взе предвид повдигнатото  срещу подсъдимата Н.И.Н. обвинение, доводите на страните и доказателствата, събрани на досъдебното производство прие за установено следното от фактическа и правна страна:

 

 Подсъдимата Н.И.Н. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, неомъжена,живуща на семейни начала, не работи, с висше  образование, неосъждана, ЕГН **********.

 

В семейството на И.Н.И. и пострадалата Й.С.И. подсъдимата Н.Н. била единствено дете. Болезнената ревност изпитвана от бащата към майката и липсата на мечтаната от последната професионална и житейска реализация се отразили негативно върху характера на И.,която поставяла несъразмерни изисквания към своето дете проектирайки в отношенията си с него неосъществените си амбиции. Неудовлетворяването на патологичният перфекционизъм на майката предизвикал прояви на физическо и психическо насилие от нейна страна към детето,което било принудено да расте в неестествена за неговите години среда.Н.Н. често ставала свидетел на сцени на физическо насилие между родителите си като след навършването на пълнолетие все повече се ангажирала с издръжката на семейството. Паралелно с трудовата си реализация като ****** в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски” и счетоводител в частна фирма предприела стъпки за повишаване на образованието си. Подсъдимата задочно завършила висше образование в СА „Димитър Ценов“ – гр.Свищов – първоначално „Екомениджмънт“,а впоследствие „Публични финанси“. Започнала работа в РИОСВ-Шумен първоначално като главен експерт,а впоследствие и като Началник на отдел в посочената служба.

През 2009г. Н.Н. се запознала със свидетеля А.Г.Г. от гр.Плевен като отношенията им постепенно се задълбочили.След като била съкратена от работа през месец април,2010г. подсъдимата се установила в дома на   Г. като се ангажирала  с осъществявания от него малък софтуерен бизнес.Въпреки претърпеният през същата година аборт от Н. отношенията им продължили да се развиват.

През 2012г. починал бащата на Н.Н..Няколко месеца след това Й. И. се настанила в дома на А. Г. и дъщеря си в гр.Плевен под претекст,че не може да се грижи за себе си.Довела със себе си четири от отглежданите от нея котки като след смъртта на три от тях започнала да допълва популацията като взимала улични животни,които отгледала в жилището – апартамент, находящ се в жк.“******“,бл.***,***,******.Майката на подсъдимата отказвала да поддържа елементарна битова и лична хигиена като на забележките на дъщеря си и Г. отказвала да отговаря или се държала неадекватно.Й. И. често изпадала в кризи,крещяла или демонстративно мълчала като поведението и хигиенните `и навици създали нетърпима атмосфера и напрегнали отношенията между съжителстващите.

През 2014г. психичното състояние на И. се влошило и Н.Н. потърсила консултация със своя позната лекарка,която след преглед на първата и изписала медикаменти.Временната им употреба довела до краткотрайно подобрение.

През месец февруари,2015г. Й. И. започнала да пада при ежедневното си придвижване из жилището,което налагало Г. и Н. да и помагат да се изправи. Вместо да ги подпомогне пострадалата,която била пълна жена се отпускала,което  принуждавала съжителите `и да я пренасят до леглото. Майката на Н. напълно занемарила личната си хигиена.Отказвала да ходи до тоалетна и да се преоблича,започнала да се изпуска по малка нужда, което наложило подсъдимата да `и поставя памперси, оплаквала се, че не може да ходи. По повод горното бил извикан екип на ЦСНМП-Плевен,а в периода 6-14.03.2015г. Й. И. била лекувана в МБАЛ „Д-р Добри Беров“ – гр.Нови пазар с оглед адресната си регистрация в гр.Шумен, която не била променяна. Била поставена диагноза :“Мозъчен инфаркт причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебралната артерия“ като наред с предписаните диетичен и медикаментозен режим и последващи контролни прегледи в епикризата било изрично вписано,че „…състоянието е подобрено…движи свободно четирите крайника въпреки,че твърди обратното…“ /л.98 от ДП/.

След дехоспитализацията си Й. И. се върнала при дъщеря си и свидетеля Г. в гр.Плевен като отбягвала последния и преустановила почти напълно разговорите си с него. В отношенията си с Н. пострадалата продължавала да демонстрира характера си като се заяждала и карала за дребни неща, и макар да не падала, и се обслужвала самостоятелно, по отношение на личната си хигиена,битовите си навици и отглеждането на безпризорни котки не регистрирала положителна промяна.

Нетърпимата физическа среда и психична атмосфера мотивирали Н.Н. и А. Г. да потърсят разрешение като преместят И. да живее на друго место. Отсъствието на средства обаче изключило възможността И. да бъде настанена в хоспис,а категоричната липса на желание от нейна страна за пребиваване в старчески дом ги подтикнало да закупят къща в с.***,обл.Плевен където планирали да настанят И. и отглежданите от нея животни.Н. и Г. възнамерявали ежедневно да посещават И. покрай служебните пътувания на Г. в гр.Ловеч като щели да наемат жена, която да се ангажира на место  с обгрижването на пострадалата.Последната не знаела за намерението на съжителите си,които не го оповестявали т.к. знаели,че И. нямало да се съгласи да живее самостоятелно. Преместването било планирано за 3.08.2015г.,когато Н. и Г. възнамерявали да съобщят плановете си на Й. И..

На 2.08.2015г. Й.И. била в стаята си. Извикала Н. и с нейна помощ станала от леглото като отишла в кухнята където вечеряла.В последствие се отправила към тоалетната като отново извикала дъщеря си,за да и помогне да стане,която след като и направила забележка да не се хваща за меките връзки на бойлера,за да не ги скъса при изправянето си я подпомогнала. И. се прибрала самостоятелно в стаята си,а малко след това извикала на дъщеря си,че е паднала.Н. се отзовала.Видяла,че майка и е паднала до леглото. Липсата на физиологични пречки  за самостоятелно придвижване на И.,за което била осведомена при разговорите си с лекуващия екип в МБАЛ „Д-р Добри Беров“ я мотивирали да каже на пострадалата да стане.Подсъдимата напуснала стаята. Върнала се след няколко минути като не регистрирала промяна в положението на майка си.Опитала се безуспешно да я вдигне като я хванала под мишниците и се опитала да я изправи. Вместо да я подпомогне И. се отпуснала, което подразнило Н..Последната започнала да се кара и обвинява в симулация майка си като повишения тон бил възприет от А.Г., който дошъл от хола и казал на И. да се изправи. Липсата на реакция го принудила заедно с Н. да хванат майка `и и да я изправят,след което я сложили на леглото. Тежестта на И. била значителна,което в съчетание с липсата на каквото и да било усилие от нейна страна да ги подпомогне ги подразнило. На разпореждането на Г. да не се преструва пострадалата репликирала,че грижите към собствената му майка надали биха били на същата висота.Г. неостанал длъжен и заявил,че родителя му не би го поставил в подобна ситуация като подчертал неконтролираното хранене от страна на Й.И., наднорменото `и тегло,симулативното `и поведение и затрудненията,които изпитва при ежедневните си дейности,които налагат да бъде подпомагана.

Н. и приятелят `и домъкнали И. до нейното легло като я оставили легнала по очи.Г. напуснал помещението като малко след това бил последван от подсъдимата.Малко по-късно двамата си легнали.

Около 8 часа на 3.08.2015г. Г. се събудил и отишъл в холното помещение,където започнал работа на компютъра си слушайки музика.Скоро дочул шум от тоалетната и решил,че Н.Н. е станала,а малко след това възприел такъв от стаята на И.,гласа на Н., която се намирала там и  израза на последната:“Съсипа ми живота!“.Г. не се заинтересувал от случващото и продължил да работи на компютъра. През това време Н.Н. влязла в стаята на майка си като и съобщила,че ще я водят на лекар,а след това ще я преместят в с.***,където са и намерили къща да живее и жена,която да я обгрижва докато двама с Г. работят.Споделила и, че ще я посещават постоянно и ще бъде под лекарско наблюдение.Й. И. възприела новините седнала на леглото като твърдо заявила,че не желае да се мести.Отказът и ядосал Н.,която не се сдържала и както стояла срещу нея права ударила силно с ръка пострадалата в областта на дясното око.И. паднала по очи на леглото като подсъдимата се развикала,че и е съсипала живота и въпреки нежеланието `и ще отпътува за с.***.Липсата на ответна реакция  ядосало още повече Н.,която с двете си ръце стиснала здраво за шията пострадалата,която била легнала по очи на леглото и натиснала главата и към дюшека като запушила по този начин устата и носа и.Натискът към дюшека и притискането с ръце в областта на шията продължило известно време и след като Н. неколкократно разтърсила майка си напуснала помещението като решила,че е налице поредната демонстрация на безмълвие.В резултат от упражненото физическо въздействие в областта на шията и запушването на дихателните отвори настъпила механична асфиксия,която довела до смъртта на Й. И..

Подсъдимата предприела действия по събиране на багажа като междувременно свидетеля А.Г. напуснал апартамента и паркирал личния си автомобил в близост да входа с оглед планираното пътуване.Върнал се. Забелязал,че Н. изглежда разсеяна,а действията и по събиране на багажа на майка `и, който се намирал в спалнята им били некоординирани.Поинтересувал се кога ще приключи като Н. му казала,че не е готова,което го накарало да премести автомобила от входа на блока.Липсата на яснота относно началния момент на пътуването изнервило Г., който към 11 часа запитал приятелката си какво става с майка и, която до този момент не бил виждал да напуска стаята си и няма ли да потеглят.Н.,която продължавало да има разсеян вид неотвърнала и двамата с Г. влезли в стаята на И.,която продължавала да лежи по очи на леглото.Казали и да стане като Г. я побутнал.Липсата на реакция принудила свидетеля да заобиколи леглото,за да може да възприеме лицето на И. – то било с морав цвят,окото което се виждало било затворено,а под главата имало следи от кръв.Г. се притеснил,запитал Н.,която нямала вид на изненадана какво се е случило и откъде е кръвта.Подсъдимата отговорила, че вероятно майка `и е претърпяла инфаркт или инсулт вследствие на заболяванията си като на предложението на приятеля си да изискат спешна медицинска помощ отвърнала,че е по-добре да я преместят в тяхната спалня т.к. в стаята е мръсно и лекарите ще им се карат като предходния път. По предложение на А.Г. Й. И. била извлечена с легловия дюшек в коридора на апартамента като свидетеля вече се убедил,че жената е починала. Съобщил това на подсъдимата, която нереагирала емоционално.Г. се обадил на ЕННСП 112 и съобщил за починал човек като бил насочен от оператора към личен лекар.Липсата на такъв с оглед адресната регистрация на И. в гр.Шумен,което обстоятелство Г. споделил,го принудило по съвет на оператора да се обърне към МБАЛ „Авис Медика“ и МБАЛ „Свети Панталеймон“,които отказали да се ангажират със случая. А.Г. се свързал с I РУП-Плевен като дежурния го насочил към погребална агенция и след като свидетеля се свързал с „Алфа груп“ и обяснил ситуацията от там поели ангажимент да изпратят лекар,който да констатира факта на смъртта,издаде съобщение,а самата агенция организира погребалния ритуал.

В дома на А.Г. около 13,20 ч. пристигнал служител на „Алфа груп“ съпроводен от общопрактикуващия лекар – доктор В.А.Г. от II – ро ДКЦ – Плевен. Свидетелката Г. възприела тялото на Й. И. в необичайна ситуация – разположено върху дюшек на пода в коридора и легнало настрани,долните крайници извън дюшека като по лицето и под главата имало кръв. Гледката изненадала лекаря,който забелязал Н. да прибира кофа и парцал,с които почистила коридора около тялото на починалата.На запитването на В.Г. защо лицето е починало там получила от Г. отговор,че при предходни посещения на екипи на ЦСНМП-Плевен им било правено забележка за нивото на хигиената и с оглед състоянието на стаята на Й.И. същата била преместена.Лекарят се отправил към кухнята като изискал сведения относно самоличността и състоянието на починалата преди смъртта, наличната медицинска документация и евентуални здравословни оплаквания,както и данни относно момента на смъртта. Подсъдимата предоставила епикризата относно престоя на Й.И. в МБАЛ „Добри Беров“ – гр.Нови пазар,обяснила че починалата е нейна майка като е била в нормално здравословно състояние и била починала около 11 часа в стаята си.На поставените въпроси подсъдимата отговаряла спокойно и без естествения емоционален рефлекс на човек загубил внезапно близък родственик. По същия начин реагирал и А.  Г.. Горното усъмнило В. Г.,която приела за неестествена обстановката в жилището,мястото където открила трупа на починалото лице и следите от кръв по него. Г. уведомила Г. и Н.,че няма да издаде съобщение за смърт,т.к. се съмнява в причината за смъртта и ще уведоми органите на полицията.Решението не предизвикало ответна реакция у събеседниците `и,които не  не се поинтересували относно мотивите и, а Н. нервно изпушила няколко цигари в кратък отрязък от време.В. Г. се обадила в погребалната агенция и уведомила служителя за своето решение като споделила,че се съмнява за причината за смъртта. Обадила се на ЕННСП 112,а впоследствие и на полицията като на место пристигнали служители на I РУП-Плевен. През това време Г. стояла на входа на блока с А.Г. и шофьора на „Алфа груп“,а Н.Н. стояла в апартамента.

След отзоваването на разследващ полицай бил извършен оглед на местопроизшествието, който послужил като основание за образуване на досъдебно производство № Д-165/2015г. по  описа  на Окръжна прокуратура – Плевен.

Така изложената от съда фактическа обстановка намира опора във възприетата от него доказателствена съвкупност и направеното от подсъдимата Н.Н. фактическо признание на обстоятелствената рамка въведена с внесения от ОП-Плевен обвинителен акт.

От първоначалният  протокол за оглед от 03.08.2015г. /л.2-22 от ДП № Д-165/2015г. по описа на ОП-Плевен,за краткост отбелязвано по-долу като ДП,бел.с.д./ и допълнително проведеният такъв от 12.08.2015г. /л.35 – 46 от ДП/ с фотоалбуми към тях  се установява мястото на извършване на инкриминираното деяние – апартамент, находящ се в гр.Плевен,жк.“******“,бл.***,***,***, разположението на трупа  на Й. И. – по корем върху дюшек, ситуиран в коридорното помещение пред входната врата,при което долните части на ходилата били разположени извън посочената постелка,а дланите - опрени в нея,кръвонасядане в лилав цвят на двата клепача на дясното око и множество умерено кървящи драскотини с червеникав цвят по лицето и зацапвания със същия цветови нюанс по същото,както и две морави кръвонасядания по лявата предмишница. Допълнително се установява в хода на динамичната част на огледа наличието на множество червеникаво-кафяви зацапвания по : дюшека,част от които пресни и такива по положения над него чаршаф и находящото се в близост портманто,наличието на влошена обща жилищна хигиена и разпространението по подовите повърхности на гранулирана котешка храна,косми и парчета от различна текстилна материя като в помещение фиксирано под №2 в огледния протокол,където постоянно пребивавала Й. И., било констатирано наличието на легло без дюшек,одеяла със зацапвания тип „родопски“,поставени върху бюро до дивана,котешка тоалетна с екскременти, пребиваването на множество котки в кухненското помещение /и една в стаята на починалата,открита в хода на проведения допълнителен оглед,бел.с.д./ и изземването на веществените доказателства,които детайлно са описани.

От проведеният оглед на труп от 3.08.2015г. с фотоалбум  към него /л.24-34 от ДП/ се установява състоянието на трупа – с видимо изразено охранване,наличието на кръвонасядания по лицевата повърхност отнесени предимно в дясната част с морав цвят,оточни клепачи на дясното око – затворени и с кръвонасядания,наличието на множество /повече от десет/ дълбоки охлузвания с линейна форма и дължина до сантиметър на челото,както и на множество подкожни кръвоизливи  по лицето и гърдите с тъмноморав цвят с диаметър до 2-3 мм. Допълнително в хода на проведения в КСМД при МУ-Плевен оглед с участието на вещото лице д-р П.Д. са констатирани наличието на кръв в устната кухина,масивно кръвонасядане с морав цвят и размери 34/15 см. от двете страни на гърдите, кръвонасядания  и драскотини по двата крака и снопове от светли кичури коса между стиснатите в длани пръсти на ръцете,както и изземването на веществени доказателства от биологичен и небиологичен произход.

От заключението на вещото лице д-р П.Д. по изготвената съдебно-медицинска експертиза за изследване на труп № 112/2015г. по описа на КСМД при МУ-Плевен /л.89 и сл. от ДП/ се установява,че причината за смъртта на Й.С. И. е механична асфиксия,която се е развила по механизма на притискане на шията и запушване на дихателните отвори,което се обосновава от находките от аутопсията – наличието на екхимотична маска /подкожни кръвоизливи/,точковидни подлигавични кръвоизливи на клепачите на двете очи, под органните плеврални листове, и лигавицата на бъбречните легенчета, наличие на дълбоки охлузвания по лигавицата на устата и кръвонасядания в дълбочина на меките тъкани на шията.Аутопсията е препотвърдила установените в хода на огледа на трупа в секционната зала на КСМД-МУ-Плевен травми като на база проведените допълнителни изследвания е констатирала: „Кръвонасядане на меките тъкани в областта на шията, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око със субконюктивиален кръвоизлив, дълбоки охлузвания до рани предимно по лявата половина на челото, дълбоко охлузване по лигавицата на долната устна и множество охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците.”.Уврежданията са възприети от вещото лице Д. като резултат от тъпи травми като кръвонасяданията по горните крайници могат да бъдат причинени при хващане и стискане с ръце /при оказване на помощ при преместване,каквито данни има в делото/,кръвонасяданията по долните крайници могат да бъдат причинени при падане от собствен ръст,каквито сведения вещото лице също открива в ДП,а охлузванията по челото могат да бъдат причинени от одраскване от котка.Според д-р Д. кръвонасядането с оток на клепачите на дясното око и субконюктивиалния кръвоизлив са последица от тъпа травма и могат да бъдат причинени от удар с ръка,крак,но не и като резултат от падане,а дълбокото кръвонасядане на меките тъкани на шията е резултат от силно стискане на шията с ръце.Констираното дълбоко охлузване на лигавицата на устните на устата може да бъде причинено от болестно увредените зъби при притискане на главата към леглото.

Всички травми имат прижизнен характер като кръвонасядането на гърба на лявата китка е със седмична давност.На база аутопсионните находки и послесмъртните изменения вещото лице е датирало смъртта около 6-8 часа преди началния час на извършване на аутопсията /15-16 ч./ или момента на настъпване на смъртта е определен в интервала от 7 до 9 часа на 3.08.2015г.

Според СМЕ №112/2015г. на КСМД-МУ-Плевен,изготвена от вещото лице д-р П.Д., пряко отношение към развитието на асфиксията и момента на смъртта имат кръвонасяданията на меките тъкани в дълбочината на шията и охлузванията на лигавицата на устните на устата като в хода на проведеното химично изследване на кръвта на Й.С. – А /бета/ кръвна група по талон № 425/5.08.2015г. не е установено наличието на етилов алкохол.

Видно от изготвената от д-р П.Д. СМЕ № 450/15г. на КСМД при МУ-Плевен в хода на извършеното съдебно-медицинско освидетелстване на А. Г. не са установени травматични увреждания,а при прегледа на 5.08.15г. на Н.Н. в хода на извършената СМЕ № 451/2015г. със същото вещо лице е констатирано охлузване на гърба на дясната китка,което на база отпадащата коричка от охлузването е датирано като време на причиняване преди 5-6 денонощия и е резултат от тъпа травма – действие на предмет с тясна ограничена повърхност без да може да извърши неговата идентификация.

В хода на предварителното разследване са проведени от БНТЛ при ОД на МВР-Плевен съдебно-медицински експертни изследвания на веществени доказателства,от които се установява следното:

 

-      видно от СМЕ № 36/2015г. космите иззети от ръцете на починалата Й. И. по своите морфологични качества и признаци са човешки и произхождат от нейната глава като няколко от космите иззети от лявата ръка са животински и с вероятен произход от котка,а иззетите за сравнително изследване косми от подсъдимата и свидетеля А. Г.  не показват сходство с иззетите от ръцете на И.,

 

-      според СМЕ № 35/2015г. по иззетите при огледа на 3.08.2015г. парчета от дюшек,чаршаф и вълнено огледало се доказва наличието на човешка кръв с групова принадлежност А /бета/ като при обследването на иззетата от портмантото с марлен тампон чернокафява материя не е установено наличието на кръв,

 

-      видно от СМЕ № 37/2015г. по три броя от ноктите на Й. И. е доказано наличието на човешка кръв с групова принадлежност А /бета/

-      според СМЕ № 38/2015г. по два броя парчета изрязани от дамаската на дюшек,бял спален чаршаф и дрехите  снети от трупа на Й.И. /масленозелена блуза и черна пола/ е доказано наличието на човешка кръв с групова принадлежност А /бета/ като по тези веществени доказателства с изключение на елементите от дюшека е установено и наличието на единични кристали от пикочна киселина,соли на пикочна киселина и кристали от калциев фосфат.

 

В хода на предварителното разследване е изготвена комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза като вещите лица д-р Л.Т. и м.пс. А.И. са стигнали до заключението,че Н.Н. не се води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД – Плевен,не е лекувана стационарно в психиатричните клиники от 2000г. до момента на освидетелстването като няма сведения,а и Н. отрича да е лекувана в такива структури на територията на област Шумен.Според експертизата подсъдимата страда от смесено личностово разстройство,което не представлява психично заболяване в тесния смисъл на думата.Личните разстройства са дефинирани като тежки нарушения в структурата на характера и поведенческите тенденции на лицето,които обхващат няколко сфери от личността,свързани са почти винаги със значителен срив в социалното функциониране и са състояния на развитието,които дебютират в детството или юношеството,устойчиви са и продължават в зряла възраст. Към момента на инкриминираното деяние вещите лица Т. и И. са приели,че Н.Н. от медицинска гледна точка е в състояние правилно да възприема и запаметява,както и да възпроизвежда към момента на освидетелстването фактите от значение за разкриване на обективната истина като възможните противоречия могат да се интерпретират по-скоро като защитно поведение.С оглед нормалното развитие на интелекта и липсата на краткотрайно разстройство на съзнанието на Н. вещите лица са заключили,че същата е в състояние да разбира свойството и значението  на извършеното и да ръководи постъпките си както към момента на деянието,когато не се е намирала в състояние на физиологичен афект, така и към момента на експертизата.

Според комплексното заключение комбинацията между налагания от майката авторитарен стил на родителстване и установената социална изолация са оказали неблагоприятно въздействие върху адекватното пребиваване на Н.Н. в обществото като са довели до ниска самоценка, свръхчувствителност към външни дразнители и промяна в средата и здравословни проблеми довели до трайна личностова дезадаптация.Възвръщането на майката в дома на подсъдимата /и в живота `и,бел.с.д./ и интимния `и партньор е довел до разрив в отношенията и промяна в начина на живот с крайна последица обедняване на позитивните преживявания, увеличаване на негативните емоции свързани с обгрижването на родителя,формирането на трайно чувство на неудовлетворение и безсилие за справяне на ситуацията, което допълнено с вероятните патологични особености в характера и поведението на майката е довело до натрупване на враждебни чувства.Според вещите лица в резултат на множеството стресови ситуации породени от решаването на битови въпроси и обгрижването на майката е настъпило изчерпване на личните ресурси за справяне със ситуацията като в момент на психична криза,в контекста на скъсен контрол върху поведението и последиците от него интензивността на емоционалните преживявания е достигнала до екстремни нива,което е резултирало в последвалата спрямо Й. И. физическа агресия. Вещите лица Т. и И. са заключили,че при фрустриращи ситуации непримирението към фрустриращото събитие намира израз в съжаление,неудобство и смущение от собственото поведение и последиците от стореното и потвърждение на направеното като значително е ограничена склонността към себеоневиняване.Освидетелстваната в голяма степен проявява честност,коректност,признава собствената си вина за сметка на агресивното отношение към извършителя като в състояние на стрес демонстрира ограничени възможности за справяне със ситуацията, и неспособност за планиране и контрол над поведението,както и пренебрегване на последствията от него.

Проведеното комплексно изследване е заключило,че по време на извършване на инкриминираното деяние Н.Н. не се е намирала в състояние на „физиологичен афект“ /“вбесяване“ според предложения от защитника `и израз, бел.с.д./ като емоционалните преживявания са достигнали до екстремни нива,което е провокирало гневна реакция и физическа агресия.Според вещите лица агресивните действия в конкретния случай са вероятен резултат от комплексното и продължително във времево отношение взаимодействие и наслагване на вътрешни /лични/  и външни фактори,което в съчетание с особености на личността изградили се в детството са довели до кумулиране на враждебни чувства и материализирането им във враждебен спрямо пострадалата акт.

Освен от огледните протоколи и горецитираните експертни изследвания,които съдът кредитира напълно като изготвени при съблюдаване на установените процесуални изисквания и стъпили на обстойно изследване на относимата доказателствена база /по отношение на специализираните изследвания,бел.с.д./ възприетата от първата инстанция фактическа обстановка се подкрепя  и от разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели С.М., П.И. и Н.Ц.. Горецитираните лица в качеството на служители на ОД на МВР-Плевен са придобили непосредствено възприятие от предпроцесуалните обяснения ангажирани от подсъдимата Н.Н., демонстри-раната първоначално от нея линия на отрицание досежно наличие на възприятия относно механизма на настъпване на смъртта на майка `и и динамичната промяна в тази позиция в хода на оперативната работа като Н. след фрагментарни корекции и обрати признала,че е ударила с ръка майка си и я удушила като демонстрирала в хода на обясненията си позата,в която се намирала Й. И.,собственото си позициониране и физическия захват посредством който била причинена асфиксията довела до  леталния край.Показанията  на свидетелите  се ценят от съда като обективни,логични и излагащи факти и обстоятелства от значение за установяване на релевантните,включени в предмета на доказване,елементи от състава  на вмененото във вина на подсъдимата престъпление,а и в самите тях не се констатират противоречия,които да налагат и самостоятелен анализ.

Тази фактология най-сетне намира кореспондентна основа и в обясненията на Н. дадени в хода на досъдебното производство и особено в тези пред съдия,в които подсъдимата в отлика от изявлението си пред разследващия орган е признала,че е ударила Й.И. в областта на дясното око,а след като последната легнала по очи я стиснала за гушата с ръце и палци в горната `и част като натиснала главата `и в дюшека.Тези обяснения кореспондират с резултата от изготвеното от вещото лице д-р Д. заключение относно механизма на смъртта на жертвата, хармониращата част от собствените `и изявления в хода на оперативните беседи, възпроизведени от свидетелите М., И. и Ц. и резултата от проведения от последния оперативен експеримент. Несъответствието в обясненията на Н.Н. относно момента на причиняване на смъртта на Й.И. съдът намира,че следва да бъде коригирано чрез заключението на съдебния медик д-р П.Д. по съдебно-медицинска експертиза за изследване на труп № 112/2015г. по описа на КСМД при МУ-Плевен,който го фиксира в интервала от 7 до 9 часа на 3.08.2015г. и при съобразяване на ценените от него показания на свидетеля А.Г.,който сочи възприетия от него шум от стаята  на пострадалата сутринта на посочената дата. Признанието на фактическите обстоятелства отразени  в обстоятелствената част на обвинителния акт най-сетне намира опора в показанията на свидетелите Д.И. и В. И.,които сочат възприетите от тях факти - първата опосредено,а втората на база посещението си в дома на подсъдимата и св.А.Г. относно заявената потребност на услугите им за издаване на съобщение за смърт и организиране на погребален ритуал, и възприетите персонално от В.И. следи от физическо насилие по пострадалата, която се намирала на необичайно място,което я мотивирало да откаже претендирания медицински документ и сигнализира органите на полицията. Допълнителна опора признанието от страна на подсъдимата на фактическата рамка заложена в обвинителния акт намира в протокол за доброволно предаване от 13.08.15г. /л.96 от ДП/, химическа експертиза №112/2015г. /л.97/, епикриза от МБАЛ „Д-р Добри Беров” ЕООД – гр. Нови пазар за Й.С. И. /л.98/, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване от 4.08.2015г. – 2 бр. /л.107-108/, протокол за доброволно предаване от 13.08.2015 /л.174/, справка на Дирекция „Национална система 112” при МВР изх. № УРИ-10583р-778/10.08.2015 г. /л.180/, удостоверение за наследници и препис извлечение от Акт за смърт /л.184-187/, справка на АПМП ГП ЛК „Биошанс” - д-р Д.Е. изх. № 422/01.09.2015г. /л.189/, справка на „Д-р Н. – АПМП-ИП” ЕООД изх.№462/01.09.15г. /л.191/, удостоверение на д-р Б. досежно извършени прегледи на Й.С. И. /л.193/, бюлетин за съдимост на подсъдимата Н.И.Н. /л.208/ и показанията на свидетеля С. И. /съдържащи твърде скромен обем сведения при това добити в отдалечен период за семейството на подсъдимата и пострадалата/.

При така установената фактическа обстановка съдът намери,че подсъдимата Н.Н. е осъществила от обективна и субективна страна състава на  чл.116, ал.І, т.3, пр.2 вр. с чл.115 от НК като на 03.08.2015 г. в гр. Плевен умишлено е умъртвила своята майка - Й.С. И., ЕГН **********.

От обективна страна единствения квалифициращ признак е доказан по категоричен начин – лишена от живот е рожденната майка на подсъдимата.Този извод почива изцяло на събраните по делото по делото доказателства.

От субективна страна подсъдимата е действала при наличието на пряк и бързо възникнал умисъл като е съзнавала общественоопасния характер  на  деянието и пряко е целяла настъпването на резултата – смъртта на рожденната си майка.

Съдебният  състав намира,че по делото е установен по несъмнен  начин и мотива за извършване на деянието -  отказа на майката да напусне жилището и изостави досегашния си начин на живот свързан с пряко обгрижване от дъщерята и интимния `и партньор, който на фона на изчерпаните възможности на подсъдимата Н.Н. за справяне с житейската ситуация и елиминирането на последната `и надежда за възвръщане към нормален живот довел до екстремни нива на емоционални преживявания, които се изразили в гневна реакция и акт на гибелна физическа агресия спрямо пострадалата,която демонстратив-но неглижирала с мълчанието си вербалния и физически протест на дъщеря си: ”След като я ударих един единствен път тя се обиди и легна по очи. Тогава аз още повече се ядосах и `и казах,че и да не иска,пак ще замина за ***...съм я натиснала отзад някъде в областта на врата,така както си беше по очи…Ръцете ми бяха с палци в горната част когато я настисках”,л.61 от ДП,ЧНД №630/15г. на ПлОС.

За престъплението по чл.116, ал.І, т.3, пр.2 вр. с чл.115 от НК законът  предвижда наказания лишаване от свобода от  15 до 20 години,доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна.

При избора на вида  на  наказанието и неговия размер  съдът взе в предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца,подбудите за извършване на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Единственото отегчаващо вината обстоятелство е високата обществена опасност на деянието.

Личната обществена опасност на подсъдимата е занижена.

Внимателният анализ на доказателствената маса разкрива следните смекчаващи вината обстоятелства.

Подсъдимата е с чисто съдебно минало,трудово ангажирана от ранна възраст,включително  и към момента на деянието към малкия бизнес на приятеля си – св. А.Г. и при съпътстващо повишаване на образователния ценз финализирано с придобиване на  висше образование. Налице са положителни характеристични данни и сведения за тежко детство. Последното видно от обясненията на подсъдимата и комплексното и психиатрично-психологично обследване се характеризира с компрометирани отношения между родителите  и  прояви на болезнена педантичност и физическа агресия от страна на майката към единственото `и дете,което се е отразило на психиката му.В резултат на това подсъдимата е развила смесено личностово разстройство,което следва самостоятелно  да се третира като смекчаващо вината обстоятелство.На следващо место Н.Н. видно от материалите по делото  се е ангажирала с финансовото подпомагане на родителите си като по време на престоя на Й.И. последната е била дистанцирана от битовите проблеми и финансовата издръжка на домакинството като е задоволявала с пенсията си единствено собствените си нужди – свидетелство за това е и  откритата значителна парична сума в персонално ползваното от нея помещение:“…два броя банкноти от 2 лв.,11 бр.банкноти от по 50 лв…“ /огледен протокол от 3.08.15г.,л.2 и сл.от ДП/.

По-нататък като смекчаващи вината обстоятелства съдът регистрира тежката семейна атмосфера създадена в резултат  на продължителното заболяване и нетърпимо поведение на пострадалата,която се самопоканила в дома на дъщеря си и приятеля `и и рязко след това променила - при това без основателна причина,бел.с.д. - битовите си и  хигиенни навици,които разгърнати на фона на симулативното `и поведение създали ненормална обстановка. Съдът съобрази също така,че предходните отношения с майката не са били негативни като дъщерята се е съобразявала с властническия нрав на майката като в житейско отношение се е самоограничавала и търпяла неудачи,за да отговори на очакванията и,а заедно с баща си са полагали грижи за нейната издръжка,т.к. Й.И. няма сведения да е била някога трудово ангажирана.Не на последно место съдът съобрази неблагополучията в личен план,които значително са повлияли на психиката `и – загубата  на работа след достигане на сравнително висока професионална позиция,смъртта на бащата,с когото през последните години са изградили добри отношения,претърпения неочакван аборт.

Първоинстанционният съд намира,че в групата на смекчаващите вината обстоятелства следва да бъдат инкорпорирани доброто процесуално поведение и направените от нея самопризнания – действително в съвсем началния момент Н.Н. не е дала достоверни обяснения относно механизма на деянието и авторството му, но впоследствие е депозирала такива,в които е разказала чистосърдечно за случилото се/регистрират се разминавания относно часа на деянието,които нямат решаващо значение за преценка на добросъвестността `и,бел.с.д/.Тези признания следва да се ценят като смекчаващо вината обстоятелство особено  при съобразяване на факта,че деянието е извършено tet - a -  tet. Съдът отчита като  смекчаващи вината обстоятелства демонстративното неглижиране от страна на майката на подсъдимата след понасянето на удара в лицето,което се вписва в цялостния и модел на пренебрежително отношение към лицата,с които съжителствала и от чиито грижи е зависима и проявеното критично отношение на подсъдимата към извършеното,която видно от КСППЕ търпи ограничения във възможността за себеоневиняване,признава вината си и изпитва неудобство от собственото си поведение.

Настоящият съдебен състав неоткрива за разлика от страните изключителни смекчаващи вината обстоятелства.

Съдът като отчете броя и относителната тежест на смекчаващите и отегчаващото вината обстоятелство и наличието на един квалифициращ признак прие,че спрямо подсъдимата Н.Н. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода,а не най -  тежките предвидени в закона – доживотен затвор  и доживотен затвор без право на замяна.Последните предпоставят драстично влошена лична характеристика и съдебно минало на дееца, както и особености на деянието,които да изключат обоснованото очакване на коректив от наказанието в поведението на дееца.От направения анализ на смекчаващите вината обстоятелства и отегчаващото такова е видно наличието на многобройност на първите,поради което и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Ето защо настоящият състав намира,че са налице условията по чл.55,ал.1,т.1 от НК като наказанието следва да се определи под най-ниския предел за това престъпление т.к. петнадесет години лишаване от свобода се явяват несъразмерно тежко наказание.

Като справедливо с оглед постигане целите на индивидуалната и генерална превенция наказание съдът намери лишаване от свобода в размер  на седем години, поради което и на основание чл.116, ал.І, т.3 ,пр.2 вр. с чл.115 вр. чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го наложи на подсъдимата Н.Н..Това наказание съответства на отчетените многобройни смекчаващи вината обстоятелства, занижената лична обществена опасност на подсъдимата и реалната възможност да бъдат постигнати целите по чл.36 от НК както по отношение на подсъдимата,така и по отношение на останалите членове на обществото.Определянето на наказание при  условията на чл.58а,ал.1 от НК не се явява по-благоприятно за подсъдимата т.к. при определяне на наказание при минимума и редуцирането му с 1/3,то същото съпоставено с индивидуализираното по реда на чл.55,ал.1,т.1 от НК се явява несъразмерно тежко за извършеното и не- кореспондиращо с отчетените многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

Така определеното наказание следва на основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да се изтърпи от подсъдимата при първоначален строг режим в Затвор.

Съдът намира,че следва на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК да се приспадне времето, през което Н.Н. е била с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото наказателно производство, считано от 5.08.2015 г. до 09.11.2015 г. при зачитане на един ден задържане под стража за един ден лишаване от свобода .

Допълнително следва да се приспадне на основание чл.59, ал.1, т.2 от НК времето, през което подсъдимата е била с мярка за неотклонение „Домашен арест” за периода от 09.11.2015 г. до 26.11.2015 г. при зачитане на два дни домашен арест за един ден лишаване от свобода.

При този изход на делото съдът осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата Н.Н. да заплати направените по делото разноски по досъдебно производство № Д-165/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура –гр. Плевен в размер на 1027,24 лв. по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен, както и 5,00 лв. за служебно издаден изпълнителен лист в случай на недоброволно внасяне на дължимата сума по сметка на Окръжен съд – гр. Плевен.

При този изход на делото следва на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК  да се върнат на подсъдимата следните  веществените доказателства: 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг” и 3 бр. пръстени от жълт метал,а на свидетеля А.Г.Г. от гр. Плевен,с ЕГН ********** вещественото доказателство - 1 бр. ключ от врата.

На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК съдът намира,че подлежа на унищожаване следните веществени доказателства:

-2 бр. хартиени пликове с косми от ръцете на трупа

-1 бр. плик с косми от главата на трупа

-1 бр.плик с косми от главата на обвиняемата Н.Н.

-1 бр. плик с косми от главата на свидетеля А. Г.

-1 бр. плик с нокти от ръцете на трупа

-1 бр.парче от дюшек

-1 бр. парче от чаршаф

-парче с обтривка от ламперия

-1 бр. парче от вълнено одеяло /съдържащо се в запечатани в полиетиленов прозрачен джоб/

-1 бр. маслено зелена блуза

-1 бр. пола – черна на цвят

-1 бр. спален чаршаф

-2 бр. парчета изрязани от текстилната част на дюшек.

 

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                  ЧЛЕН: