№ 1218
гр. Перник, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720103129 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Д. К. срещу „Вивус БГ“
ЕООД. Ищецът твърди, че на 21.03.2022 г. е сключил договор за потребителски кредит
**********/21.03.2022 г. (Договора) с ответника в размер на 400,00 лева. Твърди се
още, че във връзка с Договора били начислени допълнителни такси – 59,48 лева за
експресно разглеждане. Твърди се, че на кредитът бил предсрочно погасен на
22.03.2022 г. като е заплатена сума в размер на 459,92 лева.
Ищецът намира Договора за нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК ,
с твърдението, че същият не е написан по ясен и разбираем начин и с еднакъв по
форма размер шрифт, не по – малък от 12, в екземпляри за всяка страна. Като друго
основание за недействителност на Договора сочи липсата на посочен ГПР, тъй като е
посочена величина, без да е ясно какви компоненти включва тя, приемайки, че
допълнителните такси също следва да бъдат взети предвид при определяне на ГПР.
Твърди се, че в договора не е посочен размерът на дължимата се
възнаградителна лихва, както и че не е ясно върху каква сума се начислява – тази по
договора или остатъчно дължимата се главница. Задължението по договора не било
посочено и по пера, за да се установи дали ответникът прилага уговореният лихвен
процент, което е отделно основание по чл. 147, ал. е ЗЗП недействителност на
Договора. Не се съдържа и информация за броя, периодичността и датите на
погасителните вноски.
Сочи, че ГПР надхвърля законоустановения максимален размер, а посочването
на по – нисък според ищеца е заблуждаваща търговска практика.
Клаузите за начислените по договора такси намира за нищожни, като
противоречащи на чл. 10а ЗПК. Ищецът цитира съдебна практика във връзка с
изложената правна теза.
Поддържа, че Договорът е сключен поради крайна нужда.
С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сума в
1
размер на 59,48 лева - даденото без основание (от общо заплатена сума в размер на
459,92 лева), платена такса за експресно разглеждане, ведно със законна лихва от
датата на депозиране на исковата молба.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок, с който оспорва предявените искове.
Признава сключването на Договора, като пояснява, че същият е със срок на
издължаване – пет дни след сключването му, като падежът е на 26.03.2022 г. Твърди,
че начислените по Договора суми са 2,21 лева възнаградителна лихва, 59,48 лева такса
за експресно разглеждане, като общия размер на задължението е в размер на 461,69
лева. Твърди, че експресното разглеждане е незадължителна, заявена от ищеца услуга
сугласно чл. 4 от ОУ, която му гарантира отговор в рамките на 15 минути, а не
стандартния 7 дневен срок. Признава също, че на 22.03.2022 г. ищецът е заплатил сума
в размер на 459,92 лева, поради което уговорената за срока на Договора
възнаградителна лихва е редуцирана до 0,44 лева.
Поддържа, че е спазено изискването за размера на минималния шрифт, като
образци от всички документи са представени на ищеца на страницата на „vivus.bg“.
Твърди, че условията по Договора са индивидуално уговорени, че ищецът е
получил цялата необходима преддоговорна информация, както и че е получил
разяснения. Счита, че има право да начислява такси по Договора, тъй като това са
опции (възнаграждение за услуга), посочени от ищеца и те не се включват в ГПР по
правилото на чл. 19, ал. 1 и пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който в конкретния случай е
49,5% и е под законоустановения максимум.
Оспорват се и останалите възражения на ищеца за недействителност на Договора
и сключването му при крайна нужда, като се сочи, че размерът на възнаградителната
лихва е посочен в Договора която е в размер на 40,97 % на годишна база.
Намира искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за недопустимо,
тъй като не е представен договор за правна помощ. Прави доказателствени искания в
тази връзка.
С оглед на изложеното моли съдът да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа така предявения
иск.
Ответникът не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото Договор (страните не спорят относно сключването
му и конкретните му разпоредби) се установява, че между страните е налице
облигационна връзка по договор за кредит и съгласие за връщане на сумата, вкл.
нейното олихвяване. Размерът на кредита е 400,00 лева, срок 5 дни, ГЛП 40,33%, ГПР
49,5%. Задължението следва да бъде погасено на 26.03.2022 г., като същото е в общ
размер на 461,69 лева, в която сума се включва главница, възнаградителна лихва в
размер на 2,21 лева и такса за бързо разглеждане в размер на 59,48 лева.
Няма спор, че заемната сума е получена от ищцата, и доколкото договора е
сключен от разстояние, то той, както и прилежащите към него не носят подписа на
никоя от страните.
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено, че ищецът е
заплатил на 22.03.2022 г. сума в размер на 459,92 лева.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, получени без
основание.
В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи, че
процесната сума е заплатена от него и е получена от ответника, а той следва да
установи основанието да задържи търсената като платена сума.
Настоящият състав приема, че страните са обвързани от Договора, които е
валидно сключени е породил присъщите си правни последици. Това е така, защото
съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Договорът е сключен от разстояние и съгласно ЗПФУР не се изисква полагане на
подпис на страните по него. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски
кредит от разстояние – по правилата на ЗПФУР - арг по чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК.
Освен това от приетите по делото писмени доказателства се установи, че процесната
сума е преведена и усвоена от ответника, същият не е възразил срещу получаването ѝ.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установи, че
императивно определеното съдържание на договора е налице, поради което за
ответника е възникнало задължението да възстанови заетата сума при условията на
Договора, включително и за заплащане на възнаградителна лихва. Тъй като договорът
за кредит е сключен под формата на електронен документ, същият, ведно с
допълнителните споразумения и Общите условия към него, са представени по делото
на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. Съдът намира, че процесният
договор представлява електронен документ, който не е подписан с квалифициран
електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ. Независимо че електронното съобщение,
несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална
доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и
не може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС, формирана с
Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г. о. и Определение №
169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В посочената практика се приема, че
„принципно представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат
установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му“.
В процесния случай във формулярите е попълнена информация, която логически
е свързана единствено с ищеца – три имена, ЕГН и др. От съвкупната преценка на
доказателствата съдът приема, че ищецът е преминал през формата за кандидатстване и
сам е попълнил своите данни с цел да получи кредит.
Ищецът е изложил множество възражения, оспорвайки валидността на договора,
които съдът намира за неоснователни. Установи се, че ищецът е получил съответната
преддоговорна информация, вкл. правото си да се откаже от Договора, което се
съдържа в множество клаузи на представените по делото документи. Съдът приема, че
този ищец е бил наясно с цялата му необходима информация, доколкото е сключил
множество договори за кредит, които са предмет на съдебни производства пред този
съд. Хипотезите, застъпени в практиката на СЕС, на която ищецът се позовава,
3
необходимостта съдът да третира „потребителя“ като по – слаба страна в конкретния
случай следва да се считат за опровергани.
Относно неспазване правилото всички документи да са на шрифт поне 12, съдът
приема, че доколкото този договор е сключен от разстояние, посредством платформа
достъпна на компютър, то всеки потребител свободно може да регулира големината на
шрифта.
Съдът не установява твърдяното нарушение и на чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишния процент на разходите изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съгласно параграф 1 от ДР на ЗПК "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В конкретния случай се установи, че експресното разглеждане на искането за
кредит е опционално (чл. 4.2 от Общите условия), поради което същото макар и
известно към датата на сключване на Договора не подлежи на включване в ГПР. Ето
защо невключването на възнаграждението за горните услуги в ГПР по конкретния
Договор не е нарушение и не води до неговата недействителност.
Не се установи Договорът да е унищожаем на посочените в исковата молба
пороци, тъй като ищецът не представи никакви доказателства в тази насока въпреки
разпределената му доказателствена тежест.
Налице са и други „дежурни“ възражения, които съдът обаче не обсъжда
поради тяхната неотносимост като едно от тях е липсата на погасителен план, какъвто
в настоящия случай не е предвиден поради уговореното еднократно връщане на заетата
сума.
Същевременно обаче, съдът приема, че таксата за бързо разглеждане на искането
за кредит са начислени в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ на кредитора да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита (така Решение № 345/9.01.2019 г. по т. дело № 1768/2018 г. на
ВКС, поради което са недействителни и същите не се дължат. Същата се явява
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречаща на закона. Обсъжданата
такса не е икономически обоснована, а също и не става ясно за каква насрещно
предоставена услуга кредиторът я е начислил като дължима от кредитополучателя.
Ето защо сумите, заплатени от ищеца по Договора следва да се отнесат
единствено към дължимите се задълженията за главница – 400,00 лева,
възнаградителна лихва – 0,44 лева за един ден - общо 400,44 лева. По делото се
установи, че ищецът е заплатил на ответника по този договор сума в размер на 459,92
лева, т.е. платил е без основание 59,48 лева, поради което искът следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
4
доказал разноски за ДТ и е претендирано възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на адв.
Д. М., поради което в полза на страната следва да бъде присъдена сума в размер на
50,00 лева, а в полза на адв. Д. М. 360,00 лева с ДДС. Заявени са и разноски в размер на
30,00 лева – пътни, но същите не следва да се присъждат първо защото не са
представени доказателства за тях. В постановеното от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 189/ 20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о. се приема, че
отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК е деликтна, но тя е уредена като
ограничена обективна отговорност за вредите като включва само внесените такси и
разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността
за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати
ползи от страната по делото (напр. пътните разноски за явяването на страните пред
съда).
Ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Вивус.БГ“ ЕООД ,
ЕИК ********* да заплати на Р. Д. К. , ЕГН ********** сума в размер на 59,48 лева –
дадено без основание – над дължимото по договор за потребителски кредит
**********/21.03.2022 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Вивус БГ“ ЕООД да заплати на Р.
Д. К. сума в размер на 50,00 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА „Вивус БГ“ ЕООД да
заплати на адв. Д. М. сума в размер на 360,00 лева с ДДС, разноски за оказаната
безплатна правна помощ, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5