Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 27.09.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря С.А., като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 329 по описа за 2019
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.172, ал.5
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е въз основа на жалба
от А.Х.Р. с ЕГН ********** ***, действащ чрез представител по пълномощие адв.С.Т.,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0869-000666 от 03.06.2019г., издадена от началник група към ОДМВР - Шумен,
сектор «Пътна полиция», с която на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б. «а» от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) – прекратяване регистрацията на лек автомобил «Нисан Примера» с рег.№
Н2462ВА за срок от 6 месеца, считано от 02.06.2019г. Оспорващият твърди, че заповедта се явява незаконосъобразна, доколкото същата
препраща към АУАН с бл.№ АА-113881/02.06.2019г., издаден на водача А., комуто е
вменено нарушение на чл.161, т.3 от ЗДвП. Липсват конкретно изложени мотиви
относно нарушение, извършено от адресата на заповедта. Отделно от това,
административният орган не е изложил мотиви досежно срока на приложената ПАМ. Изложени са и аргументи
за несъразмерност на приложената административна принуда и несъответствие с
целта на закона. Въз основа на доводите, изтъкнати в жалбата, е отправено
искане за отмяна на процесната заповед. В съдебно заседание оспорващият лично и
чрез процесуален представител адв.С.Т.заявява, че поддържа жалбата и искането
за отмяна на заповедта, като излага аргументи за незаконосъобразност на
обжалвания акт. Като самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед
изтъква доводи за липса на компетентност на административния орган, който я е
постановил. Моли за отмяна на оспорвания административен акт и претендира
присъждане на разноските по делото.
Ответникът
– Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор «Пътна полиция», чрез процесуалния
си представител гл. юрисконсулт И.С., оспорва жалбата, като изразява становище,
че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на
производството. Релевира доводи за материална законосъобразност, като сочи, че
по делото е безспорно обстоятелството, че към датата на проверката лекият
автомобил, собствен на оспорващия, е бил управлявал от лицето А.В.А., който не
притежава валидно СУМПС. Представеното от водача СУМПС, издадено в РТурция е
било стар образец, непридружено от легализиран превод на български език, респективно
същото е невалидно на територията на РБългария. Самият жалбоподател е
присъствал по време на проверката и следва да е наясно с последиците от нея.
Същият като български гражданин е длъжен да познава българското законодателство
и като всеки собственик на автомобил, е длъжен преди да го предостави за управление
на друго лице, да се увери в правоспособността на това лице да управлява МПС.
Сочи, че доколкото срокът на наложената ПАМ е в минимален размер, за
административния орган не е налице задължение да излага мотиви относно този
срок, тъй като е обвързан от законовия минимум и не може да наложи мярка под
този минимум. Въз основа на изложените съображения моли за решение, с което
жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът като
съобрази аргументите, изложени от страните, събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0869-000666 по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП, издадена на 03.06.2019г. от Началник група
към ОД на МВР – Шумен, сектор «Пътна полиция», на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на лек автомобил «Нисан Примера» с рег.№ Н2462ВА за срок от
6 месеца, считано от 02.06.2019г.
и са отнети 2 броя регистрационни табели № Н2462ВА. Като
фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че на 02.06.2019г. в
16,15 часа в гр.Шумен по ул.Софийско шосе до №17, в посока ул.Марица, лек
автомобил «Нисан
Примера» с рег.№ Н2462ВА е бил управляван от А.В.А.с ЕГН **********, който не
притежава валидно СУМПС – представеното СУМПС №АI/746837 е невалидно на територията на РБългария, тъй като не е придружено с
легализиран превод на български език, за което на водача е съставен АУАН с бл.№
АА-113881/02.06.2019г.
Заповедта
е връчена на жалбоподателя на 03.06.2019г., видно от отразената в същата дата
на връчването ѝ.
Несъгласен
с посочения административен акт, А.Х.Р. го оспорил пред
Административен съд - гр.Шумен с жалба, депозирана по пощата на 17.06.2017г.
Към
делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата
административна преписка по издаване на обжалваната заповед, в т.ч. АУАН серия
АА, бл.№113891/02.06.2019г. срещу А.В.А.за нарушение на чл.161,
т.3 от ЗДвП; Справка в база данни КАТ Шумен за регистрация на лек автомобил «Нисан Примера» с рег.№ Н2462ВА, видно от която посоченият в обжалваната заповед лек автомобил е
собственост на оспорващия. Представени са и писмени доказателства за компетентността
на органа, издал оспорваната заповед. По искане на ответната страна в
качеството на свидетел по делото е разпитан полицейският служител, извършил
проверката и съставил АУАН – С.Б.С., който потвърждава фактите, отразени в АУАН
и възприети от административния орган при издаване на процесния акт.
В подкрепа
на изложените в жалбата твърдения досежно причините, поради които оспорващият е
предоставил собствения си лек автомобил на друго лице, в съдебно заседание в
качеството на свидетел е разпитан Ф.х.р.
– брат на жалбоподателя. Същият сочи, че на въпросната дата, двамата имали
гости от Турция и пристигнали в Шумен с две коли да пазаруват. В магазина се
разделили. След като напазарували, брат му със семейството си, излезли от
магазина и потеглили с колата в посока кръговото кръстовище. След известно
време в магазина го потърсил А., който е зет на жалбоподателя и му казал, че на
около 50 метра след паркинга на магазина, полицаи спрели за проверка колата,
управлявана от А.. Свидетелят отишъл на мястото на проверка и разбрал, че
съставят АУАН на водача за това, че СУМПС било стар образец. По това време в
колата били брат му, зетят и дъщерята на брат му. Впоследствие брат му обяснил,
че е предоставил колата на зет си, защото не се е чувствал добре, поради което
предпочитал да не шофира в момента. Сочи, че А. работи като снабдител в Турция
и той, а най-вероятно и неговият брат (жалбоподателят), не е знаел, че
«турската книжка» не е валидна в България. Свидетелят заяви, че прави разлика
между стария образец на турските СУМПС и новите такива, като по време на
проверката А. е бил със старо СУМПС. Същият обяснява, че лекият автомобил е
необходим за брат му и неговата съпруга. Двамата са възрастни хора и им е
трудно без кола. Живеят в село Длъжко, там магазинът е затворен от около 6
месеца и няма откъде да си купуват дори хляб.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни,
относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се
подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната
преписка по издаване на акта.
Въз основа
на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Предмет на
оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0869-000666
по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП, издадена на 03.06.2019г.
от Началник група към ОД на МВР – Шумен, сектор «Пътна полиция» - индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно
чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес –
адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ
е връчена на нейния адресат на 03.06.2019г., поради което настоящата жалба, подадена
по пощата на 17.06.2019г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и
е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на
чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по
следните съображения:
Издадената
заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от
който произтичат отрицателни последици за адресата. Със същата е наложена ПАМ
на основание чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на
лек автомобил «Нисан Примера» с рег.№ Н2462ВА за срок от 6 месеца, считано от 02.06.2019г.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата
на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра
на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на основание
чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните
дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед №
372з-2222/10.07.2018г. Директорът на ОД на МВР - гр.Шумен е оправомощил
определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по
Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП), в т.ч.
началниците на групи в сектор «Пътна полиция» при ОДМВР – Шумен с компетентност
за територията на цялата Областна дирекция на МВР - Шумен. Настоящата заповед е
издадена от Ф.С.А.., на длъжност началник група към ОДМВР – Шумен, сектор
«Пътна полиция», на когото са делегирани правомощия по чл.172, ал.1 от ЗДвП.
При това положение следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР – Шумен, като
наведените от оспорващия доводи в обратна насока се явяват неоснователни.
Заповедта е издадена в изискуемата
от чл.172, ал.1 от ЗДвП и 59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к.
реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа
при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС, собственост на
оспорващия от страна на водача А. В.А., който не притежава СУМПС, валидно на
територията на страната. Съдът намира за неоснователни възраженията на
оспорващия за липса на мотиви в оспорвания акт. В обстоятелствената част на
ЗППАМ се съдържа изложение на конкретните факти, установени при проверката,
като посочването на съставения АУАН против водача на лекия автомобил съставлява
част от фактическата обстановка. Не е налице препращане към съдържанието на
същия, в каквато насока са твърденията на оспорващия. Напротив
административният орган е възпроизвел всички обстоятелства, релеванти за
приложението на процесната ПАМ. Наред с това, както сочи и ответната страна, жалбоподателят
е присъствал при проверката и е наясно с фактите, обусловили приложението на
ПАМ.
В заповедта е посочено относимото
правно основание – чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП.
При
постановяването на акта не са допуснати нарушения на административно
производствените правила, които да бъдат определени като съществени и които да
мотивират неговата отмяна. Производството е протекло с участие на страната,
като същата е била наясно кои факти и обстоятелства са мотивирали прилагането
на процесната ПАМ.
С оглед
изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани
от законовия ѝ статут на отежняващ индивидуален административен акт -
постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на
съществени процесуални нарушения.
При
направената преценка за съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0869-000666
от 03.06.2019г., издадена от Началник група към ОДМВР – Шумен, сектор «Пътна
полиция», с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.171,
т.2а, б. «а» от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния
акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка «прекратяване регистрацията на пътно превозно средство»
на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния
случай, видно от фактическото описание на административното нарушение,
административният орган е приел наличието на последната хипотеза от законовата
разпоредба – собственик, чието МПС е управлявано от
лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.
Предвид обуславящото за издаване
на процесната ПАМ значение на деянието на водача на МПС, съдът счита, че първо
следва обсъди доказателствата касателно извършената проверка и данните относно
наличие на нарушение на чл.161, т.3 от ЗДвП, осъществено от водача А.В.А.Съгласно чл.161, т.3 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство,
издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за
категорията, за която е издадено, когато свидетелството е придружено от
легализиран превод на български език. Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът приема, че действително по време на проверката
лицето е представило документ, който не е придружен с легализиран превод на
български език. Наред с това – СУМПС не отговаря на изискванията на приложение
№6 към конвенцията, каквато възможност е предвидена в чл.161, т.1 от ЗДвП. Това
обстоятелство не се оспорва от страните и се подкрепя от всички писмени и
гласни доказателства. В тази насока съдът съобрази както свидетелските показания
на актосъставителя, така и сведенията, които дава братът на жалбоподателя. Ф.Р.заявява,
че прави разлика между стария образец на турското свидетелство и по-новия, като
сочи, че «на А. свидетелството беше от старите». Изложените факти не се
оспорват по делото, а и се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на
същите съдът приема, че водачът е управлявал МПС, без да притежава валидно
СУМПС.
Съгласно чл.161
от ЗДвП
свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга
държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за
която е издадено, в следните случаи: държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството
отговаря на изискванията на приложение №6 към конвенцията (т.1); държавата, в
която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия
договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на
чл. IV, буква «а» от него (т.2);
свидетелството е придружено от легализиран превод на български език (т.3);
свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение №7 към
Конвенцията за движението по пътищата (т.4); свидетелството е издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария (т.5).
Представеното от водача А.В.А.СУМПС,
издадено от РТурция, не попада в нито една от посочените по-горе хипотези. На
първо място, същото не отговаря на изискванията на чл.161, т.1 от ЗДвП. Действително,
Република Турция се е присъединила към Конвенцията за движението по пътищата на
22.01.2013г. и съгласно чл.47, §2, б. «б» от същата е влязла в сила за тази
държава 12 месеца след депозиране на нейния документ за ратифициране или
присъединяване. По делото обаче се съдържат доказателства, че СУМПС на водача е
«стар образец», т.е. същото е издадено преди тази дата - на 04.12.2008г. и не
съответства на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията.
На второ място, представеното от водача СУМПС
не попада в хипотезата на чл.161, т.2 от ЗДвП, тъй като цитираният в посочения
законов текст се отнася до свидетелствата за управление, издадени от
изпращащата държава или неин орган, на член на въоръжена сила или цивилен
компонент.
Не е налице и хипотезата на
чл.161, т.3 от ЗДвП, доколкото същата изисква чуждестранното СУМПС да бъде
придружено с легализиран превод на български език. Режимите за легализация са
консулска (дипломатическа) легализация и легализация под формата на апостил, за
което в случая няма доказателства.
СУМПС, притежавано от водача на
лекия автомобил и представено по време на проверката, не съответства и на
изискванията на Приложение № 7 от същата конвенция по смисъла на чл.161, т.4 от ЗДвП, тъй като не представлява международно свидетелство за управление на МПС и
не е изготвено съобразно предвидения в Приложение № 7 образец.
Досежно представеното от лицето
свидетелство не е приложима и хипотезата на чл.161, т.5 от ЗДвП, тъй като
същото не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария.
Изложеното обосновава
категоричния извод, че към датата на управление на МПС, А.В.А.не е притежавал
валидно СУМПС по смисъла на чл.161 от ЗДвП, респективно жалбоподателят
действително е допуснал управлението на собствения си автомобил от лице, което
към момента на проверката не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. С
оглед на това съдът приема, че са налице фактическите основания за издаване на
заповедта за налагане на ПАМ по отношение на жалбоподателя.
Съдът намира за необходимо да
отбележи, че наведените доводи за влошено здравословно състояние на оспорващия,
което е довело до предоставяне на лекия автомобил на друго лице, не разколебава
извода за наличие на материално правните предпоставки за налагане на ПАМ. От
свидетелските показания на брата на жалбоподателя се установява, че не е била
налице спешна необходимост от получаване на медицинска помощ. Свидетелят сочи, че на място по време на
проверката А.Р. не е споделил, че не се чувства добре. Съдът отчита и факта, че
след приключване на проверката всички лица, в това число и оспорващият, са
тръгнали за с.Длъжко, без да е потърсена медицинска помощ.
При наличието на предвидените в
закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание. След като А.Х.Р.
предоставя управлението на собственото си МПС на лице, което не притежава СУМПС,
то административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде
заповед за прилагане на предвидената в чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП
принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и
административният орган действа в условията на задължителна администрация. Т.
е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от
законодателя при създаване на самата правна норма.
Административният орган е издал
процесната ЗППАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните ѝ
последици по необходимост предполагат именно ограничаване управлението на МПС. В
приложимата законова разпоредба е предвидено, че принудителната административна
мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай
компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок - 6 месеца,
което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. ЗППАМ е съобразена и с
целта на закона, регламентирана в чл.1, ал.2 и чл.171 от ЗДвП, а именно
опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както
и преустановяването на административните нарушения. Този извод не се променя от
факта, че лекият автомобил е необходим на оспорващия и неговото семейство, тъй
като личният интерес е несъизмерим с обществения такъв, във връзка с чието
охраняване законодателят е въвел прилагането на процесната мярка.
Изложените
по-горе мотиви са в унисон с трайната съдебна практика на ВАС по аналогични
казуси – в този смисъл решение Решение № 910 от 23.01.2018г. на ВАС по адм. д.
№ 9379/2017г.; Решение № 3793 от
23.03.2018г. на ВАС по адм. д. № 14788/2017г.; Решение № 3116 от 12.03.2018г.
на ВАС по адм. д. № 14519/2017г. и др.
Въз основа
на изложените съображения съдът приема, че Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0869-000666 от 03.06.2019г., издадена от началник
група към ОДМВР - Шумен, сектор «Пътна полиция», е валидна, правилна и
законосъбразна, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Водим от
горното Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на А.Х.Р. с ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0869-000666 от 03.06.2019г., издадена от началник
група към ОДМВР - Шумен, сектор «Пътна полиция», с която на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП –
прекратяване регистрацията на лек автомобил «Нисан Примера» с рег.№ Н2462ВА за
срок от 6 месеца, считано от 02.06.2019г.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: