РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 24.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в закрито заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ К.
при
секретаря ………. и в присъствието на прокурора ………………., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 379 по
описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Депозирана е жалба от Е.Т.Т., чрез пълномощник, срещу отказа на
съдебния изпълнител по изп.д.№2152/2011г. на основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК.Излагат се доводи, че от образуването на изпълнителното производство е изминал
дълъг период от време, през който период е установено, че не притежава
имущество, което може да послужи при продажба за удовлетворяване на вземането
на взискателя по делото.За период повече от две години взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия по делото.На 18.12.2018 г. е подала молба
за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.5 ГПК, а
като основание за прекратяване е посочен чл.433, ал.1, т.8 ГПК.Прави се искане
да се отмени обжалвания отказ на съдебния изпълнител по изп.д.№ 2152/2011 г.,
тъй като в качеството на длъжник не притежава движимо и недвижимо имущество,
което да послужи за удовлетворяване вземането на взискателя, изтекъл е един
дълъг срок от датата на образуване на делото и погасителната давност е изтекла
по същото.
За ответника по жалбата – „****“ ЕООД със
седалище гр.С. не е депозиран отговор.
Депозирано
е становище от ЧСИ Т. К. становище, че по същество жалбата е неоснователна.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна.Според чл.435,
ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение, поради което жалбата е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е отказа на ЧСИ Т. К. по изп.д.№ ****,
обективиран в писмо от 25.03.2019 г., във връзка с молбата от 08.02.2019 г. на
длъжника Е. П. да прекрати
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.5 ГПК, поради липса на
доказателства в подкрепа на изложените твърдения.
Първоначално изпълнителното дело е образувано
но 02.12.2009 г. пред ЧСИ Н.В. и впоследствие е изпратено за продължаване на
изпълнителните действие на ЧСИ Т. К..
На 17.12.2018 г. жалбоподателката Е.
П., длъжник по изпълнителното дело, е поискала прекратяване на същото на
основание чл.433, ал.1, т.5 ГПК, на което основание ЧСИ е отказал да го
прекрати.
Съгласно чл.433, ал.1, т.5 ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато посоченото от
взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго
секвестируемо имущество.Това основание е свързано и с предвиденото в чл.448 ГПК
задължение за деклариране на имуществото и доходите, като съгласно ал.1 ако у длъжника не бъде намерено секвестируемо
имущество, продажбата на което да покрие разноските по изпълнението, той е
длъжен да се яви пред районния съд и да декларира цялото си имущество и всичките
си доходи.
Липсата на достатъчно имущество се установява с протокола по чл. 448, ал.1 изр.2 ГПК, т. е. прекратяването на това основание
настъпва, когато са изпълнени всички изисквания на чл.448 ГПК, включително проведено производство пред съответния
районен съд, за което по изпълнителното дело
липсват доказателства.
Ето защо, без да е проведено производството
по чл.448 ГПК, съдебният изпълнител не може да го прекрати на основание чл.433,
ал.1, т.5 ГПК.
На следващо място в жабата от Е. П. са изложени доводи, че от
образуване на изпълнителното производство до датата на подаване на молбата от
нейна страна на 18.12.2018 г. е изминал срок, надвишаващ погасителната давност
за вземането на взискателя.Посочено
е също така, че в молбата от 17.12.2018 г. като основание за прекратяване на
изпълнителното производство не е посочено като основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
тъй като непоискването за извършване на изпълнителни действия от страна на
взискателя към съдебния изпълнител за срок от две години е основание последният
сам да прекрати изпълнителното производство.
Основанията за прекратяване на изпълнителното
производство са изчерпателно посочени в чл.433, ал.1, т.1-8 ГПК и те се състоят
в първоначалната липса или последващото отпадане на някое от условията за
допустимост на изпълнителния процес.
Съгласно чл.433, ал.1, т.7 ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато бъде представено от длъжника влязло в сила
решение, с което е уважен искът по чл.439 ГПК.
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК са изброени изчерпателно основанията за прекратяване
на изпълнителното производство, като института на погасителната давност не е
визиран измежду тях като основание за прекратяване на изпълнителното
производство.Съдебният изпълнител не може да решава дали притезателното право,
което е материализирано в изпълнителния титул, съществува или не и дали същото
е погасено по давност.Той може да прекрати изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, ако му бъде представено влязло в сила решение, с
което е уважен иск по чл. 439 ГПК
и длъжникът успешно е оспорил съществуването на вземането в отделно исково
производство, въз основа на факти настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в т. ч.
и изтекла погасителна давност.Ето защо давността може и следва да бъде
навеждана като довод само в рамките на съдебно състезателно производство, при
участието на двете страни, което законодателят е предоставил на длъжника чрез
предявяване на иск с правно основание чл. 439 от ГПК,
но не и в производството по чл. 435 от ГПК,
тъй като в производството по чл. 435 от ГПК
не могат да се оспорват материалните предпоставки на принудителното изпълнение.
Въз основа на гореизложеното съдът приема,
че следва да се остави без уважение жалбата на Е.Т.
против отказа на ЧСИ Т. К. във
връзка с молба вх.№ ***/*** г. да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.5 ГПК, обективиран в писмо изх.№ ***/**** г.
Съгласно чл.435, ал.2, т.6 ГПК
длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати
или да приключи принудителното изпълнение.
По отношение на приложението на чл.433, ал.1, т.8 ГПК във връзка с доводите на жалбоподателката Е.Т. в жалбата, то в настоящето производство съдът действа като контролно - отменителна инстанция.В тази част производството е преждевременно образувано, доколкото липсва изричен акт, с който ЧСИ да е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция, поради което следва да бъде прекратено в същата.Производството по чл. 435 от ГПК касае обжалване конкретно действие на съдебния изпълнител, като в случая такова не е налице и следва в тази част делото следва да бъде върнато на ЧСИ за произнасяне по молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Водим
от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е.Т.Т.,***, ЕГН
**********, чрез пълномощник, против отказа на ЧСИ Т.К., рег.№ **, район на
действие - Окръжен съд – П., във връзка с молба вх.№ ***/*** г. да прекрати
изпълнително дело № *** на основание чл.433, ал.1, т.5 ГПК, обективиран в писмо
изх.№ ***/**** г.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 379/2019 г. по
описа на Плевенски окръжен съд в частта, с която се обжалва отказ на съдебния
изпълнител да прекрати производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и ВРЪЩА делото на ЧСИ Т. К. за произнасяне по
молбата за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: