Р Е Ш Е Н И Е
№…………
15.11.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
възз. граждански състав
на ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ ОКТОМВРИ две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ЕВГЕНИЯ ЛУКАНОВА
Прокурор: ……………………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 491 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С
Решение № 78/30.04.2019 г., Районен съд – гр. Кнежа по гр. дело № 819/2018 г.
по описа на същия съд е осъдил С.Я.С., с ЕГН **********,***, да заплати на А.В.А.,***,
чрез адв.Б.П. *** съдебен адрес:***, офис №5, сумата от 3000.00 лева (три
хиляди), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
извършеното от С.Я.С., на
14.07.2017 год. в гр.Искър, обл.Плевен, престъпление по чл.131 ал.1 т.1 във вр.
с чл.130 ал.1 от НК, спрямо А. Б. А. –
длъжностно лице - *** към ОО „***” Плевен-Изпълнителна агенция „***”-гр.София,
при изпълнение на службата за извършването, на което С.Я.С. се е признал за
виновен и е осъден с одобрено от съда и влязло в сила споразумение по НОХД
№301/2017г. по описа на Районен съд Кнежа,
както и 250 лева имуществени вреди представляващи заплатен адвокатски хонорар
по НОХД № 301/2017г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на извършеното престъпление - 14.07.2017г., до окончателното изплащане
на сумата, както и направените деловодни разноски в размер на 450 лева –
адвокатско възнаграждение.
Осъдил
е С.Я.С., с ЕГН **********,***, да заплати в полза на Държавата по бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Кнежа сумата от 120 лв. /сто и двадесет
лева/ представляваща дължима държавна такса по чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху уважените искове по чл.45,
ал.1 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД, както и сумата от 5.00
лв. /пет лева/, представляваща дължима държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Постъпила
е въззивна жалба от С.Я.С. против първоинстанционното решение на Кнежански
районен съд в частта, в която е осъден да заплати на А.В.А. сумата от 3000 лв.
– обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата над 500 лв. или в
размер на 2500 лв. Твърди, че за да определи този размер на обезщетението за
неимуществени вреди, първоинстанционният съд необосновано е приел част от
представените доказателства от страна на ищеца и е игнорирал всички
доказателства, представени в защита на въззивника, като не се е съобразил с
всички представени по делото доказателства. Не е взето предвид обстоятелството,
че въззивникът не е управлявал посоченото МПС, а е бил пътник, като и на него
му е съставен акт, съвсем неправомерно. Не е взето предвид и поведението на
пострадалия. Не е отчетена възрастта на въззивника и поведението му през целия
живот до момента на конфликта. От този случай той е преживял вътрешен шок и у
него е останало неприятно чувство, което не може да преживее и до момента.
Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение на
Кнежански районен съд в частта, в която е осъден да заплати на А.В.А. сумата от
3000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата над 500 лв.
или в размер на 2500 лв., като сумата бъде намалена до един справедлив размер в
рамките на 500 лв., който е съобразен със събраните по делото доказателства.
В
законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия А.В.А..
В
съдебно заседание въззиваемият А.В.А. не се е явил и не е взел становище по
жалбата.
Окръжният
съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В тази
връзка следва да се посочи, че от съдържанието на жалбата е видно, че решението
се обжалва само в частта за неимуществените вреди и то за присъдената сума над
500лв. до 3000лв. В останалата част решението не е обжалвано и съдът не може да
се произнася по неговата правилност.
Безспорно
е и видно от приложеното нохд№301/2017г. по описа на РС-Кнежа, че със одобрено
споразумение по същото /имащо последиците на влязла в сила присъда/ въззивникът
С.С. се е признал за виновен в това, че на 14.07.2017 год. в гр.Искър, обл.Плевен, С.Я.С.
причинил на А. Б. А. – длъжностно лице - *** към ОО „***” Плевен-Изпълнителна
агенция „***”-гр.София, при изпълнение на службата, лека телесна повреда
изразяваща се в разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата, довела до
временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл.131
ал.1 т.1 във вр. с чл.130 ал.1 от НК, като му е наложено наказание пробация.
Спорен по
делото е въпросът дължи ли въззивникът заплащането на обезщетение за причинени
неимуществени вреди и в какъв размер?
Съгласно чл.300 от ГПК „Влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.“
Съгласно чл.383 ал.1 от НПК „Одобреното от съда споразумение за решаване
на делото има последиците на влязла в сила присъда.“
При тези императивни норми на
закона, съдът приема, че с представеното влязло в сила споразумение се
установява наличието на извършен деликт – налице е деяние, което е
противоправно – обявено от закона за наказуемо, от това деяние са настъпили
вредни последици – лека телесна повреда, довела до разстройство на здравето
временно и неопасно за живота, като същите са пряка и непосредствена последица
от извършеното деяние – нанасянето на удари.
След като деянието освен
престъпление съставлява и граждански деликт, то вредите от него следва да бъдат
репарирани от извършителя – въззивника С..
Районният съд е приел, че искът
следва да се уважи в предявения размер от 3000лв. Този му извод се споделя и от
настоящия въззивен състав. Определянето на обезщетение за причинени
неимуществени вреди следва да се извърши от съда по принципа на
справедливостта. Понятието
"справедливост" като морално-етично такова включва
"съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и
неговото възнаграждаване, правата и задълженията". При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са конкретно
установените изживявания на пострадалия, неговата възраст и редица други
обстоятелства –
длъжностното качество времето и мястото на посегателства и т.н. Този критерий включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща
от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията.
В конкретния случай е установено,
че деянието на С. е извършено спрямо длъжностно лице, при и по повод изпълнение
на служебните му задължения. Въззивникът не просто се е опитал да осуети
проверка на автомобила, не само е пречил на въззиваемия да осъществи служебните
си правомощия, а му е нанесъл удари и то със служебната му палка. Очевидно това
деяние не може да се квалифицира, като „обикновен“ случай на лека телесна
повреда. Самия факт, че С. си е позволил да нанесе удар на длъжностно лице, в
момента в който изпълнява служебните си правомощия, представлява и
посегателство срещу самото общество и обществен ред, тъй като се презюмира, че
длъжностните лица винаги осъществяват обществено полезни функции.
Обстоятелството дали е управлявал или не проверявания автомобил е без всякакво
значение по отношение на деликтната му отговорност. Тя се носи за конкретно
извършените от него действия и няма връзка с управлението на автомобила.
Деликтната отговорност щеше да е налице, дори С. да няма никакво отношение към
проверката и към МПС. Също неоснователно е и възражението за преценка на
възрастта на извършителя. Относима към определяне размера на обезщетението е
възрастта на пострадалия, а не на извършителя. Също ирелевантни са доводите за
това, че му е наложено административно наказание, както и че е преживял
негативни емоции – шок и унижение. Ако счита, че спрямо него са извършени
такива действия, които са увредили неговата лична емоционална сфера няма пречка
да потърси защита на правата си по съдебен ред. Те обаче са непротивопоставими
в настоящето производство, тъй като са само твърдени, а не надлежно установени.
Ето защо изхождайки от задължителната
съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД – ППВС № 4/68 г. ,която не е изгубила
своето значение относно основните критерии, които следва да се спазят при
определяне на справедлив паричен еквивалент за неимуществени вреди на пострадал
от непозволено увреждане съдът счита, че извъдът на районния съд за определеният конкретен размер
на обезщетението от 3000лв. е правилен. Същият е
съобразен с тази задължителна
съдебна практика и последвалата я казуална практика на ВКС по чл. 290 ГПК, както и с преценката на
моралните болки и страдания на ищеца, установени от доказателствения материал
по делото и подлежащи на обезвреда, въз основа на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.Поради това и искът се явява
доказан изцяло по своето основание и размер и следва да бъде уважен.
Въз
основа на изложеното Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на Кнеженески
районен съд е валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в
съответствие с разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение
или отмяна и поради това следва да бъде потвърдено. Предвид подробността и правилността
на изложените към първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция
препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на
осн. чл.272 от ГПК Решение № 78/30.04.2019 г., постановено от Районен
съд – гр. Кнежа по гр. дело № 819/2018г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280 ал.3
т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: