О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Русе, 17.06.2019 г.
Русенски
районен съд, III гр. състав, в
закрито заседание на седемнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Майя Йончева
при
секретаря…………………и с участие на прокурора…………………изслуша докладваното от съдията
гр. дело №5585 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
Делото е образувано по искова
молба от Н.Т.Н., чрез пълномощник адв. Е.Г. срещу Н.С.С. с искания на основание
чл.127, ал.2 СК съдът да се произнесе относно местоживеенето на децата Искра Николаева Николаева и
Боряна Николаева Николаева, упражняването на родителските права,
личните отношения с децата и издръжката им.
По молба на ответницата Н.С.С. чрез процесуален
представител с определение от 11.10.2018г. на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.7 ГПК във вр. с чл.16 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца съдът е спрял производството по гр. дело №5585/2018г.
на Русенски районен съд до приключване производството по гр. дело №11186/2018г.
на Софийски градски съд, III брачен състав.
С писмо от 10.06.2019г. Апелативен съд
– София, Гражданска колегия, I състав
е изпратил заверен препис от влязло в сила на 06.06.2019г. решение
№1363/06.06.2019г. по въззивно гражданско дело №1408/2019г. на Софийски
апелативен съд, Гражданско отделение, I състав, с което е потвърдено решение
№8080/20.12.2018г. по гр. д. №11186/2018г. на Софийски градски съд, III брачен
състав.
С молба вх. №24622/12.06.2019г. ищецът
Н.Т.Н.,
чрез адв. Е.Г. е поискал възобновяване на гр.
дело №5585/2018г. поради отпадане причинете за спирането му.
С молба вх. №24634/12.06.2019г. ответницата
Н.С.С., чрез
пълномощник адв. И.Д. също е поискал възобновяване на производството, както и прекратяване
производството по делото поради липса на международна компетентност, с
присъждане на разноски.
Подадена е и молба на основание чл.389 ГПК от ищеца Н.Т.Н.,
чрез адв. Е.Г. за допускане обезпечение на предявения иск чрез спиране
изпълнението по изп. дело №20198320401125 на ЧСИ с рег. №832 И. Хаджииванов до
приключване производството по гр.
дело №5585/2018г. на Районен съд Русе, заедно с преписи от покана за доброволно
предаване на дете по същото изп. дело и изпълнителен лист от 11.06.2019г. по
гр. дело №11186/2018г. на Софийски градски съд, III брачен състав.
Като
съобрази, че производството по гр. дело №11186/2018г. на Софийски
градски съд, III брачен състав, е приключило с
влязло в сила решение и вече не съществува пречка за движение на делото, съдът
намира, че съгласно чл.230, ал.1 ГПК производството
следва да се възобнови, като при възобновяването производството започва от
онова действие, при което е било спряно – ал.3.
Съдът е задължен да следи служебно за своята международна
компетентност, независимо дали тази компетентност се урежда от регламент на
Европейския съюз, от международна конвенция, приета от Република България или
от Кодекса на
международното частно право (КМЧП).
В срока за отговор на исковата молба ответницата Н.С.С. чрез процесуалните си представители е направила
възражение за липса на международна компетентност на българския съд да разгледа
настоящия спор, във връзка с което е поискала прекратяване на делото.
Съгласно чл.14, ал.2 във вр. с чл.15,
ал.1 ГПК съдът намира, че започнатото пред него дело не подлежи на
разглеждане от българския съд. В случая следва да намери приложение Кодекса на международното частно
право, който урежда приложимото право към частноправните отношения с
международен елемент - чл.1, ал.1,
т.2.
Съгласно чл.85, ал.2 КМЧП, ако
родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване, отношенията между тях
се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на
детето, или от неговото отечествено право, ако то е по-благоприятно за него.
Съгласно чл.48, ал.1 и ал.7 КМЧП, по
смисъла на този кодекс отечествено право на лицето е правото на държавата,
чийто гражданин е то, а под обичайно местопребиваване на физическо лице се
разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това
да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално
съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат
от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива
връзки.
От представените от страните препис от
влязло в сила на 23.10.2017г. решение от 12.10.2017г. на Дарницки районен съд в
гр. Киев (л.8-9) и справка по дело №753/5850/17 (л.80-81), в превод на
български език, се установява, че гражданското дело е образувано по искова
молба от Н.С.С. срещу Н.Т.Н. за прекратяване на брака. Поради неявяване на
страните на насроченото съдебно заседание на 07.07.2017г. разглеждането на
делото е отложено за 12.10.2017г. В хода на делото пред съда в гр. Киев страните
са постигнали споразумение за упражняване на родителските права и определяне на
местоживеенето на децата, като копие на нотариално завереното споразумение от
03.08.2017г. е представено по делото и приложено към материалите по същото. С
решението по делото Дарницкият районен съд в гр. Киев е удовлетворил иска на Н.С.С.
срещу Н.Т.Н. и е постановил бракът, сключен на 24.02.2005г. между Н.С.С. и Н.Т.Н.
да бъде прекратен. В мотивите на решението съдът е посочил, че към момента не е
имало спорове между страните за местоживеенето на непълнолетните деца и те ще
живеят с ищеца.
Видно от представения Договор за
упражняването на родителските права и определяне на местоживеенето на децата,
сключен от страните по делото на 03.08.2017г. в гр. Киев, заверен от нотариус в
Киевски градски нотариален окръг, в случай на раздяла на двамата родители
децата ще живеят при майка си в Украйна, гр. Киев, ул. Гришко, блок 10, ап. 140.
В договора двамата родители са уговорили, че всеки от тях има право да взима
децата за периода на зимна, пролетна, лятна и есенна ваканции за срок до 60 дни
при наличие на съгласие след предварително уведомяване чрез смс-съобщение и/или
писмо на електронен адрес. Бащата се е задължил след уговорка с майката да взема
децата от адреса им или от друго определено съвместно от двамата родители място.
Страните са уговорили действието на договора до навършване пълнолетие на децата,
като изменения и допълнения към него или прекратяването му става със съгласието
на страните и се сключва допълнителен нотариално заверен договор, едностранна
промяна на условията му не е допустима. Споровете във връзка с договора следва
да се решават по съдебен ред в съответствие с действащото законодателство на
Украйна.
От
влязлото в сила решение №1363/06.06.2019г. по въззивно гражданско дело
№1408/2019г. на САС, с което е потвърдено решение №8080/20.12.2018г. по гр. д.
№11186/2018г. на СГС се установява, че производството пред въззивния съд е
образувано по въззивна жалба на Н.Т.Н. срещу решение №8080 от 20.12.2018 г. по
гр.д. 11186/2018 г. на СГС, III брачен състав, с което е разпоредено връщане на
децата Искра Николаева и Боряна Николаева в държавата по обичайното им
местопребиваване – Република Украйна, като е уважена молбата на тяхната майка Н.С.
на основание чл.3 от Хагската конвенция за международно отвличане на деца от
25.10.1980г. В мотивите на решението съдът е приел, че с оглед обясненията на
страните, изслушани в производството пред СГС и САС, изслушаните от СГС
свидетелски показания, както и приетите от СГС справки за регистрация от
Дарницки район в Киев, справки от Гимназия “Киевска Рус” (справките са
представени и по настоящото дело от ответника към отговора на исковата молба, в
превод на български език) обичайното местопребиваване на децата по смисъла на
чл.48, ал.7 КМЧП към 31.05.2018г. е било Република Украйна. Посочил е още, че договорът,
сключен между страните по повод упражняването на родителските права, е допустим
съгласно законодателството на република Украйна - чл.157, ал.4 от Семейния
кодекс на Украйна; съдържанието на чуждестранното право е установено от
първоинстанционния съд и изискването за форма – нотариална заверка на договора
е спазено, поради което е приел, че упражняването на родителските права е
предоставено валидно на майката на децата.
Съгласно
чл.5, б.“а” от Хагската конвенция, за
целите на тази конвенция “право на упражняване на родителски права” включва
правата, свързани с грижите за личността на детето и по-конкретно с правото да
се определя местопребиваването му.
Съобразно установеното от СГС, съответно
САС, че обичайното местопребиваване на децата е Република Украйна, видно и от
представените на л.57 и 70 справки за регистрация на местоживеенето им, Искра
Николаева Николаева и Боряна Николаева Николаева са регистрирани на адрес гр.
Киев, Дарницки район, ул. Гришка Михайла, дом 10, апартамент 140, съгласно
договора за упражняването на родителските права и определяне на местоживеенето
на децата от 03.08.2017г.
Съдът счита, че в случая приложение
намира Конвенцията
за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на
децата от 1996г. (Конвенцията), ратифицирана със закон, приет от
40-то Народно събрание на 18.01.2006г. от Република България (в сила за
Република България от 1.02.2007г.) и по която страна е държавата, в която е
последното обичайно местопребиваване на децата – Украйна (присъединила се към
Конвенцията на 3.04.2007г. и в сила за Република Украйна от 1.02.2008г). В чл.1
от Конвенцията са очертани целите, които се реализират с приложението на
Конвенцията и между тях са определянето на държавата, чиито органи имат
компетентност да вземат мерки, насочени към закрила личността или имуществото
на детето, определянето на приложимото право, което следва да прилагат тези
органи при упражняване на тяхната компетентност, определянето на приложимото
право при родителска отговорност. Мерките, посочени в чл.1,
съгласно чл.3, б.“а”
от Конвенцията засягат предоставянето и упражняването на родителската
отговорност. Конвенцията се прилага спрямо деца от момента на раждането им до
навършване на 18 години - чл.2. Съгласно чл.5, ал.1 от Конвенцията, съдебните
или административните органи на договарящата държава, в която детето има
обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на
личността или имуществото на детето. Съгласно чл.7, ал.1, б.“а”
и б.“b” от Конвенцията, в случай на незаконно
прехвърляне или задържане на детето органите на договаряща държава, в която
детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или
задържането, запазват своята компетентност до момента, когато детето придобие
обичайно местопребиваване в друга държава, и всяко лице, институция или друг
орган, на който е предоставено правото на упражняване на родителски права, са
изразили съгласие с прехвърлянето или задържането, или детето е пребивавало в
тази друга държава най-малко една година, след като лицето, институцията или
органът, имащи право да упражняват родителски права, узнаят или е трябвало да
узнаят за местонахождението на детето и в този период никаква молба за неговото
връщане не е подадена и разгледана и детето се е интегрирало в новата си среда.
Правото на упражняване на родителски права, посочено в буква “а”,
може да произтича от закона, от съдебно или административно решение или от
споразумение, което е в сила според правото на тази държава - чл.7, ал.2.
Съгласно чл.16, ал.2 от Конвенцията, възникването и прекратяването на
родителската отговорност по силата на споразумение или едностранен акт, без
намесата на съдебен или административен орган, се определя от правото на
държавата на обичайното местопребиваване на детето към момента на влизане в
сила на споразумението или едностранния акт.
При това положение съдът намира, че с
оглед обичайното местопребиваване на децата в Република Украйна компетентни да
се произнесат по спора относно упражняване на родителски права, режим на лични
контакти на децата и издръжката им са съдебните органи на Република Украйна,
която е запазила своята компетентност по арг. от чл.7 от Конвенцията за компетентността, приложимото
право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г. Районен съд
Русе няма международна компетентност да разгледа спора по чл.127, ал.2 СК.
Настоящият съд намира, че понеже българският съд не е компетентен
да се произнесе по спора, производството,
образувано по така предявения иск следва да бъде прекратено като
неподведомствено на българския съд.
По молбата за обезпечение на иска:
Обезпечаването на иска е самостоятелно
уредено в процесуалния закон производство, което осигурява реализирането на
правните последици от решението. Въпреки че е самостоятелна форма за защита,
производството по обезпечаване на иска се намира с исковия процес във
функционална зависимост, доколкото създава сигурност за осъществяване на
правата по решението. Обезпечаването на иска продължава докато се разглежда
делото и съдбата му зависи изцяло от висящия исков процес, който съдържа в себе
си и критериите за неговата материалноправна законосъобразност. В т. см. е
даденото тълкуване на закона с Тълк. реш. №6/6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по
тълк. дело №2/2012г., т.5.
В настоящия случай е процесуално
недопустимо да се постанови решение, делото се прекратява, поради което
обезпечение на иска не следва да се допусне (арг. от чл.403, ал.1 във вр. с
чл.402 ГПК).
По изложените съображения и на
основание чл.230, ал.1, чл.15 във вр. с чл.14, ал.2 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА
производството по гр. дело №5585/2018г. на Русенски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по гр. дело №5585/2018г. на Русенски районен съд поради
неподведомственост на спора.
НЕ ДОПУСКА
обезпечение на предявения от Н.Т.Н., чрез пълномощник адв. Е.Г. срещу Н.С.С. иск с правно основание в чл.127, ал.2 СК чрез спиране изпълнението по изп. дело №20198320401125 на ЧСИ И.
Хаджииванов, с рег.
№832 до приключване производството по гр. дело №5585/2018г. на Районен съд Русе.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Русенски окръжен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия: