РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. ХАСКОВО, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225600600252 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 3/31.01.2022 година, постановена по НОХД № 39/2022 г. Районен
съд-Свиленград е признал подсъдимия Й. Й., роден на ********** година в гр.К.,
гражданин на Р Т, за виновен в това, че на 19.01.2022 година в района на *** гранична
пирамида в землището на село К. А., област Х., влязъл през границата на страната от
Република Т. в Република България без разрешение на надлежните органи на властта,
поради което и на основание чл.279 ал.1 вр. чл.54 и чл.58а ал.1 от НК му е наложил
наказание „лишаване от свобода за срок от десет месеца“ и „глоба в размер на 200 лева.
Наказанието лишаване от свобода е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от три
години.
Недоволен от присъдата е защитникът на подсъдимия, който я атакува в срок в
частта относно наложените наказания. Той твърди, че те са несправедливи, а това било
резултат от превратното тълкуване на фактите, имащи значение за индивидуализацията на
наказателната отговорност. Така без основание, поддържа защитникът, съдът изключил
оказаното от подсъдимия съдействие за разкриването на обективната истина, приемайки, че
1
то се дължи единствено на поставянето на подсъдимия в условия на принудителна изолация,
а не на добросъвестното му процесуално поведение. От друга страна, макар да посочил в
мотивите си, че залага на индивидуалния подход при санкционирането на деянието, съдът
отдал превес на генералната превенция, приемайки деянието като особено обществено
опасно, заради явната непоносимост на този род поведение от гражданите на града. На
практика съдът не отчел нито подбудите за извършване на престъплението, нито изказаната
от подсъдимия критичност при оценката на смекчаващите отговорността факти.
Поддържайки тези доводи, защитникът моли наложените наказания да бъдат намалени до
предвидения в закона минимален размер. В хода на пренията пред въззивния съд се
формулира и друго искане – за налагане на наказание „пробация“, мотивирано с настоящата
уседналост на подсъдимия в Република България и висящата към настоящия момент
процедура по искането му за предоставяне на международна закрила.
Подсъдимият поддържа жалбата на своя защитник, като се придържа към
искането за замяна на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ с „пробация“,
заявявайки, че сега живее в гр.К., за да има връзка с децата си.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково намира жалбата за неоснователна.
Поддържа, че при индивидуализацията на наказателната отговорност съдът е съблюдавал
всички правила, като прецизно отчел смекчаващите и отегчаващи факти, особеностите на
дееца, неговата и на самото деяние обществена опасност. Затова присъдата била
справедлива и не се налагало исканото с жалбата изменение. Искането на прокурора е тя да
бъде потвърдена.
В съдебното заседание по-горе изложените защитни доводи и искания са
поддържат.
В хода на проведеното съдебно следствие бяха събрани писмени доказателства в
резултат на изисканите от съда справки относно гражданството на подсъдимия, издадените
документи за самоличност в Република България и семейното му състояние.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда
по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,
констатира следното :
Против подсъдимия Й. Й. е било предявено обвинение за това, че на 19.01.2022
година в района на *** гранична пирамида в землището на село К. А., област Х., влязъл през
границата на страната от Република Т. в Република България без разрешение на надлежните
органи на властта - чл.279 ал.1 от НК. В проведеното на 31.01.2022 г. съдебно заседание в
производството, развило се по 356 и сл. от НПК, след искане на защитника съдът е провел
предварително изслушване на страните по правилата на чл.370 от НПК, а в хода на същото
подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласен за тези факти да не бъдат събирани доказателства. Имайки
предвид това становище, съдът е пристъпил към разглеждане на делото по реда на глава
2
ХХVІІ от НПК. С определение по чл.372 ал.2 вр. с чл.371 т.2 от НПК е било обявено, че при
постановяването на присъдата ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия, тъй като то
се подкрепя от останалите доказателство по делото. Съобразявайки се с разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК съдът не е провел разпит на подсъдимия и свидетелите, а в мотивите
към постановената присъда е приел установяващите се чрез тези доказателствени средства
факти за доказани. А събраните по делото доказателства сочат, че действително на
инкриминираната дата подсъдимият е влязъл през границата на страната ни от Република Т.
в Република България без разрешение на надлежните органи на властта. Признанието на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт е било не само
доказателствено подкрепено, заради цялостния му синхрон с инкорпорираните в
изготвените протоколи за разпит сведения, но и неговите валидност и информираност не се
оспорват от защитата, която фокусира своите доводи единствено върху справедливостта на
наказанието, което е било наложено с крайния съдебен акт. В тази връзка на първо място е
необходимо да се посочи, че освен съставомерните елементи на престъплението по чл.279
ал.1 от НК, в своя акт прокурорът е изложил и факти, имащи отношение към наказанието и
по-конкретно касаещи подбудите за извършеното. Така в обвинителния акт е било записано,
че Й. е роден в гр.К., но още когато бил дете, семейството му се изселило в Република Т.,
където по-късно той сключил брак с българска гражданка. Посочено е още от прокурора, че
подсъдимият преди повече от десет години са развел със съпругата си, с която имали две
деца, а след развода тя и децата заживяли в България, а той останал в Т. Изложението
продължава с невъзможността на Й. да вижда децата си, поради наложената от турските
власти забрана за напускане на страната и отказа им да бъде издадена виза за пътуване в
страната ни. Така прокурорът приема, че именно желанието да подсъдимия да се свърже със
семейството си и най-вече с двете си деца в съчетание с невъзможността да напусне
страната по местоживеенето си по легален път са го мотивирали да прекоси границата ни
без разрешение. Тези факти, наред със съставомерните, както вече се посочи, са били
признати в хода на проведеното предварително изслушване, но впоследствие част от тях не
са били приети от съда в съобразителната част към постановения съдебен акт. По-конкретно,
макар и поддържано от прокурора и неоспорено от него в хода на пренията, съдът е
отхвърлил обвинителното твърдение, че подбудата за извършване на деянието е била
именно желаният от подсъдимия контакт с децата му. Този факт съдът е подложи на
критична оценка, квалифицирайки го като изцяло защитен, неподкрепен от доказателствата,
заради липсващите по делото данни, че подсъдимият действително има две деца. Изложени
са от съда и допълнителни доводи, които е безпредметно да бъдат коментирани, не само
заради явната им несъстоятелност, но и защото приемането на факти, различни от
описаните в прокурорския акт, представляващ обстоятелствената рамка, въз основа на които
следва да бъдат градени фактическите и правни изводи и то на такива, утежняващи
положението на подсъдимия, представлява грубо нарушаване на основните принципи, които
се следват в производството по глава 27 от НПК, а и на основните процесуални такива.
Независимо от това, настоящият съд прие, че това нарушение не е съществено, защото то не
е рефлектирало върху изводите за авторството, вината и правната характеристика на
3
деянието, а се е отразило само на процеса, при който е било формирано вътрешното
убеждение относно отговорността. И в хода на последния са допуснати нарушения –
отчетени са факти, които законодателят е имал предвид при самото криминализиране на
поведението, а не са отчетени други, които са свързани със спецификата на разглеждания
случай, въпреки заявката за проявен индивидуален подход при санкционирането на
проявата. Така съдът е приел, че по делото се установява едно единствено смекчаващо
вината на подсъдимия обстоятелство – чистото му съдебно минало. Всички останали факти
според съда отегчавали отговорността му. В кръга на последните са включени „грубото
незачитане на законите на страната ни“, „проявената престъпна упоритост“, „******
****** на подсъдимия“, „общественото недоволство от подобни престъпления“, „влошената
епидемична обстановка“, „броят на заразените в Република Т.“, „нарушаването на външна за
ЕС граница“, „опасността от зараза“. Всички те, сочи съдът в своите мотиви, така
завишавали обществената опасност на деянието, че правели същата изключителна. Съдът
няма да се спира на въпроса доколко съображения от обществен, епидемичен или
политически характер могат изобщо да намерят място в съдебен акт, но ще отбележи, че те
нито могат да бъдат определящи за обществената опасност на едно деяние, още по-малко
могат да я окачествят като особено висока. Общественото недоволство и социална
нетърпимост са категории, валидни към всяка противоправна проява и именно това са
принципните мотиви за нейната криминализация. Опасността от зараза пък е факт, който
макар и ноторен, е изолиран от конкретиката на разглеждания казус /престъплението не е
насочено против общественото здраве/, а в какво според съда се изразява приетата
престъпна упоритост и грубо незачитане на законите на страната, яснота в мотивите
отсъства. Отделно от това такава не се и установява, защото деянието илюстрира обичайна
по естеството си проява на незаконно преминаване през държавната граница, която не само
че не обективира по-тежки от типичните случаи, а напротив, притежава специфики,
идентифициращи я като различна и то в занижаваща опасността й степен от останалите.
Това, което действително се установява, е, че подсъдимият е бил български гражданин,
който поради изселването си от България е загубил това ******** и дълги години е живял в
Т. До 2008 година подсъдимият е имал статут на постоянно пребиваващ в страната ни
чужденец и е бил снабдяван с документ /карта на постоянно пребиваващ чужденец/ до 2003
година, като след изтичането на валидността на последния такъв документ през 2008 година
издаването на нов такъв е било отказано /Справка от МВР, Сектор „Миграция“/. Към
настоящия момент Й. е търсещ закрила в страната ни, като съгласно изложеното от
защитника производството по подадената от него молба все още и висящо. Тези факти не са
били взети предвид от съда, а и той не е положил усилия за установяването им, въпреки
сведенията за налична процедура по международна закрила и данните за месторождението
на лицето. А те са съществени са наказателната отговорност, тъй като са относимите към
заявените от защитата, а и от обвинението, подбуди за деянието и неговата обществена
опасност. Както вече се посочи, съдът незаконосъобразно е отхвърлил описаните в
обвинителния акт подбуди, от които подсъдимият е бил ръководен, за да навлезе в страната
ни – желанието да види децата си. Последните обаче не само че са част от изложените в
4
обвинителния акт факти, но и не могат да не бъдат приети за действителни, защото
представеният пред въззивния съд акт за раждане на подсъдимия, както и удостоверението
за раждането на детето му, безспорно установяват това, което съдът е подложил на
съмнение. Не само поставено под съмнение, но и също отхвърлено с несподелими мотиви, е
и добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия и оказаното съдействие за
разкриването на обективната истина. То е демонстрирано в досъдебното производство чрез
ясните, последователни и конкретни обяснения, които подсъдимият е представил и които са
били в унисон с останалите доказателствени източници. А съвкупната преценка на всички
доказателства, които имат отношение към индивидуализацията на наказанието, обосновават
извода, че нито обществената опасност на деянието е висока, нито е висока тази на самия
деец. Й. е с ****** ******* минало, с ****** характеристика, подтикнат да извърши
престъплението от житейски оправдани мотиви. Вярно е, че тези обстоятелства не са нито
изключителни, нито многобройни така че да правят предвиденото и най-леко наказание
несъразмерно тежко и в този смисъл искането на защитника за приложение на правилото в
чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК не може да бъде уважено. Те обаче сочат, че определеното от
първоинстанционния съд наказание е несправедливо. Наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 15 месеца и глоба в размер на 200 лева не е адекватно на конкретната престъпна
проява, която както се каза, е нетипична, различна от обичайните и в никакъв случай не
носи тези белези, които съдът е изброил в своя акт. Напротив, фактите сочат, че се касае за
нарушител на държавната граница, който е роден в Б., където сега живеят неговите деца, а
тях той дълги години не е виждал и именно това /а и наложената му в Република Т.
забрана/ го е провокирало да навлезе в страната. Такава проява следва да бъде
санкционирана с близко до най-лекото, предвидено в закона наказание, а именно с лишаване
от свобода за срок от 41/2 месеца и с глоба в размер на 100 лева, както основното наказание
бъде редуцирано по правилата на чл.58а ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от три
месеца. Тази съвкупна санкция е подходящата, защото съответства на личната обществена
опасност на Й., на обществената опасност, която има самото деяние, както и на целените от
закона индивидуални и общи превантивни ефекти, без да се накърнява необходимият баланс
между тях и без да се постига репресия, надхвърляща поправителната, възпитаваща и
възпираща роля на наказанието.
Имайки предвид изложеното, съдът намери, че наложените наказания следва да
бъдат намалени – лишаването от свобода от десет на три месеца, а глобата от 200 на 100
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 3/31.01.2022 г., постановена по НОХД № 39/2022 г. по
описа на Районен съд-Свиленград относно наложените на подсъдимия Й. Й. наказания,
които намалява, както следва: наказанието „лишаване от свобода“ от десет на три месеца, а
5
наказанието „глоба“ от 200 /двеста/ на 100 /сто/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6