Р Е Ш Е Н И Е
№ 260084 / 27.8.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На тридесети юни две
хиляди двадесети първа година.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА……..........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер.......923.........по
описа за..........2020 ..................година
Производството по настоящото дело
е било образувано по повод подадената искова молба от ищецът В.И.И. чрез пълномощника му и процесуален
представител адв. К.К. с която
същият е предявил обективно съединени искове по чл. 557 ал.1
т.1 от КЗ срещу Гаранционен фонд – с
първият от който моли съда да постанови решение с което да осъди Гаранционният
фонд да му заплати сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди изразяващи се в претърпени от него
болки и страдания произтичащи от счупването
на лявата му мишнична кост , вследствие на настъпило ПТП на
дата 11.11.2015 г. около 00, 00 часа ,
ведно със законната лихва върху същата
главницата , начиная от датата на предявяването на иска в Районен съд Карнобат
до окончателно изплащане на вземането, като с втория иск същият ищец В.И. моли
съда да постанови решение с което да осъди Гаранционен фонд да му заплати
сумата от 2000 лв. , представляваща обезщетение за нанесените му имуществени
вреди произтичащи от унищожаването на
каруцата му и гибелта на коня му , вследствие на настъпило ПТП на
дата 11.11.2015 г. около 00, 00 часа ,
ведно със законната лихва върху същата
главницата , начиная от датата на предявяването на иска в Районен съд Карнобат
до окончателно изплащане на вземането .Ищецът претендира осъждането на
ответника да му заплати и всички направени от него съдебни разноски по делото.
В съдебно
заседание така предявеният иск се поддържа от ищецът чрез процесуалния му представител и се иска неговото уважаване изцяло така както
е предявен.
Ответната страна респективно ответникът Гаранционен фонд
гр. София е редовно уведомен за предявените срещу него искове , на същият съдът е указал последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно
заседание , като същият е подал отговор
в определения му от съда законов преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК в
който счита така предявените искове за допустими за разглеждане , но оспорва същите искове като
изцяло неоснователни и моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива
, ведно със законните последици от това както по основание така и по размер ,
като излага подробни съображения в същия отговор .Освен това същият ответник е
направил възражение за изтекла пет погасителна давност, считано от датата на
настъпилото ПТП в който срок се
погасявали правата по договора за
застраховка по риска Гражданска
отговорност , поради което претенциите свързани и произтичащи с настъпилото ПТП
срещу него се явявали погасени по
давност . Затова и с оглед на това че съдът
е приел, че исковете се явяват допустими
за разглеждане и като такива съдът ги е разгледал по същество.
В
съдебно заседание ответникът не признава
исковете и моли
съдът да ги отхвърли като неоснователни изцяло .
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящите искове са предявени от ищеца В.И.И. и със същите
се претендират неимуществени и имуществени вреди настъпили в ищеца вследствие
на претърпяно от него ПТП на дата 11.11.2015 г. около 00, 00 часа , които са
както следва – претенция за заплащане на сумата от 10 000
лв. представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди изразяващи
се в претърпени от него болки и
страдания произтичащи от счупването на лявата му мишнична кост , ведно
със законната лихва върху същата главницата , начиная от датата на
предявяването на иска в Районен съд Карнобат до окончателно изплащане на
вземането и претенция за заплащане на сумата от 2000 лв. , представляваща
обезщетение за нанесените му имуществени вреди
произтичащи от унищожаването на каруцата му и гибелта на коня му , ведно
със законната лихва върху същата главницата , начиная от датата на
предявяването на иска в Районен съд Карнобат до окончателно изплащане на
вземането. Същите са насочени срещу Гаранционен фонд гр. София .Същите искове
се обосновават с горепосоченото настъпило ПТП на дата 11.11.2015 г. около 00,
00 часа , като се твърди от ищеца , че същото ПТП е настъпило на черен път близо до гр.
Карнобат , на неосветен участък , в тъмната част на денонощието.. За
същата средна телесна повреда посочена
от ищеца е образувано досъдебно
производство № 282 ЗМ – 519 /2015 г. по
описа на РУ гр. Карнобат при ОД на МВР
Бургас , преписка вх. № 1406 / 2015 г.
по описа на Районна прокуратура Карнобат
, което досъдебно производство е образувано на дата 11.11.2015 г. срещу неизвестен извършител затова , че на 11.11.2015 г. около 00, 00
часа в гр. Карнобат, обл. Бургаска на
ул. П.К. Яворов чрез удар в областта на
ръката , причинил на лицето В.И.И. – ищеца по настоящото дело от гр.
Карнобат , средна телесна повреда,
довело до трайно затрудняване на движението на крайника – престъпление по чл.
129 ал.1 вр. с ал.2 от НК, като с постановление за спиране на наказателното
производство от 17.08.2020 г. на Районна
прокуратура Карнобат , същото досъдебно производство е спряно поради
неразкриването на извършителя на
престъпленията по чл. 343 ал. 3 б. а ,предл. второ във вр. с
ал.1 б. б предл. второ във вр. с чл. 342 ал.1 от НК и по чл. 129 ал.1
във вр. с ал.2 от НК . Същият акт –
респ. постановление на Районна прокуратура гр. Карнобат отнасящо се до спирането
на горепосоченото досъдебно производство е официален документ на разследващия
орган и е за различно място на увреждане по отношение на ищеца – в гр. Карнобат
на ул. П.К. Яворов и е за две телесни повреди нанесени на ищеца – първата
счупването на лявата му мишнична кост и
втората разкъсно – контузна рана с
импресионно счупване под нея на черепа и
контузия на мозъка , което е също средна телесна повреда по смисъла на чл.
129 от НК , за които увреждания същият
ищец е бил лекуван оперативно . По
делото няма събрани никакви точни доказателства относно това къде е
настъпило процесното твърдяно ПТП ,
какъв точно е механизма на същото , по какъв точно начин е нанесена твърдяната
средна телесна повреда на ищеца – счупването на лявата му мишнична кост , както
и каква е причинно – следствената връзка между поведението на водача на лекия
автомобил и телесното увреждане на ищеца
, тъй като по делото са ангажирани в тази връзка само свидетелските показания
на разпитаните по делото свидетели Иван И.- баща на ищеца , чиито свидетелски
показания съдът преценява съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК тъй като
същият се явява заинтересован от изхода на настоящото дело да е в полза на
ищеца и не се явява и очевидец на същото ПТП
и на свидетеля М. К. който твърди за настъпило ПТП край гр. Карнобат и
твърди , че се явява очевидец на същото. Първият свидетел И. , бащата на ищеца
не е свидетел на процесното ПТП и не описва същото , като твърди само за
счупената ръка на сина си и че това е
станало след като някакво лице твърдяно от него като В. Т. Ч. е блъснал с лек
автомобил управлявана от сина му каруца и кон и
последният е паднал и си е счупил ръката , а конят респ.кобилата
първоначално твърди , че е била мъртва , а впоследствие твърди , че е била със счупени крака и после я е продал за 100 лв. на друго
неизвестно лице , а впоследствие твърди , че
са продали и каруцата на вторични
суровини за 20 лв.. По този начин съдът намира , че същият свидетел
възпроизвежда отчасти чужди – на сина му – ищеца В.И. възприятия и отчасти негови – свързаните с нанесената
телесна повреда на сина му и нейното лечение. Вторият свидетел твърди , че
същото горепосочено лице- В. Т. Ч. е блъснало лек автомобил управляваната от ищеца каруца с кон и
вследствие на това същият е паднал и си е счупил ръката според него , но че
впоследствие след падането на ищеца на земята му е бил нанесен побой от същото
лице заедно с други лица като са го биели с дъска , с юмруци , шамари и ритници
по цялото тяло вкл. и по ръката му , която е била счупена. По този начин съдът
намира , че не се събраха категорични доказателства относно това какво е
причинило счупването на ръката на ищеца – дали
удара с лек автомобил на каруцата и коня управлявани от него ,
вследствие на което същият е паднал на земя и си е счупил ръката или това е
станало вследствие на нанесения му жесток побой от съответните горепосочени
лица с дъска, с юмруци , шамари и ритници по цялото му тяло вкл. и по счупената му ръка. Това не се доказа по
категоричен начин и от назначената по делото съдебно медицинска експертиза извършена от вещото лице П. ,което вещо лице
посочва в експертизата си и в съдебно заседание , че счупването на лявата
мишнична кост на ищеца В.И. може да е
станало в резултат на претърпяно ПТП
след падане на терена върху лявата му ръка , както и по друг начин - след удар с твърд тъп предмет – дървената
част на дръжката на лопата , с дърво или
метална тръба. По делото е назначена и съдебно автотехническа експертиза по
която е дало заключение вещото лице Е. , което вещо лице поради липса на
извършен оглед на местопроизшествието ,липса на
оглед на каруца , липса на идентификация на МПС за което се твърди , че
е блъснало управлявана каруца и коня от
ищеца , липса на протокол за ПТП , липса на снимков материал на пътя на района на местопроизшествието ,
липса на скица с конкретни данни за точното местоположение на участниците в ПТП и липса на изготвена по досъдебното
производство автотехническа експертиза не може да посочи какъв е точно
механизма на твърдяното ПТП , къде точно евентуално същото е настъпило , какви
са били действията на ищеца при управлението на каруцата с коня и съответно
действията на водача на твърдяния лек автомобил причинил ПТП, като по този
начин същата експертиза не допринася за изясняването на съответната фактическа
обстановка по делото , вкл. и дали има наистина настъпило ПТП . По този начин
съдът намира , че по делото ищецът не е ангажирал достатъчно и убедителни
доказателства относно претенцията за неимуществени вреди , респ. това дали е настъпило
процесното твърдяно ПТП , какъв точно е механизма на същото , по какъв
точно начин е нанесена твърдяната средна телесна повреда на ищеца – счупването
на лявата му мишнична кост , както и каква е причинно – следствената връзка
между поведението на водача на лекия автомобил
и телесното увреждане на ищеца .Не се доказа и също , респ. по никакъв
начин , което е и задължително за определянето на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД за неимуществени вреди , дали ищецът е понесъл и какви болки и страдания вследствие на
получената от него средна телесна повреда. Същото се отнася за претенцията за имуществени
вреди за обезщетение за унищожаването на
каруцата му и гибелта на коня му , тъй като не се ангажираха доказателства
относно това от какво е починала кобилата , кога е починала кобилата, вида и
цената на същата , както и това чия е собственост е тя , тъй като свидетелите
не посочиха такива обстоятелства , даже свидетелят И. – бащата на ищеца твърди
, че е продал същата още жива на друго лице за 100 лв. , което показва , че
същата е била жива , както и че той е получил за нея продажната й цена и че
същата не е собственост на ищеца. Същото се отнася и за твърдяната унищожена
изцяло каруца , тъй като не се ангажираха никакви доказателства , чия
собственост е тя , нейния вид и цена , както и твърдяното от ищеца цялостно
нейно унищожаване.
Съгласно
разпоредбата на чл.
557 ал.1 т.1 от Кодекса за Гаранционният
фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени
и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно
превозно средство), но тъй като в случая не се установи както бе посочено по-
горе , че ищецът е претърпял твърдените от него имуществени и неимуществени
вреди вследствие на твърдяното от него
ПТП , то съдът намира , че ответният Гаранционен фонд не следва да бъде осъден
да му заплати исканите от него горепосочени обезщетения.
Тука
следва да се посочи , че така направеното от ответника възражение за
погасяването по давност на претенциите на ищеца се явява неоснователно , тъй
като давността им е 5- годишна и същото следва да бъде отхвърлено като
неоснователно тъй като ищецът е предявил
претенциите си в този срок , видно от
печата на исковата молба , но това не променя горепосочените изводи на съда
относно неоснователността на претенциите на ищеца на горепосоченото основание .
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявените искове за обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди се явяват изцяло неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло , ведно с всички законни
последици от това – неприсъждане на исканите от ищеца съдебни разноски по
настоящото дело.
Ответникът
е поискал присъждане на направените от него съдебни разноски по настоящото дело
за които е приложил списък за разноски
по чл. 80 от ГПК – само за заплатените от него депозити за
възнаграждения за вещи лица и с оглед отхвърлянето изцяло на предявения
срещу него иск като изцяло неоснователен
, съдът намира , че такива му се дължат на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
и поради това съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него съдебни разноски по настоящото дело в размер на
сумата от 1150 лв. , съобразно представения от него списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.Освен това ищецът е поискал да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело на основание чл. 78 ал.8
от ГПК . Тъй като делото е с определен материален интерес – 12000 лв. , но тъй
като се иска заплащане на възнаграждение в размера посочен в чл. 25 ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ
към който член води разпоредбата на чл.
37 от Закона за правната помощ , но което възнаграждение следва да се
присъжда ако ответното юридическо лице е защитавано от юрисконсулт , като
пълномощника и процесуален представител на ответника е адвокат , то съдът
намира , че такова не следва да му се присъжда .
Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ исковете
с правно основание чл. 557 ал.1 т.1 от
Кодекса за застраховането предявени от В.И.И. с ЕГН ********** с адрес ***. К. Яворов № 69 чрез пълномощника му адв. К.С. К.
, същият със съдебен адрес за връчване на призовки и други съдебни книжа - гр. Бургас ул. Вардар № 1 вх. 3 – кантора на адв. К.С.К. *** срещу Гаранционен фонд с ЕИК ********* в гр. София 1000 ул. Граф Игнатиев № 2 ет. 4 ,
същият със съдебен адрес за връчване на призовки и други съдебни книжа – гр. Бургас ул. Христо Ботев № 40 ет.2 чрез адв. П.Ч. ***
с които искове В.И.И.
моли съда да постанови решение с
което да осъди Гаранционен фонд гр. София да му
заплати: 1. сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди изразяващи се в претърпени от него
болки и страдания произтичащи от счупването
на лявата му мишнична кост , вследствие на настъпило ПТП на
дата 11.11.2015 г. около 00, 00 часа ,
ведно със законната лихва върху същата
главницата , начиная от датата на предявяването на иска в Районен съд Карнобат –
10.11.2020 г. до окончателно изплащане на вземането и 2. сумата
от 2000 лв. , представляваща обезщетение за нанесените му имуществени
вреди произтичащи от унищожаването на
каруцата му и гибелта на коня му , вследствие на настъпило ПТП на
дата 11.11.2015 г. около 00, 00 часа ,
ведно със законната лихва върху същата
главницата , начиная от датата на предявяването на иска в Районен съд Карнобат –
10.11.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, като
изцяло неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА В.И.И. с ЕГН **********
с адрес ***. К. Яворов № 69 чрез пълномощника му адв. К.С. К.
, същият със съдебен адрес за връчване на призовки и други съдебни книжа - гр. Бургас ул. Вардар № 1 вх. 3
– кантора на адв. К.С.К. *** да заплати на Гаранционен фонд с ЕИК ********* в гр. София 1000 ул. Граф Игнатиев № 2 ет. 4
, същият със съдебен адрес за връчване на призовки и други съдебни книжа – гр. Бургас ул. Христо Ботев № 40 ет.2 чрез адв. П.Ч. *** сумата от 1150 лв. представляваща направените от него съдебни
разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, включващи платени
възнаграждения на вещи лица , като отхвърля искането за присъждане на съдебни
разноски с правно основание чл. 78 ал.8
от ГПК – за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт като неоснователно изцяло.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: