М О Т
И В И към
Присъда № 89/10.03.2014г., постановена
по НОХД № 7958/2012г. по описа на
Пловдивски районен съд, XI н.
с.
РП – Пловдив е повдигнала обвинение срещу Х.С.Я. –
роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин,
със средно образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН ********** за това,
че през периода от 01.07.2010г. до 09.12.2010г. в с. П., обл. П. при условията
на продължавано престъпление, като длъжностно лице – „***” към „Интерцитрус” ООД гр. С., е присвоил чужди пари
общо в размер на 217 260.32 лв. – собственост на „Интерцитрус” ООД гр. С.,
връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като
присвояването е в големи размери – престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201
вр. чл.26 ал.1 от НК.
За съвместно разглеждане в наказателното производство
е приет предявеният от „Интерцитрус” ООД гр. С., със седалище и адрес на
управление: гр. С., Район „И.”, ул. „Н.” № *, представлявано от К.Н.Н., ЕГН
********** срещу подс. Я. граждански иск за сумата от 217 260.32 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по
чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 09.12.2010г. до окончателното изплащане на същата.
„Интерцитрус” ООД гр. С. е конституирано като граждански ищец по делото.
Прокурорът
поддържа повдигнатото срещу подс. Я. обвинение, като предлага същият да бъде
признат за виновен и осъден на наказание лишаване от свобода между три и четири
години, което да бъде изтърпяно ефективно. Наред с горното представителят на
държавното обвинение предлага подсъдимият да бъде лишен от право да упражнява
материално – отчетническа длъжност, срокът на което наказание да надвишава с
една година срока на наложеното наказание лишаване от свобода. Според прокурора
на подс. Я. следва да бъдат възложени и направените по делото разноски, а
предявеният граждански иск уважен в пълен размер.
Гражданският ищец „Интерцитрус” ООД гр. С. чрез
представляващия дружеството К.Н. и процесуалните му представители адв. С.П. и
адв. И.Н. моли съда да уважи предявения срещу подс. Я. граждански иск.
Защитниците на подс. Я. – адв. К.Д. и адв. З.Т. молят
съда да признае подзащитния им за невинен и да го оправдае по повдигнатото му
обвинение, както и да отхвърли предявения срещу него граждански иск.
Подс. Я. не се признава за виновен и моли съда да го
оправдае по повдигнатото му обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подс. Х.С.Я. е роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, със средно образование,
безработен, женен, неосъждан, ЕГН **********.
„Интерцитрус” ООД гр. С. било регистрирано по фирмено
дело № ****/2000г. по описа на СГС с основен предмет на дейност „търговия с
пресни плодове и зеленчуци”. С оглед реализацията на дейността си дружеството
имало четири складови хладилни бази – в гр. С., гр. Б., гр. В. и с. П., обл.
П., последната от които била обособена на територията на стоковото тържище. С
трудов договор от 15.10.2003г. подс. Я. бил назначен на работа в „Интерцитрус”
ООД, на длъжност „***” в с. П.. Подсъдимият бил
запознат с длъжностната си характеристика, с която му били възложени функциите
на материално – отговорно лице по отношение на постъпващата, съхраняваната и
продавана от склада стока и отчитането на паричните средства, както и контролни
функции спрямо подчинените му служители.
Доставяната в четирите хладилни бази на „Интерцитрус”
ООД стока била основно от внос и вътреобщностни доставки. При доставката от
външен контрагент стоката се заприхождавала в склад, в който се получавала,
като това ставало основно в складовете в гр. С. и гр. Б.. В зависимост от
държавата на доставчика, стоката била придружена с изискващите се документи.
Складовете на „Интерцитрус” ООД в гр. С. и гр. Б. били основни и получавали
доставки от външни контрагенти, а тези в гр. В. и с. П. не получавали стоки от
външни доставчици, а само от основните складове, т. е. вътрешни за дружеството
трансфери. Заявките за доставка се правели от управителите на складовете.
Стоката се транспортирала със собствен на дружеството транспорт, придружена със
стокова разписка. Отчетността в „Интерцитрус” ООД се осъществявала чрез внедрен
във всички подразделения на дружеството софтуерен продукт „Ажур”, който
позволявал по – добър контрол и управление на дейността. При отписване на стока
от склада, от който се доставяла, наличността автоматично се заприхождавала на
склада получател. Управителят бил лицето, което получавало стоката. При
продажба на стоката се издавала фактура, като плащането ставало или в брой, или
по банков път, като при плащане в брой се издавал и касов бон. Фактурата се
издавала въз основа на внедрената счетоводната програма, след въвеждане в
компютъра на данни относно клиента, вида, количеството и цената на стоката.
Касовият бон в случаите на плащане в брой се издавал от касовия апарат.
Издадените фактури, както и всички отчетни документи периодично се изпращали в
офиса на дружеството в гр. С., където се осъществявала счетоводната отчетност и
контролът на дейността. В края на всеки месец се изпращали месечните отчети от
касовия апарат на съответната база. По този начин се следели постъпленията,
продажбите, стоковите и касовите наличности. На основание на тези протоколи се
извършвала съпоставка дали стоката, посочена в тях отговаря на количеството и
данните от счетоводната програма, където се отразявало движението през месеца.
Въведената в дружеството практика за отчитане на постъпилите парични средства
от управителите на базите, била, когато се събере по – голяма сума същата да
бъде внасяна по сметката на „Интерцитрус” ООД или предавана на ръка на
представляващия дружеството - св. Н..
Подс. Я. заемал посочената по – горе длъжност „***” в с. П. и към 2010г. По това време в офиса на
складовата база на „Интерцитрус” ООД в с. П. работели свидетелите И.М., Д.В.
/към оня момент М./ и Д.М., които приемали плащанията за продадената стока и
съставяли съответните документи за това. В хладилната камера на складовата база
работели свидетелите А.У., М.А., С.Д. и Г.З.. В съответствие с описания по –
горе механизъм на работа, установен в „Интерцитрус” ООД, стоката в складовата
база в с. П. основно се доставяла от складовете в гр. С. и гр. Б., придружена
със стокови разписки, като същевременно информация за доставките се изпращала и
по електронен път. На всяко получаване на стока присъствал *** – подс. Я. като материално – отговорното лице на
обекта, който получавал стоковите разписки, придружаващи доставките.
Пристигащите стоки не се въвеждали на място в счетоводната програма, тъй като
при отписване на стоката от склада, от който се доставяла, същата автоматично
се заприхождавала на склада – получател. Цените, на които се продавали стоките
били определяни от св. Н. и св. М.Б., която била *** в „Интерцитрус” ООД. Св. Н. определял цените, на
които стоките се продавали на по – големите клиенти, а св. Б. – цените за
свободния пазар. Цените на стоките били свеждани до знанието на съответните
складови бази или по телефона, или чрез изпращане на имейл.
Когато в складовата база в с. П. пристигнели клиенти
те били насочвани към хладилната камера, за да си изберат стока, като им били
давани бележки, написани на ръка с количеството, което искали да вземат.
Избраната стока била докарвана с помощта на мотокар до транспортното средство
на клиента, като при изваждането и от камерата била записвана от общите
работници в тетрадка, която те си водели във връзка със стоковата наличност. В
последствие клиентът отивал до офиса, където му била издавана фактура, която се
отразявала веднага по електронен път и в офиса на дружеството в гр. С.. При
плащане в брой на клиентите бил издаван и касов бон от касов апарат. В работата
си касиерките използвали т. н. „помощни касови бележки”, върху които, преди да
бъде издаден касов бон, изчислявали сумата, която следвало да бъде платена от
клиента. Плащането по банков път се извършвало в срокове, които били различни
за отделните клиентите в зависимост от постигнатите между тях и управителя на
склада уговорки. Касиерките също си водели тетрадка, в която записвали
извършените продажби. Накрая на работния ден работещите в хладилната камера
отчитали на подс. Я. наличността в склада, а касиерките парите, получени от продажбата
на стоки. Подсъдимият от своя страна съставял т. н. „дневни отчети”, които били
в табличен вид и съдържали информация относно количествата продадена стока през
деня и нейната стойност. Тези таблици подсъдимият изготвял на компютъра, след
което ги записвал на „флаш памет”, която взимал със себе си. Информация относно
така съставените таблици не оставала на служебния компютър. Парите от дневния
оборот на касата взимал подс. Я.. Имало случаи, в които парите били предавани
на бащата на подс. Я. – св. С.Я., който работел като *** в дружеството. Св. Я. предавал парите на подсъдимия.
Подс. Я. съхранявал при себе си парите от дневния оборот и периодично ги внасял
по сметката на „Интерцитрус” ООД или ги предавал на ръка на представляващия
дружеството - св. Н., за което били съставяни разходни касови ордери. Между
управителите на складовите бази и св. Н. нямало уговорка относно това сумата,
над която постъпилите от продажби парични средства следвало да бъдат внасяни в
банковата сметка на дружеството, респ. предавани на управителя на същото.
Случвало се парите от оборота на складовата база в с. П. да бъдат предадени на
св. Н. и от бащата на подс. Я., за което също били съставяни съответните
документи.
На подс. Я. били предавани и парични средства,
реализирани от дейността на базата на дружеството в гр. Б.. Това се случвало по
няколко пъти в месеца, като пренасянето на парите от базата в гр. Б. до базата
в с. П. се извършвало от св. Ж.Ж., който работел като *** в „Интерцитрус” ООД. Парите били увити в пакет и
предавани от управителя на базата в гр. Б. на св. Ж., който от своя страна ги
предавал единствено на подс. Я.. Във връзка с предаването на парите били
изготвяни приходни касови ордери /ПКО/ от касиерките на складовата база с. П.,
част от реквизитите на които били попълвани в счетоводството в офиса в гр. С..
ПКО не били съставяни при всяко прехвърляне на парични средства от базата в гр.
Б. в тази в с. П., а само веднъж в края на месеца, когато касите били
уравнявани във връзка с предадените от едната на другата база парични средства
през месеца. Тези ордери не били подписвани от подс. Я.. Посочените по – горе
суми били отчитани в касата на складовата база в гр. Б. като платени, а в тази
на с. П. като постъпили и представлявали част от касовата наличност на последната.
Както и останалите парични средства, получените от базата в гр. Б. суми подс.
Я. внасял по сметката на дружеството или предавал на ръка на св. Н..
Периодично подс. Я.
изпращал в офиса на „Интерцитрус” ООД в гр. С. събраните стокови
разписки и издадените фактури за продажби в брой или по банков път. Изпращал и
всички фактури за направени през периода разходи, свързани с дейността на
складовата база в с. П.. В това отношение на подсъдимия била делегирана
оперативна самостоятелност и той извършвал разплащания по текущите и възникнали
допълнително разходи по издръжката на складовата база. Сумите, които му били
необходими за покриване на разходите подсъдимият взимал от средствата, получени
от продажбите на стока. Наред с посочените по – горе документи, в края на всеки
месец в офиса на дружеството в гр. С. се изпращали месечните отчети от касовия
апарат.
Към 30.06.2010г. не било установено наличие на парични
средства в касата на склада в с. П., които да не са отчетени от подс. Я..
На 01.07.2010г. в касата на складовата база в с. П.
имало налични 82.72 лв. След този момент касовата наличност за периода била
както следва: на 01.08.2010г. – 393 665.04 лв.; на 01.09.2010г. –
694 209.85 лв.; на 01.10.2010г. – 617 313.44 лв.; на 01.11.2010г. – 677 513.19
лв. и на 01.12.2010г. – 352 919.30 лв. Посочената по – горе касова
наличност представлява салдо, което за всеки месец се формира като към салдото
за предходния месец се прибавят постъпилите в касата през текущия месец суми и
се приспаднат платените суми.
През периода от 01.07.2010г. до 09.12.2010г. подс. Я.,
възползвайки се от установената практика по отчитане на парични средства в
дружеството, на неустановени дати присвоил неустановени по размер за
конкретните дати парични суми, с които се разпоредил като със свое собствено
имущество.
В началото на м. декември 2010г. св. Б. трябвало да
направи превод към доставчик от сметката на „Интерцитрус” ООД. В тази връзка и
направило впечатление, че съгласно отчета за м. ноември 2010г. на складовата
база в с. П., касовата наличност била над 300 000 лв., като в същото време
в банковата сметка на дружеството били внесени само 114 000 лв. Св. Б. се
обадила по телефона на подсъдимия и го попитала защо е внесъл само сумата от
114 000 лв. при положение, че касовата наличност била над 300 000 лв.
Подс. Я. казал, че ще внесе остатъка от сумата на следващия ден. За посоченото
по – горе св. Б. уведомила св. Н., който от своя страна решил да изчакат, за да
видят дали подс. Я. ще внесе остатъка от сумата в банковата сметка на дружеството.
На следващия ден подс. Я. не внесъл сумата, за което св. Б. отново уведомила
св. Н., който се обадил на подсъдимия, за да разбере каква е причината за
невнасянето на парите. Отговорът на подс. Я., че трябвало да поговорят
обезпокоило св. Н. и той решил, че в базата се случва нещо нередно, поради
което взел решение да бъде извършена ревизия. Тъй като от момента, в който
подс. Я. бил *** на базата в с. П. ревизия не
била извършвана, св. Н. се обадил на св. Д.С. – служител в „Трейс експерт”
ЕООД, в която връзка бил сключен договор за посредничество от 07.12.2010г.
На 09.12.2010г. свидетелите Н., Б., В.И. – *** и С., последният заедно с негов колега и шофьор,
тръгнали за базата в с. П.. Преди заминаването от счетоводството в офиса в гр.
С. били взети необходимите данни за касовата наличност в базата в с. П.. При
пристигането на посочените по – горе лица в офиса на складовата база в с. П. се
намирали подс. Я. и свидетелите В. и М..
Ревизията била извършена от св. Б. и св. И. в
присъствието на св. В. и св. М.. Подс. Я. заедно със св. Н. и св. С. се
намирали пред офиса на базата. След преброяване на наличните пари се оказало,
че в касата има 70 552 лв. Към общата сума, която съгласно компютърната
програма се водела на каса в края на м. ноември 2010г. в размер на
352 919.30 лв. била прибавена стойността на продажбите от 01.12. до
09.12.2010г. От така получената сума била приспадната вноската от 114 000
лв., които били внесени от подс. Я. по сметката на дружеството в началото на м.
декември 2010г., както и наличните в касата 70 552 лв. Били приспаднати и
разходите, направени във връзка с дейността на складовата база за периода от
01.12. до 09.12.2010г. Не били приспаднати от общата сума задълженията на
клиентите, които следвало да платят по банков път, тъй като тези суми не били
част от касовата наличност. Св. В. и св. М. заявили, че освен клиентите, които
следвало да платят по банков път, нямало други длъжници към дружеството. Въз
основа на горното била установена липса в размер на 217 652.90 лв. При извършване
на ревизията били преброени и наличните в склада кашони със стока. Относно
наличностите стоки не била установена липса.
Докато се извършвала ревизията бил проведен разговор
между подс. Я. и св. Н., при който подсъдимият казал, че била извършена кражба
на стока от склада, както и на последваща такава на пари от дома му. На въпроса
защо не е уведомил полицията или управителя на дружеството за тези кражби,
подс. Я. отговорил, че не го е направил, защото искал да се справи сам с
проблемите.
За резултати от ревизията бил съставен ревизионен
протокол от 09.12.2010г., който бил подписан от свидетелите В. /тогава М./, М.,
Б., И. и Н.. Ревизионният протокол бил подписан и от подс. Я., като
единственото възражение, което той направил било, че при извършване на ревизията
не били взети предвид издадени от него кредитни известия.
След като била установена липса на пари, подс. Я.
казал на св. Н., че имал имоти, чрез които можел да възстанови липсващата сума,
както и че същите се намирали в близост и могат да отидат и да ги видят. Св. Н.
и св. С. заедно с подсъдимия отишли на „К.”, където последният им показал нова
жилищна кооперация и два от апартаментите в нея, като обяснил, че същите са
негови и могат да послужат за възстановяване на липсата. Св. Н. казал на подсъдимия,
че ако успее да възстанови липсващата сума, няма да подава жалба срещу него. В
последствие дори бил подписан предварителен договор за покупко – продажба, въз
основа на който следвало два от апартаментите от посочената по – горе
кооперация да бъдат прехвърлени на дъщерята на св. Н. с цел възстановяване на
липсващите от касата на склада в с. П. парични средства, което обаче така и не
се осъществило. За обезпечаване на сумата бил подписан и запис на заповед от
св. Я..
Подсъдимият бил отстранен от работа, като временно
неговите функции били изпълнявани от св. Д.Ц.. В последствие в офиса на
дружеството в гр. С. била извършена допълнителна ревизия във връзка с
направените от подс. Я. възражения относно това, че при съставяне на
ревизионния протокол от 09.12.2010г. не били взети предвид издадени от него
кредитни известия. Въз основа на допълнително извършената ревизия не били
установени кредитни известия, които е трябвало, но не са били взети предвид при
извършване на първоначалната такава. Били анализирани от св. Н. и намерените в
офиса на склада в с. П. касови бележки, при което били установени
несъответствия между цените, на които били извършвани продажбите и
декларираните суми. Извършената допълнителна ревизия потвърдила резултатите от
ревизията, извършена преди това в складовата база в с. П.. За резултатите от
допълнителната ревизия бил съставен констативен протокол от 15.12.2010г.,
съгласно който липсата в склада в с. П. била в размер на 217 652.90 лв.
Предвид така установена липса със Заповед № **/28.01.2011г.
било прекратено трудовото правоотношение между подс. Я. и „Интерцитрус” ООД.
Подсъдимият бил уволнен дисциплинарно на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ.
От заключението на изготвената в досъдебното
производство почеркова експертиза се установява, че подписите, положени срещу
реквизита „Комисия: 1.” в изследваните 10 бр. протоколи за извършена проверка
на стоково – материални ценности от дати, както следва: 31.01.2010г.,
28.02.2010г., 31.03.2010г., 30.04.2010г., 31.05.2010г., 30.06.2010г., 31.07.2010г.,
31.08.2010г., 30.09.2010г. и 31.10.2010г. не са положени от подс. Я..
Съгласно заключението на изготвената в досъдебното
производство съдебно – счетоводна експертиза след анализиране движението по счетоводна
сметка 501/5 „Каса П.” за периода от 01.07.2010г. до 09.12.2010г., по
счетоводни данни от представените хронологични регистри, в касата на складовата
база в с. П. е следвало да има налична сума в размер на 287 812.32 лв., а
членовете на ревизионната комисия са изброили като налични 70 552 лв.
Разликата е липса в размер на 217 260.32 лв.
В хода на съдебното следствие е изготвена допълнителна
съдебно – счетоводна експертиза, в заключението на която вещото лице под
формата на таблици е посочило: постъпленията за периода от м. януари до
08.12.2010г. в касите В., Б. и П.; платените суми за периода от м. януари до
08.12.2010г. от касите В., Б. и П.; обобщение на постъпилите и платени суми за
периода от м. януари до 08.12.2010г. за касите В., Б. и П.; салдо за периода от
м. януари до 08.12.2010г. в касите В., Б. и П.; всички трансфери на парични
средства в брой между всички аналитични каси за периода от м. януари до
08.12.2010г.; всички трансфери на парични средства в брой, постъпили в
аналитична каса Б. и аналитична каса П. за периода от м. януари до
08.12.2010г.; общо постъпилите суми в база П., внесените в банковата сметка и
общо платените суми за периода от м. януари до 08.12.2010г.; постъпилите суми
от клиенти в база П. и внесените в банковата сметка суми за периода от м.
януари до 08.12.2010г. В разпита му в съдебно заседание вещото лице е посочило,
че относно каса П. навсякъде, където е записана датата 08.12.2010г. следва да
се счита 09.12.2010г., тъй като и на тази дата е имало операции по касата, които
са били взети предвид при изготвяне на експертизата. Относно касите В. и Б.
вещото лице е посочило, че заключението обхваща операциите по тези каси,
извършени до 08.12.2010г. включително, както и това, че ако на 09.12.2010г. по
тези каси е имало извършени операции, ще има разлика в заключението, но тя няма
да касае каса П., доколкото в счетоводните записвания относно последната няма
отразена операция, извършена на посочената по – горе дата, свързана с каса В.
или Б..
Описаната по – горе фактическа обстановка се
установява частично от обясненията на подс. Я., изцяло от показанията на
свидетелите – М.Х.Б., Д.П.В., И.К.М., А.С.У., М.И.А., Г.Д.З., С.Н.И., Д.Ц.Ц.,
Д.Е.С., М.С.Т., К.Н.Н., В.Г.И., Ж.Ж.Ж. и С.Г.Д. и частично от показанията на
свидетелите – С.И.Л. /депозирани в съдебно заседание, а относно
обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1
т.1 от НПК – съответно от показанията му, дадени пред орган на досъдебното
производство/, Д.Н.М., С.Х.Я. и А.П.Б..
Спрямо част от показанията на св. С.Л., депозирани в
съдебно заседание, беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК поради наличие на съществени противоречия между тях и показанията на
свидетеля, дадени пред орган на досъдебното производство. Съдът кредитира
показанията на св. Л., дадени пред орган на досъдебното производство, тъй като
именно те кореспондират с останалите доказателства по делото, а и са били
дадени от свидетеля в момент по – близък до случилото се, когато спомените са
били по – ясни.
Съдът не кредитира обясненията на подс. Я. в частта
им, в която същият отрича да е присвоил сумата от 217 260.32 лв.,
собственост на „Интерцитрус” ООД. В тази връзка подсъдимият твърди, че е
внесъл, респ. предал всички суми от касата на складовата база в с. П., които е
следвало да бъдат внесени по сметката на дружеството или предадени на ръка на
св. Н., както и че в касата на склада, на който подсъдимият е бил ***, не са постъпвали парични средства от други бази на
дружеството, включително и от базата в гр. Б.. Действително обясненията на
подсъдимия са не само израз на правото му на защита, но и доказателствено
средство и следва да бъдат обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по
делото. Обстоятелството, че на подс. Я. са били предавани парични средства,
реализирани от дейността на базата на дружеството в гр. Б., се установява от
показанията, на първо място, на св. Н., който посочва, че предаването на
подсъдимия на парични средства, реализирани от продажби в склада в гр. Б., се е
налагало, на първо място, поради това, че базата в с. П. се намира по – близо
до гр. С., отколкото базата в гр. Б. и когато реализираните от дейността
средства е следвало да бъдат предадени на представляващия дружеството, каквато
е била една от установените практики за отчитане на оборота, е било по – удобно
пътуването от гр. С. до с. П., отколкото до гр. Б.. Наред с горното по – голяма
част от оборотите на дружеството в брой са били реализирани именно в склада в
с. П., тъй като в останалите бази са продавали стока предимно на клиенти, които
са плащали по банков път. Като причина за движението на парични средства от
базата в гр. Б. в тази в с. П., св. Н. посочва и това, че покупката на валута е
била свързана с по – малко разходи, когато е била извършвана с пари в брой,
отколкото ако същите преди това са били внасяни в банковата сметка на
дружеството, което е налагало пари, реализирани от дейността на склада в гр. Б.
да му бъдат предавани вместо внасяни в банковата сметка на дружеството.
Действително св. Н. е заинтересовано от изхода на делото лице, като
представляващ пострадалото дружество, което е конституирано като граждански
ищец. В подкрепа обаче на показанията на св. Н. са показанията на св. И. ,
която през инкриминирания период е работила в „Интерцитрус” ООД като касиер, а
в последствие е заемала длъжността „***”. В
показанията си св. И. посочва, че докато е работела в дружеството е възможно да
е имало случаи, в които да се е налагало единият склад да се отчита чрез друг
склад, например В. да даде парите си на П., за да ги отчете в С.. Действително
св. И. е работела в „Интерцитрус” ООД, но към момента на даване на показания
трудовите и правоотношения с дружеството са били прекратени, поради което не са
налице основания нейните показания да не бъдат кредитирани. Съдът не кредитира
показанията на св. Б., която е била *** в
„Интерцитрус” ООД през периода 2009г. до 2011г., в частта им, в която същата
посочва, че и е известно движение на парични средства в брой от база Б. в база
П.. Причина за това е, че тези показания на св. Б. противоречат на показанията
и, дадени при първоначалния и разпит, в които същата заявява, че не си спомня
да е имало практика в дружеството едната база да отчита средствата, натрупани в
резултат на продажби чрез управителя на друга база, например база Б. да отчете
пари през база П.. В същото време обаче следва да се отбележи, че св. Б. макар
и в първоначалните си показания да е посочила друго, не е отрекла, че е имало
движение на парични средства от една база в друга, а, че не си спомня. В
подкрепа на обстоятелството, че на подс. Я. са били предавани пари от базата в
гр. Б. са и показанията на св. Ж., който е пренасял парите, увити в пакет, до
базата в с. П.. Действително св. Ж. се намира в трудови правоотношения с
дружеството, но доколкото неговите показания се подкрепят от останалите
доказателства по делото, същите следва да бъдат кредитирани.
Във връзка с това предаване на парични средства от
базата в гр. Б. на базата в с. П. не са били изготвяни приемо – предавателни
протоколи. По делото обаче са представени ПКО, както следва: ПКО № **** от
31.07.2010г. за сумата от 6 500 лв., ПКО № **** от 31.07.2010г. за сумата
от 420 000 лв., ПКО № **** от 31.08.2010г. за сумата от 320 200 лв.,
ПКО **** от 31.08.2010г. за сумата от 43 300 лв., ПКО № **** от
30.09.2010г. за сумата от 152 303 лв. и ПКО № ***** от 31.10.2010г. за сумата
от 171 300 лв., основанието за съставянето на които е било прехвърляне на
средства съответно за месеците юли, август, септември и октомври 2010г. от
базата в гр. Б.. Действително посочените по – горе ПКО не са подписани от подс.
Я. и в тях няма подпис срещу получил сумата, касиер. Установява се обаче от
показанията на св. В., след като ПКО са и били предявени, че ръкописният текст
в тези с номера № **** от 31.07.2010г. за сумата от 6 500 лв., № **** от
31.07.2010г. за сумата от 420 000 лв. и № **** от 30.09.2010г. за сумата
от 152 3030 лв. е бил изписан от нея. Св. В. посочва, че е съставяла ПКО по
нареждане на подс. Я., като записаното от нея означава, че са били прехвърлени
парични средства от базата в гр. Б.. ПКО са били предявени и на св. М., която
посочва, че е съставила тези с номера № **** от 31.08.2010г. за сумата от
320 200 лв., **** от 31.08.2010г. за сумата от 43 300 лв. и № *****
от 31.10.2010г. за сумата от 171 300 лв. И тази свидетелка твърди, че е
съставяла ордерите, тъй като така и е казвал подс. Я., като записаното в тях
означава, че паричните суми са приход от базата в гр. Б. в базата в с. П.. От
показанията на св. Б. се установява, че посочените ПКО са били издадени в края
на съответния месец, за който се отнасят, тъй като тогава е било извършвано
уравняване на касите във връзка с предадените от едната на другата парични
средства през месеца. Т. е. ПКО не са били съставяни всеки път, когато е имало
прехвърляне на парични средства от базата в гр. Б. в тази в с. П., а само
веднъж в края на месеца, когато касите са били уравнявани. Това е и възможната
причина от една и съща дата да има два ПКО с един и същи номер, тъй като е
възможно да е бил издаден ордер за по – малка сума, отколкото всъщност е била
прехвърлена, след което за остатъка от прехвърлената сума да е бил издаден друг
ПКО от същата дата и със същия номер. Наред с горното следва да се отбележи и
това, че посочените в ПКО суми като такива прехвърлени от касата на базата в гр.
Б. в тази на с. П. съответстват изцяло на посоченото в съдебно – счетоводната
експертиза движение на парични средства от едната в другата база. Предвид
изложеното по – горе, макар и ПКО да не удостоверяват това, че посочените в тях
суми са били получени от подс. Я., доколкото същите не са били подписани от
него, са в подкрепа на това, че парични средства от базата в гр. Б. са били
прехвърляни в базата в с. П.. Ако не е имало такова прехвърляне на парични
средства от едната в другата каса, то тогава възниква въпросът защо подсъдимият
е нареждал на св. В. и св. М. да съставят посочените ПКО. И макар, както беше
посочено по – горе, подсъдимият да не се е подписал като получил сумата,
доколкото той е бил материално – отговорното лице в дружеството и тези ПКО са били
съставяни по негово нареждане, и с оглед на останалите доказателства, следва да
се приеме, че паричните средства са били предавани именно на него.
В подкрепа на обстоятелството, че парични средства в
касата на базата в с. П. са постъпвали от друга база са и съдебно –
счетоводните експертизи. От заключението на допълнителната съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че част от постъпленията в касата на база П. са били
формирани от суми, постъпили чрез трансфер на парични средства от други бази, и
по – конкретно от база Б..
Не следва да бъдат кредитирани обясненията на подс.
Я., че записите в счетоводната програма относно цените, на които стоките са
били продавани, не отговаряли на действителните такива, поради което и
изготвените на базата на тези записи експертизи не следва да бъдат кредитирани.
В тази връзка подсъдимият твърди, че цените, на които е трябвало да бъде
продавана стоката, са били определяни от св. Н.. Св. Б. от друга страна е
определяла цената на фактуриране, т. е. тази, която е следвало да бъде посочена
в издадената за продажбата фактура, респ. в касовия бон, в случаите на плащане
в брой. Цената, която била посочвана във фактурата и касовия бон във всички
случаи била по – ниска от цената, на която стоката била продавана. За извършените
продажби касиерките съставяли касови бележки, в които отразявали действителните
цени, на които стоката била продавана. Именно въз основа на тези касови бележки
подс. Я. съставял дневните отчети, които на края на всеки работен ден били
изпращани по имейл в офиса на дружеството в гр. С.. В подкрепа на обясненията
на подсъдимия в посочената им по – горе част, са показанията на св. Д.М., която
работела като *** в склада в с. П. по времето,
когато подс. Я. бил ***. Твърдението, че цените, на
които са били извършвани продажбите, са се различавали от цените, посочвани във
фактурите, издавани във връзка с тези продажби, респ. в касовите бонове, се
опровергават от показанията на свидетелите Н., Б., Б., В. и М.. От показанията
на св. В. и св. М. се установява, че цените, посочвани във фактурите и касовите
бонове, са съответствали на тези, на които стоките са били продавани. В
потвърждение на горното е и заявеното от свидетелите, че изготвяните от подс.
Я. дневни отчети в табличен вид, са съдържали същата информация като тази,
която е била вкарвана в счетоводната програма. Относно касовите бележки, св. В.
и св. М. посочват, че са ги използвали, за да изчислят, преди да бъде издаден
касовият бон, сумата, която е следвало да бъде платена от клиента. Действително
св. В. и св. М. се намират в трудови правоотношения с пострадалото дружество,
така, както и св. Б., за разлика от св. М.. Св. Б. обаче също към момента, в
който е била разпитана като свидетел не се е намирала в служебна зависимост от
св. Н..
Относно представените сумарна справка за издадени
фактури по местоиздаване, месечни отчети на база П. през 2010г., разходи на
база П. през 2010г., рекапитулация на база П. през 2010г., дневни отчети за
всички месеци през 2010г., доколкото същите са съставени от подсъдимия и посочените
в тях обстоятелства не се установяват от други доказателства, същите не могат
да бъдат приети като доказателства за тези обстоятелства. Що се отнася до
представените в съдебно заседание от 10.03.2014г. РКО, то същите по никакъв
начин не опровергават изготвените съдебно – счетоводни експертизи и не водят до
извода, че счетоводните записи, въз основа на които тези експертизи са били
изготвени, не съответстват на действителното движение на парични средства. По
делото са представени и фактури, издадени от склада в с. П. през м. юни 2010г.,
общата стойност на които е по – малка от посочените в допълнителната съдебно –
счетоводна експертиза постъпления от клиенти. В тази връзка следва да се
отбележи, че не може да се приеме, че представените фактури са всички фактури,
които са били издадени от склада в с. П. през м. юни 2010г., поради което не
следва да се счита, че постъпленията от клиенти през посочения месец в касата
са по – малко от посочените в експертизата.
Наред с горното следва да се отбележи и това, че ако
се приеме твърдението на подс. Я., че стоките са били продавани на цени, по –
високи от посочените в издаваните фактури и касови бонове, респ. отразени в
счетоводната програма, то тогава извършената в складовата база в с. П. ревизия
е щяла да констатира липса в много по – голям размер.
В подкрепа на това, че подс. Я. е присвоил парични
средства, собственост на „Интерцитрус” ООД, е и извършената в складовата база в
с. П. ревизия и резултатите от нея, при която след като към сумата от
352 919.30 лв., която съгласно компютърната програма се водела на каса в
края на м. ноември 2010г., била прибавена стойността на продажбите от 01.12.до
09.12.2010г. и приспаднати вноската от 114 000 лв., които били внесени от
подсъдимия по сметка на дружеството, наличните в касата 70 552 лв., както
и разходите, направени във връзка с дейността на склада за периода от 01.12. до
09.12.2010г., била установена липса в размер на 217 652.90 лв. За
резултатите от ревизията бил съставен ревизионен протокол от 09.12.2010г., който
освен от свидетелите В., М., Б., И. и Н., бил подписан и от подс. Я., като
единственото възражение, което той направил било, че при извършване на
ревизията не били взети предвид издадени кредитни известия, които щели да
намалят размера на липсата. Съдът не кредитира обясненията на подс. Я. относно
това, че е подписал ревизионния протокол, защото е бил „накаран” да го направи,
без обаче да посочва как точно е станало това. Тези обяснения на подсъдимия се
опровергават от показанията на всички останали свидетели, които са присъствали.
Освен това прави впечатление, че относно подписването на ревизионния протокол
подсъдимият не казва, че са го заплашвали, каквато причина изтъква за
подписването на предварителния договор и записа на заповед.
Във връзка с така направените от подсъдимия възражения
в последствие е била извършена допълнителна ревизия в офиса на дружеството в
гр. С., при която обаче не е било установено да са издадени кредитни известия,
които да не са били взети предвид при първоначалната ревизия. И за резултатите
от допълнителната ревизия бил съставен съответен документ, а именно констативен
протокол от 15.12.2010г., съгласно който липсата в склада в с. П. била в размер
на 217 652.90 лв.
Установява се, както от показанията на св. Н., така и
от тези на св. С., че при проведения между подс. Я. и св. Н. разговор, на който
присъствал и св. С., подсъдимият, след като разбрал, че ще бъде извършена
ревизия на склада, заявил, че била извършена кражба на стока от същия, както и
последваща такава на пари от дома му, което е доказателство не само за това, че
е имало липса в склада, но и че подс. Я. е знаел за нея. Ако обаче такива
кражби са били извършени, логично би било подсъдимият да сигнализира
съответните органи, както и представляващия дружеството, доколкото като
управител на базата и материално – отговорно лице е отговарял за постъпващата,
съхраняваната и продавана от склада стока и отчитането на паричните средства.
Най – малкото несериозно звучат обясненията, които подсъдимият е дал на св. Н.,
а именно, че не е съобщил за кражбите, тъй като искал да се справи сам с
проблемите, още повече, че в случая става въпрос за липса в големи размери.
От своя страна в обясненията си подс. Я. посочва, че
след като дълго време е мислил защо се е стигнало дотук, е стигнал до извода,
че тъй като се говорело, че служител на дружеството е откраднал 200 000
лв., са решили да си възстановят тези средства чрез него. Това твърдение обаче
не само, че не е подкрепено от каквито и да било доказателства, но и възниква
въпросът защо именно подс. Я. е трябвало да бъде „потърпевш” предвид доверието,
с което същият се е ползвал в дружеството, което се потвърждава и от самия
него. Наред с горното следва да се отбележи и това, че за разлика от
подсъдимия, според св. Я. пък обяснението за констатираната липса е, че не е
било отразено, че тази сума е била предадена.
Това, че подс. Я. е присвоил парични средства,
собственост на дружеството, се подкрепа и от обстоятелството, че е предложил на
св. Н. да възстанови липсата чрез прехвърляне на апартаменти, в която връзка
дори се стигнало до подписване на предварителен договор за покупко – продажба.
Наред с горното за обезпечаване на сумата бил подписан и запис на заповед от
бащата на подсъдимия – св. Я.. Не следва да бъдат кредитирани обясненията на
подс. Я., че той и баща му са били заплашвани, в какъвто смисъл са и
показанията на св. Я., поради което се е стигнало до подписването на запис на
заповед и сключване на предварителен договор за покупко – продажба. Тези
твърдения се опровергават от показанията на всички свидетели, както на тези,
които са посетили склада в с. П. за извършване на ревизия, така и на св. С.Д.,
който в последствие е бил ангажиран с оглед събиране на задълженията.
От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и
от събраните писмени доказателства: том І от дознание № 1875/2011г. по описа на
Сектор „ПИП” при ОД на МВР гр. Пловдив – ревизионен протокол от 09.12.2010г.
/л.9/, констативен протокол от 15.12.2010г. /л.10/, удостоверение за актуално
съдебно състояние на „Интерцитрус” ООД /л.12/, дневник на сметка 501/5 за
период от 01.12.2010г. до 31.12.2010г. /л.22 – л.33/, трудов договор от
15.10.2003г. /л.49/, длъжностна характеристика на длъжността „***” /л.50 – л.52/, Заповед № **/28.01.2011г. /л.55/,
дневник на материален запас за периода от 01.12.2010г. до 09.12.2010г. за
склад: 5 П. /л.102 – л.106/, дневник на сметка 501/5 за период от 01.12.2010г.
до 31.12.2010г. /л.107 – л.309/; том ІІ – справка за наличности за склад: 5 П.
/л.34 – л.50/, договор за посредничество при събиране на вземания от
07.12.2010г. /л.91/ договор за поръчка от 22.12.2010г. /л.92/, справка за
движение на сметка 501/5 – каса П. за периода м. юни – 09.12.2010г. /л.158/,
аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка/подсметка за период от
01.06.2010г. до 30.06.2010г. /л.159/, обороти по кореспондиращи сметки за 501/5
– каса П. с подсметки за период от 01.06.2010г. до 30.06.2010г. /л.160/,
аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка/подсметка за период от
01.07.2010г. до 31.07.2010г. /л.161/, обороти по кореспондиращи сметки за 501/5
– каса П. с подсметки за период от 01.07.2010г. до 31.07.2010г. /л.162/,
аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка/подсметка за период от
01.08.2010г. до 31.08.2010г. /л.163/, обороти по кореспондиращи сметки за 501/5
– каса П. с подсметки за период от 01.08.2010г. до 31.08.2010г. /л.164/,
аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка/подсметка за период от
01.09.2010г. до 30.09.2010г. /л.165/, обороти по кореспондиращи сметки за 501/5
– каса П. с подсметки за период от 01.09.2010г. до 30.09.2010г. /л.166/,
аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка/подсметка за период от
01.10.2010г. до 31.10.2010г. /л.167/, обороти по кореспондиращи сметки за 501/5
– каса П. с подсметки за период от 01.10.2010г. до 31.10.2010г. /л.168/,
аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка/подсметка за период от
01.11.2010г. до 30.11.2010г. /л.169/, обороти по кореспондиращи сметки за 501/5
– каса П. с подсметки за период от 01.11.2010г. до 30.11.2010г. /л.170/,
аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка/подсметка за период от
01.12.2010г. до 31.12.2010г. /л.171/, обороти по кореспондиращи сметки за 501/5
– каса П. с подсметки за период от 01.12.2010г. до 31.12.2010г. /л.171/,
характеристична справка /л.187/, справка за съдимост /л.189/; НОХД №
7958/2010г. по описа на ПРС, ХІ н. с. – ПКО № **** от 31.07.2010г. за сумата от
6 500 лв. и ПКО № **** от 31.07.2010г. за сумата от 420 000 лв.
/л.406/, ПКО № **** от 31.08.2010г. за сумата от 320 200 лв. и ПКО **** от
31.08.2010г. за сумата от 43 300 лв. /л.407/, ПКО № **** от 30.09.2010г.
за сумата от 152 303 лв. /л.408/, ПКО №
***** от 31.10.2010г. /л.409/, банкови извлечения /л.413 – л.466/.
Относно протоколите за извършена проверка на стоково –
материални ценности от дати, както следва: 31.01.2010г., 28.02.2010г.,
31.03.2010г., 30.04.2010г., 31.05.2010г., 30.06.2010г., 31.07.2010г.,
31.08.2010г., 30.09.2010г. и 31.10.2010г., от заключението на почерковата
експертиза се установява, че същите не са били подписани от подс. Я., макар той
да е посочен като член от състава на комисията, извършила инвентаризацията.
Това обаче по никакъв начин не се отразява върху приетата фактическа
обстановка, доколкото в случая става въпрос за присвояване на парични средства,
а не на стока, като в тази връзка следва да се отбележи, че при извършване на
ревизията в складовата база в с. П. са били преброени и наличните кашони със
стока, но липса на стока не е била установена.
В подкрепа на фактическата обстановка са и заключенията
на изготвените по делото съдебно – счетоводна, допълнителна съдебно –
счетоводна и графическа експертизи, които съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвени с нужните знания и опит в съответната област.
При така описаната фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна, че подс. Я. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК за
това, че през периода от 01.07.2010г. до 09.12.2010г. в с. П., обл. П. при
условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – „***” към „Интерцитрус” ООД гр. С., е присвоил чужди пари
общо в размер на 217 260.32 лв. – собственост на „Интерцитрус” ООД гр. С.,
връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като
присвояването е в големи размери.
С трудов договор от 15.10.2003г. подс. Я. бил назначен
на длъжност „***” с. П., която база се
стопанисвала от „Интерцитрус” ООД. Съгласно длъжностната характеристика, с
която подсъдимият бил запознат, на същия били възложени функциите на материално
– отговорно лице по отношение на постъпващата, съхраняваната и продавана от
склада стока и отчитането на паричните средства. Посочената по – горе длъжност
подсъдимият заемал до 09.12.2010г. включително, когато бил отстранен от работа
с оглед на констатираните по време на извършената в склада ревизия. В
последствие трудовото правоотношение на
подс. Я. с дружеството било прекратено със Заповед № **/28.01.2011г., с която
той бил дисциплинарно уволнен на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ. Горното
обуславя качеството на подс. Я. на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.б
от НК към инкриминирания период.
За да е налице изпълнителното деяние на присвояването
в случаите на липса, следва да се установи както неотчитането на имуществото от
длъжностното лице, т. е. липсата на повереното му за пазене имущество, така и
фактът, че липсата е предхождана от конкретни разпоредителни действия на дееца
по отношение на повереното му имущество, с които той се е отнесъл към него като
със свое собствено имущество, като без значение е дали това е направил в свой
или чужд интерес. Определящо за отговорността е отнасянето с имуществото като
със свое собствено.
Установява се от събраните по делото доказателства, че
подс. Я., като управител на складовата база в с. П., не е отчел пари общо в
размер на 217 260.32 лв., собственост на „Интерцитрус” ООД, които са му
били връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, в
резултат на което е възникнала липса. В случая става въпрос именно за липса на
пари, доколкото по време на извършената в склада ревизия не е била констатирана
липса на стока.
На следващо място, както беше посочено по – горе, за
да е налице присвояване от фактическа страна следва да се установи, че липсата
е предхождана от конкретни разпоредителни действия на дееца по отношение на
повереното му имущество. Разпоредителните действия на дееца върху повереното му
имущество могат да се обективират и само с факта, че когато само той има достъп
до връченото и поверено му за пазене и управление имущество, се изключват
чуждата лична намеса или други фактори за промяната на тази фактическа власт, и
следователно при формирането на причините за настъпилата липса на повереното му
имущество се изключват други фактори, освен личния принос на дееца за
настъпването и. В този случай тя е единствената логична последица от действията
на дееца по фактическото своене на парите /Решение № 15 от 12.03.2009г. на ВКС
по н. д. № 638/2008г., ІІІ н. о., НК/.
Като *** на
складовата база в с. П. на подс. Я. са били възложени функциите на материално –
отговорно лице както по отношение на постъпващата, съхраняваната и продавана от
склада стока, така и по отчитането на паричните средства. Както беше посочено
по – горе постъпленията в касата в склада в с. П. се формирали както от
постъпления от клиенти, които плащали в брой, така и от постъпили парични
средства от базата в гр. Б.. Парите от дневния оборот били взимани от подс. Я..
Действително, установява се от доказателствата по делото, че е имало случаи, в
които парите от дневния оборот са били предавани на св. Я., за да ги предаде на
подсъдимия или на св. Н.. Не се установява да е имало случаи, в които св. Я. да
не е предавал парите на св. Н.. И това е така, тъй като от показанията на св.
Я. се установява, че касиерките са му предавали пари тогава, когато е следвало
да бъдат предадени на св. Н., с когото са се срещали най – често на
магистралата, т. е. имало е предварителна уговорка със св. Н., след което
парите са били предавани на св. Я.. Не се установява нито от показанията на св.
Я., нито от тези на св. Н., когато бащата на подсъдимия е следвало да предаде
пари, да се е случвало те да не бъдат предадени. Наред с горното не се
установява и това, когато пари са били предавани на св. Я., за да ги предаде на
подсъдимия, да е имало случаи, в които парите да не са били предадени. Такива
твърдения няма нито от страна на св. Я., нито от подсъдимия. Що се отнася до
парите от базата в гр. Б. същите са били предавани единствено на подс. Я..
Макар обаче св. Я. да е имал достъп до паричните средства, реализирани от
дневния оборот в складовата база в с. П., доколкото тези пари са били отчитани
от него, следва неговата намеса да бъде изключена като причина за липсата. От
горното следва, че липсата е била формирана от личния принос на подс. Я.. В
този случай липсата е единствената логична последица от действията на
подсъдимия по фактическото своене на парите. По делото не е установена нито
една друга причина за липсата на парите.
Доколкото определящо за отговорността е отнасянето с
имуществото като със свое собствено, без значение е дали деецът се е разпоредил
с повереното му имущество в свой или чужд интерес.
Престъплението подс. Я. е извършил през периода от
01.07.2010г. до 09.12.2010г., през който, възползвайки се от установената
практика по отчитане на парични средства в дружеството, на неустановени дати
присвоил неустановени по размер за конкретните дати парични средства. За начало
на инкриминирания период следва да се приеме датата 01.07.2010г., тъй като на
тази дата началното салдо, т. е. наличността в счетоводна сметка 501/5 „Каса
П.”, в която се отразявало движението на паричните средства в касата, а именно
постъпилите и извадените суми, е била 82.72 лв. Предвид това и доколкото
присвоените от подсъдимия пари са в размер на 217 260.32 лв., не е било
възможно същите да липсват преди 01.07.2010г., тъй като към тази дата не е
могло да има липса по – голяма от 82.72 лв. Не се установяват конкретните дати
през посочения по – горе период, на които подс. Я. е присвоявал парични средства,
респ. конкретните размери на присвоените на отделните дати парични средства,
поради което и следва да се приеме, че е присвоил парите през периода от
01.07.2010г. до 09.12.2010г. при условията на продължавано престъпление, при
което деянията осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Следва да
се приеме, че присвояването е извършено при условията на продължавано
престъпление, доколкото не се установява от доказателствата по делото в рамките
на един ден в складовата база с. П. да е
бил реализиран оборот от продажбите в размера на установената липса, нито пък
подс. Я. да е получавал пари от базата в гр. Б. в такъв размер. Макар и
посочената в някои от ПКО сума да надхвърля размера на липсата, следва да се
има предвид, че тази сума е била предавана на няколко пъти през месеца, като
ордерите са били съставяни в края на месеца, когато касите са били уравнявани и
в тях е посочвана общата сума, прехвърлена от базата в гр. Б. в тази в с. П.
през месеца.
Извършеното от подс. Я. длъжностно присвояване е в
големи размери. Съгласно Тълкувателно решение № 1/30.10.1998г. на ВКС по тълк.
н. д. № 1/98г., ОСНК при определяне квалифициращите признаци “големи размери” и
“особено големи размери” за различните видове престъпления, ако друго не е
посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на
престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти
установената в страната минимална работна заплата. Присвоените от подсъдимия
пари са в общ размер 217 260.32 лв. Член единствен от Постановление № 326
на МС от 30.12.2009г. за определяне размер на минималната работна заплата за
страната определя от 1 януари 2010г. размер на минималната
месечна работна заплата за страната 240 лв.
Присвоените от подс. Я. пари надхвърлят 70 пъти установената в страната към датата
на извършване на престъплението минимална работна заплата, от което следва, че
длъжностното присвояване е в големи размери.
Не може да се приеме, че извършеното от подс. Я.
престъпление е такова по чл.219 от НК, тъй като имуществената вреда за дружеството
е последвала не защото подсъдимият не е положил достатъчно грижи за
ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му
имущество, а защото е присвоил парите, връчени в качеството му на управител на
складовата база в с. П. и поверени му да ги пази и управлява.
От субективна страна, престъплението подс. Я. е
извършил престъплението с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици.
С оглед на посочената и приета по – горе правна
квалификация за извършеното от подс. Я. престъпление, като се съобрази с целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на
дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание
при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че не са налице основания за
определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като в случая не са
налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, поради
които и най – лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно
тежко. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита
всички обстоятелства по делото, а именно – чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, оказаното, макар и частично съдействие за изясняване на
обективната истина, изминалия период от време от извършване на престъплението.
Предвид горното съдът намира, че на подс. Я. следва да бъде наложено наказание
при смекчаващи обстоятелства, а именно три години лишаване от свобода. Така
определеното наказание се явява справедливо и би постигнало целите на
специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК.
Наред с наказанието лишаване от свобода, на подс. Я.
следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото от разпоредбата на чл.202
ал.3 от НК за извършеното от него престъпление наказание лишаване от права по
чл.37 т.7 от НК. С оглед на обстоятелството, че подсъдимият е извършил
престъплението в качеството на „***” към
„Интерцитрус” ООД, на когото са били възложени функциите на материално –
отговорно лице, съдът намира, че същият следва да бъде лишен от право да
упражнява материално – отговорна дейност. Наказанието следва да бъде определено
при условията на чл.54 от НК и с оглед изложените по – горе като обстоятелства,
взети предвид при определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът
счита, че подс. Я. следва да бъде лишен от право да упражнява материално –
отговорна дейност за срок от три години.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на
подс. Я. не е наложително същият да изтърпи така наложеното му наказание три
години лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на същото следва да бъде отложено с изпитателен срок от пет
години, считано от влизане в сила на присъдата.
Както беше посочено в началото за съвместно
разглеждане в наказателното производство е приет предявеният от „Интерцитрус”
ООД срещу подс. Я. граждански иск за сумата от 217 260.32 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по
чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 09.12.2010г. до окончателното изплащане на същата.
Така предявеният граждански иск се явява доказан по основание и размер, тъй
като в следствие на противоправните действия на подс. Я. на дружеството са били
причинени имуществени вреди в размер 217 260.32 лв. Предвид горното, съдът
намира, че подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на „Интерцитрус” ООД
сумата от 217 260.32 лв. Тази сума следва да бъде заплатена ведно със
законната лихва, считано от 09.10.2010г. до окончателното изплащане на същата.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Я. следва да
бъде осъден да заплати на „Интерцитрус” ООД сумата от 6 910 лв.,
представлява направени разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Я. следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ВСС сумата от 580 лв., представляваща
направени по делото разноски, както и сумата от 8 690.41 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Причини за извършване на деянието – незачитане на
установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
АМ