ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24
гр. гр. София , 25.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Даниела Росенова
Мариета Неделчева
като разгледа докладваното от Веселина П. Вълева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600118 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXIІ от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение на Специализирания
наказателен съд, 19-ти състав, постановено на 10.03.2021г. по н.о.х.д.
№272/2021г., в частта, с която е оставено без уважение искането за
прекратяване на съдебното производство, поради допуснати съществени
процесуални нарушения в досъдебната фаза, както и в частта, с която при
условията на чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК е намален размера на мярката за
неотклонение „Гаранция“ взета спрямо К. Д. Ф. от 50 000 /петдесет хиляди/
лева на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева. Първоинстанционният съд е
приел, че не са налице нарушения на процесуалните правила, налагащи
връщане на делото в предварителната фаза на наказателното производство,
както и че внесеният обвинителен акт отговаря на предвидените в закона
изисквания за обоснованост. Решаващият съд е изложил съображения за
наличието на обстоятелства, свързани с имущественото положение на
подсъдимия, които са мотивирали извода му за необходимост от редуциране
размера на паричната гаранция.
Срещу определението е постъпила въззивна частна жалба от К. Д. Ф.
чрез адв. Ю. С., в която са релевирани оплаквания за неяснота на
обвинението. Изтъкнат е и довод за предубеденост на наблюдаващия
1
прокурор, който е аргументиран с процесуално следствените действия във
връзка с европейска заповед за разследване. Твърди се, че действията по тази
заповед продължават и към настоящия момент, но това не се е оказало пречка
за внасянето на окончателното обвинение от прокуратурата. Защитникът на
подсъдимото лице обжалва определението на Специализирания наказателен
съд и в частта, с която по реда на чл. 246, ал. 1, т. 6 от НПК е намален размера
на наложената мярка за неотклонение ,,Гаранция“ в пари. Акцентира се на
затрудненото финансово положение на Ф., като се твърди, че то предпоставя
невъзможността на същия да внесе определения по нисък размер на
гаранцията.
По изложената аргументация се претендира отмяна на съдебния акт на
Специализирания наказателен съд, 19-ти състав, по н.о.х.д. №272/2021г. и
постановяване на нов, с който делото да бъде върнато в досъдебната фаза на
процеса за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. По
отношение на наложената мярка за процесуална принуда е отправено искане
за намаляване на нейния размер под 10 000 /десет хиляди/ лева.
Недоволен от определението на първоинстанционния съд в частта, с
което е намален размера на мярката за неотклонение „Гаранция“ е останал и
прокурорът от Специализираната прокуратура и го е атакувал в
законоустановения срок с частен протест, съдържащ оплаквания за
неправилност. Твърди се, че първостепенният съд не е съобразил високата
степен на обществена опасност на престъпленията, за които е внесен
обвинителния акт, данните за личността на подсъдимия, както и липсата на
доказателства за отпадане опасността да се укрие или да извърши
престъпление, включително опасността да повлияе на показания на свидетели
или на вещи лица, предвид предстоящите разпити в съдебната фаза на
процеса. Високата степен на обществена опасност на престъпленията се
аргументира с формата на изпълнителното деяние, трансграничния трафик на
наркотичните вещества, продължителния период на действие на
организираната престъпна група и броя на участниците в нея. Счита се с
действията си, насочени към изключителен стремеж за намаляване на
определената мярката за неотклонение „Гаранция“, подсъдимият Ф.
демонстрира намерение за шиканиране. В контекста на изложеното се
иска отмяна на определението в частта, с която е намален размера на
2
наложената мярка за неотклонение и оставяне в сила на досегашната такава -
„Гаранция“ в размер на 50 000 лева.
Въззивният съдебен състав след като се запозна с атакуваното
определение, с материалите по делото и обсъди доводите, наведени в
подадените частна жалба и протест, намира за установено следното:
Частната жалба и протест са подадени в срока по чл. 342 от НПК срещу
подлежащ на въззивен контрол съдебен акт и са процесуално допустими, но
разгледани по същество са неоснователни.
Правилно е становището на Специализирания наказателен съд, че в
досъдебната фаза на наказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване на
правата на участниците в него. В обвинителния акт подробно е описан
механизмът на осъществяване на престъпленията, вменени на Ф..
Обстоятелствената част съдържа обстоятелствата, запълващи обективната и
субективна страна на разследваната престъпна деятелност, с което са
изпълнени изискванията на чл.246 от НПК. Защитната позиция в обратния
смисъл е несподеляема. Несъстоятелни са и оплакванията на защитата за
допуснато съществено процесуално нарушение от прокурора, свързано с
необходимостта от събиране на доказателства, предмет на европейската
заповед за разследване. Правилно и законосъобразно, Специализираният
наказателен съд е приел, че релевираните оплаквания по своето естество са
доказателствени искания, които могат да бъдат реализирани в хода на
съдебното следствие, поради което не са основание за връщане на делото в
предходната фаза. Твърдяното несъбиране на доказателства не сочи и
заинтересованост или предубеденост на прокурора, най - малкото защото той
не е длъжен да приобщава всички възможни доказателства, а само онези,
който намери за необходими и тази му преценка е негово суверенно право.
Ето защо оспореното определение в частта, с която е разрешен въпроса
по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е правилно.
Законосъобразно е и произнасянето на СНС по чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК.
Първоинстанционният съд е изложил убедителни съображенията за
необходимостта от намаляване размера на определената „Гаранция“ от 50 000
лева на 25 000 лева, като се е съобразил с имотното състояние на подсъдимия
3
и обществената опасност на разследваната престъпна дейност. От
приложената по делото декларация за семейно и имуществено положение (т.
2, л. 83 от ДП) е видно, че подс. К.Ф. и жената, с която живее във фактическо
съжителство нямат доходи и не притежават недвижими имоти. Има едно дете,
на което дължи издръжка за покриване на ежедневните му нужди. На тежкото
финансово състояние на подс. Ф. противостои високата степен на обществена
опасност на престъпните състави, по които му е повдигнато обвинение, които
са обусловили и правилния извод на СНС, че пропорционалната мярка за
неотклонение е „Гаранция“ в размер на 25 000 лева.
В частния протест се навежда, че не е отпаднала опасността подс. Ф. да
повлияе на показания на свидетели или на вещи лица. Като се остави
настрана, че този довод е голословен, по делото няма събрани доказателства,
които да съдържат информация за подобно поведение от страна на подс. Ф..
Никой не твърди да са правени опити от подс. Ф. да манипулира
доказателства, да убеждава свидетели да изнасят изгодни за него факти или
да влияе на вещи лица при изпълнение на възложени им задачи, поради което
не може да се направи положителен извод за съществуването на такава
опасност, както се настоява в частния протест. В разрез с процесуалния закон
е и тезата на прокурора за шиканиране на процеса, с оглед претендираното от
подс. Ф. намаляване размера на определената парична гаранция.
Процесуалната активност на подс. Ф. по оспорване на пропорционалността на
мярката му за неотклонение не може да се третира в негова вреда, защото
това е негово суверенно право.
Предвид изложеното, въззивният състав намира, че атакуваното
определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Специализирания наказателен съд,
19-ти състав от 10.03.2021г. по н.о.х.д. №272/2021г., в частта, с която е
оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство,
поради допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза,
както и в частта, с която при условията на чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК е
4
намален размера на мярката за неотклонение „Гаранция“ взета спрямо подс.
К. Д. Ф. от 50 000 лева на 25 000 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5