№ 65
гр. Асеновград, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20225310200200 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 4680848 на ОДМВР Пловдив на основание
чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП на М. Б. АЛ. ЕГН:********** с
адрес: *** е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв.
за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш е останал М.А. и чрез пълномощника си
адв. П. е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-
дневен срок, в която се излагат конкретни доводи за отмяната му. Навеждат
се твърдения, че ЕФ е издаден при съществено нарушение на
административно-производствените правила касаещи задължителното му
съдържание, както и при неправилно приложение на материалния закон.
Искането към съда е за пълната му отмяна.
Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект,
доколкото електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството
му на собственик, на когото е регистрирано МПС и в законоустановения в
чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е допустима. Разгледана по същество
е основателна.
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната
фактическа обстановка:
На 01.04.2021 г., в гр.Асеновград работило автоматизирано техническо
средство TFR1-M 566. В 11.15 часа системата заснела лек автомобил
"Мерцедес С 400 ЦДИ" с рег. № *** да се движи със скорост от 62 км/ч. при
разрешената за движение в населено място 50 км/ч. Последвало издаване на
процесния електронен фиш срещу собственика на автомобила – М. Б. АЛ. за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и с който на основание чл.182 ал. 1 т.2 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв.
1
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че при
констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи задължителното
му съдържание, представляващи основание за отмяна, без да е необходимо да
се изследва въпросът извършено ли е административно нарушение, както и
правилно ли определен размерът на наказанието.
Нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП изрично регламентира задължителните
реквизити на ЕФ, като съгласно посочения текст, електронният фиш трябва да
съдържа: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане.
На първо място в атакувания ЕФ не е посочено надлежно мястото на
извършване на нарушението. Видно от съдържанието му в него е отразено, че
нарушението е извършено в Пловдив, Асеновград, гр. Асеновград. Това
обстоятелство създава неяснота на първо място по отношение на населеното
място, в което се твърди, че е извършено и заснето нарушението. На второ
място в ЕФ, не е посочена и улицата и административния адрес, на който е
извършено и установено нарушението. Изложеният порок в съдържанието на
ЕФ съставлява съществено нарушение на административно-производствените
правила, тъй като се явяват пречка за нарушителя да разбере какво точно
нарушение му се вменява във вина от гледна точка на обективните му
характеристики и съответно нарушават правото му на защита срещу ЕФ и
възможността същият да го упражни в пълен обем, поради което е
самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна. На второ място,
този начин на посочване на мястото на извършване на нарушението на
практика води до невъзможност за индивидуА.зиране като конкретното
деяние, което винаги се обективира като събитие в действителността по
време и място на извършване.
По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето
им изрично препраща към реда на АПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
Жалбоподателят чрез пълномощника си – адв. П. претендира присъждане
на разноски на основание чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА. Посочената норма предвижда,
че адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
роднини, близки или на друг юрист. За да има основание за присъждане на
възнаграждение, изводимо от качеството на лицето на което се предоставя
правната помощ, то трябва да е несъмнено установено , а не декларативно
твърдяно от пълномощника В конкретния случай основанието за което се
иска възнаграждение за безплатния труд е базирано на чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА,
без обаче да са представени никакви доказателства за качеството на
представляваното лице и относимостта му към категорията „близък“ на
2
процесуалния представител, поради което и на същия не следва да се
присъдят разноски за възнаграждение на това основание.
От изложените съображения следва, че ЕФ е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен, поради което и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4680848 на ОДМВР Пловдив, с
който на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП на М. Б. АЛ.
ЕГН:********** с адрес: *** е наложено административно наказание - глоба
в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 –дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съд-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
3