РЕШЕНИЕ
№260140/13.5.2021г. 13.05.2021 год. гр.Ямбол
в името на народа
Ямболският районен съд, Наказателно отделение, V-ти състав, на осемнадесети
март, две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в следния състав:
Председател:
Георги Василев
Съдебни заседатели:1.……………............
2.…………………...
Секретар
М.М.,
Прокурор
…………………,
като
разгледа докладваното от съдия-докладчик Г.Василев АНД № 1023/2020 г. по описа
на ЯРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на С.П.К. *** против наказателно
постановление /НП/ № … г. на ВРИД Началник на Група към ОД на МВР-Я., Сектор
„Пътна полиция”-Я., с което за нарушаване на чл.174, ал.3, чл.100, ал.1, т.1 и
т.2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.174, ал.3, чл.183,
ал.1, т.1, пр.1, 2 и 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“
и „лишаване от право да управлява МПС“ в размер на 2000 лв., 10 лв., 10 лв. и 24
мес., а на основание Нар.№ІЗ-2539/2012г. на МВР са отнети и 12 контролни точки/к.т./.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в с.з. с упълномощен защитник
и пледира чрез процесуалния си представител в с.з. и в писмени бележки за
отмяна на НП на процесуално основание, като се навеждат и доводи, че няма
извършено административно нарушение.
Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез представителя си пледира в
с.з. и в писмени бележки за потвърждаване на НП като законосъобразно.
Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 27.08.2020 г. на жалбоподателя С.К. е съставен и връчен АУАН за
извършени административни нарушения по чл.174, ал.3 и чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП от свид. И.П. - полицейски служител при ОД на МВР-Я., Сектор “ПП“-Я., затова
че на 27.08.2020 г., в 00,48 ч., в гр.Я. на ул.Д-р К. е управлявал л.а.”…., до
№3 в посока към кръстовище ул. В. и след като е спрян за проверка е отказал да
му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с инв. № …, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух. При спирането на водача са участвали два
полицейски екипа, в чийто съставили били полицаите от РУ-Я. и свидетели по
делото – И.П., В.К., А.И., Р.И. и П.Г.. На жалбоподателя бил издаден и талон за
медицинско изследване № ***, който той отказал да подпише и получи, както
отказал да подпише и получи и съставения от свид. Ив.П. АУАН. Отказите на
жалбоподателя били удостоверени с подписи на полицейски служители.
В автомобила на жалбоподателя и около него на улицата към момента на
извършване на проверката от полицейските служители не е имало други лица. Били
изготвени докладни записки по случая от свидетелите Ив.П. и Пл.Г..
Свидетелите И.И. и С* К* не са били очевидци на извършената от полицаите
проверка на жалбоподателя.
На 03.09.2020 г. ВРИД Началник на Група към ОД на МВР-Я*, Сектор „ПП”-Я*
изготвил НП, с което наложил на жалбоподателя горепосочените административни
наказания и отнел 12 к.т.
Жалбоподателя е наказван многократно за нарушаване на ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите-полицаи, касаещи извършената
проверка на жалбоподателя, т.к. същите добросъвестно са изпълнявали служебните
си задължения и не са заинтересовани от изхода на делото, показанията им си
кореспондират и взаимно допълват.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите И.И. и Стоян Ковачев, в които
се сочи, че са били очевидци на извършената проверка на жалбоподателя, т.к.
техните показания за местоположението и действията на жалбоподателя преди и по
време на извършване на проверката си противоречат или не е било възможно по
едно и също време на едно и също място двамата свидетели да са видели и чули
различни неща, поради което показанията на тези свидетели не могат да бъдат
приети за достоверни.
Показанията на свидетелите в
кредитираната им част са логични, последователни и непротиворечиви, изцяло
кореспондиращи с писмените доказателства по делото, които съдът също приема за
достоверни - АУАН, НП, Талон за
изследване, Справка за водач от ОД на МВР-Я*, Сектор „ПП“-Я*, Заповеди на
Министъра на МВР - приети и прочетени от сьда на основание чл.283 от НПК.
От така установената фактическа
обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право да обжалва НП. Разгледана по сьщество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:
АУАН и НП са законосъобразно издадени в съответствие с императивните норми, визирани в ЗАНН и ЗДвП. В тази връзка, съдът не споделя доводите в жалбата, тези от с.з. и в писмените бележки на представителя на жалбоподателя, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. АУАН е издаден в присъствието на нарушителя, като му е разяснено от актосъставителя точно от фактическа и правна страна при какви обстоятелства е извършил процесните нарушения и кои материални норми от ЗДвП е нарушил умишлено. При издаването на НП административните нарушения са също точно формулирани фактически и правно, като правилно са посочени и административно-наказателните норми, по които е санкциониран жалбоподателя. Между АУАН и НП има пълна кореспонденция от фактическа и правна страна, като непосочването на съответните предложения в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове и Указа за неговото приложение, не представлява съществено нарушение на закона, което да води до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява, че жалбоподателят умишлено е извършил
нарушенията по правилно посочените от контролния и наказващия органи материални разпоредби от
ЗДвП. В разпоредбата
на чл.174, ал.3 от ЗДвП се касае за едно и също нарушение – отказ да се извърши
проверка на водача за употреба на алкохол. В първи случай се отказва да се
извърши проверка с техническо средство, а във втория случай да се изпълни
предписанието за медицинско изследване, като и в двата случая се предвиждат
едни и същи наказания по ЗДвП. Жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство и е отказал й да получи и талон за медицинско изследване, видно АУАН и НП. В тази връзка са и показанията на полицаите, които сочат, че е отказано извършване на проба за употреба на алкохол. Съдът не прие за достоверни показанията на свидетелите
Ив.И. и Ст.Ковачев, че са били очевидци на разговора между полицаите и
жалбоподателя и действията на същия преди и по време на извършване на
проверката, т.к. между показанията на тези свидетели има явни противоречия за
визираните факти. В хода на съдебното следствие категорично се установи, че
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил и е бил спрян от полицейските
служители за проверка заради съмнения за употреба на алкохол, след което не е
изпълнил разпореждането за извършване на проверка за употреба на алкохол с
техническото средство, посочено в АУАН и НП. Жалбоподателят е отказ да се
подпише и получи и талона за медицинско изследване или в случая е отказано от
негова страна да му бъде извършена проверка по надлежния ред за употреба на алкохол.
Дори не бил следвало при процесния казус да се обсъжда въпроса дали лицето е
употребило или не е употребило алкохол, защото този факт е ирелевантен и не
касае предмета на делото. Едно лице, което е управлявало МПС може да откаже
проверка за алкохол и без да е употребило алкохол, и само поради това следва да
бъде санкционирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП. При проверката на водача е
установено, че не носи и посочените в АУАН и в НП документи.
Наказващият орган правилно е посочил административно-наказателните разпоредби, по които е следвало да бьде ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя. Категорично се установи от показанията на разпитаните свидетели, АУАН и НП, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал процесния л.а., отказал да даде проба за алкохол с техническо средство и не е носил визираните по-горе документи.
При налагане на наказанията „глоба“ и „лишаване от право да се управлява МПС“, наказващият орган е приложил правилно разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като санкциите са абсолютно определени по размер, съобразно визията на законодателя за тежестта на нарушенията, която е висока по чл.174, ал.3 от ЗДвП, подбудите за тяхното извършване и незачитането на установения в страната правов ред. Съдът счита, че съгласно ЗАНН така определения размер на наказанията „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ е законосъобразен, като размерът й на четирите санкции не може да бъде намален. Не може да се приеме, съобразно установената фактическа обстановка по делото, че се касае за „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, отчитайки спецификата на процесния случай, поради което по изложените по-горе съображения съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за отмяна на НП като незаконосъобразно от материална и процесуална страна, и счита за основателна аргументацията на представителя на наказващия орган за потвърждаване на НП като законосъобразно.
Законосъобразно наказващият орган е отнел по Нар.№ІЗ-2539/2012г. на МВР 12 контролни точки на жалбоподателя по чл.6, ал.1, т.3 от посочената наредба, поради което и в тази част НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
По гореизложените фактически и правни доводи сьдьт счита, че НП като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, като с така определените наказания ще се постигнат целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото, на ОД на МВР-Я* се дължи заплащане от жалбоподателя на разноските по делото за участието на юрисконсулт в размер на 120 лв., съгласно разпоредбите на чл.63, ал.5 от ЗАНН и 37, ал.1 от Закона за правната помощ/ЗПрП/ вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПрП/.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. чл.27е от НЗПрП, сьдьт
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № *** г. на ВРИД Началник на Група към ОД на МВР-Я*, Сектор
„ПП” – Я*, с което на С.П.К. ***, ЕГН: **********, за нарушаване на чл.174, ал.3,
чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, чл.183, ал.1, т.1,
пр.1, 2 и 3 от ЗДвП и чл.53 от ЗАНН са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 2000/две хиляди/лв., 10/десет/лв.,
10/десет/лв., „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24/двадесет и
четири/месеца, и на основание Нар.№ІЗ-2539/2012г. на МВР са отнети 12/дванадесет/
контролни точки.
ОСЪЖДА С.П.К. ***, ЕГН: ********** *** направените по делото разноски в
размер на 120/сто и двадесет/лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Я* в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Районен
сьдия: