№ 20929
гр. София, 18.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110134238 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 78, ал. 7 ГПК, вр. чл. 27а от Закона
за правната помощ.
Образувано е по молба на ************** на основание чл.189 НПК и чл.81 вр. с чл.
78, ал. 7 ГПК вр. с чл. 27а от Закона за правната помощ, с искане в полза на бюрото да бъдат
присъдени разноските за възнаграждението на адвокат, предоставил правна помощ в размер
на 300 лева, а след влизане в сила на съдебния акт за присъждане на разноските на
основание чл. 405, ал. 1 ГПК да бъде издаден изпълнителен лист за съответната сума.
С решение № 3659, постановено на 20.04.2022 г. по настоящото дело, е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че *********, ЕГН **********, с адрес – *****, ******, *********, дължи на
***********, ЕИК ***********, ***********, на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД сумата 1950,56 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена за периода от 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г. и сумата 39,16 лв. - главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.08.2020 г., до окончателното им
изплащане, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 362,98 лв. – законна лихва за забава
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 21.08.2020 г. и
сумата 8,23 лв. - законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.08.2017 г. – 21.08.2020 г. като искът за цена на топлинна енергия е отхвърлен
за сумата над 1950,56 лв. до пълния предявен размер от 2050.92 лв.
С решение от 11.01.2022 г. СРС е предоставил на ответника правна помощ под
формата на процесуално представителство, след като е установено, че последният няма
средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
С молба от 13.6.2018 г. ************** е поискало на основание чл. 189 НПК и чл.
1
81 във вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 27а от Закона за правната помощ, в полза
на бюрото да бъдат присъдени разноските за възнаграждението на адвоката,
предоставил правна помощ в размер на 300 лева, а след влизане в сила на съдебния акт за
присъждане на разноските на основание чл. 405, ал. 1 ГПК да бъде издаден изпълнителен
лист за съответната сума.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 7 ГПК, определените разноски за
възнаграждението на представителя на ответника следва да бъдат понесени от ищеца,
съразмерно с отхвърлената част от иска, като същите възлизат на 12,23 лева.
В останалата част искането следва да бъде отхвърлено поради следните съображения:
По реда на чл. 23, ал. 4 от Закона за правната помощ е предоставена правна помощ на
ответника, за който е установено, че не разполага със средства за заплащане на
възнаграждение за адвокат за процесуално представителство, но желае да има такъв и
интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 2 от Закона за правната
помощ и чл. 94 ГПК тази правна помощ, предоставена под формата на процесуално
представителство, е безплатна – лицата, на които е предоставена правната помощ не дължат
възстановяване на изразходваните от държавата средства, освен в изрично предвидените
случаи. За разлика от наказателното производство в гражданския процес страната, на която
е предоставена правната помощ, следва да заплати определеното възнаграждение на
назначения служебен защитник само в хипотезата на чл.97 ГПК /при лишаване от
предоставената правна помощ/, но не и в случай че предявеният от нея иск бъде отхвърлен.
Предвидената в чл. 78, ал. 7 ГПК отговорност касае само задължението за заплащане на
разноските, направени от противната страна в спора, но не и разноските за
предоставената правна помощ. Заплатеното от ************ адвокатско възнаграждение се
присъжда в полза на бюрото само когато претенцията на лицето, получило правната помощ,
е уважена, като адресат на задължението е насрещната страна по спора, която е загубила
делото. При предоставена правна помощ за процесуално представителство по граждански
дела, когато изходът на производството е неблагоприятен за лицето, получило
правната помощ, за последното не съществува задължение за възстановяване на направените
разноски на Националното бюро за правна помощ. В този смисъл е и трайно установената
практика на ВКС /определение №671/11.12.2015г. по ч.гр.д.№5715/2015г. на Трето ГО на
ВКС; определение №99/14.04.2016г. по ч.гр.д.№730/2016г. на Първо ГО на ВКС;
определение №131/24.06.2016г. по ч.гр.д.№2020/2016г. на Второ ГО на ВКС; определение
№136/27.06.2016г. по ч.гр.д.№2039/2016г. на Второ ГО на ВК, Определение № 238 от
27.10.2016 г. по гр. д. № 5920 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение и др..
По изложените по-горе съображения съдът намира, че в полза на ************
следва да бъдат присъдени 12,23 лева., а в останалата част искането следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА ***********, ЕИК *********** да заплати на ************** на
основание чл. 78, ал. 7 ГПК сумата от 12,23 лева, представляваща определено на адв.
******** възнаграждение за предоставена правна помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ************, обективирано в молба от
10.08.2022 г., за присъждане на разноските за възнаграждението на адвокат ******** в
останалата част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис.
Препис от определението да се връчи на ************ и на ***********.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3