Решение по дело №20138/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 590
Дата: 19 февруари 2020 г. (в сила от 19 февруари 2020 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20185330120138
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  590                           19.02.2020 година                               град Пловдив

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:      

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                   

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20138 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Аксел – 6” ЕООД, ЕИК ********* против „Сторм Грийн Енерджи” АД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 266, ал. 1, вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД.

Ищецът твърди, че с договор от 02.04.2013 г. и последващ анекс от 22.04.2013 г., били възложени доставка и монтаж на оборудване на обекти на ответника в с. К.. Била издадена фактура № 209/22.07.2013 г. за остатъка от уговореното възнаграждение от 4271,10 лева с ДДС, след приспадане на платения аванс.

По договор от 06.04.2013 г. ответникът възложил СМР – доставка и монтаж на оборудване – заземителна инсталация в обект – … в УПИ .., находящ се в с. К., м-т „К.”. Била издадена фактура № 202/22.07.2013 г. за 867,62 лева с ДДС.

Ищецът изпълнил работата и по двете правоотношения, която била приета без забележки, видно от двустранно подписани приемо – предавателни протоколи, но ответникът не платил дължимите възнаграждения и след настъпване на падежа.

Поради това ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 6312/09.07.2018 г. по ч.гр.д. № 11055/2018 г. на ПРС, II бр.с. за сумата от общо 5138,72 лева, ведно със законната лихва и разноски, връчена по реда на чл. 50, ал. 4, вр. с чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което били предявени настоящите претенции. Моли за уважаването им. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.

Същият е бил редовно призован за първото съдебно заседание,  като в изпратената призовка, ведно с Определението на съда по чл.140 ГПК № 11149/08.10.2019 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание на 12.11.2019 г. ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са доказателства за сторени такива в размер на 118,07 лева – ДТ и 580 лева – платено адв. възнаграждение, съгласно ДПЗС.

Дължат се и разноските в заповедното производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 102,77 лева – ДТ и 410 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.

Така мотивиран, съдът

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Сторм Грийн Енерджи” АД, ЕИК ********* ДЪЛЖИ на „Аксел – 6” ЕООД, ЕИК ********* следните суми: общо 5138,72 лева – главница, от която: 4271,10 лева с ДДС  - остатък от възнаграждение по договор от 02.04.2013 г. и анекс от 22.04.2013 г. за доставка и монтаж на оборудване на обекти в с. К., за която е издадена фактура № 209/22.07.2013 г. и 867,62 лева с ДДС – възнаграждение по договор от 06.04.2013 г. за доставка и монтаж на оборудване – заземителна инсталация в обект – ……в УПИ .., находящ се в с. К., м-т „К”, за която е издадена фактура № 202/22.07.2013 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда – 03.07.2018 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 № 6312/09.07.2018 г. по ч.гр.д. № 11055/2018 г. на ПРС, II бр.с.

ОСЪЖДА „Сторм Грийн Енерджи” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 5 да плати на „Аксел – 6” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Димитър Талев“ № 142, следните суми: общо 698,07 лева /шестстотин деветдесет и осем лева и седем стотинки/ - разноски за настоящото производство и общо 512,77 лева /петстотин и дванадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 11055/2018 г. на ПРС, II бр.с.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

       

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП