№ 32478
гр. София, 13.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20231110110860 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411 от ГПК.
Образувано е по заявление на „АПС ББ“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за неизплатени цедирани вземания срещу Н. К. И., ЕГН: **********.
Заявителят твърди, че на 10.12.2020г. между Н. К. И. и Изи Асет Мениджмънт АД бил
сключен договор за паричен заем № 4000128, по силата на който била отпусната сумата от
400лв. главница, при фиксиран лихвен процент от 40.00% лихва и ГПР 48.35%. В договора
било уговорено заемополучателят да предостави обезпечения в 3-дневен срок (две
физически лица – поръчители, които да отговарят на определени критерии или банкова
гаранция). В тази връзка на 10.12.2020г. бил сключен Договор за поръчителство между Н. К.
И. и ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, което да отговаря пред Изи Асет Мениджмънт АД
солидарно с Даниел Спасов Панайотов за задълженията по договора за паричен заем, срещу
което било уговорено възнаграждение в размер на 163,53лв., платимо разсрочено на падежа
на плащане на погасителните вноски по договора за потребителски кредит, като видно и от
погасителния план са включени като компонент по договора за потребителски кредит.
Отделно от това в договора за потребителски кредит била уговорена такса „разходи и такси
за извънсъдебно събиране“.
Твърди се, че кредитополучателят не изпълнил договорното си задължение, като
заемодателят отправил до „поръчителя“ искане за изпълнение на дълга, като ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД платило дължимата сума от 400лв. главница, 26,72лв. договорна лихва,
35,84лв. мораторна лихва към Изи Асет Мениджмънт АД, с което встъпил в правата на
удовлетворения кредитор. С договор за цесия от 31.03.2022г. ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ
ЕООД прехвърлило регресните си вземания на „АПС ББ“ ЕООД.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузите от договора
за кредит и договора за поръчителство.
В чл.4 е предвидено, че за обезпечаване на вземанията потребителят се задължавал в
срок до три дни да предостави на кредитора обезпечение – поръчители, който да отговаря на
определени в договора изисквания или банкова гаранция, като е уговорено, че в случай, че
кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение дължал неустойка, която се
заплащала разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. По клаузата по чл.4 от
1
договора представлява неустойка, която предвижда, че при неизпълнение на задължение за
предоставяне на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за
главница и възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка,
платима разсрочено, заедно с вноските по погасителния план. Уговорена по този начин
неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и
заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от
своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения
погасителен план. Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава
санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение,а цели да се кумулира
със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на
принципа на добросъвестността. Уговорена по този начин неустойката задължава
потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение (повече от
половината от заетата сума), което я прави неравноправна по см. на чл.143, ал.1, т.т ЗПП,
защото създава съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията. Така и очевидно клаузата не цели обезпечаване на задължението, а
цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един сигурен източник на доход на
икономически по-силната страна. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели
дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността на
потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за
потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави
вероятно неравноправна. На следващо място, изискването за предоставяне на обезпечение,
чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени
ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и
изключително краткия срок, в който следва да се предоставят - тридневен от подписване на
договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът за предоставяне на
„обезпеченията“ е твърде кратък - за потребителя се създава значително затруднение, както
относно двете ФЛ - поръчител, тъй като същите следва да отговарят на критерии, за които
информация би следвало да се събере и от допълнителни източници, така и относно
банковата гаранция, но за учредяването на която се изисква набавяне на документи,
одобрение и пр., т.е. действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие, а
по отношение на третото условие - одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което
предоставя гаранционни сделки, което с оглед установените данни за свързаност с
кредитополучателя и обстоятелствата около „избора“ на поръчителя в деня на сключване на
договора за кредит, включване на „възнаграждението“ в погасителния план по договора за
кредит и събиране на сумата от заемодателя (едноличен собственик на капитала на
дружеството – поръчител, което се установява от служебно изготвена справка от Търговския
регистър) води до единствен извод, че с предвиждане на „избор“ за сключване на възмездно
поръчителство с одобрено от заемодателя дружество – поръчител - не се цели обезпечаване
на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата
на „възнаграждение“ за поръчител, свързан с кредитора. Въз основа на което съдът приема,
че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите. Съгласно чл.19 ЗПК – ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, вкл. за посредници, т.е. разходи, които са пряко свързани с
договора и които са известни на кредитора и които потребителят трябва да плати, вкл.
разходи за допълнителни услуги), изразени като годишен процент от общия размер, като
ГПР се изчислява по формула в приложение към ЗПК, като общият размер на може да е
повече от 50%. В договора за кредит е описано, че ГПР е в размер на 48.50% при
2
изчислението на който е включена единствено ГЛП. С включване на възнаграждението по
договор за поръчителство стойността нараства над 50%. Така уговореното възнаграждение
има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на
ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това
възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
Поради изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване
вземанията на “Изи Асет Мениджмънт“ АД по процесния договор за потребителски заем,
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в
този смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г.,
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение №
260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). Следователно след като
„възнаграждението“ представлява разход, който е пряко свързан с договора, известен на
кредитора и следва същият да се включи при изчисляване формирането на ГПР.
Умишленото невключване цели заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК, което обуславя санкцията
не по чл.19, ал.5 ЗПК, а по чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а именно недействителност на
целия „обезпечен“ договор, като последиците от недействителността на договора за
потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на
гаранция, поради естеството на правоотношенията (така напр. Решение № 264616 от
09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г.
на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). Следователно като последица с оглед чл.23 ЗПК се
дължи единствено главницата, съответно вземането на цесионера е основателно за сумата от
400лв. главница.
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената
част от вземането, или сумата от 15.16лв. за д.т. и 30,32 лв. за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението с вх. №
55847/28.02.2023г. подадено от „АПС ББ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, В ЧАСТТА, с която се иска длъжникът Н. К. И., ЕГН: **********, да
плати сумите в размер на 163.53лв. възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, 26.72лв. договорна лихва по договор за заем, 35.84лв. мораторна лихва.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на
срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да
довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3