НОХД № 447/2016 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подс. А.Л.К. *** е за престъпление по чл.196 ал.1 т.1
във вр. с чл.194 ал.1 от НК, за това, че на 16.11.2015 г.
в гр. Септември е отнел чужда движима вещ- 1 брой ъглошлайф марка „Powertool SM 125-1257” с мощност 570 вата на стойност 80
лева от владението на С.Д.А. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, като кражбата представлява опасен рецидив.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик
поддържа повдигнатото обвинение. Не прави нови искания и не сочи нови
доказателства. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения.
Пледира за осъдителна присъда и осъждане на подсъдимия съобразно обвинението при
отчитане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, като наказанието
лишаване от свобода да бъде изтърпяно при строг режим в затвор.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със служебно назначения му
от ДП защитник, като се признава за виновен по предявеното му обвинение,
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и не желае да се събират доказателства за тези факти.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Обв. А.К. ***.
Същият е осъждан многократно за извършени кражби, не работел и контактувал с
криминално проявени лица.
Св. С.А. живее в къща с двор в гр.
Септември, на ул. „Милеви скали“ № 2. По принцип дворната входна врата към
имота не се заключвала и дори стояла леко открехната. На 16.11.2015 г. вечерта
подс. К. минавал покрай дома на св. А. и видял отворената врата. Влязъл в двора,
за да огледа за подходяща вещ, която да открадне. Подс. К. отишъл под намиращия
се в двора сайвант. Там имало шкафче, в което св. Атанасов държал 1 бр.
ъглошлайф марка „Powertool SM 125-1257“ с мощност 570 вата. Подсъдимият отворил шкафчето
и намерил ъглошлайфа. Взел го и излязъл отново през дворната врата. Подс. К. занесъл
вещта в дома си. На следващия ден- 17.11.2015 г., той заложил ъглошлайфа в
Заложна къща „Доверие“ в гр. Пазарджик, на ул. „Луда Яна“ № 49 за сумата от 20
лева. Служителят в ЗК Димитър Сердаров издал заложен билет № 008 00073342/г.
17.11.2015 г. Същият ден св. А. установил извършената му кражба, за което подал
сигнал в РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик.
По
този повод било отпочнато настоящето наказателно производство.
В
хода на разследването от проведените паралелно издирвателни мероприятия
престъплението било разкрито, а подс. К. установен като негов автор. Пред св. С.Г.,***,
работил по случая, подс. К. дал обяснения, в
които направил извънпроцесни самопризнания.
С протокол за доброволно предаване от 17.11.2015 г. Димитър Сердаров предал
ъглошлайфа на св. Г.. Впоследствие вещта била върната на собственика й срещу
разписка.
Видно от
заключението на изготвената по делото в досъдебната фаза на процеса съдебно
оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно, стойността на ъглошлайф марка „Powertool SM 125-1257“ с мощност 570 вата- предмет на
престъпното посегателство, възлиза на сумата от 80,00 лева по пазарни цени,
като е приспаднато съответното овехтяване към датата на извършване на деянието.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия А.К. за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и доказателствата от
досъдебната фаза на процеса, които подкрепят самопризнанието, а именно:
показанията на свидетелите С.А. и С.Г., както и от приложените писмени
доказателства и от заключението на оценъчната експертиза.
При така установената фактическа обстановка се налага правният извод, че с
поведението си подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, като на 16.11.2015 г. в гр. Септември
е отнел чужда движима вещ- 1 брой ъглошлайф марка „Powertool
SM 125-1257” с мощност 570 вата на стойност 80 лева от владението на С.Д.А. ***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като кражбата
представлява опасен рецидив.
Подсъдимият е имал представа
за всички обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и
квалифициращият. Съзнавал е, че извършва кражба на ъглошлайфа,
като прекъсва владението върху него от страна на св. С. Антонов без негово
съгласие и върши това с намерение противозаконно да свои вещта. Съзнавал е, че е осъждан по НОХД № 1618/2014 г. на РС
Пазарджик, с влязло в сила одобрено споразумение на 02.02.2015 г., за
престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 от НК, като му е наложено наказание „една
година и шест месеца лишаване от свобода“ при строг първоначален режим на
изтърпяване в затвор, по НОХД № 546/2012 г. по описа на ПРС с влязло в сила
одобрено споразумение на 09.04.2012 г., за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 от НК, като му е наложено наказание „една година и два месеца лишаване от свобода“
при строг първоначален режим на изтърпяване в затвор и по НОХД № 1612/2010 г.
на ПРС с влязло в сила одобрено споразумение на 11.10.2010 г., за престъпление
по чл. 196 ал.1 т.1 от НК, като му е наложено наказание „една година лишаване
от свобода“ при строг първоначален режим на изтърпяване в затвор. Настоящото
деяние подсъдимият е извършил след като е бил осъждан три пъти за тежки
умишлени престъпления на лишаване от свобода, две от които в размер на повече
от 1 година, като изпълнението и на трите наказания не е отложено по чл.66 от НК и в срока по чл.30 ал.1 от НК, което обуславя квалифициране на кражбата като
извършена при условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29
ал.1 бук. „а“ и „б“ от НК.
Подсъдимият е действал при пряк умисъл, т.к. е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
При определяне вида и размера
на наказанието, което следва да се наложи на подс. К., съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК- за неговата индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете
високата степен на обществена опасност на деянието- кражба, което е тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК и е предвидено в раздел
І-ви на глава V-та от НК- „Престъпления против собствеността”. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи
голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Конкретното
деяние също е със завишена степен на обществена опасност, предвид времето,
начина и мястото на неговото извършване- вечерта, в тъмната част на денонощието,
в частен имот, използвайки обстоятелството, че входната дворна врата не се
заключва и стои полуотворена, действайки демонстративно и с чувство за
безнаказаност, предвид че предмет на посегателството е вещ със специално
предназначение използвана в бита, както и
поради това, че е извършено при условията на опасен рецидив. Всички тези обстоятелства правят престъпното посегателство на подсъдимия
и с по-високата социална, морална и правна укоримост.
Подсъдимият К. е личност с висока степен на обществена опасност. Осъждан е
многократно- 12 пъти и е криминално проявен, а по местоживеене е негативно
охарактеризиран.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и
правото на собственост, както и в желанието на подсъдимия да си набави средства
по бърз и престъпен начин.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия, съдът отчете
направеното самопризнание, оказаното съдействие на полицейските органи, тежкото материално положение и имотно състояние, както и ниската стойност
на вещта, предмет на посегателство.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки
се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът не приложи разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК, а тази на чл.58а ал.4 от НК, като прие, че в случая е налице едно изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство- ниската стойност на вещта, предмет на
посегателство, при наличието на което и
най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С
оглед на това съдът индивидуализира наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1
от НК, като определи наказание „лишаване от свобода“ под определения законов
минимум от две години, а именно в размер на една година и четири месеца. Така определеното по вид и размер наказание, съдът намери за справедливо и
обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36
от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим за
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода в затвор, т.к. подс. К. вече е
бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и не е
настъпила реабилитация.
Предвид миналите осъждания на този подсъдим на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер е налице законова пречка за прилагане на
института на условното осъждане.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди
подс. А.К. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- Пазарджик
сторените по делото разноски в размер на 69,92 лева- за експертиза, както и 5
лева ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист, платими по бюджета на
съдебната власт по сметка на РС- Пазарджик.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: