Определение по в. ч. гр. дело №365/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О  П  Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н  И   Е

 

№

 

гр. ЛОВЕЧ, 10.08.2020 г.

 

Окръжен съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на десети август през две хиляди и двадесета година в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                   ЧЛЕНОВЕ:    1. ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                           2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. № 365 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Ц.Т. ***, срещу Определение № 603 от 02.06.2020 г., постановено по гр. д. № 1560/2019 г. по описа на РС-Ловеч, тъй като същото е незаконосъобразно. Счита, че е изпълнила добросъвестно задълженията си като особен представител – проучила е делото, изготвила е в срок писмен отговор на исковата молба, явила се в проведеното съдебно заседание и е взела становище по доклада и по същество. Релевира, че разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, на която се е позовал съда, се отнася само до първоначално определения размер на възнаграждението, но не и до намаляването на вече определеното. Сочи, че съдът е постановил съдебия си акт в нарушение на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е намалил адвокатското възнаграждение без да е налице такова искане от насрещната страна. Моли обжалваното определение да се отмени и въззивният съд да присъди първоначално определеното ѝ възнаграждение в размер на 300 лв.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от „Теленор България“ ЕАД.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането е получено от заявителя на 05.06.2020 г., а жалбата е подадена на 09.06.2020 г., тоест в предвидения в закона двуседмичен срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 248, ал. 3 от ГПК).

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 1560/2020 г. по описа на Районен съд – Ловеч, намира за установено следното:

Производството по делото е образувано по молба на „Теленор България“ ЕАД за установяване на вземания по заповед за изпълнение /вземане за цената по договор за предоставени мобилни услуги и цена по договора за лизинг/. В производството по делото ответникът е призован чрез залепване на уведомление, като в негова полза е допуснато предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство, а въз основа на писмо от АС Ловеч за негов особен представител е назначен адв. Ц.Т.. С Разпореждане от 02.10.2019 г. съдът е определил депозит в размер на 300 лв.

Особеният представител адв. Т. е депозирала отговор, като в него е посочила, че искът е допустим, но неоснователен, като окончателно становище по същество на спора ще вземе след събиране на доказателствата по делото. Направено е искане и за допускане на експертиза, което съдът е отхвърлил, приемайки, че за отговорите на поставените въпроси не са необходими експертни знания от вещо лице икономист.

На 20.01.2020 г. е проведено открито съдебно заседание по делото, в което особеният представител адв. Т. е взела участие. В него тя не е изразила възражения по проекта за доклад и не е направила нови доказателствени искания, а по същество е взела становище за основателност на исковете.

С Решение № 42 от 05.02.2020 г., постановено по делото, съдът е признал за установено вземането на кредитора и е осъдил ответната страна да заплати направените от последния съдебно-деловодни разноски в размер на 846,40 лв. На адв. Т., в качеството ѝ на особен представител, съдът е определил да се заплати сумата в размер на 150 лв. от внесения депозит в размер на 300 лв.

С молба адв. Т. направила искане за изменение на решението в частта за разноските, като ѝ се присъди пълния размер на внесения депозит.

С Определение № 603 от 02.06.2020 г. съдът оставил без уважение молбата ѝ, мотивирайки се, че възнаграждението на особения представител се определя съгласно правната и фактическа сложност на спора. Позовал се е на разпоредбата на чл. 47, ал. 6, изр. 2-ро от ГПК, предвиждаща възможност хонорарът да бъде определен под минималните размери, но до лимита на половината от него. Съдът е посочил,че спорът не се отличава с правна и фактическа сложност, изготвеният от особения представител отговор е бланкетен, в проведеното единствено съдебно заседание не са събирани нови доказателства, не са твърдени нови факти и обстоятелства. По изложените съображения е оставил без уважение искането за изменение на размера на присъдения адвокатски хонорар.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че искането за изменение на определения хонорар на особения представител е основателно:  

Съгласно нормата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, когато съобщението до ответника е връчено по реда на чл. 47 от ГПК, за да се гарантират правата му, се назначава особен представител, който да го представлява в процеса. Разноските за възнаграждението на особения представител се поемат от ищеца. Хонорарът се определя от съда, при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото и лимитите, определени в Наредба №1/2004 г. на ВАС. Преценката какво да бъде възнаграждението следва да се направи при назначаване на особения представител. Към този момент съдът вече има яснота за предмета на делото-правните и фактически основания и цената на иска. Въз основа на тях може да съобрази какъв ще бъде вероятният обем на вложен труд за защита на интересите на ответника и съответно да прецени размера на дължимо възнаграждение. В случай, че спорът се укаже усложнен, може да увеличи размера на първоначално определеното възнаграждение.

Специфика на назначаването на особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК е предвиденото в изр.2-ро законово средство за адаптиране на възнаграждението към обема на защитата интересите на страната. Съгласно цитираната норма е дадена възможност да се определи възнаграждението и под установения минимален размер съгласно Наредба №1/2004 г.на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото. Преценката следва да се направи при първоначалното определяне на възнаграждението, а не впоследствие в зависимост от изхода на спора или на указаното правно съдействие. Намаление се постановява изначално, а не  накрая на процеса, тъй като в противен случай се създава несигурност за особения представител за отплатата за положения от него труд.

По изложените съображения съставът намира, че ако първоинстанционният съд е считал, че казусът не се отличава с особена правна и фактическа сложност, е следвало да приложи правилото на чл. 47, ал. 6, изр. 2-ро от ГПК за намаление на хонорара още при първоначалното му определяне, а не впоследствие със съдебното решение. В процесуалния закон не е предвидено служебно намаление на определения хонорар. В случая и от ищеца не е заявявано възражение за прекомерност на определеното възнаграждение.

По изложените съображения обжалваното Определение № 601 от 02.06.2020 г., постановено по гр.д. № 1419/2019 г. на РС-Ловеч, с което е отхвърлена молбата на адв. Ц.Т. ***, като особен представител на ответника И.В.Р., за изменение (увеличение) на размера на определеното й  възнаграждение, обективирано в Решение № 42/05.02.2020г., постановено по гр.д. № 1560/2019 г.на РС-Ловеч, е неправилно и следва да се отмени. Вместо него на основание чл. 248 от ГПК Решение № 42/05.02.2020г., постановено по гр.д. № 1560/2019 г.на РС-Ловеч, следва да се измени в частта на разноските, като на адв. Т. се присъди в допълнение и сумата в размер на 150 лв., представляваща разликата до пълния размер на първоначално определеното й възнаграждение по чл. 47, ал. 6 от ГПК в размер на 300 лв. Като последица Решение № 42 от 05.02.2020г., постановено по гр.д. № 1560/2019 г.на РС-Ловеч, следва да се допълни и в частта, с която са регламентирани дължимите от ответника И.В.Р. на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, съдебно деловодни разноски, като се добави и сумата от 150 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :  

            

ОТМЕНЯ Определение № 603 от 02.06.2020 г., постановено по гр. д. № 1560/2019 г. по описа на РС-Ловеч, с което е оставено без уважение искането на адв. Ц.Т. – особен представител на ответника И.В.Р., за присъждане на адвокатски хонорар в първоначално определения размер от 300 лв., като неправилно и незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 42 от 05.02.2020г., постановено по гр. д. № 1560/2019 г. по описа на РС-Ловеч, в частта за разноските, като допълва определеното на адв. Ц.Т. *** – особен представител на ответника И.В.Р., възнаграждение със сумата от 150 (сто и петдесет) лв., представляваща разликата до пълния размер на първоначално определеното ѝ възнаграждение по чл. 47, ал. 6 от ГПК от 300 лв.

ДОПЪЛВА Решение № 42 от 05.02.2020г., постановено по гр.д. № 1560/2019 г. по описа на РС-Ловеч, в частта за разноските, като И.В.Р., с адрес: *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес парк-София, сграда 6, в допълнение и сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лв., представляваща разноски за назначен особен представител в производството по гр. д. № 1560/2019 г. по описа на РС-Ловеч.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………       ЧЛЕНОВЕ: 1………………………….                                                                                                                                                                                                                                                                                          2…………………………..