Решение по дело №2816/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 623
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 16 октомври 2020 г.)
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20197180702816
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 623/11.3.2020г.

 

Град Пловдив, 11.03.2020 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2816 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Сдружение „Олимпия ЕС“ против ревизионен акт № Р-16001618007006-091-001 от 16.05.2019 г., издаден от З.Д.В., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и Ф. Г. К., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 481 от 16.08.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на допълнително начисления ДДС в размер на 49 817,19 лева и 8 180,23 лева лихви и допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 7 103,43 лева и 1 531,31 лева лихва и за 2017 г. в размер на 17 235,97 лева и 1 967,93 лева лихва.

Според сдружението-жалбоподател обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост, не е налице основание за прилагане на чл.122 ДОПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на направените разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, а ревизионният акт да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение или моли алтернативно да се приложи чл.161, ал.3 ДОПК. Съображения по съществото на спора са изложени в писмената защита, депозирана на 28.02.2020 г.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за сдружението, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в приходната администрация орган, който го е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването на жалба в рамките на определения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618007006-020-001 от 16.11.2018 г., изменена със заповеди за изменение на заповед възлагане на ревизия № Р-16001618007006-020-002 от 05.12.2018 г. и № Р-16001618007006-020-003 от 18.02.2019 г., и обхваща определяне на задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. и за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001618007006-092-001 от 02.05.2019 г., който е дал основание за издаване на обжалвания ревизионен акт № Р-16001618007006-091-001 от 16.05.2019 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени със сроковете по чл.114 ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени на представляващия сдружението, като по този начин е била осигурена възможност за реализиране на правото на защита в пълен обем.

Установено е при ревизията, че през 2016 г. и 2017 г. сдружение „Олимпия ЕС“ е осъществявало дейност по увеселителни и тематични паркове и е било наемател на аквапарк „Акваленд“ в град Пловдив – водни атракционни съоръжения и бар, фитнес зала и бар. В обекта са били регистрирани 6 фискални устройства.

Ревизията е осъществена по реда на чл.122 ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК, защото от сдружението не са представени документи, удостоверяващи вложените материали и произведената готова храна (складова програма, калкулации, рецепти, справки и други), липсва счетоводна отчетност, обвързваща закупените хранителни и нехранителни стоки, тяхната продажба в готов вид или влагането им в приготвянето на ястия по менюта. Констатирано е, че в обектите на сдружението се предлагат различни видове приготвени ястия и напитки, част от които изискват предварителна обработка при влагане в ястие, влагане на няколко продукта в ястие или напитка или комбинирани менюта, за които се изисква предварително съставяне на калкулации и определяне на точните количества необходими и влагани стоки и материали за производството на готовия продукт, описан в менютата. Тъй като от сдружението е декларирано, че няма съставяни калкулации, е направен извод, че счетоводно изписаните като отчетна стойност стоки не се доказва реално да са вложени в конкретни ястия и напитки, защото не са представени счетоводни документи за съпоставяне на изписаните от склада стоки по отчетна стойност с продадените готови ясния и напитки и реализирания приход от тяхната продажба. Органите по приходите са констатирали липса на обвързаност между осчетоводените приходи от продажби и изписаната по кредита на сметка 304 отчетна стойност на продадените стоки и са направили извод за наличие на неотчетени приходи от продажби на стоки, за липса на отчет на произведените и продадените готови храни както синтетично по определена счетоводна сметка, така и аналитично по видове. Направен е извод също, че не се формира себестойност и липсва информация за начина на отписване на стоките и материалите при тяхното потребяване по съответни разходни норми и калкулации, защото не са представени аналитични данни.

Ревизиращият екип е анализирал прилаганата от сдружението надценка при продажба на готови ястия и напитки, като е съпоставил покупните цени, установени по фактурите за покупка на стоки и исканията за отпускане на стоки и материали при изписване на стоките от сметка 304, и продажните цени, установени от  меню, представено от сдружението при извършените през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. оперативни проверки, от декларация, представена в ревизионното производство, и от контролната лента на фискалното устройство (таблица стр.17-20 от ревизионния доклад), като е установено, че средната надценка за 2016 г. и 2017 г. е 270 %.

Въз основа на установения действителен оборот на изписаните стоки и средната надценка е установено, че сдружението е реализирало приходи от продажба на стоки за 2016 г. в размер на 161 975,01 лева, от които укритите приходи са 71 034,27 лева, и за 2017 г. в размер на 248 650,36 лева, от които укритите приходи са 178 051,68 лева. Съответно определена е нова данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 ДОПК, в която са включени освен декларираните от сдружението приходи също и неотчетените приходи от продажби на стоки за 2016 г. и 2017 г., и е определен корпоративен данък за довнасяне за двете ревизирани години в размер съответно на 7 103,43 лева и 17 235,97 лева ведно с лихви за просрочие.

При ревизията е установено, че сдружението е регистрирано лице по ЗДДС от 02.09.2015 г. и е извършвало облагаеми доставки на стоки (продажба на стоки и ястия по меню в ресторант, външни барове и фитнес бар) и на услуги (фитнес услуги и масажи, рекламни услуги, входна такса).  Прието е, че укритите приходи, неотчетени пред касовите апарати, представляват продажби на дребно на стоки и услуги, които са облагаеми и за тях се дължи 20 % ДДС, на сдружението не е начислило този данък в нарушение на чл.86, ал.1 ЗДДС. Данъчната основа за определяне на дължимия ДДС за всеки данъчен период е определена по реда на чл.122, ал.2 ДОПК като сбор от декларираната със справките-декларации по ЗДДС от сдружението данъчна основа и установената при ревизията данъчна основа от неосчетоводените приходи от продажба на дребно на стоки. За дата на доставка при ревизията са приети 31.12.2016 г. и 31.12.2017 г., тъй като на тези дати стоките и материалите, вложени в приготвянето на ястия и напитки, не са били налични по инвентаризационни описи и в счетоводството на сдружението не са били налични данни за бракуването им, а по данни от оборотните ведомости за 2016 г. и 2017 г. сумата на наличните стоки по сметка 304 в края и началото на съответната календарна година съвпада със сумата на наличните стоки по инвентаризационните описи за всяка година. Въз основа на тези констатации е начислен допълнително ДДС за данъчни периоди м.12.2016 г. и м.12.2017 г. съответно в размер на 14 206,85 лева и 35 610,34 лева, както и лихва за забава.

В хода на съдебното производство с жалбата и с молба от 22.01.2020 г. процесуалният представител на сдружението са представени протоколи за издадена храна на персонала, протоколи от заседание на УС на сдружението и рецептурници (л.1743-1853), които се представят за първи път. С оглед на датата, отразена върху тях, на тяхното съставяне тези документи не следва да се квалифицират като нови, същите са били изискани в хода на ревизията и не са били представени, поради което основателно е възражението на процесуалния представител на ответника, че тези документи са създадени с цел ползване на благоприятни последици от гледна точка на данъчното облагане, както и че липсата на достоверна дата и непредставянето им в хода на ревизионното производство и на обжалването по административен ред поставят под съмнение тяхното съществуване към посочената дата на тяхното съставяне.

Съдът споделя това виждане, защото представените писмени документи са частни, без достоверна дата и късното им представяне, едва в хода на съдебното обжалване на ревизионния акт недвусмислено говори, че тези документи са съставени единствено за целите на съдебния процес и в подкрепа на защитната теза на сдружението.

Тези документи са частни и като такива не се ползват с материална доказателствена сила, те са без достоверна дата за тяхното съставяне и без подписи на лицата, които са съставили, поради което съдът намира, че те са съставени за нуждите на настоящото производство и не могат да бъдат кредитирани като годни доказателства.

При тези факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна.

От събраните по делото доказателства категорично е установено наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК. Ревизиращият екип е събрал всички относими доказателства относно счетоводното отчитане и деклариране на извършените продажби в стопанисваните от сдружението обекти и поради несъответствието между първичните счетоводни документи (фактури за покупка на стоки) и тяхното счетоводно отразяване (счетоводните сметки 304, 401 и 702 и инвентаризационните описи) е направен извод, че са налице укрити приходи и че представената счетоводна отчетност не отговаря на изискванията на ЗСч.

Тези констатации на органите по приходите не са оборени от сдружението при негова доказателствена тежест нито в хода на ревизията и обжалването по административен ред, нито в хода на настоящото съдебно производство. Без правно значение в случая са възраженията, направени в жалбата, че сдружението е юридическо лице с нестопанска цел, че дейността му е свързана с развитието на спорта и че водните атракциони и фитнесът имат сезонен характер. Тези фактори нямат отношение към правилното счетоводно отразяване на извършваните стопански операции и спазването на ЗСч., чийто адресат са местните юридически лица, които не са търговци, консорциумите по смисъла на ТЗ, дружествата по ЗЗД, съвместните предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения по аргумент на чл.2, т.2 и 4 ЗСч. Следователно адресат на този закон е също и сдружението-жалбоподател и за него важат правилата за осъществяване на текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред (чл.3, ал.2 ЗСч.), както и за осъществяване на текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон (чл.3, ал.3 ЗСч.).

Липсата на такова счетоводно отразяване на всички извършени от сдружението стопански операции за ревизирания период обосновано и правилно е приета от ревизиращия екип като обстоятелство по чл.122, ал.1, т.4 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред.

Безспорно е установено също наличието на укрити приходи, доколкото неправилното счетоводно изписване на стоки по кредита на сметка 304 и липсата на обвързаност между осчетоводените приходи от продажби и изписаната отчетна стойност на продадените стоки безспорно налагат извод за неотчетени приходи от продажби на стоки, т.е., укрити приходи, което е обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред на чл.122 ДОПК.

След като е налице основание по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, важи законовата презумпция на чл.124, ал.2 ДОПК – в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства, какъвто е настоящият случай. При доказателствена тежест за жалбоподателя да обори тази презумпция в настоящото производство не бяха събрани категорични и еднозначни доказателства, установяващи противното, т.е., не беше проведено пълно насрещно доказване.

Тъй като ревизията е извършена по реда на чл.122 ДОПК, не може да се очаква пълно съответствие между установените в ревизията публични задължения и публичните задължения, които биха били установени, ако ревизираното лице добросъвестно е изпълнявало задължението си да декларира всички приходи. Целта на производството по чл.122 ДОПК е даде възможност, правен ред и способ на органите по приходите във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален закон, защото е налице противоправно развитие на данъчните правоотношения, последица от проявлението на някой от фактите, изчерпателно изброени в чл.122, ал.1 ДОПК, да се установят във възможно най-голяма пълнота данните, които се доближават максимално до данъчната основа, до която би се стигнало при нормално развитие на правоотношенията.

Правилно е определена данъчната основа за облагане с пряк и косвен данък. Не се споделя възражението на жалбоподателя, че не са анализирани всички доставки, тъй като са анализирани и са взети предвид всички неосчетоводени приходи от продажби на хранителни и нехранителни стоки, вложени в производството на ястия и напитки или продадени в непреработен вид, от които продажби единствено са формирани укритите приходи.

Не се доказа също твърдението на жалбоподателя за раздавана храна на персонала, работещ за сдружението, нито раздаването на бонуси за клиенти на сдружението. Такива твърдения са въведи едва с жалбата при формулирането на задачи за исканата съдебно-счетоводна експертиза, но нито представените с жалбата протоколи за издадена храна на персонала, нито представените с молбата от 22.01.2020 г. писмени доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин твърдените факти. Всички тези писмени доказателства са частни, както се каза по-горе, без достоверна дата, не са представени заповедите, съгласно които се е раздавала храната, не е ясно от кое лице изхождат тези заповеди, съответно не може да се направи извод, дали това лице притежава правомощие да определя дейността на сдружението и да ангажира неговата отговорност като работодател.

Ревизията е проведена по реда на чл.122 ДОПК както по отношение на задълженията по ЗДДС, така и по отношение на задълженията по ЗКПО, защото наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК касае целия ревизиран период, защото подадените справки-декларации по ЗДДС не са отразили всички доставки при категорични данни от ЕКАФП за извършени многобройни доставки, които не са били декларирани и не е бил внесен дължимият ДДС. Защото наличието на укрити приходи и липсата на счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството са обстоятелства, които засягат цялата дейност на сдружението и се отразяват еднакво както върху основата за определяне на задълженията по ЗДДС, така и върху годишните данъчни основи, върху които се дължи корпоративен данък. Доколкото при доказателствена тежест за сдружението да проведе пълно насрещно доказване това не беше сторено, не обори доказателствената сила на фактическите констатации на ревизионния акт, съдът намира същия за правилен и законосъобразен, защото наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК безспорно е установено.

Предвид всичко изложено жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно и доказано в размер на 3 105 лева (определен по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения) следва да бъде уважено и да бъде осъдено сдружението-жалбоподател да заплати на НАП тази сума. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, IV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение „Олимпия ЕС“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район „Тракия“, ул. „Теофан Райнов“ № 3, представлявано от А.И., против ревизионен акт № Р-16001618007006 от 16.05.2019 г., издаден от З.Д.В., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и Филип Г. Карапиперов, главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 481 от 16.08.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на допълнително начисления ДДС в размер на 49 817,19 лева и 8 180,23 лева лихви и допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 7 103,43 лева и 1 531,31 лева лихва и за 2017 г. в размер на 17 235,97 лева и 1 967,93 лева лихва.

ОСЪЖДА Сдружение „Олимпия ЕС“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район „Тракия“, ул. „Теофан Райнов“ № 3, представлявано от А.И., да заплати на Националната агенция по приходите, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП сумата 3 105 лева (три хиляди сто и пет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: