№ 6783
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20231100113342 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация в разпоредбите на чл. 45 ЗЗД.
Софийският Градски съд е сезиран с искова молба, подадена от И. Н. И., с ЕГН
**********, с която се предявява иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на Г.
Ц. Д., с ЕГН ********** да заплати на ищеца сумата от 100000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на виновно нанесена
тежка телесна повреда, за което има влязло в сила Определение от 10.11.2023г., с което
е одобрено постигнатото споразумение между подсъдимия Г. Ц. Д. и Софийска
Районна прокуратура по НОХД №3313/22г. по описа на СРС, НО, 114 състав, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 11.06.2021г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се сочи, че по силата на одобрено от СРС, 114 състав
споразумение Г. Ц. Д. се е признал за виновен за това, че на 11.06.2022 г., около 22.30
часа, в гр. София, ж.к. *******, чрез нанасяне на удар с камък в областта на главата, Г.
Ц. Д. е причинил на И. Н. И., тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно -
мозъчна травма (субдурален хематом, обхващащ цялата дясна хемисфера от
слепоочно, теменно, до конвекситета с максимален напречен размер до 13 мм, с лека
компресия върху вентрикулната система; субарахноидален кръвоизлив), което
увреждане реализирало медико-биологичния признак постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота - престъпление по чл.128, ал.2, вр. ал.1 НК , като му е
наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, като
изпълнението е отложено на осн. чл.66 НК.
В следствие на нанесената телесна повреда, ищецът твърди, че са му причинени
1
болки и страдания за изключително дълъг период от време, които не били отшумели и
към датата на подаване на исковата молба; преминал през продължително лечение,
включващо шевове по главата и животоспасяваща операция; лечението било
съпроводено с още по-продължителен оздравителен период; в периодът на
възстановяване бил в невъзможност да се придвижва сам и му се е налагало
непрестанно да бъде подпомаган от сина си Н. И., дори за задоволяване най-
елементарни физиологични нужди; болката останала след причинената тежка телесна
повреда се характеризирала с голям интензитет и продължителност; ищецът
претърпял и психологични поражения - изпитвал тревожност, страх да излиза и да се
разхожда сам, сънят му бил съпроводен от чести смущения и кошмари, свързани с
процесното деяние.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Ц. Д. е подал отговор, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи се, че ответникът е признал
вината си в производство по реда на Глава 29 от НПК - сключване на споразумение.
Това обстоятелство, ограничавало пълното и всестранно изследване на фактическата
обстановка и мотивите за извършване на престъпното деяние от негова страна, както и
поведението на самия пострадал. В тази връзка, в наказателното производство не било
изследвано поведението на пострадалия, който е бил в дългогодишен конфликт с
ответника с оглед непрестанните провокации от страна на ищеца към ответника и
ежедневните конфликти, инициирани от ищеца по делото. Въпросната случка, станала
повод за образуване на наказателно производство била изцяло инициирана от ищеца,
който за пореден път дразнел, обиждал и предизвиквал ответника. Ищецът не бил
пасивен в създалата се ситуация, а провокирал ответника и целял създаване на
пореден конфликт. Посочва се и, че с оглед възрастта на страните в производството,
характеризираща се с по-висока емоционалност и ежедневните им дразги, ответникът
не бил предполагал и не целял настъпване на вредоносен резултат в следствие на
неговото поведение. Твърдят, че се касае за инцидент, настъпил при липса на ясно
съзнание за случващото се и под форма на афект. Твърдят наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат, като ищецът със самото си поведение е провокирал
ответника. Възразяват срещу размера на претендираното обезщетение, като считат, че
размера на иска е изключително завишен н не намира подкрепа в нито едно от
представените към доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
По делото е изискано и приложено НОХД №3313/2022г. по описа на СРС, НО,
114-ти с-в, от което се установява, че производството е започнало по Обвинителен акт,
депозиран на 14.03.2022г. и е приключило със Споразумение от 10.11.2023 г., с което
подсъдимия се е признал за виновен в това, че на 11.06.2021г., около 22.30 часа, в гр.
София, ж.к. *******, пред блок *******, чрез нанасяне на удар с камък в областта на
2
главата, причинил на И. Н. И., тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно –
мозъчна травма (субдурален хематом обхващаш цялата дясна хемисфера от слепоочно,
теменно до конвекситета с максимален напречен размер до 13 мм с лека компресия
върху вентритулната система; субарахноидален кръвоизлив), което увреждане
реализирало медико - биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота - престъпление по чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т.1 НК му е наложено наказание
една година и четири месеца лишаване от свобода.
Видно от Съдебномедицинска експертиза, приета по делото, вследствие на
криминалния инцидент от 12.06.2021г. И. Н. И. е получил Черепно-мозъчна травма
състояща се от: 1.Контузия на мозъка тежка по степен на тежест; 2. Остър травматичен
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка/субдурален хематом/ в дясна хемисфера с
максимален напречен размер /шИ./до 13мм.; 3.Изразен компресионно-дислокационен
синдром; 4.Множество разкъсно-контузни рани по окосмената част на главата, които
не са описани с тяхната локализация. Сочи се, че по своя вид и тежест получените
травматични увреждания от ищеца имат медико-биологичната характеристика на
временно разстройство на здравето опасно за живота. Опасността е била реална и се
определя от развилия се остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка/субдурален хематом/ и е съществувала за периода до който хематома не е
отстранен оперативно. Без своевременна и високо специализирана медицинска помощ
леталния изход е бил неминуем. Острият травматичен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка /субдурален хематом/ се сочи за най-сериозното усложнение при
черепно-мозъчните травми. Посочено е, че след произшествието И. Н. И. с екип на
център за спешна медицинска помощ град София е бил транспортиран до спешно
отделение на УМБАЛ „Света Анна”, като при постъпване е бил в увредено общо
състояние, оценен по Глазгоу кома скала /ГКС/- 8т. /от15т. максимално/. Извършена е
оперативна намеса и ищеца е бил в лечебното заведение от 12.06.2021г. до 21.06.2021г.
Посочено е, че към момента на травматичния инцидент И. Н. И. е бил на 69 годишна
възраст и възстановяването от толкова тежка травма е бавно и несигурно; установено
е, че при пациенти над 65г. възраст след черепно-мозъчна травма има честа поява на
късни епилептиформени припадъци, капацитета за приспособяване към травмата на
атрофичния мозък при възрастните пациенти е по-малък от този на по-младите. При И.
Н. И. травматичния инцидент е настъпил на терена на предшестваща също тежка
мозъчна контузия /02.03.2018г.-14.03.2018г./, от която са останали трайни контузионни
изменения. Възстановителният период за описаната тежка мозъчна контузия при
пациент на възраст до 45-50 години е до година и половина, но на възрастта на ищеца
той се удължава до две и половина, три години.
Посочено е, че най-интензивни болки и страдания И. Н. И. е търпял
непосредствено след инцидента, при обработка на раните, при превръзките след
3
операцията и свалянето на конците. След изписване в първите месеци е имал чести
епизоди от главоболие, което постепенно е преминало. След черепно-мозъчна травма
главоболието е най-честият симптом който отзвучава до шестия месец след травмата.
Посочено е обаче, че в делото няма приложена медицинска документация за
настъпили усложнения в хода на оздравителния процес, като след изписване, по данни
от личния преглед, И. Н. И. не е извършвал контролни прегледи.
Посочено е, че към настоящия момент, три години след инцидента, И. Н. И. е в
задоволително общо състояние, в ясно съзнание, без отпадна неврологична
симптоматика, контактен, ориентиран за собствена личност, време и място. В
неврологичния статус са констатирани координационни нарушения, без отпадна
двигателна симптоматика. Походката е самостоятелна като за по-голяма сигурност се
придвижва с помощно средство. Трайни последици /отпадна неврологична
симптоматика/ от тази травма експертизата не е установила. Трайни последици при И.
Н. И. има от претърпяната тежка черепно-мозъчна травма от месец март 2018г., за
които обаче ответника не носи отговорност.
По делото е приета и СПЕ, съгласно заключението на която, на база
проведеното психологическо обследване се установило, че най-общо
психологическите поражения на И. Наков И. в резултат на инцидента могат да се
опишат като Повторно преживяване (обсесии, нахлуващи насилствено за психиката
спомени и негативни преживявания); Умерена личностна тревожност
(раздразнителност, умора, затруднено концентриране, негативни мисли, нарушения на
съня, телесни неразположения); Нарушения на съня (повтарящи се кошмари, лош сън);
Високо ниво на социално-психологическа напрегнатост (лоши социални отношения,
прекъснати дейности, влошен начин на живот, повишен риск от отрицателни
последици за здравето); Умерена ситуативна тревожност (страх или безпокойство,
свързани със специфични ситуации или обекти, избягване на ситуации, значително
въздействие върху качеството на живот и лични взаимоотношения); Хронична болка в
тилната област (тежка инвалидизация, нарушена мобилност, засегнат начин на живот);
Гранични нива на депресия ( намален волеви капацитет, раздразнителност,
песимистичност). Установява се, че И. Н. И. страда от значителна степен на
посттравматичен стрес; чувства продължителен ментален и физически дискомфорт,
който е засегнал цялостното функциониране на неговата психика и личност;
установени се трайно повишени нива на психично напрежение, тревожност,
девпресивитет. Налични са епизоди на натрапчиви неконтролируеми спомени и
негативни емоционални състояния, нахлуващи негативни емоции и мисли на
застрашеност. Тяхната продължителност е такава, че е засегнала трайно психическото
му благосъстояние и функциониране. Психодиагностичните тестове относно
болковите преживявания показали, че в следствие на хронифициране на болката и
продължаващите всекидневни болезнени усещания в глава, у И. И. е настъпила тежка
4
степен ограничаване на социалния живот и активности. Всички тези изменения в
психиката и нервната система на пострадалия, не са засегнали интелектуалното му
функциониране, но влияят заедно и по отделно върху имунната система,
емоционалната регулация и общото психично благополучие и пораждат регулярно
епизоди на значително психично страдание.
Установява се, че процесното събитие влияе негативно и хронично на
качеството на съня на ищеца.
Очаква се психично здраве, а оттук и физическото състояние на И. И. да се
влошава с напредването на възрастта, в степен по-значима от тази на неговите
връстници.
По делото са депозирани показания от Н. И. – син на ищеца, който заявява, че
живее с баща си. Посочва, че Г. Д. има пререкания с целия квартал, защото е
конфликтен. До колкото знае, баща му е познавал Г. Д. само визуално, поздравявали са
се, но „не са имали нещо общо, за да имат някакви конфликти“. Поради наличието на
пандемия от Ковид 19, в страната, е видял баща си когато са го изписали от болницата,
след 9 или 10 дни престой. Посочва, че е имал превръзка на главата си, ходил е по 2 м.
и е спирал. Посочва, че след предходната травма се е бил оправил и е можел да ходи
по над 500м. без да спира, а след втората травма всичко е започнало от начало.
Посочва, че помагал на баща си да ходи до тоалетната и да се къпе, слагал му да яде.
Баща му изглеждал притеснен. Преди бил доста по-концентриран, а сега свидетеля
наблюдавал, че му „убягват доста работи“. Заявява, че след инцидента изпитвал болки
в главата в продължение на няколко месеца и схващания в краката. След инцидента,
баща му една година излизал само със сина си, защото Г. Д. продължавал да се
разхожда наоколо. Инцидентът се отразил зле на съня му.
Според разпоредбите на чл. 45 - чл. 54 ЗЗД, определящи границите на
деликтната отговорност, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Когато вредоносната дейност представлява престъпление по
смисъла на чл. 9, ал. 1 НК, то винаги е и деликт. Поради това качество на
престъплението, то е източник и на облигационно правоотношение, и пострадалият
или неговите наследници, както и юридическите лица, претърпели вреди от
престъплението, са процесуално легитимирани да предявят граждански иск за
обезщетение на вредите от престъплението и да бъдат конституирани като граждански
ищци както в съдебната фаза на наказателното производство, така и по общия исков
ред. От юридическия факт на извършеното деяние, в което се изразява
престъплението, възниква материално наказателно правоотношение между държавата
и дееца, по което държавата е носител на правото да реализира неговата наказателна
отговорност, чрез наказателно преследване, налагане на наказание и изпълнението му.
Едновременно с това същият юридически факт създава деликтно правоотношение, по
5
което увреденото лице – пострадалият от престъплението, което е и деликт, е носител
на субективното право на обезвреда от причинителя на вредата, спрямо когото е
повдигнато и внесено обвинение в съда за извършеното престъпление. Следователно
деянието е общото правно основание за възникване едновременно на две
материалноправни отношения, предпоставящи наказателната и гражданската
отговорност за неговия извършител. Наказателната отговорност за престъплението се
реализира в рамките на наказателния процес, в който не е задължително да се
реализира съществуващото паралелно материално правоотношение за поправяне на
виновно причинените от деянието вреди, защото защитата на материалното право по
тези две правоотношения има напълно самостоятелен характер.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В случая споразумението, което се приравнява, като последици,
на влязла в сила присъда, е задължително и по отношение на характера на нанесената
телесна повреда, доколкото същия е елемент от фактическия състав на конкретното
престъпление за което е наложено наказание. Видно от НОХД №3313/2022г. по описа
на СРС, НО, 114-ти с-в, Г. Ц. Д. се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение
и е поискал приключване на производството със споразумение, т.е. изцяло е признал и
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, включително за
характера и вида на нанесените телесни повреди.
При наличие на претенция за неимуществени вреди от деянието, пострадалият
следва да докаже причиняването на увредата, като обективно състояние, да установи
интензитет и продължителност на търпените страдания, доколкото всяко увреждане се
отразява различно при отделните лица. Следва да установи и действителното
отражение на увредата на общото му състояние, на бита и всекидневния му живот.
Съдът намира, че с оглед влязлата в сила Присъда следва да се приеме, че на И. Н. И. е
нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно – мозъчна травма
(субдурален хематом обхващаш цялата дясна хемисфера от слепоочно, теменно до
конвекситета с максимален напречен размер до 13 мм с лека компресия върху
вентритулната система; субарахноидален кръвоизлив). Доколкото подсъдимия е
признал и фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да се приеме,
че с действията си е причинил на И. Н. И. и травми, които са съпътстващи тежката
телесна повреда, която е елемент от фактическия състав на престъплението, а именно:
множество разкъсно-контузни рани по окосмената част на главата. Наличието на тези
увреди се установяват от изслушаната по делото СМЕ. От последната се установява и
извършването на оперативна намеса и наличието на изключително продължителен
оздравителен период от 2,5 – 3 години. От СМЕ се установява и, че И. Н. И. е търпял
най-интензивни болки и страдания непосредствено след инцидента, при обработка на
6
раните, при превръзките след операцията и свалянето на конците. След изписване в
първите месеци е имал чести епизоди от главоболие, което постепенно е преминало.
Посочено е обаче, че в делото няма приложена медицинска документация за
настъпили усложнения в хода на оздравителния процес, като след изписване, по данни
от личния преглед, И. Н. И. не е извършвал контролни прегледи.
От изслушаната СПЕ се установява, че на И. Н. И. са нанесени и психологични
травми, а от свидетелските показания се установява и засягане на обичайния бит и
начин на живот, както и значително засягане на качеството на съня.
Не са представени никакви насрещни доказателства от ответника, като не се
представят и никакви доказателства за наличие на поведение на пострадалия, което да
е допринесло за настъпване на вредите.
Установените вреди следва да бъдат поправени по справедливост, съгласно
критерия, установен в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно съдебната практика
понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на
претърпените морални болки, страдания и психически стрес, възрастта на увредения,
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, както и
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. От
значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди е и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на
нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а
„справедливостта” до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява
обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. За завишаване размера на
обезщетението влияние има обстоятелството, че са нанесени повече от една травма,
като основаната увреда е от степен на тежка телесна повреда; обстоятелството че
травмите са нанесени при осъществяване на престъпление от общ характер;
напредналата възраст на пострадалия, при която е на лице завишен риск от остатъчен
дефицит, възстановяването е по-трудно и по-бавно; обстоятелството, че е претърпяна
оперативна намеса. Увеличаващи размера са и нанесените психологически вреди –
посттравматичен стрес, нарушения на съня и наличие на епизоди на психично
страдание, като психологическите вреди не са отминали. Отражение за завишаване на
обезщетението най-много има обстоятелството, че при ищеца е на лице много
продължителен оздравителен период - две и половина, три години. Като
обстоятелства намаляващи размера на обезщетението следва да се приемат
обстоятелствата, че няма данни ищеца да е провеждал последващо лечение, като така
вероятно е удължил оздравителния период, не е констатиран и остатъчен дефицит –
7
трайните увреди на мозъка се дължат на предходна увреда, изпитваните болки в
главата са отминали, ищецът е имал нужда от чужда помощ в не много продължителен
период.
С оглед на установеното по делото и липсата на трайни телесни увреди и
остатъчен дефицит, съдът намира справедлив размер на обезщетението в размер на
30000лв.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при задължения за непозволено увреждане длъжника
се счита в забава и без покана. Следователно от деня на непозволеното увреждане
същия дължи законна лихва върху дължимото обезщетение. С оглед направеното от
ищеца искане, такава следва да бъде присъдена от 11.06.2022г. до окончателното
плащане.
От страна на ищеца не е направено искане за присъждане на разноски, като
искане за присъждане на възнаграждение не е направено и представлявалия го адвокат.
На основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска има ответника. От Г. Ц. Д. е направено искане за присъждане на разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 3000лв., като от страна на ищеца
е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което следва да се разгледа. С оглед
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с
решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС , определените с Наредба №
1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са
задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна
услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда и при
определяне на размер на адвокатско възнаграждение при направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. При определяне
на размера на възнаграждението следва да се отчита правната и фактическа сложност
на делото и проведената защита. В случая се касае за дело с ниска фактическа и
правна сложност, доколкото се развива след установяване на голяма част от
релевантните обстоятелства в друг процес, като в случая се разрешава единствено
въпроса за размера на вредите. От страна на ответника почти не е проведена защита,
като не се доказва изобщо единственото, направено от ответната страна възражение.
Отчитайки размера на предявения иск, Съдът намира, че претендираното
възнаграждение от 3000лв. се явява прекомерно и следва да се намали до 1500лв., като
следва да се присъди съразмерно на уважената част от иска в размер на 1050лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК Г. Ц. Д. следва да заплати в полза на СГС
държавна такса върху уважената част от иска от заплащането на която е бил освободен
ищеца, както и разноски в общ размер на 1546,15лв.
Воден от горното, Софийски Градски съд,
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Ц. Д., с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, ж.к.“*******“,
бл.******* да заплати на И. Н. И., с ЕГН ********** и адрес: гр. София,
ж.к.“*******“, бл******* на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 30000лв.,
представляваща дължимо обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени болки и страдания, в следствие на виновно нанесена тежка телесна
повреда, за което има влязло в сила Определение от 10.11.2023г., с което е одобрено
постигнатото споразумение между подсъдимия Г. Ц. Д. и Софийска Районна
прокуратура по НОХД №3313/22г. по описа на СРС, НО, 114 състав, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 11.06.2021г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45 ЗЗД за
сумата над 30000лв. до пълния предявен размер от 100000лв.
ОСЪЖДА И. Н. И., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к.“*******“,
бл******* да заплати на Г. Ц. Д., с ЕГН ********** и с адрес: гр.София,
ж.к.“*******“, бл.*******, на осн. чл.78, ал.3 ГПК разноски съобразно отхвърлената
част от иска в размер на 1050лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА Г. Ц. Д., с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, ж.к.“*******“,
бл.******* да заплати на Софийски Градски Съд, на осн. чл.78, ал.6 ГПК държавна
такса върху уважената част от иска, от заплащането на която е бил освободен ищеца,
както и разноски в общ размер на 1546,15лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9